Решение по дело №279/2018 на Административен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 313/27.07.2018г., гр.Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на девети юли през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :   СИЛВИЯ САНДЕВА

         

           При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа  докладваното от председателя адм.д. № 279/2018г. по описа на АдмС –Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Производството по делото е по чл.145 и сл. от АПК, във вр.чл.172, ал.5 от ЗДвП и е образувано по жалба на И.Т.И. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-000212/24.03.2018г. на началника на сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби. Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като фактическите констатации в заповедта са непълни и едностранчиви. Сочи се, че обжалваният административен акт е необоснован, тъй като не са събрани достатъчно доказателства за това, че жалбоподателят И. действително е управлявал МПС на посочените в заповедта дата, час и място. Счита се, че е нарушена разпоредбата на чл.35 от АПК, тъй като в заповедта е преповторена единствено описаната в АУАН фактическа обстановка, без да е извършена каквато и да е проверка на релевантните за спора факти и обстоятелства. Твърди се, че автомобилът е бил управляван от приятелката на жалбоподателя, а той само се е возил в него и поради това е отказал да бъде изпробван с техническо средство. Иска се отмяна на обжалваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.                           

          Ответникът по жалбата не изразява становище по нея.

Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа  и правна страна :       

Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу годен за обжалване индивидуален административен акт, е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-000212/24.03.2018г. началникът на сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич е наложил на И.Т.И. *** принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП, във вр. чл.22 от ЗАНН, а като фактическо основание - обстоятелствата, отразени в акт за установяване на административно нарушение № Д575404/24.03.2018г., съставен от мл.автоконтрольор към ОД на МВР – Добрич, сектор “ПП” – Добрич. С акта е констатирано, че при извършване на полицейска проверка на 24.03.2018г., около 00:10 часа, в гр.Добрич, на ул. „Простор, в посока Гробищен парк, жалбоподателят като водач на МПС, марка Мерцедес ЦКЛ 270 ЦДИ, с рег. № ******, отказва да бъде тестван с техническо средство за установяване на употребата на алкохол в кръвта. Издаден е талон за медицинско изследване № 0003266/24.03.2018г. Жалбоподателят отказва да го получи и да даде кръвна проба за химическо изследване. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя при условията на отказ, удостоверен с подписа на един свидетел, като по делото липсват подадени възражения срещу него в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Едновременно със съставянето на акта са иззети СУМПС и КТ на водача. Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 27.03.2018г., видно от приложената към нея разписка.           

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното :

Обжалваната заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП в кръга на предоставените му правомощия съгласно ноторно известната на съда заповед № 357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е оправомощен да издава заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП. Заповедта е фактически и правно мотивирана и отговаря на изискванията за форма и съдържание. В нея е посочено, че се издава въз основа на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, като са описани и установените с акта фактически обстоятелства. Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията за налагане на ПАМ - чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП във вр. чл.22 от ЗАНН, във вр. чл.174, ал.3 от ЗДвП.               

При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Актът, въз основа на който е издадена процесната заповед, е съставен от компетентно длъжностно лице по установения за това ред и е редовно предявен при условията на отказ съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, поради което доказателствената тежест за опровергаването му лежи върху оспорващия. Ако жалбоподателят не е бил съгласен с отразеното в АУАН, е имал пълната възможност да докаже, че то не отговаря на обективната истина, което той не е сторил. В производството пред съда жалбоподателят не е представил никакви доказателства, установяващи, че фактическата обстановка в акта е непълна или невярна. В жалбата си И. е твърдял, че автомобилът е бил управляван от приятелката му Светломира Валентинова Пеева, както и че на задната седалка на автомобила са се возили техни общи приятели, но не е поискал нито едно от тези лица да бъде разпитано като свидетел по делото. Формалното оспорване на съдържанието на акта с твърдението, че не жалбоподателят, а трето лице е управлявало автомобила, не е достатъчно, за да се приеме, че презумпцията за истинност на фактическите констатации в акта е оборена, поради което те се считат за верни по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП.         

С нормата на чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП е предвидена възможност да се наложи принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство или даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. След като презумптивната доказателствена сила на акта не е оборена, то правилно и законосъобразно началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР - Добрич е приел, че е осъществен фактическият състав на посочената правна норма – отказ за проверка с техническо средство за употреба на алкохол. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че административният орган само е преповторил фактическата обстановка в акта, без да е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства по спора съгласно чл.35 от АПК. В нито един момент от административното производство жалбоподателят не е възразил срещу констатациите в акта и не е поискал събирането на каквито и да е доказателства, които да ги опровергаят. Вярно е, че в производството пред съда в тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в заповедта, но е вярно и това, че презумпцията за истинност на АУАН обвързва административния орган и докато не бъде оборена по надлежния за това ред, той е длъжен да я зачете, без да е необходимо да извършва каквато и да е самостоятелна проверка по случая. При положение че отразените в акта фактически констатации не са опровергани с годни доказателствени средства, установеното с тях административно нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП се счита за доказано, поради което правилно и обосновано началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич е издал оспорената заповед.      

 От редакцията на чл.171, т.1, б.”б.” от ЗДвП е видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезиса на правната норма, същият няма право на избор или свободна преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Това следва и от естеството на принудителните мерки, чиято основна и непосредствена задача е да пресекат продължаването и довършването на конкретното закононарушение и да предотвратят извършването на друго с възможни по-сериозни последици. Преценката кога и какви мерки да бъдат наложени е направена от самия законодател, който е приел, че се касае за особено тежки нарушения с висока обществена опасност на деянието и дееца, които неминуемо застрашават безопасността на движението по пътищата, поради което изискват прилагането на по-строги мерки на държавна принуда.

Ето защо, като е приложил процесната ПАМ, административният орган не е нарушил материалния закон или неговата цел, поради което издадената от него заповед е правилна и жалбата срещу нея следва бъде отхвърлена като неоснователна.                          

Страните не са претендирали разноски по делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.  

          Водим от изложеното, както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                                   Р   Е   Ш   И  :

 

           ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.И. с ЕГН ********** *** срещу заповед за прилагане на ПАМ № 18-0851-000212/24.03.2018г. на началника на сектор “ПП” към ОД на МВР – Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.    

           РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                  Административен съдия: