Р
Е Ш Е
Н И Е
№273/13.12.17 г.
№…………./гр. Варна, 12.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на
петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Десислава Чипева като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев
в.т.д.№470/2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София срещу
решение №371/05.06.2017 г. по т.д.1032/2016 г.
по описа на ОС - Варна, в частта с която въззивникът е осъден да заплати
на М.И.К. ***, сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Л И.К., нейна
сестра, настъпила при ПТП на 17.07.2011 г., причинено по вина на Д Д С, при
управление на мотоциклет „Хонда CBR 600 F“, ДК № Х ХХХХ Х, сумата 18316.45 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода
14.07.2013 г. – 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска – 14.07.2016 г. до изплащането, както и сумата 2559.89 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.226,
ал.1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в нарушение на процесуалните
правила, неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Основните доводи за
неправилност се свеждат до това, че ищцата не е
активно материалноправно легитимирана да търси обезщетение по чл.226 КЗ /отм./.
Насрещната
страна М.И.К., не
е подала писмен отговор.
В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните в
производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Във въззивното производство не се оспорват предпоставките
за възникване отговорността на застрахователя, а именно: наличието на влязла в
сила присъда
по нохд № 455/2013 г., по описа на ВОС, по силата на която Д Д Спризнат за виновен
затова, че на 17.07.2011 г. в гр. Варна, при управление на МПС – мотоциклет
„Хонда", с ДК № Х ХХХХ Х, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
119, ал. 1 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Л
И.К., престъпление по чл. 343, ал. 1, б.
„в“ НК. Постановената присъда е
задължителна за гражданския съд относно
извършването на деянието, неговата противоправност и вина – чл. 300 ГПК.
Не
се оспорва и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застрахователна
полица № 111111008С044632/27.06.2011 г. със срок на действие до 27.06.2012 г., по сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ за мотоциклет „Хонда”, с ДК № Х ХХХХ Х.
От събраните в
първоинстанционното производство доказателства се установява, че въззиваемата е
сестра на загиналата при произшествието Л И.К..
Основният
спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали ищцата – въззиваем в настоящото
производство, разполага с надлежната активна материално правна легитимация да претендира
обезщетение с оглед качеството й на сестра на починалото лице.
По
така поставения материално-правен въпрос съществува задължителната практика,
обективирана в приетите от Пленума на Върховния съд Постановления №4/1961 г., №5/1969 г. и №2/1984 г. според
която, лицата имащи право на обезщетение по чл.52 ЗЗД за
неимуществени вреди, в случай на причинена при деликт смърт на друго лице, са
определени по задължителен за съдилищата в Република България начин, именно в
цитираните постановления.
Воден
от установения в чл.52 ЗЗД принцип
за справедливост, Пленумът на Върховния съд е въвел ограничителни критерии като
е счел, че справедливостта налага да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди само в полза на най-близките на пострадалия, за които е
нормално да се предполага, че поради степента на родствена и житейска близост
действително търпят морални болки и страдания по повод на неговата загуба.
Първоначално с ППВС № 4/1961 г.,
кръгът на правоимащите е сведен до съпрузите, децата и родителите на починалия,
а по-късно с ППВС № 5/1969 г., е
признато право на обезщетение по чл.52 ЗЗД и на
взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете,
както и на лицето, с което починалият е съжителствал трайно на съпружески
начала.
С
оглед преодоляване на спорове по тълкуване и прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД, Пленумът на ВС е приел Постановление № 2/30.11.1984 г.,
в което е изразил категорично становище, че изброяването в постановления № 4/1961 г. и № 5/1969 г. на
лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт е изчерпателно, поради което е
недопустимо техният кръг да бъде разширяван чрез присъждане на обезщетения в
полза на други лица, които по причина на родствена или житейска близост с
починалия също търпят морални болки и страдания от загубата му. Сред примерно
визираните в ППВС № 2/1984 г.
лица, за които е прието, че нямат право на обезщетение по чл.52 ЗЗД,
са братята и сестрите.
Видът
и степента на родствена близост са един от ограничителните критерии, чрез които
Пленумът на ВС е определил лицата, по отношение на които е преценил за
справедливо да признае право на обезщетение по чл.52 ЗЗД, поради
което включването на други лица, извън тези посочени в постановленията, би
довело до незачитане на задължителните указания в ППВС №2/1984 г. и
до недопустимо разширяване на изчерпателно очертания в ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969 г.
кръг на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди.
С
решение № 181 от 30.11.2012 г,
постановено по гр. дело № 958/2011 г Върховният касационен съд на РБ, Търговска
колегия, Второ отделение се е произнесъл, че дори братът близнак на
пострадалото лице не е активно материалноправно легитимиран да претендира
обезщетение за деликт, независимо от обстоятелството, че от медицинска и
психологическа гледна точка връзката между близнаци е по-силна дори от
биологичната връзка родител - дете. В това решение е прието, че моралните болки
и страдания и обусловените от съдържанието на особената биологична връзка
неблагоприятни последици за ищеца /медицински, психологични и социални/ са
ирелевантни от гледна точка на неговата активна материалноправна легитимация в
процеса, след като родствената му близост с пострадалия и задължителните
указания в ППВС №2/1984 г.
изключват законовата възможност те да бъдат възмездени по правилото на чл.52 ЗЗД.
След
като тълкувателните постановления на Пленума на ВС, издадени при действието на
чл. 59 ЗУС /отм.ДВ бр.59/22.07.1994 год./ имат задължителен характер за
съдебните органи, на основание чл. 130, ал.2 ЗСВ /в тази връзка и Тълкувателно
решение № 1/2009 год. на ОСГТК/, то и формираната въз основа на тях практика по
нормативно тълкуване може да бъде изменяна или допълвана само с последващ акт
на ВКС в изпълнение на правомощията му по чл. 124 ЗСВ или с изрична законова
норма.
Действително
на съда е известно наличието на висящо ТД № 2/2016 г. на ОСГТК на ВКС,
преобразувано в ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса относно разширяване
кръга на легитимираните лица, имащи право да претендират обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на техни близки. Към момента на приключване на
устните състезания, не е налице решение
по тълкувателното дело, поради което съдът е длъжен да се съобрази със
задължителната съдебна практика..
С
оглед на гореизложеното, съдът намира, че въззиваемата М.И.К., в качеството на сестра на починалото
от застрахователното събитие лице, не притежава активна материално-правна
легитимация по предявените искове, поради което същите се явяват неоснователни
и следва да бъдат отхвърлени.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени в
обжалваните части и вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат
отхвърлени изцяло.
В
първоинстанционното производство, в полза на въззиваемото дружество е присъдено
възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 350 лева, поради което
независимо от резултата от обжалването, друго възнаграждение, не следва да се
присъжда, с оглед разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК. В полза на въззиваемия,
следва да се присъдат и останалите разноски в първоинстанционното производство,
за заплащане на възнаграждение на вещи лица и депозити за свидетели, в размер
на 350 лева, както и разноски за заплащане на държавна такса за въззивно
обжалване, в размер на 1566.33 лева, които следва да бъдат заплатени от въззивника.
Воден от горното, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №371/05.06.2017 г. по т.д.1032/2016 г. по описа на ОС - Варна, в частта с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище гр.София е
осъдено да заплати на М.И.К.
***, сумата 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Л И.К., нейна
сестра, настъпила при ПТП на 17.07.2011 г., причинено по вина на Д Д С, при
управление на мотоциклет „Хонда CBR 600 F“, ДК № Х ХХХХ Х, сумата 18316.45 лв., обезщетение за забава върху главницата, за периода
14.07.2013 г. – 14.07.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на иска – 14.07.2016 г. до изплащането и сумата 2559.89 лв., представляваща разноски по делото, на осн. чл.226,
ал.1 КЗ (отм.), чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 78, ал. 1 ГПК,
както и в частта с която „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2 е осъдено да заплати
по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, сумата
3132.66 лв., дължима държавна такса и
сумата 550.00 лв., възнаграждение за вещи лица, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от М.И.К., ЕГН **********,*** срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа”, № 2, искове за заплащане
на сумата от 60000
лева, претендирана
като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от смъртта на Л И.К.,
нейна сестра, настъпила при ПТП на 17.07.2011 г., причинено по вина на Д Д С,
при управление на мотоциклет „Хонда CBR 600 F“, ДК № Х ХХХХ Х, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на предявяване на иска – 14.07.2016 г. до
изплащането сумата и
сумата от 18316.45 лв., претендирана
като обезщетение за забава
върху главницата, за периода 14.07.2013 г. – 14.07.2016 г.
ОСЪЖДА М.И.К.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Ст.
Караджа”, № 2, сумата от 350 (триста и петдесет)
лева, представляваща направените разноски в първоинстанционното
производство, за заплащане на възнаграждение на вещи лица и депозити за
свидетели, съразмерно отхвърлената част от исковете и сумата от 1566.33 (хиляда петстотин шестдесет и шест
лева и 33 ст.), представляваща направените във въззивното производство
разноски по въззивната жалба, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
В
останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението
подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд
на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :