и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 83/24.07.2008 год., постановена по Н.о.х.дело № 742/2008 год., Кърджалийският районен съд е признал Васил Василев Димитров от с.Овчерово, общ.Харманли за виновен в това, че на 10.07.2008 год. в с.Сипей, общ.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил „Рено 21", с ДК №СН 95 65 НС, собственост на Венелина Радославова Чернокожева от гр.Сливен, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.65 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от три години, на основание чл. 66 ал.1 от НК. Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият Васил Василев Димитров от с.Овчарово, общ.Харманли, който я обжалва чрез защитника си, като счита наложеното му наказание за явно несправедливо. Твърди в жалбата си, че извършеното от него престъпление е леко, признал вината си и допринесъл за установяване на обективната истина, нямало нанесени вреди или щети в резултат на престъплението, съжалявал за извършеното. Излага съображения, че произхождал от социално слабо семейство, от малък бил оставен без надзор, бил неграмотен, а родителите му били разделени.Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъде приложен чл.55 от НК и му бъде наложено наказание „пробация”, която да бъде заменена с наказание „глоба”. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Защитника му поддържа жалбата така, както е предявена, като пледира за замяна на наказанието „лишаване от свобода” с наказание „глоба”. Не сочи нови доказателства. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и оплакванията, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не е било необходимо провеждането на процесуално-следствени действия от настоящата инстанция в тази връзка. От събраните от първоинстанционния съд доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка: Подс.Васил Димитров е роден на 27.02.1986 год. в с.Долно Ботево, общ.Стамболово, постоянно живее в с.Овчарово, общ.Харманли. Не е женен, не работи, няма образование, не е осъждан. Не притежава свидетелство за правоуправление на МПС. Наказван с НП № 1889/27.10.2006 год. с административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за управление на МПС без свидетелство за правоуправление. На 10.07.2008 год. подс.Димитров се придвижил до с.Сипей, общ.Кърджали с лек автомобил „Рено 21", с ДК № СН 95 65 НС, собственост на Венелина Радославова Чернокожева от гр.Сливен. В селото подс.Димитров изпил три-четири бири и около 23.20 часа, независимо от изпития алкохол, отново се качил на лекия автомобил и го привел в движение, отправяйки се извън цитираното населено място. В близост до автобусната спирка на с.Сипей бил спрян за проверка от служители на ОДП-Кърджали – св.Янчев и Стоянов. Последните поискали документите от подсъдимия, при което се оказало, че подс.Димитров е неправоспособен водач на МПС, след което го изпробвали за наличие на алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер”, което отчело наличие на концентрация на алкохол в кръвта му в размер на 1.65 промила. На подсъдимия бил съставен акт за установяване на административно нарушение, както и му бил издаден талон за медицинско изследване, но същия отказал да даде кръвна проба. Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - обясненията на подс.Димитров и показанията на св.Янчев и Стоянов, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото, събрани и приети от първоинстанционният съд. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Васил Димитров е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място - 10.07.2008 год. в с.Сипей, общ.Кърджали, управлявал МПС - лек автомобил „Рено 21", с ДК №СН 95 65 НС, собственост на Венелина Радославова Чернокожева от гр.Сливен, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда - 1.65 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е стигнал и първоинстанционният съд. За да направи този краен извод, първоинстанционният съд е извършил цялостна оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения, които настоящата инстанция възприема изцяло и които не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, относно авторството на деянието, времето, мястото и начина на осъществяването му, както относно формата на вината, няма между страните, като единственото оплакване на жалбодателя по същество е относно справедливостта на наложеното му наказание. Правилен и обоснован е извода на първоинстанционния съд, че в случая по отношение на подсъдимия Димитров не са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК, т.е. за освобождаването му от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, тъй като подсъдимия е осъществил деянието в „пияно състояние” по смисъла на чл.78а ал.6 от НК. Обосновано от обективна страна съдът е приел за надлежно установено наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия въз основа на показанията на техническото средство „Дрегер”, тъй като подсъдимият е отказал даването на кръв за химическо изследване, при което приложение намира разпоредбата на чл.6 от Наредба № 30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, съгласно която при отказ за даване на кръв за изследване, употребата на алкохол от водача се установява въз основа на показанията на техническото средство, в случая – 1.65 на хиляда. За да наложи на подсъдимия Димитров наказание “лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, съдът е отчел наред със смекчаващите отговорността му обстоятелства – чистото му съдебно минало, чистосърдечните самопризнания, съдействието за разкриването на обективната истина, младата му възраст, разкаянието за извършеното, и отегчаващите отговорността му такива – завишената опасност на деянието, като е приел, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, под средният предвиден в закона размер. Настоящата инстанция намира, че освен отчетеното от първоинстанционния съд отекчаващо отговорността му обстоятелство – завишената обществена опасност на деянието, предвид значителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, като такива следва да се отчетат още и обстоятелството, че подсъдимия е неправоспособен водач на МПС, показал е упоритост при осъществяване на нарушения на ЗДвП – управление на МПС без правоспособност, за което му е било налагано наказание и по административен ред, не се ползва с добри характеристични данни. Не са налице други многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които биха обосновали приложението на разпоредбите на чл.55 от НК, чрез замяна на предвиденото за това престъпление наказание „лишаване от свобода” с друго, по-леко по вид наказание – „пробация”, като в подкрепа на твърдяните такива с въззивната жалба – че подсъдимият произхожда от социално слабо семейство, от малък бил останал без надзор, а родителите му били разделени, не са представени каквито и да било доказателства по делото. С оглед изложеното, настоящата инстанция намира за неоснователно искането на защитата на подсъдимия, изложено в жалбата и в съдебно заседание – наказанието на подсъдимия да бъде наложено при приложението на разпоредбите на чл.55 от НК. Или, така наложеното на подс.Димитров наказание съответства на тежестта на извършеното престъпление, като настоящата инстанция намира, че същото е справедливо и напълно в състояние да постигне целите на личната и генералната превенция на наказанието – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите; както и да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и спрямо другите членове на обществото, поради което не са налице условия за неговото намаляване, в какъвто смисъл е направеното искане от подсъдимия с жалбата му. Правилен в тази връзка е и извода на съда, че не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода” от подс.Димитров, като изпълнението на същото е отложено за срок от три години, на основание чл.66 ал.1 от НК. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и наложеното на жалбодателя наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83/24.07.2008 год. по Н.о.х.дело № 742/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |