№ 481
гр. Варна, 04.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.а
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100500078 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба депозирана от ЧСИ Н.П.
Г., рег. № 716, район на действие-ВОС, адрес на кантората гр. В, ул. „Цар Асен“, № 1, вх. А,
ет. 1, офис 1, чрез адв. А.К., против решение № 262761/04.11.2021г. по гр.д. № 200/2021г. на
51-ви състав на ВРС, с което е осъден да заплати на В. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В,
ул. „Г.С.Р.“ № 24, ап.16, сумата от 273.00лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение,
изразяващо се в издаване на постановление за разноските по изпълнително дело №
20207160400320 по описа на ЧСИ Н.Г., инкорпорирано в ПДИ изх. № 7375/14.08.2020 г.,
отменено с влязло в сила решение № 1582/04.12.2020 г. по в.гр.д. № 3376/2020 г. по описа на
ВОС в частта относно определените такси по ТТРЗЧСИ за разликата над нормативно
установения размер от 246,77 лв. до определения такъв от 472,97 лв., което обезщетение е
формирано като сбор от следните суми: сумата от 48 лв., представляваща такси съгласно т.
5 и т. 8 от ТТРЗЧСИ, преведени по банков път в полза на ЧСИ Н.Г. за администриране на
жалба вх. № 5992/07.10.2020 г. по описа на ВОС, сумата от 25 лв., представляваща държавна
такса по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
внесена по сметка на ВОС за разглеждане на жалбата, и сумата от 200 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 16.10.2020 г., до окончателно
изплащане на задължението, на основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 74, ал. 1 от ЗЧСИ, както
и сумата от 50.00 лв., представляваща сторените по първоинстанционното делоо разноски
за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като решението е постановено
при участие на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.ш.“ № 67А, в качеството му на трето лице - помагач на
страната на ответника ЧСИ Н.П. Г. с рег. № 716 на КЧСИ.
1
Счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. ВРС е приел, че увреждащото ищеца действие на ЧСИ се състои в това, че
ЧСИ е възложил в тежест на ищеца-длъжник по изп.д. разноски за изпълнителни способи,
които не са приложени, обосновавайки този извод с разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от
ГПК. Това незаконосъобразно според съда действие е станало причина ищецът да обжалва
пред ВОС постановлението за разноски по изп.д. и е получил благоприятно за себе си
решение по в.гр.д. № 3376/2020г. по описа на ВОС, но съдът е отказал да му присъди
сторените от него разноски в съдебното производство, като е приел, че ответникът Община
Варна не е дал повод за водене на делото. Направените в съдебното производство разноски
от ищеца в размер на 273.00лв. съдът е приел, че представляват имуществена вреда, която
следва репарирана от ЧСИ. Това решение е неправилно. При преценка за
законосъобразността на действията на ЧСИ, съдът следва да преценява дали всички
предприети от него действия за обезпечаване вземането на взискателя чрез налагане на
обезпечителни мерки в рамките на определен изпълнителен способ, са в необходимия обем,
за да гарантират успешното приключване на изп.производство.В конкретния способ според
ЧСИ са в необходимия обем и длъжникът дължи разноски, т.к. се отнасят до
законосъобразно приложени изпълнителни способи. Позовава се на разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от ГПК. След решението по в.гр.д. № 3376/2020г. на ВОС, ЧСИ е възстановил на
длъжника надвнесената сума. Настъпили са конститутивните последици на съдебното
решение, чиято проява изключва противоправността на действията на ЧСИ, а без
противоправност, няма деликтна отговорност-. Цитира практика на ВКС в този смисъл.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което
исковата претенция отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. Г. Г. ЕГН
********** от гр. Варна, ул. „Г.С.Р.“, № 24, ет. 4, ап. 16 ,чрез адв. Р.Д., с който оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира присъждане на разноски.
Цитираната от въззивника съдебна практика не намира приложение по настоящия
казус, доколкото претенцията се отнася до имуществени вреди, представляващи сторени
разноски в съдебното производство по обжалване действията на ЧСИ. Не е налице
необоснованост на съдебното решение. Налице е и хипотезата на чл. 442, ал. 2 от ГПК.
Освен това, длъжникът, който не е платил доброволно публично задължение и е станал
причина за завеждане на изп.д., не следва да заплаща всички сторени разноски.
Въззивната жалба е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито с.з.
Няма отправени от страните доказателствени искания.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА за 01.03.2022г. от 13.30ч. Да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3