№ 61
гр. Бургас, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Петя Ив. П.а Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Петя Ив. П.а Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20242000600095 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК.
Образувано е по жалба от адвокат Д. К. от Адвокатска колегия – Ямбол
в качеството й на служебен защитник на осъдения И. К. М., срещу
определение № 62/ 20.02.2024г., постановено по ЧНД № 438/2023г. по описа
на ОС-Ямбол, с което по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК съдът е определил
общо наказание на основание чл. 25, вр. чл. 23 от НК измежду наложените на
М. наказания по присъди по НОХД №366/2022 г. по описа на РС- Ямбол и
НОХД №320/2022 г. по описа на ОС- Ямбол, в размер на най-тежкото от тях,
а именно наказание лишаване от свобода за срок от четири година, увеличено
на основание чл. 24 от НК с една година до размера от пет години лишаване
от свобода.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК съдът е приспаднал от така
определеното общо наказание, наказанието, което осъденият е изтърпял по
всяка от присъдите, включени в групата.
На основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал от определеното и
1
увеличено общо наказание времето, през което осъденият М. е бил с мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по НОХД № 320/2022г. по описа на
ОС-Ямбол, считано от 11.03.2022г.
В жалбата се поддържа, че определението е незаконосъобразно и
необосновано в частта относно приложението на чл. 24 от НК. Сочи се, че
наложеното общо най-тежко наказание от четири години лишаване от
свобода се явява достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК.
Отправен е упрек към окръжния съд, че не е отчел тежестта на
престъпленията, включени в съвкупността, в частност конкретното участие
на осъдения в деянието, предмет на осъждането му по НОХД № 320/2023г. по
описа на ОС-Ямбол, както и обстоятелство, че се касае за групиране само на
две присъди. Моли се определението на ОС-Ямбол да бъде изменено, като
бъде отменено в частта относно приложението на чл. 24 от НК.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът поддържа
жалбата ведно със съображенията, изложени в нея. Счита, че определеното и
увеличено по чл. 24 от НК общо наказание е прекомерно тежко, с оглед
степента на участие на осъдения М. в престъплението, за което е осъден с
присъдата по НОХД № 320/2023г. по описа на ОС-Ямбол. Акцентира върху
обстоятелството, че производството по посоченото наказателно дело се е
развило по реда на съкратеното съдебно следствие, с признание от страна на
М. на фактите по обвинителния акт, което сочи, че е улеснило прокурора в
доказване на обвинителната му теза. Моли за отмяна на атакувания акт в
частта относно приложението чл. 24 от НК.
Осъденият М. се присъединява към доводите, застъпени от защитника.
Представителят на Апелативна прокуратура Бургас изразява становище
за неоснователност на жалбата. Намира определението на окръжния съд в
частта както по отношение на извършеното групиране на присъдите, така и
досежно увеличеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, за обосновано
и законосъобразно. Акцентира върху множеството осъждания на М., извън
тези, включени в групата, по която му е определено общо най-тежко
наказание. Сочи също, че включените в съвкупността престъпления са
извършени при условията на опасен рецидив, свидетелстващо за утвърдени
престъпни навици на М., и налагащо по-продължителен период на
принудителна изолация на последния, с оглед поправянето му и осуетяване на
2
възможността да върши нови престъпления. Коментирайки приложената по
делото характеристична справка от Затвора-Бургас, прокурорът застъпва
становище, че отразените в нея данни за осъществявани от осъдения трудова
дейност и учебни занимания, не са от естество да повлияят преценката за
приложимостта на чл. 24 от НК, а биха имали значение при евентуално
искане на последния за условно предсрочно освобождаване. С горните
аргументи прокурорът предлага атакуваният акт да бъде потвърден.
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение във връзка с изложените от
страните доводи, намира следното:
Жалбата е неоснователна.
Въз основа на приобщените в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК доказателствени източници, пряко установяващи данни за съдимостта
на осъдения И. К. М. и допълнително изисканата от въззивния съд и
приложена по делото справка за изтърпени от същия наказания лишаване от
свобода, се извежда следната фактология:
1. С присъда по НОХД №366/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол на М. е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, което да
бъде изтърпяно при първоначален строг режим, за извършено на 11.01.2022 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл, 194, ал. 1, вр.
чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“ от НК. Присъдата е вляза в сила на 17.03.2023 г.
2. С присъда по НОХД № 320/2022г. по описа на ОС-Ямбол М. е осъден
за извършено на 09.03.2022г. престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл. 198,
ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл.18, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б.“б“ от НК, както
и за извършено в началото на м. март 2022г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т.
1, вр. чл, 194, ал. 1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. “б“ от НК, като
на същия е наложено общо наказание по правилата на чл. 23, ал. 1 от НК, а
именно лишаване от свобода за срок от четири години, което да изтърпи при
първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 08.12.2023г.
Сведенията, съдържащи се в приложените по делото справка за
съдимост и бюлетини за съдимост установяват също така, че преди
гореспоменатите две присъди, в периода 2007 год. - 2020 год. спрямо М. са
били постановени други 16 /шестнадесет/ присъди /намиращи се в отношение
3
на рецидив с разглежданите две такива/, за част от която санкционирана
деятелност, при наличие на предпоставките по чл. 25 вр. чл. 23 от НК са
определяни общи наказания по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, и наказанията
по всички присъди – изтърпени /спр.л.78 от ВЧНД № 95/24г. на БАС/.
Съгласно приложената по делото справка от МП ГД „Изпълнение на
наказанията“, Затвора - Бургас, изх. №1659/10.05.2024 год., понастоящем И.
М. търпи наказанието от две години лишаване от свобода, наложено му с
присъдата по НОХД №366/2022 г. по описа на РС - гр. Ямбол, считано от
28.03.2023г., като на същия му предстои да изтърпи наказанието от четири
години лишаване от свобода по НОХД № 320/2022г. по описа на ОС-Ямбол
/спр.л.78 от ВЧНД № 95/24г. на БАС/.
При така отразените данни за съдимост на И. М., следвайки принципа за
най-благоприятно съчетаване на наказанията по постановените присъди,
правилно първоинстанционният съд е определил общо наказание измежду
наложените му по НОХД №366/2022 г. по описа на РС- Ямбол и НОХД
№320/2022 г. по описа на ОС- Ямбол, в размер на най-тежкото от
определените за отделните престъпления, а именно лишаване от свобода за
срок от четири години. Деянията по всяка от присъдите, включени в групата
са извършени преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях,
предпоставящо приложението на чл. 25, вр. чл. 23 от НК.
Законосъобразно с оглед сведенията, съдържащи се в представената по
делото справка от МП ГД „Изпълнение на наказанията“, Затвора – гр.Бургас,
съдът е постановил приспадане на основание чл. 25, ал.2 от НК на частта от
изтърпяното от осъдения М. наказание по НОХД №366/2022 г. по описа на РС
- гр. Ямбол, което по данни от цитираната справка е с начало - 28.03.2023г.
Правилно се явява и приложението на чл.59, ал.1 от НК, с оглед наличните
данни за задържане на М. по НОХД № 320/2022 г. по описа на ОС - гр.
Ямбол, считано от 11.03.2022г.
Отчитайки общата престъпна деятелност на осъдения М., предмет на
всяка от присъдите, включени в групата, характерът и тежестта на отделните
престъпления, както и предходните осъждания на дееца, ОС-Ямбол
обосновано е достигнал до заключение, че в конкретния случай са налице
законовите предпоставки за приложението на чл. 24 от НК. По-строгото
санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
4
съда, но спрямо осъдения М. неговото приложение се явява необходимо и
справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
Данните от справката за съдимост на М. сочат, че деянията по
присъдите, попадащи в групата, съставляват престъпления против
собствеността, които са извършени в условията на рецидив, като едно от тях
/от общо три/ включва упражнено от последния насилие за отнемане на
чужди вещи. Касае се за престъпни посегателства, които в общата им картина
разкриват висока степен на обществена опасност и завишена обществена
нетърпимост към извършването им, в каквато насока и преценката на съда
относно необходимостта от завишаване на определената обща санкция се
явява изцяло обоснована. Не може да бъде игнорирано и обстоятелството, че
включените в съвкупността престъпни деяния са извършени през един
непродължителен период от време, а именно на 11.01.2022г., на 09.03.2022г. и
третото - в началото на м. март 2022г., което свидетелства за утвърдени
престъпни навици у осъдения и упоритост в престъпното му проявление.
Установява се също така от данните по делото, че първото от серията
престъпни посегателства е осъществено от М. само два месеца, след като
същият е бил освободен от затвора /на 20.10.2021г./ по изтърпяване на
наложено му с определение по ЧНД №1134/2020г. на РС-Ямбол по две
предходни присъди общо наказание от една година и четири месеца лишаване
от свобода.
На следващо място, значимо в преценката за приложимост на чл. 24 от
НК се явява и обстоятелството, че извън включените в съвкупността деяния,
М. се явява извършител и на множество други престъпления от общ характер,
във връзка с което спрямо същия са били постановени общо 16 присъди. При
това по данни от справката му за съдимост се установява, че престъпната му
дейност датира от 2007г. /от непълнолетната му възраст/ и обхваща
престъпления, насочени срещу собствеността на гражданите. Характера и
интензитета на цялостната престъпна дейност на осъдения М., която се
установява като еднородна такава, сочи на завидна престъпна упоритост.
Очевидно е при обективната картина на съдимостта на М., че с реализираната
спрямо същия наказателна репресия - наложени и изтърпени от него до
момента наказания лишаване от свобода, не е постигнат превантивният ефект,
5
преследван от закона. Актуалната му престъпна дейност, осъществена кратко
време след освобождаването му от затвора, е показател за това, че престоя му
в местата за лишаване от свобода и упражненото до момента спрямо него
корекционно въздействие, не са повлияли нагласите му, както и не са го
мотивирали към законосъобразен начин на живот. Същите тези факти, от
друга страна, недвусмислено сочат на трайно формирано престъпно съзнание
и мотивират извод за висока степен на обществена опасност на личността на
осъдения, изискващи ефективно и значително по-продължително
корекционно въздействие.
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, въззивният съд възприе, че
засилената наказателна репресия спрямо последния чрез приложението на чл.
24 от НК, се явява законосъобразен и оправдан подход за постигане на
ефективен резултат. Правилно първата инстанция е преценила, че
определеното общо най-тежко наказание от четири години лишаване от
свобода, не ще осъществи целите на наказанието така, както са посочени в чл.
36 НК, поради което следва да бъде увеличено. Фиксирайки срока, с който
следва да се увеличи общото наказание, съдът е съобразил изискването,
въведено в чл.24 от НК, същото да не надминава сбора от отделните
наказания, нито максималния размер, предвиден за съответното наказание.
По мнение на съда, завишаването на определеното общо наказание
Лишаване от свобода за срок от четири години с още една година в пълна
степен съответства на обществената опасност както на извършените от дееца
деяния, така и на самия деец. В този смисъл възраженията на защита, че
законосъобразно определеното общо наказание на М. за престъпленията,
включени в съвкупността, е достатъчно тежко, за да постигне преследваното
от закона поправяне и превъзпитание на осъдения, се явяват неоснователни.
Не могат да бъдат споделени също и доводите на защитата, че в случая
се касае за кумулация на наказанията само по две присъди, и че за
осъществяване на деянието, предмет на една от тях, приносът на М. не е
съществен.
Вярно е, че предмет на кумулацията са две наказания, едно от които
определено при условията на чл. 23, ал.1 от НК. При наличните данни обаче
за множество осъждания на М., това не може да бъде единствения значим
6
критерий при обсъждане на въпроса за приложението на чл. 24 НК. За да се
прецени необходимостта от увеличаване на общото наказание по реда на чл.
24 от НК, с оглед постигане на целите по чл.36 от НК, и за да изгради
представа за личността на дееца, съдът не е ограничен да съобразява само
фактите на престъпленията, включени в съвкупността, а доказателствата за
степента на опасност на личността изобщо, вкл. и неговото съдебно минало.
Обстоятелството, че включените в групата присъди са постановени в
производства, проведени по особените правила на Глава 27 от НПК /чл. 371,
т.2 от НПК/, за което свидетелстват данните по делото, също не съставлява
пречка за приложението на чл. 24 от НК. В рамките на тези производства,
приключили с осъждане на М., решаващите съдилища са ангажирали
позицията си за справедливост и адекватност на санкцията, с оглед на
конкретно разглежданата деятелност. При решаване на въпроса за групиране
на наказанията по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК, съдът съобразно
цялостната престъпна деятелност на осъденото лице прави нова преценка за
степента на обществена опасност на извършените деяния и на дееца, което на
свой ред налага ново съобразяване с всички законови изисквания в общата
част на НК / Решение № 680 /82, III н.о.; Решение № 102 /90, II н.о.; Решение
№ 500/93, I н.о. и др.; Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. №
1094/2017 г., III н. о., НК/.
Следва по-нататък да се посочи, че данните, представени в изисканата
от съда по инициатива на защитата характеристична справка на осъдения М.
от пенитенциарното заведение, в което към момента търпи наказание
лишаване от свобода - Затвора-Бургас, свидетелстващи за ангажираността на
последния в трудова и учебна дейност, не са от естество да повлияят изводите
на съда относно необходимостта от приложението на чл. 24 от НК.
Сведенията, разкриващи подхода на въздействие върху осъдения и
прилаганите спрямо него корекционни мерки, съответно проявеното от
последния поведение в местата за лишаване от свобода, биха имали своето
значение при евентуална инициатива за условното му предсрочно
освобождаване по чл.70, ал.1 от НК, каквото настоящото не е. Ето защо и
отразените в обсъжданата справка данни за протичащия при М. процес на
поправяне и превъзпитание не дават основание за промяна на становището на
съда, че целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК, могат да бъдат
постигнати чрез приложението на чл. 24 НК – увеличаване размера на
7
определеното общо най-тежко наказание.
В служебната си проверка на атакуваното определение, въззивният съд
констатира, че първата инстанция е пропуснала да се произнесе по въпроса за
първоначалния режим на изтърпяване на определеното по правилата на чл.
25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК общо наказание. Констатираната непълнота на
акта на окръжния съд не може да бъде преодоляна по реда на въззивния
контрол, което налага допълнително произнасяне от ОС-Ямбол на основание
чл. 306, ал.1 т.2 от НПК.
С оглед изложените съображения, АС-Бургас намира, че атакуваното
определени като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а
жалбата от защитника на осъдения М. – оставена без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 62/ 20.02.2024г., постановено по
ЧНД № 438/2023г. по описа на Окръжен съд-Ямбол.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8