Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5265
гр.Варна, 26.11.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , ХVІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
трети октомври през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
при секретаря
ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1021 по описа за 2019год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявена е искова молба от „А.З.С.Н.В." ЕАД, вписано в Търговският
регистър под ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, , представлявано
поотделно от Н. С. - изпълнителен директор чрез пълномощника: Д. Г. Й. -
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." АД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК - * срещу Е.Н.М.,
ЕГН ********** ***.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 415, ал.4 от ГПК във вр. чл.
422,ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на Е.Н.М., ЕГН **********,
че дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД, ЕИК: *,
суми, присъдени в издадената срещу
нея заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №11849/2018год. на 7-ми състав при ВРС, а
именно: главница по договор за заем:
2354,19 лв. (две хиляди триста петдесет и четири лева и 19 стотинки); договорна
лихва по договор за заем: 227,74 лв. (двеста двадесет и седем лева и 74
стотинки) от 8.12.2016 г. до 25.05.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска);такса разходи: 45,00 лв. (четиридесет и пет лева);неустойка за
неизпълнение на договорно задължение: 1359,67 лв. (хиляда триста петдесет и
девет лева и 67 стотинки/ за периода от 8.12.2016 г. до 25.05.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска);обезщетение за забава: 333,59 лв. (триста тридесет
и три лева и 59 стотинки) за периода от 9.12.2016 г. до 31.07.2018 г.
вкл.,ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозирането на заявлението в районен съд - 01.08.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № ********* г. по описа на
Районен съд - Варна, 7 състав и
произтича от договор за паричен заем,
сключен на 29.09.2016 г. с номер: 2650217 между „И. А. М." АД и Е.Н.М. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „И. А.М." АД в полза н. „А.з.с.н.в." ООД,
ЕИК * /правоприемник на който е „А.з.с.н.в." АД - понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/.
Моли да му бъдат присъдени разноските, сторените в
настоящото производство и разноските в заповедното производството.
Обстоятелства,
от които се твърди, че произтича претендираното
право:
На 29.09.2016 г. между „И. А. М." АД /Заемодател/
и Е.Н.М. /Заемател/ е сключен Договор за паричен заем
с № 2650217, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и
на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем
и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 3000 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът
и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя, се
уреждат от Договора и Общите условия към него. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните вноски, които Заемателят се задължава
да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 3376,37 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните
в размер на 376,37 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
25.05.2017 г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 198,61
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 13.10.2016 г., а
падежът на последната погасителна вноска е 25.05.2017 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
На основание сключения Договор за паричен заем, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00 лв.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи на Заемателя служебна бележка за размер
на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
сключен с „И. А. М." АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите подписват договор за
поръчителство или банкова гаранция с бенефициер -
Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в
размер на 1778,03 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде
разсрочена на 17 равни вноски, всяка в размер на 104,59 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят
е в размер на 303,2 лева.
На основание Закона за потребителския кредит и в
съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва
за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 9.12.2016 г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е
333,59 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем
към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 1212,80
лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 418,36 лв.,
договорна лихва: 148,63 лв., главница: 645,81 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска, а именно 25.05.2017 г. и не е обявяван за предсрочно
изискуем.
На 1.07.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г , сключен
между „И. А.М." АД и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането
на „И. А. М." АД, произтичащо от договор за паричен заем №
2650217/29.09.2016 г., е прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„А.з.с.н.в." АД /понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД/, ЕИК * е правоприемник н. „А.з.с.н.в." ООД ЕИК *********.
Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД
за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от страна на „И. А. М."
АД, изпратено с известие за доставяне.
Длъжникът да се счита уведомен за извършената цесия и
с получаване на препис от настоящата искова молба съгласно Решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12 / 09 г., II. постановено по реда на чл.291 от ГПК, в което ВКС е приел, че „доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на
същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърлено
взимане не може да бъде игнориран".
В тази връзка з. „А.з.с.н.в." ЕАД е възникнал
правният интерес от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното частно
гражданско дело № 11849/2018 г. по описа на Районен съд - Варна, 7 състав е
издадена заповед за изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което
от своя страна обуславя подаването на настоящата Искова молба.
В срока за
отговор на исковата молба, ответникът депозира отговор. Оспорва предявената искова претенция в цялост, като
счита същата за неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде
оставена без уважение в цялост, аргументите в подкрепа на това са, както
следва:
Действително между „И. А. М." АД - гр. София и
ответницата е бил сключен Договор за паричен заем № 2650217/29.09.2016 г., но
въпреки това оспорва, че действително договорената сума е предоставена на
ответницата.
Оспорва, че претендирания
размер на главницата е предоставен и усвоен от страна на ответницата.
Оспорва дължимостта на
начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв., такива
разходи не са извършвани, а до ответницата не са изпращани никакви напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни
обаждания или лични посещения за да се възприеме, че действително са налице
сторени разходи за да бъдат претендирани за
заплащане.
Не е налице уговорка в сключения Договор за паричен
заем за заплащане на конкретни суми, въз основа на неизпълнение на задължението
на кредитополучателя да заплаща в срок погасителните вноски по кредита. В чл. 9
от Договора е предвидена само принципната възможност неизпълнението да доведе
до допълнителни разходи.
По отношение на претендираната
неустойка в размер на 1778,03 лв. за която се твърди, че е постигнато съгласие
за разсрочване на 17 равни месечни вноски, всяка с размер на 104,59 лв.
Прави
възражение за нищожност
на уговорената неустойка
на основание противоречие на закона и на добрите нрави.
Съгласно т.3 от цитираното TP №1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3
от ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора при съблюдаване и на примерно изброените критерии:
естеството на задълженията /парични или на непарични/ и размерът на
задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с неустойка, дали
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи -
поръчителство, залог, ипотека и др., вид на уговорената неустойка
/компенсаторна или мораторна/ и вида на неизпълнение
на задължението - съществено или за незначителна негова част, съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на
задължението вреди.
По настоящия договор естеството на уговореното
задължение е непарично. Същото не е главно, а акцесорно
и спомагателно, т.е. такова, което цели да обезпечи изпълнението на главното
задължение - да се върне заемната сума, ведно с дължимата възнаградителна
лихва. Неизпълнението на главното задължение е същественото по договора, докато
неизпълнението на задължението по чл.4
не може да се определи като такова, с оглед интереса на заемодателя. Ако за
заемодателя беше важно и съществено в негова полза да бъде учредено
поръчителство, той би го поставил като условие за сключването на договора. На
следващо място следва да се отбележи, че неизпълнението на това задължение не
влече някакви самостоятелни вреди, извън вредите от неизпълнение на главното
задължение. Тези доводи обуславят извода, че неустоечната
клауза не съответства на своята обезщетителна
функция, при липса на предполагаеми вреди и приоритетно е насочена само да
санкционира заемателя. След като целта на посочената
неустойка е само да санкционира неизправната страна, то чрез нея заемодателят
цели при неизпълнението да извлече допълнителна парична облага, която не му се
следва. С това клаузата противоречи на добрите нрави, тъй като цели
неоснователно да обогати заемодателя.
Обогатяването освен това е значително, доколкото неустойката
за неизпълнение на това акцесорно задължение е сума 1
778,03 лв. близка до размера на заемната сума /2 354,19 лв./
Отделно от това счита, че целта на разпоредбата на чл.
4 от Договор за паричен заем е заобикаляне на закона, а именно императивната разпоредба
на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, съгласно която годишният процент на разходите не може
да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Съгласно чл. 19 ал. 5 от ЗПК, клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Макар и посочената клауза на чл. 4 от Договора да не
предвижда пряко изменение в ГПР, същата по същество постига този ефект /т.е.
заобикаля закона/. Аргумент за това е
предварителната уговорка за
разсрочване на задължението за неустойка и включването на съответната част
от задължението за неустойка към сумата, дължима за вноските по кредита. По
този начин като резултат се получава заплащане на сума в размер на по 104,59
лв. на месец или за 17 месеца се заплаща сума в размер на 1778,03 лв. на
кредитора. Оскъпяването на заема в този случай, който е в размер на 2 354,19
лв., е почти двойно или почти 200 %, т.е. много повече от нормативно предвидените
50% ГПР.
По отношение на сключеният и представен Договор за
цесия, счита, че същият не е породил действие спрямо ответницата, тъй като
видно от представения като писмено доказателство по делото заверен препис от
Известие за доставяне, на ответника не е било връчено Уведомително писмо за
извършената цесия, поради което счита и оспорва, че ответницата е редовно
уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията.
Към момента на сключване на Договора за паричен заем
(21.11.2016 г.) редакция на разпоредба на чл.11, ал.2 от ЗПК, Общите условия са
неразделна част от договора за
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по
договора, а от страна на ищеца не е представен заверен препис от Общите условия
към Договора за паричен заем.
Поради това, и с оглед разпоредбата на чл.22 във
връзка с чл. от Закона за потребителския кредит, намира, че Договор за паричен
заем, въз основа на който ищецът - като купувач на вземанията на заемодателя по
Договора, основава претенциите си, е недействителен на това основание и не
установява наличието на изискуеми вземания на ищеца против ответника.
На следващо място и съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност също е по-особена
по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК. В настоящия случай
категорично не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и
20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 от ЗПК, поради което договорът е
недействителен.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на
сключения договор за потребителски кредит между ответника и И. А. М. АД, счита,
че не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК, поради което
договорът за I потребителски кредит е недействителен.
Доколкото на новия кредитор длъжникът може да
противопостави всички възражения, които е имал спрямо цедента,
това дава възможност да изложи възраженията си за прекомерен размер на
договорената лихва, неустойка и годишния процент на разходите, водещ до
нищожност на договора в тази част, като договорени между страните в
противоречие на закона и в нарушение на добрите нрави.
Счита, че не би могло да се приеме, че заемополучателят би могъл да разбере какъв е лихвеният
процент след извършване на съответните математически изчисления, а именно от
сбора на определените погасителни вноски да извади размера на главницата по
договора за кредит и по този начин да получи сумата, която дължи, като
договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно
по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.
В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22 във вр. с чл.11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до
недействителност на същия, като в закона не е предвидена възможност тези
реквизити да са определяеми такива.
На свой ред оспорва дължимостта
и на начислената законова лихва. Освен изложеното по-горе счита, че ищецът не
конкретизира своето вземане както по основание така и по размер. От изложеното
не става ясно върху коя стойност и върху коя от забавените вноски се претендира
лихва за забава върху първоначално отпуснатия размер на вземането или с
добавена неустоечна сума.
Не на последно място оспорва дължимостта
и на претендираното обезщетение за забава, тъй като
само по себе си, също не е конкретизирано за кои размер се претендира и върху
коя главница с включена неустоечна стойност или не.
Императивно е предвидена забрана да бъде претендирана
лихва върху лихва или да се начислява обезщетение върху вече начислено такова.
Също така, оспорва твърдението, че е осъществено
погасяване само на сума в общ размер от 1 212, 80 лв. и начинът, по който
същата е разпределена за погасяването на неустойка, такси, разходи и лихви.
Отправя възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което е в завишен размер и следва да бъде редуцирано към
законово предвидения минимум.
Моли съда да
ОСТАВИ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковите претенции предявени от А.З.С.Н.В. ЕАД вписано в
търговския регистър под ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, *
представлявано от Н. С.срещу Е.Н.М. с ЕГН ********** ***, като неоснователни и
недоказани, както по основание така и по размер.
Моли за
присъждане на сторените съдебно -
деловодни разноски съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание исковете се поддържат . В хода по същество проц.представител
на ищеца
- юк. И. моли за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора на
исковата молба. В хода по същество на делото, чрез проц.представител
адв. Кр.Т. моли за
отхвърляне на исковете.
По
допустимостта на иска: Няма спор
между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело
№11849/2018год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, съгласно която длъжникът Е.Н.М., ЕГН ********** ***, * ДА ЗАПЛАТИ на
кредитора А.З.С.Н.В. ЕАД , ЕИК * със седалище и адрес на управление ***, * сумите,
както следва: 2354,19лева, представляваща неплатена главница по договор за
паричен заем № 2650217 от 29.09.2016г., сключен с „И. А. М.” АД, като
задължението е прехвърлено на заявителя с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010г. и приложение № 1 към него от 01.07.2017г.;
227,74лева- договорна лихва за периода 08.12.2016г. до 25.05.2017г.; 1359,67лева-
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение за периода 08.12.2016г. до 25.05.2017г.; 45лева- такса разходи за
събиране на задължението; 333,59лева- обезщетение за забава за периода
09.12.2016г. до 31.07.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 01.08.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 136,40лева, представляваща сторени
в заповедното производство разноски за заплатена държавна такса от 86,40лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лева, на
основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
В срок длъжникът възразява.С разпореждане от 14.12.2018год.
заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това
разпореждане заявителят е уведомен на
04.01.2019год. Видно от датата на входиране на исковата молба в съда, същата е депозирана на
22.01.2019год. т.е. в срок и като допустима подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
От приетия към доказателствата по делото договор за
паричен заем №2650217 се установява , че на 29.09.2016год. между
„И. А. М.“АД и Е.Н.М. е сключен договор за заем, по силата на който заемателят „И. А. М.“АД предава в собственост на заемателя Е.Н.М.,
сумата от 3000лв.
Съгласно чл.3,ал.1 от договора с подписването на
договора, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същият заявява , че желае да погаси изцяло
задължението си по Договор за паричен заем №2471597 в размер на
1 327.01лв. С ал.2 на същия член, страните правят изрично изявление за
прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор. Заемодателят
прихваща задължението на заемателя, посочено в
предходната алинея. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор.
Договорът има силата на разписка.
По силата на чл.2, т.3 срока на заема в седмици е 34.
С договора е
уговорен размер на двуседмична погасителна вноска: 198.61 лева;срок на заема:
34 седмици;брой вноски: 17;фиксиран годишен лихвен процент: 35 %;лихвен
процент, приложим при отказ от договора: 0.10 %Първата вноска е дължима на
13.10.2016 г., а последната - на 25.05.2017 г.
Съгласно чл. 4 от Договора, Заемателят
се задължава в срок от три дни след подписване на договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения:две физически лица - поръчители или банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя.При неизпълнение
на това си задължение, Заемателя дължи на Заемодателя
неустойка в размер на 1778.03 лева. Тази неустойка подлежи на разсрочено
плащане, като към всяка от двуседмичните вноски се добавя сумата 104.59 лева.
При тази хипотеза размерът на погасителната вноска става: 198.61 + 104.59 =
303.20 лева.
Към договора за паричен заем ищецът е приложил и
предложение за сключване на договор за паричен заем, което и прието към
доказателствата по делото на л.5.
Приобщени към доказателствата по делото са общите
условия към договора за паричен заем.
Приет по делото е рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/. Съгласно договора на 16.11.2010год. „И. А.М.“АД
продава н. „А.з.с.н.в.“ООД, станали ликвидни и изискуеми в пълен размер
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, сключен от
продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по тях, които
вземания ще се индивидуализират в Приложения №1, което ще бъде неразделна част
от този договор, считано от датата на неговото съставяне.
Видно от представеното извлечение в заверен препис от
приложение №1 към дата 01.07.2017год. ,
като длъжник по договор №2650217 фигурира ответницата.
За правото на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента „И. А. М.“АД е ангажирано от ищеца пълномощно,
прието на лист 18 от делото.
Прието по делото е уведомление за извършената цесия от
05.07.2017год., което видно от разписката към него не е връчено на длъжника.
От заключението на ВЛ по ССч.Е
се установява, че ответникът е извършвал плащания по договора за паричен заем,
така както е описано в Раздел II. Констативно-съобразителна част, Таблица 1.
В Таблица 2 са описани вноските, които е направил Заемателя в периода 29.09.2016 - 02.12.2016 г.
ТАБЛИЦА 2
дата сума
лева
29.9.2016 7.50
13.10.2016 200.00
15.10.2016 96.00
29.10.2016 305.00
22.11.2016 302.00
2.12.2016 302.30
ОБЩО: 1212.80
Горепосочените вноски не съответстват с датите по
погасителен план и сумите са разнесени за погасяване на задълженията в следната
последователност: неустойка, лихва, главница.
На 01.07.2017 г. Заемодателят цедира
вземанията си от ответника по делото на Агенция за събиране на вземанията ЕАД.
Към 01.07.2017 г. дължимата главница по процесния
договор е в размер на 2354.19 лева.
На 01.08.2018 г. Агенция за събиране на вземанията ЕАД
подава заявление по чл. 410 от ГПК. Към 01.08.2018 г. дължимата главница по процесния договор е в размер на 2354.19 лева.
Размерът на договорната лихва по процесния
договор, за периода 08.12.2016 - 25.05.2017 г., е 227.74 лева /Таблица 1,
колона 8/.
В ИМ се претендират разходи за събиране на вземането,
в размер на 45.00 лева. След запознаване с процесния
договор експертизата констатира, че никъде в договора не са упоменати такива
разходи.
С подписване на процесния
договор Заемателя поема задължение да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения:две физически лица - поръчители или банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя.
Общия размер на неустойката, при неизпълнение на това
задължение, е 1778.03 лева. От тази сума са погасени 418.36 лева и остават
дължими 1359.67 лева /Таблица 1, колона 11/.
Съгласно чл. 8 от Договора, ако Заемателя
забави плащането на някоя от погасителните вноски, същия дължи на Заемодателя
законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава.
Както беше описано по Въпрос № 1, размерът на
двуседмичната погасителна вноска е 198.61 лева, включваща главница и договорна
лихва. В конкретния случай към тази погасителна вноска се добавя и сумата
104.59 лева за неустойка. В договора за заем не е ясно описано дали сумата на
неустойката става част от погасителната вноска, или се добавя към всяка от
14-дневните погасителни вноски.
Поради това експертизата изчислява размера на
законната лихва в два варианта:
I вариант
- при погасителна вноска 198.61 лева: 370.14 лева /Таблица 1, колона 12/.
II вариант
- при погасителна вноска 303.20 лева: 564.93 лева /Таблица 1, колона 13/.
Съгласно представените от ищеца и от И. А. М. АД
справки, последното погасяване по главницата е направено на 24.11.2016 г.
Дължимия остатък по главницата е в размер на 2354.19 лева.
Общия остатък на задължението по процесния
договор за заем е в размер на 3941.60 лева + законна лихва за забава.
Гореизложената
фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, с предмет - признаване за установено по
отношение на ответника на вземането, претендирано от ищцовото дружество.
В производството в съответствие с правилото за
разпределение на доказателствената тежест, ищецът носи
доказателствената тежест да докаже положителните
факти, на които се позовава, а именно – наличие на договор за цесия , по силата
на който му е прехвърлено вземането, валидно прехвърляне на вземането по
договора за цесия, уведомяване на длъжника за извършената цесия, наличие на
валидни облигационни отношения, по силата на сключен договор за заем между
ответника и цедента, размера и изискуемостта на вземанията,
съответно в тежест на ответника е да установи правоизключващите
твърденията на ищеца факти, с оглед направените
с отговора възражения.
Ищецът черпи права от договор за цесия от 16.11.2010год.,
съгласно който са прехвърлени портфейл
от вземания по сключени договори за кредит. Конкретните данни на вземането и
длъжника са описани в Приложение №1 от 01.07.2017год., представляващо
неразделна част от договора. За да
породи договора за цесия действие
по отношение на длъжника, то на основание чл. 99, ал.3 от ЗЗД, следва да му
бъде съобщен от стария кредитор. Посоченото задължение има за цел да защити
длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало
от правоотношение между длъжника и стария кредитор, то изискването е
съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено от стария
кредитор. Цедентът обаче
може да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника
като негов пълномощник. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК решение
№ 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК .
Видно от приетото
по делото пълномощно/л.18/ е дадено
право на цесионера
да извърши уведомяване от името на цедента „И. А. М.“АД
до длъжниците по вземанията, предмет на процесния договор за цесия.
Върнатото в цялост известие за доставяне на пратка на
ответника показва, че длъжникът не е надлежно уведомен за цесията преди датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и исковата
молба. В настоящия случай обаче следва да се приеме, че същият е уведомен за извършеното прехвърляне на
вземането по начин, който гарантира правата му каквато е и целта и смисъла на
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД. За такова редовно уведомяване съдът приема получаването на преписа от исковата
молба с приложеното към нея писмо – уведомление за извършената цесия. На първо
място, за да стигне до този извод съдът приема, че съгласно разпоредбата на
чл.99, ал.4 от ЗЗД не е поставено изрично условие лично и само цедента да извърши това съобщаване. Няма пречка то да бъде
извършено и от трето лице по волята на стария кредитор така, че ясно и
недвусмислено да става ясно за длъжника, че всъщност уведомяването изхожда от
стария кредитор и оттук насетне кое е лицето, на което следва да се престира. Законът не указва и формата и момента на
съобщаването. Достатъчно е то да е налице в момента, в който със спора е
сезиран съда по установителното производство, тъй
като заповедното е охранително такова. Няма пречка съобщаването като фактическо
действие с правни последици да бъде извършено от представител на цедента както е в настоящия казус като представител е
действал в рамките на своята представителна власт, очертана в приложеното по
делото пълномощно. Приема се че сама по себе си исковата молба не може да се
счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е
приложено писмо - уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. В настоящия случай исковата молба
ведно с писмото – уведомление са връчени на ответника и имат значение на
съобщение по чл.99, ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност всички изисквания на
закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на
носителя на вземането, са изпълнени.
С оглед горното съдът приема,че ищецът е станал
кредитор на ответника по силата на Договор за цесия от 16.11.2010год. сключен с „И. А. М." АД и
приложение №1 от 01.07.2017год.
Цедираното с горепосочения договор за цесия вземане е възникнало
за цедента „И.
А. М.“АД по силата на договор за
заем от 29.09.2016год., сключен между „И.
А. М.“АД и ответника. Възраженията на
ответника, че не е получил сумата от
3000лв. по договора за заем се
явяват неоснователни и недоказани. Тези
възражения се опровергават от
разпоредбите на чл.3 от договора,
съгласно ал.1 от който с подписването на договора, страните се съгласяват да се
рефинансира текущия заем на заемателя, като същият
заявява , че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем
№2471597 в размер на 1 327.01лв., по отношение на която сума съгласно ал.2 на същия член, страните правят изрично
изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор.Разликата от
1 672.99лв. по силата на договора, който в тази част се явява разписка е
заплатена и получена от ответницата.
Договорът за паричен заем е оспорен от ответницата с
възражения за недействителност на същия . Този договор попада в приложното поле
на ЗПК и към него е приложима общата императивна закрила срещу неравноправно
договаряне, в сила от 10.06.2006год./параграф 13,т.12 от ДР на ЗЗП, вр.чл.143 и сл. от ЗЗП/, както и нормите на Европейското общностно право-Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993год., относно неравноправните клаузи в потребителските договори. В
тази връзка, съдът има предвид, че следва да следи и служебно и при незаявено
основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма предвидена в закона
в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства ; е относимо до
формата /външната страна на представения правопораждащ
спорното право документ/; е налице противоречие с добрите нрави /решение № 229
от 21.01.2013 г. по т.д.№ 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР №
1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др./; е налице неравноправна клауза в
потребителски договор /решение по дело № С-472/11 на Съдът на ЕС; решение № 23
от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о., и др./.
Общата потребителска закрила по чл. 146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда, че неравноправните клаузи в договори между
потребители и търговци са нищожни, като е обусловена от две предпоставки:
потребителски характер на договора и липса на индивидуално договаряне,
доколкото въведената като общо правило за всички държави от ЕС система на
защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна
спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както
на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност. В
конкретния случай, съдът приема, че начинът на договаряне категорично изключва
формиране на волята на страните по всяка една от клаузите на договора, част от
които са и във вреда на потребителя, нарушават значително равновесието между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя и не отговарят
на изискването за добросъвестност /чл.143 от ЗЗП/. Преди всичко, по делото не
се установи, ответникът да е получил преддоговорна
информация от заемодателя за точните параметри на кредита. В представеното
предложение за сключване на договора не се съдържа информация за ГЛП и ГПР,
който ще се прилага, както и за клаузата за неустойка. В този смисъл клаузите
на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР и
неустойката са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането на условия, с
които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването на
договора; в резултат на което той не е бил в състояние да прецени
икономическите последици от сключването на договора, съставляващо още едно
основание за неравноправието им, по силата на чл.143 т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК. Същевременно, тези клаузи /за ГЛП, ГПР и
неустойката по договора/ ищецът не доказа да са били индивидуално уговорени с
ответника, за да е приложимо спрямо тях изключението по чл.146 ал.1 от ЗЗП.
Напротив предоставената му за попълване бланка – предложение за сключване на
договора е типова. За евентуално неравноправен характер на клауза от
потребителски договор, съгласно решение № 23/07.07.2016
г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството,
че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от
съда защита на потребителя. Ако посоченото обстоятелство - подписване на
договора от потребителя, би освобождавало търговеца от задължението да докаже,
че клаузите са били индивидуално уговорени, това поначало би имало за последица
изключване на защитата при всички потребителски договори. Индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 от ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел. В
случая обаче по вече изложените съображения, ответницата не е разполагала с
такъв избор. В изложения смисъл е и задължителната съдебна практика по решение
№ 98/ 25.07.2017 г. по т.д. № 535/2016 г., ТК, I т.о. на ВКС. Предвид
гореизложените съображения, клаузите от процесния
договор относно ГЛП, ГПР и неустойката - съдът намира за нищожни, като
неравноправни и неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр.
чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24
от ЗПК/. Тези клаузи обаче са толкова съществени за процесния
договор за паричен заем, че тяхната неравноправност води до нищожност на целия
договор – чл.146 ал.5 от ЗЗП. Съгласно чл. 26 ал. 4 от ЗЗД нищожността на
отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право
от повелителните правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая не е налице
нито една от тези две хипотези – нищожните клаузи на процесния
договор относно определянето на процента възнаградителна
лихва, ГПР и неустойка да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона
или договорът за потребителски кредит да се сключи и ако в него не са включени
трите клаузи. Като се изходи и от характера на този договор, който е възмезден,
включването на клаузи за договаряне на лихвен процент по кредита и ГПР по него
е въведено като изрично изискване в чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК. Предвид на това
в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 от ЗЗД и нищожността на
посочените по-горе клаузи на процесния договор
обуславя недействителността му като цяло.
Освен горните съображения, основаващи се на общата
потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице недействителност на процесния договор за потребителски кредит и на основание
ЗПК.
Съгласно чл. 22
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била
съобразена. Нормата установява изискване, договорът за потребителски кредит да
съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. Съдът намира, че това императивно
законово изискване не е било удовлетворено от клаузите на договора. Уговорено е
лаконично, че връщането на кредита става на 17 погасителни вноски от по 198.61лв.,
с изрично посочени падежни дати на всяка от вноските в периода 13.10.2016г. –
25.05.2017г., с общ размер на плащанията 3 376.37 лв.; без към така
формулирания погасителен план да са включени вноските по неустойката, предвидена
в размер от 1 778.03лв., платима разсрочено заедно с всяка от
погасителните вноски, като към всяка вноска се добавя сумата от 104.59 лв. Ето защо и на основание чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК, процесният
договор за потребителски кредит е недействителен.
Независимо от горното, клаузите от процесния
договор относно ГЛП, ГПР и неустойката - съдът намира за нищожни и на основание
чл.21 от ЗПК. Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК,
задължителен реквизит от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 41,30 %, а ГЛП е в
размер на 35%. В случая не се установяват обстоятелства, които да обосновават
определянето на ГЛП и на ГПР в такива високи размери, довели до
нееквивалентност на насрещните престации при
установената стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск,
поет от заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти. Установената съдебна практика по сходни казуси приема,
че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна
лихва е действително, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава
(решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/ 2005 г., II г. о., и др). В случая това съотношение не е налице. Договорената
между страните годишна лихва в размер 35 % надхвърля значително размерa на законната такава за времето на сключване на
договора, при определения от БНБ основен лихвен процент и 10 пункта надбавка,
поради което уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна. Уговарянето
на ГЛП и ГПР в процесните високи размери не е
обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който носи,
нито с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба. Висока възнаградителна лихва е типична за дългосрочни кредити (над
15 години), когато независимо от обезпечението, рискът на заемодателя е
увеличен поради възможните инфлационни процеси, които биха намалили стойността
на даденото обезпечение. В настоящия случай обаче такива обстоятелства не са
налице. Уговорените клаузи са нищожни, тъй като заобикалят закона, и в частност
заобикалят ограничението на годишния процент на разходите по чл. 19 от ЗПК.
По аналогични съображения, е нищожна и процесната клауза за неустойка, като противоречаща на
добрите нрави, според критериите по задължителната съдебна практика - ТР № 1 от
15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за
всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно
посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката
правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за
което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за
кредитора вреди от неизпълнението /решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 818/2009 г., II т. о./. Освен обезпечителна и обезщетителна,
по волята на страните, неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В
случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя
да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на
договора, като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер от
1 778.03 лв., платима разсрочено заедно с всяка от погасителните вноски,
като към всяка вноска се добавя сумата от 104.59 лв. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя
за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на
обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Предвидено е
още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка
вноска по договора, като вноските нарастват. Такава клауза изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1 предл. 3
ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които
законодателят определя за неустойката. Действително, няма пречка размерът на
неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма
адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. На следващо място ЗПК ограничава обезщетението за
забава на длъжника по договор за потребителски кредит до размера на законната
лихва (чл. 33 ал.2 от ЗПК). Тъй като противоречието между клаузата за неустойка
и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва изводът, че
в конкретния случай не е налице валидно неустоечно
съглашение, според чл.21 от ЗПК, вр. чл. 26 ал. 1, вр. ал. 4 от ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е
породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение по нея. Предвид гореизложените съображения, клаузата от процесния договор относно неустойката е нищожна и на още
едно основание - като неравноправна и неиндивидуално уговорена, съобразно
чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.5 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.24
от ЗПК.
Претендираните разходи за събиране
на вземането в размер на 45.00 лева са недоказани, тъй като никъде в договора
не са упоменати такива разходи.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл, ищецът
като цесионер може да се легитимира като носител на
материалното право единствено за неизплатената главница по цедираното
му вземане на заемодателя по заемния договор, доколкото само съществуващи
вземания могат да се прехвърлят и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва, за неустойка и за обезщетение за
забава по приетите за нищожни клаузи. Ищецът твърди, а и от заключението на ВЛ
по ССч.Е се установява, че ответникът е извършил
плащания по договора в общ размер от 1212.80 лв. С това плащане и съобразно
гореизложеното, следва да се приеме, че той е погасил дължимата главница по
договора за заем до размера от
1212.80лв. Разликата от 1 787.20лв. Тази сума е дължима на ищцовото дружество, което има права върху нея по силата на
договора за цесия.
С оглед горното и на основания чл.78,ал.1 и ал.8 от ГПК , съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се присъдят разноски
за настоящото производство . Съдът присъжда на ищеца разноски в размер на 274.91лв.,
от които 71.49лв. за държавна такса и 100лв. юк.възнаграждение
и 103.42лв. депозит за ВЛ. На ищеца
следва да се присъди и сумата от 56.43лв. разноски за производството по ч.гр.
дело № ********* г. по описа на Районен съд - Варна, 7 състав, съобразно
уважената част от иска.
На ответника следва да се присъдят разноски, съобразно
отхвърлената част от иска в размер от
293.16лв. за адв.възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Н.М.,
ЕГН ********** ***, че дължи н.А.З.С.Н.В."
ЕАД, вписано в Търговският регистър под ЕИК * със седалище и адрес на
управление, представлявано поотделно от Н. С. - изпълнителен директор чрез
пълномощника: Д. Г. Й. - юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." АД, със съдебен адрес
по чл.39 ал.1 от ГПК - * , сумата от 1
787.20лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем,
сключен на 29.09.2016 г. с номер: 2650217 между „И. А. М." АД и Е.Н.М. (заемополучател), като впоследствие вземането по договора е
прехвърлено от страна на „И. А. М." АД в полза н. „А.з.с.н.в." ООД,
ЕИК * /правоприемник на който е „А.з.с.н.в." АД - понастоящем „А.з.с.н.в."
ЕАД, ЕИК *********/ по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/, ведно със законната лихва, считано от 01.08.2018год./датата на
подаване на заявлението по ч.гр.дело №11849/2018год. в съда/ до окончателното
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата до
2 354.19год., договорна лихва по договор за заем: 227,74 лв. (двеста двадесет и седем лева и 74 стотинки) от
8.12.2016 г. до 25.05.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска);такса
разходи: 45,00 лв. (четиридесет и
пет лева);неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 1359,67 лв. (хиляда триста петдесет и
девет лева и 67 стотинки/ за периода от 8.12.2016 г. до 25.05.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска);обезщетение за забава: 333,59 лв. (триста тридесет и три лева и 59 стотинки) за периода от
9.12.2016 г. до 31.07.2018 г. вкл.,ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на депозирането на заявлението в районен съд - 01.08.2018 г.
до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. дело № ********* г. по описа
на Районен съд - Варна, 7 състав, на
основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 4 от ГПК.
ОСЪЖДА на Е.Н.М., ЕГН ********** *** да заплати н.А.З.С.Н.В." ЕАД, вписано в Търговският регистър
под ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, *, представлявано поотделно
от Николина Станчева - изпълнителен директор чрез пълномощника: Д. Г. Й. -
юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." АД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК - *,
офис 6, тел.0882 118 042, сумата от 274.91лв.,разноски
за настоящото производство и сумата от 56.43лв.
разноски за производството по ч.гр. дело № ********* г. по описа на Районен съд
- Варна, 7 състав,съобразно уважената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „А.З.С.Н.В."
ЕАД, вписано в Търговският регистър под ЕИК * със седалище и адрес на
управление:***, *, представлявано поотделно от Н. С. - изпълнителен директор
чрез пълномощника: Д. Г. Й. - юрисконсулт н. „А.з.с.н.в." АД, със съдебен
адрес по чл.39 ал.1 от ГПК - * да
заплати на Е.Н.М., ЕГН ********** ***,сумата от 293.16лв. разноски за настоящото производство, съобразно отхвърлената
част от иска , на основание чл.78,ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р.ХРИСТОВА/