Р Е Ш Е Н И Е
№ 313/27.07.2018г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 279/2018г. по описа на АдмС –Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е
образувано по жалба на И.Т.И. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане
на ПАМ № 18-0851-000212/24.03.2018г. на началника на сектор “ПП” към ОД на МВР –
Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност
на оспорената заповед поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните
разпоредби. Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК,
тъй като фактическите констатации в заповедта са непълни и едностранчиви. Сочи се,
че обжалваният административен акт е необоснован, тъй като не са събрани
достатъчно доказателства за това, че жалбоподателят И. действително е
управлявал МПС на посочените в заповедта дата, час и място. Счита се, че е
нарушена разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като в заповедта е преповторена единствено
описаната в АУАН фактическа обстановка, без да е извършена каквато и да е
проверка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Твърди се, че
автомобилът е бил управляван от приятелката на жалбоподателя, а той само се е
возил в него и поради това е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Иска
се отмяна на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за
обжалване индивидуален административен акт, е процесуално допустима, но разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-000212/24.03.2018г. началникът на
сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич е наложил на И.Т.И. *** принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от
18 месеца.
Като правно основание за издаване на заповедта е посочена
разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП, във вр. чл.22 от ЗАНН, а като фактическо
основание - обстоятелствата, отразени в акт за
установяване на административно нарушение № Д575404/24.03.2018г.,
съставен от мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Добрич, сектор “ПП” – Добрич. С
акта е констатирано, че при извършване на полицейска проверка на 24.03.2018г.,
около 00:10 часа, в гр.Добрич, на ул. „Простор, в посока Гробищен парк, жалбоподателят
като водач на МПС, марка Мерцедес ЦКЛ 270 ЦДИ, с рег. № ******, отказва да бъде
тестван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в
кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003266/24.03.2018г.
Жалбоподателят отказва да го получи и да даде кръвна проба за химическо
изследване. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя при условията на отказ, удостоверен с
подписа на един свидетел, като по делото липсват подадени възражения срещу него
в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Едновременно със съставянето на акта са иззети
СУМПС и КТ на водача. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.03.2018г.,
видно от приложената към нея разписка.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното :
Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в
кръга на предоставените му правомощия съгласно ноторно известната на съда заповед
№ 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която началникът
на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е оправомощен да издава заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП. Заповедта е фактически и правно мотивирана и отговаря
на изискванията за форма и съдържание. В нея е посочено, че се издава въз
основа на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение, като са описани и установените с акта фактически обстоятелства. Изрично
са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за
налагане на ПАМ - чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП във вр. чл.22 от ЗАНН, във вр.
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При
издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и материалния закон. Предпоставка за
издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните
длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване
на противното. Актът, въз основа на който е издадена процесната заповед, е
съставен от компетентно длъжностно лице по установения за
това ред и
е редовно предявен при условията на отказ съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2
от ЗАНН, поради което доказателствената тежест за опровергаването му лежи върху
оспорващия. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с отразеното в АУАН,
е имал пълната възможност да докаже, че то не отговаря на обективната истина,
което той не е сторил. В производството пред съда жалбоподателят не е представил
никакви доказателства, установяващи, че фактическата обстановка в акта е непълна
или невярна. В жалбата си И. е твърдял, че автомобилът е бил управляван от
приятелката му Светломира Валентинова Пеева, както и че на задната седалка на
автомобила са се возили техни общи приятели, но не е поискал нито едно от тези
лица да бъде разпитано като свидетел по делото. Формалното оспорване на
съдържанието на акта с твърдението, че не жалбоподателят, а трето лице е
управлявало автомобила, не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за
истинност на фактическите констатации в акта е оборена, поради което те се
считат за верни по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.
С нормата на чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП е предвидена възможност да се наложи принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. След като презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена, то правилно и законосъобразно началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР - Добрич е приел, че е осъществен фактическият състав на посочената правна норма – отказ за проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган само е преповторил фактическата обстановка в акта, без да е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства по спора съгласно чл.35 от АПК. В нито един момент от административното производство жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в акта и не е поискал събирането на каквито и да е доказателства, които да ги опровергаят. Вярно е, че в производството пред съда в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта, но е вярно и това, че презумпцията за истинност на АУАН обвързва административния орган и докато не бъде оборена по надлежния за това ред, той е длъжен да я зачете, без да е необходимо да извършва каквато и да е самостоятелна проверка по случая. При положение че отразените в акта фактически констатации не са опровергани с годни доказателствени средства, установеното с тях административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП се счита за доказано, поради което правилно и обосновано началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е издал оспорената заповед.
От редакцията на чл.171, т.1, б.”б.” от ЗДвП е видно, че органът действа при
условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезиса на
правната норма, същият няма право на избор или свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. Това следва и от
естеството на принудителните мерки, чиято основна и непосредствена задача е да
пресекат продължаването и довършването на конкретното закононарушение и да предотвратят
извършването на друго с възможни по-сериозни последици. Преценката кога и какви мерки да бъдат наложени е направена от самия законодател,
който е приел, че се касае за особено тежки нарушения с висока обществена
опасност на деянието и дееца, които неминуемо застрашават безопасността на
движението по пътищата, поради което изискват прилагането на по-строги мерки на
държавна принуда.
Ето защо, като е приложил процесната ПАМ, административният орган не е
нарушил материалния закон или неговата цел, поради което издадената от него
заповед е правилна и жалбата срещу нея следва бъде отхвърлена като
неоснователна.
Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се
произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното, както и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. с ЕГН **********
*** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-000212/24.03.2018г. на началника
на сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка –
временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса
за отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: