РЕШЕНИЕ
№ 94
гр. Ямбол, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Д. Ст. Л.
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20222300600225 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК и е образувано по жалба
от защитника за проверка на невлязлата в сила Присъда № 108/19.07.2022г. по
НОХД № 467/2022г. по описа на РС – Ямбол, с която подсъдимият Х. М. П. е
осъден за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, като е признат за виновен в
това, че:
На **.**.****г. около 23:30 часа в с. ********, обл. *****, по ул.
„*********“ в посока към път I-7, в близост до кръстовището, е управлявал
МПС – лек автомобил „********** ***“, с рег. № * **** **, след употреба на
наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено по
надлежния ред - с техническо средство „Dragar Drug Test 5000“, с инв. №
ARМС 0004, с поставена касета за еднократна употреба REF *******, LOT
ARPL-0901.
При условията на чл.54, ал.1 от НК и на основание чл.343г от НК, на
подсъдимия са наложени наказания от една година лишаване от свобода,
глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
1
от една година и шест месеца.
Постановено е ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода – при първоначален общ режим, и на основание чл.59, ал.4 от НК, е
приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да управлява МПС за същото деяние,
считано от **.**.****г.
С жалбата се претендира за отмяна на присъдата и за постановяване на
нова оправдателна такава. Искането се обосновава с развитото и пред
районния съд становище, че подсъдимият не е извършил твърдяното деяние и
не е осъществил състава на вмененото му престъпление, тъй като не е
употребил наркотични вещества, а е приемал медикамента „Риталин“.
В с.з. жалбата се поддържа лично от въззивника подсъдим и от редовно
упълномощен защитник – адвокат по изложените в нея съображения. В
допълнение към доводите в жалбата защитата навежда и оплакване за явна
несправедливост на присъдата, като счита, че при определяне на наказанията
следва да се съобразят обстоятелствата, че лекарството, макар да
представлява амфетамин, се продава свободно в аптечната мрежа и онлайн,
както и че прокурорът е поискал налагане на по-леко наказание от осем
месеца лишаване от свобода. Пледира за отмяна на първоинстанционната
осъдителна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде
оправдан.
В правото си на лична защита и последна дума въззивникът подсъдим
излага, че приема медикамента, за да може да работи и да осигуравя средства
за лечението на приятелката си, която е с рак на шийката на матката. Моли да
бъде оневнен.
Участващият по делото прокурор изразява становище за
неоснователност на жалбата, като счита, че при разглеждане на делото
районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила и е приложил правилно материалния закон. Намира, че наложените
на подсъдимия наказания са съобразени с наличните отегчаващи
отговорността обстоятелства и пледира за потвърждаване на
първоинстанционната присъда.
След като обсъди доводите в жалбата, съобрази становищата на
страните и прецени изцяло атакуваната присъда, съобразно правомощията
по чл.313 и чл.314 от НПК, съдът прие за установено от фактическа и
2
правна страна следното:
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.319, ал.1 от НПК и при
наличие на право и интерес от обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Решаващият съд правилно е установил релевантните за делото факти.
Анализирал е събраните по делото доказателства, обсъдил ги е поотделно и в
тяхната съвкупност и е изложил е мотиви кои доказателствени източници
кредитира и защо. Приел е за установени съответни на доказателствата
фактически положения, които не се оспорват от защитата, споделят се
напълно и от настоящия състав, и в общи линии, се свеждат до следното:
Подсъдимият П., роден на **.**.****г., бил правоспособен водач на
МПС от 2007г., притежавал СУМПС № *********/**.**.****г. за кат. „В“ и
„АМ“ и бил наказван по администранивен ред за нарушаване правилата за
движение по пътищата с влезли в сила НП и с налагане на глоби с фиш.
Бил осъждан два пъти за престъпления от общ характер, в т.ч. и за
престъпление по транспорта по чл.343б, ал.1 от НК – с присъдите по НОХД №
***/****г. и НОХД № ***/****г., двете на ЯРС.
С първата от горепосочените присъди, влязла в сила на **.**.****г., П.
бил осъден за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Наложените с тази
присъда наказания - пробация, включваща задължителните пробационни
мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК за срок от по шест месеца, и лишаване
от право да управлява МПС за същия срок, подсъдимият изтърпял съответно,
на **.**.****г. и на **.**.****г.
За времето от 16:00 часа на **.**.****г. до 14:00 часа на **.**.****г.,
или в рамките на по-благоприятния двугодишен срок за реабилитация,
установен в разпоредбите на чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.5 от НК,
подсъдимият извършил престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК – държане
без надлежно разрешително на високорискови наркотични вещества
метамфетамин, за което с присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС, влязла в
сила на **.**.****г., му било наложено наказание от шест месеца лишаване
от свобода, чието изтърпяване било отложено за изпитателен срок от три
години, на основание чл.66, ал.1 от НК.
На **.**.**** г. около 23:30 часа в с. ********, обл. *****,
3
подсъдимият управявал лек автомобил „********** ***“, с рег. № * **** **,
движейки се по ул. „*********“ в посока към път I-7. Улицата се намирала в
края на населеното място и се използвала като сметище. По същото време в
района се намирали свидетелите Д. Ч. и А. Д. – полицаи при РУ „Тунджа –
Ямбол, които изпълнявали служебните си задължения, като извършвали
обход. Поради зачестилите случаи на кражби в района, късния час и
необичайното място за движение, свидетелите спрели водача за проверка в
близост до кръстовището на ул. „*********“ с път I-7. След справка с
представените документи и с работната станция за отдалечен достъп
установили, че водач на автомобила е подсъдимият Х. М. П.. В хода на
проверката същият бил нервен, притеснен, говорел завалено и давал
противоречиви сведения относно целта на пътуването. Свидетелите се
усъмнили, че може да е употребил алкохол или наркотици и потърсили
съдействие от служители на сектор „Пътна полиция“, които да извършат
съответните проверки. На място бил изпратен св. В., който извършил
проверка на подсъдимия за употреба на алкохол и наркотични вещества.
Проверката за употреба на алкохол не отчела наличие на такъв в издишания
въздух. В последователност П. бил тестван и за употреба на наркотични
вещества с технически изправно средство „Dragar Drug Test 5000“, с идент. №
ARМС 0004, с поставена касета за еднократна употреба REF *******, LOT
ARPL-0901, който отчел положителен резултат за употреба на амфетамин и
метамфетамин. За извършената проверка бил съставен протокол по образец,
съгласно приложение № 2 към чл.5, ал.2 от Наредбата за реда за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози. На подсъдимия бил издаден и талон за медицинско изследване
№ *******/**.**.****г., в който същият вписал, че приема показанията на
техническото средство. Бил отведен в СО при МБАЛ „**. **********“,
където отказал да даде кръв за изследване. Не съобщил на полицаите и на
дежурния лекар за прием на медикаменти без лекарско предписание, с
изключение на „Аулин“.
По отношение на правно значимите обстоятелства така възприетата
фактология съвпада с фактическите положения, които районният съд е приел
за установени, и се доказва по безспорен начин както от обясненията на
подсъдимия, така и от показанията на свидетелите Ч., Д. и В., от приобщените
по делото писмени доказателства – справка за съдимост рег. №
4
****/**.**.****г., издадена от БС при ЯРС, справка за наложени наказания на
водач, протокол за извършена проверка за употреба на наркотични вещества
рег. № ****-****/**.**.****г., Протокол ******-***** от **.**.****г. за
сервизна проверка на Dragar Drugtest 5000, издаден от ****** ******
******** ЕООД, талон за изследване № *******/**.**.****г., протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби от **.**.****г.,
съставен от д-р В. Д., и от приложената като ВДС тестова касета. ЯОС
намира, че по отношение на гореизложените факти всички налични по делото
доказателства са безпротиворечиви, в логична връзка и последователност
едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват по безспорен начин фактите относно авторството, времето,
мястото и начина на извършване на деянието.
При тази правилно изяснена фактическа обстановка, която не се
оспорва и от защитата, районният съд е направил законосъобразни и
обосновани правни изводи, че и от обективна, и от субективна страна
въззивникът-подсъдим е осъществил престъпния състав на чл.343б, ал.3 от
НК, тъй като на **.**.****г. около 23:30 часа в с. ********, обл. *****, по
ул. „*********“ в посока към път I-7, в близост до кръстовището, е
управлявал МПС – лек автомобил „********** ***“, с рег. № * **** **, след
употреба на наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, установено
по надлежния ред - с техническо средство „Dragar Drug Test 5000“, с инв. №
ARМС 0004, с поставена касета за еднократна употреба REF *******, LOT
ARPL-0901.
Проверяващата инстанция изцяло споделя изводите на районния съд за
обективна и субективна съставомерност на извършеното по горепосочения
текст от наказателния закон, доколкото доказателствената съвкупност
безпротиворечиво сочи за наличие на предприето от подсъдимия управление
на МПС по смисъла на параграф 6, т.12, б. „а” вр. т.11 от ДР на ЗДвП, каквото
е лекият автомобил, след употреба на веществата амфетамин (1-фенилпропан-
2-амин) и метамфетамин (N-метил-1-фенилпропан-2-амин), фигуриращи в
приложение № 1 към чл.3, т.1 от Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични. По несъмнен начин са доказани както
авторството на деянието, така и обстоятелството, че към момента на
управление на автомобила подсъдимият е бил под въздействието на
употребените наркотични вещества. Това е така, защото самоличността на
5
водача е категорично установена от представените документи за самоличност
и извършената справка, и освен това, самата проверката е извършена
непосредствено спирането му, с технически изправно средство и при спазване
изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на наркотични вещества. От приложения на л.14 от ДП протокол
за сервизна проверка от **.**.****г. се установява, че използваното
техническо средство Dragar Drugtest 5000, с идент. № ARМС 0004, е
преминало успешно периодична такава, като не е отчело грешки при
извършените тестове за оценка на състоянието, и видно от ВДС, от
приложената на л.15 разпечатка и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, ясно е отчело наличие както на амфетамин, така и на
метамфетамин. При извършване на проверката са спазени и изискванията на
Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
наркотични вещества. Съобразно чл.5, ал.2 и чл.6, ал.6 от наредбата,
контролният орган е попълнил и връчил на подсъдимия срещу подпис талон
по образец, съдържащ всички изискуеми реквизити, в който същият вписал,
че приема показанията на теехническото средство. Поради това, и с оглед
последвалия отказ за даване на проби за изследване, по силата на чл.6, ал.9 от
наредбата, употребата на наркотични вещества следва да се счита за
установена въз основа показанията на техническото следство. И след като,
както весче се посочи, конкретното такова е преминало успешно последваща
проверка, респ. отговаря и на изискванията на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, изводът за обективна
съставомерност на извършеното е правилен и обоснован.
Относно субективната страна на деянието правилно е прието, че
подсъдимият е действал с пряк умисъл като форма на вина, тъй като е знаел за
съществуването на всички обективни признаци, а именно, че предприема
управление на МПС, каквото е управлявания от него лек автомобил, след като
е употребил амфетамин и метамфитамин, и пряко е целял именно това. Т.е.,
същият е разбирал противоправния и общественоопасен характер на
извършеното и е съзнавал неизбежното настъпване на общественоопасните
последици.
Като неоснователни се преценят доводите на защитата за
несъставомерност на извършеното, поради прием на медкамент, съдържащ
амфетамин, не само защото липсват доказателства за това и твърдението
6
представлява отчетлив израз на защитна позиция, както аргументирано е
посочил ЯРС на стр.3 от мотивите, но и защото формата, под която са приети
наркотичните вещества, е без правно значение. Друг е въпросът, че след като
техническото средство е отчело положителен резултат и за метамфетамин, е
очевидно, че това не може да се дължи единствено на прием на лекарството
„Риталин“, съдържащо само амфетамин.
Поради горните съображения настоящият състав счита, че решаващият
съд обосновано и законосъобразно е приел, че от обективна и субективна
страна, подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343б,
ал.3 от НК, и правилно го е признал за виновен по предявеното му обвинение.
По отношение на наказанията ЯОС намери следното:.
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвиджа две
кумулативни наказания - лишаване от свобода от една до три години и глоба
от 500 до 1500 лева. В тази законови рамки, районният съд му е наложил
наказания от една година лишаване от свобода, чийто размер определил в
законовия минимум, и глоба от 1000 лева, чийто размер определил в средния
на предвиденото в закона, отчитайки за смекчаващи отговорността
обстоятелства оказаното съдействие на разследващите органи за разкриване
обективната истина, доброто му процесуално поведение, както и това, че е
безработен.
Макар да намира, че в случая процесуалното поведение на подсъдимия
е надценено, настоящият състав счита, че наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства действително обосновават определяне
размерите на наказанията в законоустановените минимуми. От материалите
по делото е видно, че в досъдебна фаза същият се е възползвал от правото да
не дава обяснения и в производството пред първата инстанция делото е
отлагано три пъти заради неявяването му, вкл. и по неуважителни причини, за
което е санкциониран с глоба и е постановено принудителното му довеждане.
Въпреки това, като се имат предвид обстоятелствата, свързани с мястото и
начина на извършване на конкретното деяние, а именно, че управлението на
автомобила е реализирано и по неоживен пътен участък – по улица в края на
с. ********, и в час, който не се характеризира с интензивно движение на
хора и превозни средства, че при проверката не са установени други
нарушения на правилата за движение по пътищата и от деянието не са
настъпили допълнителни вредни последици, както и дадените в съдебна фаза
7
обяснения, ЯОС намери, че решението на районния съд за определяне
размера на наказанието лишаване от свобода в законовия минимум от една
година е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.47, ал.1 от НК, наред с гореизложените смекчаващи
отговорността обстоятелства, при определяне размера на наказанието глоба
следва да се съобрази и имотното състояние на подсъдимия, за когото
районният съд правилно е приел, че е безработен и няма източник на доходи.
Въпреки това, незаконосъобразно е определил размера на това наказание
значително над минималния и в средния размер на предвиденото в закона - от
1000 лева, поради което присъдата в тази й част следва да се измени чрез
намаляване размера на глобата до законовия минимум от 500 лева.
Правилен е извода на ЯРС за неприложимост на разпоредбата на чл.55
от НК, доколкото горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства
не са нито многобройни, нито изключителни по своя характер, и не водят до
несъразмерност на предвиденото в закона най-леко наказание от една година
лишаване от свобода. Последното е напълно адекватно и съответно както на
завишената степен на обществена опасност на деянието, така и на тази на
дееца. Касае се управление на МПС след употреба на две високорискови
наркотични вещества – амфетамин и метамфетамин, което се характеризира с
високата динамика на извършване в страната и в региона. Подсъдимият е
наказван по административен ред за нарушаване правилата за движение по
пътищата с влезли в сила НП и с налагане на глоби с фиш, и е осъждан както
за друго престъпление по транспорта - управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда (с присъдата по НОХД ***/****г. на ЯРС),
така и за държане на високорискови наркотични вещества (с присъдата по
НОХД № ***/****г. на ЯРС), като са му налагани наказания пробация и
лишаване от свобода с отложено изтърпяване, които не са оказали
необходимия поправителен и възпиращ ефект. Поради тези обстоятелства,
сочещи за завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца,
настоящият състав намери, че в случая няма основание за допълнително
смекчаване на отговорността, в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, респ. и за
прилагане разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК.
Районният съд правилно е отмерил предвиденото в чл.343г от НК
кумулативно наказание лишаване от право да се управлява МПС.
8
Определения размер от една година и шест месеца е съобразен както с
разпоредбата на чл.49, ал.2 от НК, така и с всички налични смекчаващи и
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, поради което липсва
основание за ревизиране на присъдата в тази й част.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК, като е
приспадато времето, през което подсъдимият е бил лишен по
административен ред от възможността да упражнява правото си да управлява
МПС, считано от **.**.****г.
Относно начина на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода
правилно е прието, че с оглед осъждането на подсъдимия на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер – по НОХД № ***/****г. на ЯРС, за
което не е настъпила реабилитация, са налице пречки за прилагане института
на условното осъждане, и в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от
ЗИНЗС е постановил то да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ
режим. Доколкото се касае за две осъждания – по НОХД № ***/****г. на
ЯРС и по НОХД № ***/****г. на ЯРС, и деянието, предмет на последното
НОХД е извършено преди изтичане срока за реабилитация за предходното
осъждане, в случая е приложима разпоредбата на чл.88а, ал.4 от НК, съгласно
която, осъждането и последиците му се заличават след изтичане сроковете по
чл.88а, ал.1 и ал.2 от НК за всички осъждания. А след като по НОХД №
***/****г. на ЯРС на въззивника е наложено условно наказание лишаване от
свобода, съгласно ал.3 на чл.88а от НК, срокът за реабилитация започва да
тече от деня, в който е изтекъл изпитателния срок. Присъдата по цитираното
дело е влязла в сила на **.**.****г. и определения с нея тригодишен
изпитателен срок е изтекъл на **.**.****г. От тази дата е започнал да тече
петгодишният срок по чл.88а, ал.1 вр. чл.82, ал.1, т.4 от НК, който е пет
години и изтича на **.**.****г. Или, към момента на извършване на
деянието, предмет на настоящото производство, петгодишният срок, с
изтичането на който законът свързва настъпването на реабилитация не е
изтекъл, поради правилно е прието, че за това си осъждане подсъдимият не е
реабилитиран. Т.е., не се налага промяна в произнасянето на първата
инстанция и по въпроса за начина на изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода и определения първоначален режим на изтърпяването му.
По тези съображения и като не констатира други основания за
9
изменение или отмяна на присъдата, извън обсъдените по-горе, свързани с
размера на наказанието глоба, ЯОС счита, че в останалата й част присъдата
следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Затова, и на
основание чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.1 от НПК и чл.334, т.6 вр. чл.338 от
НПК,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Присъда № 108/19.07.2022 г., постановена по НОХД №
20222330200467 по описа на Районен съд – Ямбол за 2022г., като
НАМАЛЯВА размера на наказанието ГЛОБА, наложено на подсъдимия Х. М.
П. от 1000 (хиляда) лева на 500 (петстотин) лева.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108/19.07.2022 г., постановена по НОХД
№ 20222330200467 по описа на Районен съд – Ямбол за 2022г., В
ОСТАНАЛАТА Й ЧАСТ.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10