№ 11660
гр. София, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20231110114129 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от Д. И. Б. срещу И. Д. Б. иск с правна квалификация чл.144
от СК, вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК за издръжка на пълнолетно учащо, редовна форма на
обучение, във висше учебно заведение пълнолетно лице от родител.
В исковата молба, депозирана на 17.03.2023г., ищецът Д. Б., роден на 29.11.2002г.
твърди, че ответникът е негов баща. Твърди още, че е редовен студент в Софийски
университет „Св. Климент Охридски“ в специалност „Изобразително изкуство“ и съгласно
учебния план се дипломира през месец юни 2025г. Обучението си е започнал през учебната
2021/2022г., за което представя уверение, издадено от университета. Ищецът нямал доходи
и имущество, от което да се издържа. Предвид изложеното, моли съдът да постанови
решение с което да осъди ответника да му заплаща месечна издръжка в размер на 300 лева
за в бъдеще, считано от датата от депозиране на исковата молба - 17.03.2023г. , както и за
период от една година преди образуване на делото срока от 17.03.2022г. до 17.03.2023г. в
размер на 250 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
В съдебно заседание пледира за уважаване на исковите претенции така, както са
заявени. Претендира разноски, за които представя Договор за правна помощ и съдействие
по чл. 38, ал. 1 т.2 ЗАдв. от 01.03.2023г.
Ответникът пледира за отхвърляне на исковите претенции. Твърди, че има ново
семейство, като е сключил граждански брак на 05.04.2008г. и е баща на две непълнолетни
деца: Славея И.а Б.а, родена на 09.06.2007г. и Алекс И. Б.а, роден на 22.11.2009г., за които
се грижи и издържа. Ответникът твърди, че не притежава имущество, от което да се
издържа. Сочи, че получава доходи от трудово правоотношение, но те са в минимален
размер и с тях трудно се справя с издръжката на двете си непълнолетни деца от настоящия
си брак. В отговора се твърди, още че ответникът е извършил през 2022г. неотложен ремонт
на семейното си жилище, в което живее със съпругата и непълнолетните си деца. За
извършването му е сключил два договора за заем с физически лица- съответно на стойност
8900лв. и на 02.06.2022г. и на стойност 8800 лв. на 10.08.2022г. Връщането на заемите е
договорено да се извърши в срок от пет години от получаване на същите. По изложените
1
съображения ответникът твърди, че няма материална възможност да предоставя издръжка
на пълнолетния си син. Ако му заплаща издръжка ще лиши от такава непълнолетните си
деца, които имат безусловна нужда от нея и ще му е трудно да посреща ежедневните си
разходи. По изложените съображения смоли за отхвърляне на иска за издръжка като
неоснователен както за в бъдеще, така и за период от една година назад. Претендира
разноски, за които представя списък по чл.80 от ГПК. Релевира възражение за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищецът Д. И. Б. роден на 29.11.2002г. (т.е. навършила е пълнолетие на 29.11..2020г.), е
син на ответника И. Д. Б. (за което обстоятелство по делото е представено удостоверение за
раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1457/16.12.2002г. на Столична Община,
район Младост) и до приключване на съдебното дирене не е навършил двадесет и пет
годишна възраст. Ищецът живее отделно от своите родители, които имали нови семейства,
като основно бил отглеждан от своята баба по майчина линия.
От представени по делото уверения от Софийски университет се установява, че ищецът
е студент редовно обучение в специалност Изобразително изкуство и е записан като студент
втори курс през учебната 2022/2023г. по делото се установи, че ищецът е реализирал
трудови доходи през 2022г. , както от трудово правоотношение, така и хонорари, изплатени
от Малък градски театър „Зад канала“. Ищецът не притежава недвижими имоти и МПС, от
които маже да се издържа.
От представените от ответника копия на актове за гражданско състояние се установи че
същият е сключил брак с Д.а И.а Вандова /приела фамилията Борисоова/ на 05.04.2008г.
Съгласно представените копия на актове за раждане ответникът е баща на двете
непълнолетни деца - Славея И.а Б.а, родена на 09.06.2007г. и Алекс И. Б.а, роден на
22.11.2009г. за които се грижи заедно със съпругата си. Семейството обитава имот,
собственост на съпругата на ищеца, на който е извършен ремонт през 2022г., за който е
ползван заем от физически лица в общ размер на 17 700лв., платим в срок от пет години от
получаването.
Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи
определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законносамият закон определя
условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично –
неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Задължението на
родителите да издържат децата си е в основата си морално задължение, но докато
задължението за издръжка по чл. 14 СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от
гледна точка на положението на детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна
безусловност на задължението не е налице. Необходимо е детето да не може да се издържа
от доходите/имуществото си и даването на издръжка да не създава особено затруднение за
родителя. В настоящия случай съдът приема, че пълнолетния ищец не може да се издържа от
доходите и имуществото си, но даването на издръжка сериозно ще затрудни ответника.
Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими средства за издръжка, но
това автоматично не означава, че част от тях следва да се поемат от родителя, от когото се
търсят, защото принципно пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за
издръжката си. Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144
от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил
своите собствени нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази
издръжка. По делото се установи, че бащата на ищеца – И. Д. Б. полага труд по трудово
правоотношение, като средно месечния му осигурителен доход е в размер на около 820
лева. В същото време се установи, че последният има алиментни задължения към две
ненавършило пълнолетие деца, с които живее и издържа.
Съдът намира, че съвкупната преценка на събраните доказателства води до еднозначния
извод, че отделянето на средства за издръжка на пълнолетното дете ще постави в особено
2
затруднение ответника, в която връзка искът следва да бъде отхвърлен, защото втората от
изискуемите предпоставки за уважаването му не е налице. Следва да се отбележи, че изцяло
в тежест на ищеца бе да докаже, че ответникът може да му плаща искания размер на
издръжка без това да представлява за него особено затруднение. Според настоящия състав
на съда това не беше сторено. На следващо място в производството не бяха представени
никакви доказателства относно ежемесечните разходи на ищеца както за предходен период
от едно година, за който сепретендира издръжка, така ив настоящия момент. Твърденията за
нужните месечни средства посочени в допълнителна молба към исковата молба останаха
напълно недоказани, не бяха представени никакви надлежни доказателства в тази връзка,
които следва да се установят с писмени доказателства. Останаха недоказани и всички
останали твърдения в исковата молба и в допълнителната такава относно възможността на
ответника да заплаща каквато и да било издръжка, а още повече в претендирания размер.
С оглед установеното по -горе досежно доходите (820 лева среден осигурителен доход
за дванадесет месеца назад) и липса на движими и недвижимо имущество, от което да се
издържа ответника, в това число и задължението на послединя за издръжка към две
ненавършили пълнолетие деца, което е безусловно, настоящият съдебен състав приема, че
ответникът не разполага с материални възможности да заплаща претендираните месечни
издръжки., още повече, че възможността за доставяне на издръжка по смисъла на чл. 144 от
СК предпоставя по-широка материална възможност, при която доставянето на издръжката
няма да се чувства особено осезателно от родителя. В случая не се установи и наличие на
свободни средства у ответника за издръжката на ищеца, след задоволяване на собствените
му нужди и издръжката на ненавършилите пълнолетие две деца.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че исковата претенция с правно
основание чл. 144 СК и искова претенция за издръжка да минало време следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
С оглед неоснователността на претенцията за главните алиментни вземания,
неоснователни са и претенциите за акцесорните вземания за законната лихва.
Разноските на страните се дължат по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените по делото разноски, които са в доказан размер от 800 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 02.05.2023г. /л. 48
от делото/.
По аргумент от противното от чл. 78, ал. 6 ГПК дължимите се по делото държавни
такси и разноските за вещо лице следва да останат в тежест на съда.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„Младост“ 4, бл. 453, вх. 1, ап. 12 срещу неговия баща И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес с.
Казичене, ул. „Освобождение“ № 16 , иск с правна квалификация чл. 144, във вр. с чл. 146,
ал. 1, изр. 2 от СК – за осъждане на ответника да заплаща, като на пълнолетен учащ редовно
във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от
17.03.2023г., ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена сума до
завършване на висше образование, но не повече от навършване на двадесет и пет годишна
възраст, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к.
„Младост“ 4, бл. 453, вх. 1, ап. 12 срещу неговия баща И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес с.
Казичене, ул. „Освобождение“ № 16 , иск с правна квалификация чл. 149 СК вр. чл. 144, във
вр. с чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК – за осъждане на ответника да заплаща, като на пълнолетен
учащ редовно във висше учебно заведение, месечна издръжка в размер на 250.00 (двеста и
3
петдесет) лева, за периода от 17.03.2022г. до 17.03.2023г., ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена сума, като неоснователен.
ОСЪЖДА ищеца Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Младост“ 4, бл.
453, вх. 1, ап. 12, да заплати на ответника И. Д. Б., ЕГН **********, с адрес с. Казичене, ул.
„Освобождение“ № 16 на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски в размер на 800 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. И. Б., ЕГН **********, с адрес гр. София,
ж. к. „Младост“ 4, бл. 453, вх. 1, ап. 12, за присъждане на разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от 324.06.2019 г. (чл. 315, ал. 2, във вр. с чл. 259, ал. 1 от ГПК).
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4