Решение по дело №25/2018 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 67
Дата: 4 февруари 2019 г. (в сила от 10 юли 2020 г.)
Съдия: Румяна Бончева
Дело: 20185500900025
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 януари 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

  67      /                              04.02.2019 година                       гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 18.12.                                                                                      2018 година

В открито заседание в следния състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. БОНЧЕВА

 

СЕКРЕТАР: ДИАНА ИВАНОВА

Като разгледа докладваното от съдията БОНЧЕВА

Търг.д. № 25 по описа за 2018 година, за да се произнесе съобрази:

 

         Предявените са обективно съединени  искове с правно основание чл.266, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД за общата сума от  61 402.18 лв..

Ищецът Е.Т.”А. - Г.Х. посочва, че през периода м.февруари 2008г. до края на 2009г., е изпълнил възложени СМР на обекти, одобрени от изпълнителния директор на МБАЛ „П.Д.С.К.” АД гр.С.З., като от 07.04.2008г. до 06.02.2015г. наименованието на ответника е  било МБАЛ „П.С.К.” АД, поради което приложените и описани като писмени доказателства документи носели това наименование и касаели един и същ ответник.

Ищецът твърди, че след извършване на възложените СМР, възложителят за дълъг период от време не заплащал извършените строителни дейности под различни предлози. След многобройни срещи и настояване от страна на ищеца, със заповед №519/27.11.2012г.на изп.директор на МБАЛ ,,П.Д.С.К.” АД С.З., била определена комисия за проверка и съставяне на приемо- предавателни протоколи за извършените СМР.

В резултат на това и след проверка на извършените от ищеца СМР, на основание на посочената по-горе заповед № 519/27.11.2012г.на изп.директор на МБАЛ „П.Д.С.К.” АД С.З., са били съставени двустранни протоколи - Акт обр.19, какъвто е и Акт обр.19 от 22.01.2013г. за обект „Допълнителни CMP II вътрешно отделение” на обща стойност 56 496,06 лв. с ДДС.

На 22.02.2017г., ищецът е  изпратил нотариална покана до длъжника УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД С.З., на която не последвал никакъв отговор. Законната лихва върху тази сума, считано от датата на отправената и получена от ответника нотариална покана за периода  от 22.02.2017г. до 31.12.2017г. била 4 906,12 лв.

Въпреки така съставеният и взаимно приет и подписан от двете страни протокол - акт обр.19 за видове, количества и стойност на извършените СМР, неоспорени и приети от ответника,  като извършени от възложителя, ишецът твърди, че не са му изплатени  извършените СМР .

 

Ищецът моли съда да постанови решение, с което на осн.чл.266, ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД да осъди ответника УМБАЛ “П.Д.С.К.” АД да му заплати сумата от 56 496,06 лв.,  представляваща неизплатени, извършени и приети от ответника с акт обр.19 от 22.01.2013г. СМР, подробно описани в него по количества и стойности, сумата от 4906,12 лв., представляваща лихва за забава на това задължение от датата на получаване на нотариална покана от 22.02.2017г.до 31.12.2017г., законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението по главницата на иска, както и направените разноски по това производство - държавни и деловодни такси и разноски, адв.хонорар.

 

Ответникът УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД С.З. изразява подробно становище по допустимостта и основателността на иска, като оспорва всички твърдения в ИМ, оспорва всички обстоятелства, на които се основава иска. Оспорва твърдението, че са извършвани някакви СМР, вкл. и на посочения обект, както и че тези CMP са били приети за извършени от него като възложител. Твърди, че не съществува задължение за плащане по претендираните CMP от ответника  към ищеца. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди, че устно възлагане на каквото и да е строителство от страна на който и да е бивш управител на болницата е абсолютно забранено от действащото законодателство, като подробно мотивира това свое становище.

Ответникът оспорва протокола без номер от 22.01.2013 г. за установяване завършването и заплащането на натурални строително-монтажни работи, относно истинността на  съдържанието на документа.

По отношение на представените протоколи, твърди, че са частни документи с невярно съдържание. Счита, че заповед №519/27/11/2012 г. е нищожен частен документ, макар да изхожда от предишен представител на ответника, т.к. без осъществяване на процедура по ЗОП, никакви CMP не можели да се извършват. Оспорва съдържанието на нотариалната покана, т.к. отразените в нея претенции не отговаряли на истината.

Прави искане да се отхвърлят исковете като неоснователни и  недоказани. Претендира за направените по делото разноски.

 

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, приема за установено следното:

Видно от представената по делото Заповед № 519/27.11.2012г. на Изп.директор на МБАЛ ,,П.Д.С.К.” АД С.З., със същата е определена комисия за проверка и съставяне на приемо- предавателни протоколи за извършените СМР за периода м. февруари 2008г. до края на 2009г.

В резултат на това и след проверка на извършените СМР, на основание на посочената по-горе заповед №519/27.11.2012 г. на изп.директор на МБАЛ „П.Д.С.К.” АД С.З., са  съставени двустранни протоколи - Акт обр.19, какъвто е и Акт обр.19 от 22.01.2013г. за обект  Допълнителни CMP II вътрешно отделение” на обща стойност 56 496,06 лв. с ДДС.

         На 22.02.2017г., ищецът е  изпратил нотариална покана до длъжника УМБАЛ „П.Д.С.К.” АД С.З. за изплащане на дължимите суми, но не е получил  отговор или плащане от страна на ответника.

С оглед изясняване на фактите по делото е назначена и приета съдебно-икономическа експертиза. От заключението й, което съдът възприема като добросъвестно и компетентно изготвено,  се установява, че стойността на лихвата за забава на плащането за периода от 22.02.2017г. до 31.12.2017г. е 4 912.41 лв. Поради непредставена документация за участие в процедура по Закона за обществените поръчки от страна на  ищеца вещото лице не може и не дава отговор дали ищеца е участвал процедура по ЗОП по отношение на процесните СМР, както и дали е изготвен проект за тези СМР-та и архитектурно-строителни книжа - проекти, актове, строително разрешение, договори със строителен надзор.

Не са налице данни за устно договаряне между страните.

Видно от експертизата, в счетоводството на ищеца ЕТ ”А. - Г. Х.”, CMP-та за обект „Допълнителни СМР второ вътрешно отделение към МБАЛ С.З.” разходи не са отразени. Няма издадена фактура. Наети са работници за изпълнение на СМР, техните договори са писмени и са декларирани с Уведомление по чл.62, ал.4 от КТ в НАП-Пловдив офис С.З., внесени са дължимите социални и здравни осигуровки. Изплащани са заплати, съгласно разчетно-платежни ведомости изготвяни за всеки месец, надлежно оформени и подписани от получателя на РЗ, внесени са дължимите социални и здравни осигуровки. Не са налице данни колко от начисленото и изплатено трудово възнаграждение е свързано с положен труд на отделните обекти, няма заведена аналитичност по отделни обекти.

Видно от експертизата, при проверката на счетоводната документация ищецът – ЕТ ”А. - Г. Х.”, е представил платежни документи за 2008 г. за платени данъци и осигурителни вноски по вид, дати на плащане и суми: платените вноски СО са в размер на 10 938,88 лв.; платените вноски за здравно осигуряване са в размер на 3 365,45 лв.; платените вноски ДЗПО са в размер на  1 707,92 лв.; ДДФЛ са в размер на  3 081,36 лв..

При проверката в счетоводството на ЕТ ”А. - Г. Х.” от страна на експертизата е установено, че ищецът не е издал фактура или фактури за извършените процесни СМР за обект „Допълнителни СМР второ вътрешно отделение към МБАЛ С.З.”. Поради това сумата не може да бъде включена в дневниците за продажби на ЕТ ”А. - Г. Х.‘‘ и за покупки в дневниците на МБАЛ С.З.. Съгласно чл.71 от ЗДДС не може да се упражни правото на ползване на данъчен кредит от ответника по делото без първичен данъчен документ /фактура/.

Видно от заключението на експертизата, аналитична партида в счетоводството на ищеца за този конкретен обект „Допълнителни СМР второ вътрешно отделение към МБАЛ С.З.” няма. Не е заведена отчетност по обекти и няма издадена фактура за извършени СМР.

В счетоводството на ответника във връзка с процесиите СМР „Допълнителни СМР Второ вътрешно отделение към МБАЛ С.З.” не е налице задължение  към ищеца, поради липсата на фактура, на базата на която да се осчетоводи задължение.

В счетоводството на ЕТ ”А. - Г. Х.” се установи, че не е осчетоводено вземане на ЕТ ”А. - Г. Х.” от У МБАЛ “П.Д.С.К. с произход процесиите СМР на процесния обект „Допълнителни СМР Второ вътрешно отделение към МБАЛ С.З.”.

Не са представени пътни листи за осъществяване превози на строителни материали.

При проверката от вещото лице от страна на ищеца е представена водена главна книга през 2009 г. Главната книга отразява месечните обороти, по видове сметки, на синтетично ниво, прилагана е журнало-ордерната форма на двустранно счетоводно отчитане. Не е ползван счетоводнен програмен продукт. Липсва информация за размера на разходите по отделните обекти.

Съгласно извлечението от Главната книга на сметка № 611 на ЕТ ”А. - Г. Х.” за 2009 г., по дебита на сметката през годината са отчетени разходи в размер общо 325 667 лв., в т.ч. по видове и счетоводни сметки, подробно посочени от експерта в заключението.

При тези обстоятелства експертът е посочил, че  не би могъл да даде отговор на въпроса, дали счетоводството на ищеца е водено редовно, тъй като не е представена достатъчно счетоводна информация за СМР на процесния обект. В съдебно заседание на 02.10.2018г. експертът е посочил, че по отношение на процесния обект счетоводството на ищеца не е водено редовно.

 

По делото е назначена и приета и  съдебно – техническа експертиза във връзка с установяване на спорните обстоятелства по делото. От заключението й се установява, че съставената комисия, съгласно Заповед № 519/27.11.2012 г., която е следвало да направи проверка на всички извършени СМР през периода м. 02.2008 г. до края на 2009 г., , не е съставила доклад, а е подписан само протокол от 22.01.2013 г.; (акт обр.19) за установяване завършването и заплащането на натурални СМР на обекта „Допълни­телни СМР Второ вътрешно отделение към МБАЛ С.З.“.

Видно от представения, по делото Протокол № 1/19.12.2008 г. за установяване завършването и за изплащане на натурални видове СМР /чл.22, ал.5 от ПКС/ (обр.19) на обекта е извършен: „Ремонт на Второ вътрешно отделение към ,,МБАЛ П.Д.С.К.‘‘ АД С.З.“, съгласно договор от 24.07.2008 г. с отчетна стойност 119 955.17 лв. с печалба и ДДС. Инвеститор на обекта е „МБАЛ - П.Д.С.К.” АД гр.С.З.. По делото има налични и следните документи: Фактура № 0000049/19.12.2008 г. на стойност 119 955,17 лв. с ДДС за извършени СМР на обект: Ремонт на Второ вътрешно отделение към ,,МБАЛ П.Д.С.К.‘‘ АД С.З., съгласно договор от 24.07.2008 г. на фирма ,,ЕТ „А. – Г. Х.” гр.С.З.; Платежно нареждане от 19.12.2008 г. на стойност 119 955,17 лв.

В Протокол № 1 / 19.12.2008 г. са описани и актувани СМР по част АС: настилъчни работи, мазачески работи, облицовъчни работи, тенекеджийски работи, бояджийски работи и столарски работи.

Според експертизата, в описаните и актувани видове СМР има такива, които съвпадат с процесните СМР по протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (по търг.д.№ 25/2018 г.), които вещото лице подробно е посочило в заключението си. Това са следните видове СМР:

Настилка от теракотни плочи 30/30 см на теракол: 460 м2 х 25,35 лв./ м2 = 11 661,00 лв. (поз.4 наст.раб.)

   - 8 м2 х 25,35 лв./м2 = 202,80 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.55)

   - 16 м2 х 25,35 лв./ м2= 405,60 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.69)

   - 360 м2 - замерено на място от експертизата.

  Направа на первази керамични 10 см: 550 м х 7,31 лв./ м2= 4 020,50 лв. (поз.5 наст.раб.)  

- 12м х 7,31 лв./м2 = 87,72 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.56)

- 12м х 7,31 лв./м2= 87,72 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.70)

         -  430 м - замерено на място от експертизата

Разваляне на съществуваща фаянсова облицовка: 350 м2 х 4,40 лв./ м2 = 1 540,00 лв. (поз.1 обл.раб.)  

- 10 м2 х 4,40 лв./м2 = 44,00 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.40)

-3м2 х 4,40 лв./ м2= 13,20 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.65)

Направа на фаянсова облицовка с лепило по стени при ремонти: 375 м2 х 22,91 лв./ м2 = 8 591,25 лв. (поз.2 обл.раб.)

-         4 м2х 22,91 лв./ м2= 91,64 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.43)

-         3 м2х 22,91 лв./ м2= 68,73 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.67)

-         270 м - замерено на място от експертизата

Грундиране с готов латексов грунд при ремонт: 1 880 м2 х 0,69 лв./ м2= 1 297,20 лв. (поз.2 бояд.раб.)

-         36 м2 х 0,69 лв./ м2= 24,84 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.57)

-  45 м2 х 0,69 лв./м2= 31,05 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г. (поз.64)

-  1800 м2 - замерено на място от експертизата

Боядисване на новошпакловани стени и тавани с цветен латекс трикратно, 1 880 м2 х 4,04 лв./ м2 = 7 595,20 лв. (поз.3 бояд.раб.)   

 - 36 м2 х 3,64 лв./ м2= 131,04 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г./поз.39/

 - 45 м2 х 3,64 лв./м2= 163,80 лв. в протокол обр.19 от 22.01.2013 г.(поз.63)

 - 1800 м2 - замерено на място от експертизата

Блажно боядисване по тръби: 203 м х 1,17 лв./ м = 237,51 лв. (поз.5 бояд.раб.)

- 153 м х 1,17 лв./ м2= 179,01лв. - в протокол обр.19 от 22.01.2013 г.(поз.13)

- 150 м - замерено на място от експертизата

Експертизата счита, че поради замерените на място по-малко на бр.количества следва да не признава количествата по протокола от 22.01.2013 г.

Общата стойност с печалба 5 % и ДДС 20 % на тези видове СМР на обект „Ремонт на Второ вътрешно отделение‘‘ по протокола от 19.12.2008 г. възлиза на 119 955,17 лв.

Общата стойност с печалба 5 % и ДДС 20 % на тези видове СМР на обект „Допълнителни СМР на Второ вътрешно отделение‘‘ по протокола от 22.01.2013 г. възлиза на 56 496,06 лв.

Всички извършени видове СМР, описани в този акт 19 от 22. 01.2013 г., представляват т.н. „скрити работи“, няма доказателства за тях и вещото лице не може да ги определи и измери на място, не ги признава. Всички видове СМР вещото лице е замерело или изброило на място: по части АС, ВиК и Електро. Експертизата е замерила целия етаж на Второ вътрешно отделение - това е секция В - източната част на сградата. Експертизата не е  могла да установи дали има извърш­вани други последващи ремонти след 2008 г. и 2009 г.

В Приложение № 1 са дадени измерванията и изчисленията на вещото лице на процесния обект. Общата стойност на СМР без печалба и ДДС възлиза на 42 049.41 лв. и 52 982,26 лв. с печалба ДДС.

Според експерта, всички извършени видове СМР, описани в акт 19 (описан в т.3) имат характера на текущ ремонт, като една част представляват т.н. „скрити работи“. Те могат да се определят видимо на място само непосредствено след извършването им.

Видно от експертизата, за обекта няма писмено задание и съответно предложени офертни цени (единични и общи) за отделните видове СМР. Заложените единични цени в протокол обр.19 от 22.01.2013 г., според вещото лице, са близки по стойност до средните пазарни цени за страната, публикувани в Справочник за цените в строителството през 2008 и 2009 г., издание на „С.Е.С.“ ООД гр.София.

Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експертиза като изготвена добросъвестно и компетентно.

 

         В хода на съдебното производство по искане на страните бяха допуснати гласни доказателства за установяване на спорните въпроси от значение за изясняване на делото от фактическа страна.

Свидетелят Т. М. Т., който работи при ЕТ „А. - Г. Х.“, като строителен техник и организатор на строителството заявява, че през периода 2008г. - 2009г. работил при ЕТ „А. - Г. Х.“. Спомня си за Второ вътрешно отделение, защото там имало особеност, тъй като след големия ремонт се наложило да правят един по-малък ремонт за строителни работи, които не били предвидени в сметката на големия ремонт. Според свидетеля, не бил правен конструктивен ремонт,а обикновено бояджийски, фаянсаджийски, обикновени строителни работи. Свидетелят посочва, че тези дребните допълнителните СМР били устно възложени от д-р Б.. Основният контрол по строителство се осъществявал от техническо лице на болницата инж.В., след него контрол осъществявал и д-р Б. - как се движат нещата, за качеството, количеството на вложените материали. Всеки ден се извършвала проверка и от старшата сестра и началника на отделението. Свидетелят твърди, че си спомня добре тези обстоятелства, защото д-р Л.М.е негов личен сърдечен лекар. Старшата сестра била К.П..

Според свидетеля, снабдяването със строителни материали ставало по заявка от шефа на фирмата към съответния доставчик. Според свидетеля, били съставени документи за допълнителните дейности, но по-късно, защото д-р Б. помолила ищеца не само за този ремонт, но и за други ремонти да изчака с плащането, затова документите били съставени назад във времето. Това, което било възложено, според свидетеля, е било извършено. Допълнителните дейности, които били възложени, фирмата ги е извършила. Свидетелят заявява, че за извършване на работата трябва да се изготви акт обр.19. По тогава действащия норматив за приемане на строителните работи някой казал, че не следва да бъдат съставени актове за скрити работи за дребни ремонти. Твърди, че не си спомня конкретно за Второ вътрешно дали са съставени актове за скрити работи.

Свидетелят Т.В.В. заявява, че от 2000 г. до края на 2009 г. работил в болницата като „инженер инвеститорски контрол“, ръководил изпълнението на ремонтни дейности, почистване, всичко свързано с битието на болницата, нещо като техническо лице, което осъществява контрол, възлагане, дейности, които са му възложени от ръководството на болницата.

При предявяване на свидетеля на акт обр. 19/22.01.2013г. /лист 6-11 от делото/, свидетелят В. заявява, че подписът под акт обр. 19 е негов.

Съдът е предявил на свидетеля констативен протокол от 05.12.2008г. /лист 155-156 от делото/. Свидетелят В. посочва, че подписът под протокола е негов.

Свидетелят посочва, че този протокол е съставен за възложени допълнителни видове работи на фирмата на ищеца. Свидетелят посочва, че в това отделение,  като се влезе вътре в ляво, където са манипулационните е избила тръба на мръсна канализация. За да е стерилно и чисто и за да се спазят изискванията за нормална медицинска практика се наложило да се направи ремонт, като се разбива, за да се открие тръбата, разбили се и плочките. Свидетелят не си спомня в какви количества е ремонта, но от тогава нищо не било „ пипано в това отделение“.

Свидетелят посочва, че Акт обр. 19/22.01.2013 г. е по повод заповед на д-р П.П.да се състави комисия, която да провери дали тези всички СМР са действителни. Това били хората на болницата, които участвали в тази комисия. Свидетелят посоча, че към 22.01.2013г. не е работил в болницата, но бил поканен на добра воля да участва в съставянето на акта. Твърди, че когато са освободили д-р Б., д-р Н.К.изискал от инспектората на M3 да се направи цялостна финансова проверка на дейността на обществени поръчки на всички тези работи и тези неща били проверени от тази комисия.

 Твърди, че когато е съставен този акт обр. 19 комисията извършила замерване на място. Свидетелят не си спомня точните количества, но сочи, че всичко е описано в акта, тези количества били потвърдени, всичко било на място.

Свидетелят посочва, че не той е изготвил този акт обр.19, инж. Д. и работещите в болницата, след като са го обсъдили, проверили, технически те са го написали. Тези дейности, които са извършени са установени със замервания на място.

Свидетелят В. заявява, че е запознат със заповед от 27.11.2012г. Посочва, че няма скрити работи сред извършените СМР в процесното отделение на болницата.

Другият разпитан по делото свидетел – св.С.В.С. заявява, че от юни 2012г. до началото на м.октомври 2013г. работил като „началник стопански сектор“ в болницата. На свидетеля е предявен оригиналът на протокол акт обр. 19/22.01.2013г. /лист 149 - 154 от делото - идентичен с представения към ИМ заверен препис на лист 6/. Свидетелят С. е заявил, че подписът е негов.

По отношение на заповед № 519/ 27.11.2012г. /лист 12 от делото/,  свидетелят С.  посочва, че тази заповед му е известна. Във връзка с нея си спомня, че извършвали различни замервания на плочки и помещения, където лицето Г. твърдял, че той или неговият баща са извършвали ремонтни дейности. Положил подписа си, тъй като голяма част от хората, които работели там, твърдели, че са извършени ремонтите, но той лично не е присъствал. Не помни да е изготвен такъв доклад във връзка със заповед № 519/ 27.11.2012г. Спомня си, че по време на замерванията са били много хора. Посочва, че не знае кой е изготвил този протокол обр.19, също не си спомня къде е станало подписването. Не е участвал в неговото изготвяне.

Другият разпитан по делото свидетел – св. Д.Н.Д. заявява, че от февруари 2010 г. до към края на 2013г. работил в болницата, тогава работил като експерт „Инвеститорски контрол“.

По отношение на оригинала на Акт обр. 19/22.01.2013г. /лист 149/, свидетелят посочва, че в края на акт обр.19 самият той е положил подписа си срещу името инж. Д..

По отношение на заповед № 519/27.11.2012г. /лист 12 от делото/, свидетелят заявява, че тази заповед му е известна, имал ксерокопие от нея. Не помни как му е била връчена. Посочва, че докладът, посочен в заповедта, не е изготвен, но според свидетеля акт обр.19 давал цялата информация, давал една словесна форма на това, което е записано като съдържание в акт 19. Според свидетеля, в практиката такива доклади се пишели, ако има нещо нестандартно.Според свидетеля, докладът би послужил само за изясняване на много нестандартни обстоятелства, в случая той преценил, че не са налице и не са описани в отделен доклад. Лично той не е виждал докладна записка на главния счетоводител.

Според свидетеля, количествено-стойностни сметки имало и през 2011г., представени на ръководството на болницата като претенция. Това нещо било представено от изпълнителя в тогавашния си вид. Посочва, че е предоставена актуализирана количествено-стойностна сметка от техническия ръководител на фирмата изпълнител за извършените ремонти, въз основа на която са работили, проверили и са подписали акта, който свидетелят смята, че отговаря на действителността.

Свидетелят посочва, че Акт обр. 19 по съдържание се изготвя от изпълнителя, предоставя се от инвеститорския контрол за проверка. Свидетелят като инвеститорски контрол направил корекция на формата, написал е корекциите, които смятал, че са съществени и пак е предоставен на изпълнителя и той поемал грижата да събира подписи. Според свидетеля, изпълнителят се съобразил с направените корекции. Свидетелят твърди, че е проверил акт обр. 19 като съдържание, цени, стойности, форма и накрая като суми.

Другият разпитан по делото свидетел – св.Ж.С.С. заявява, че е бил главен счетоводител в болницата от края на 2010г. до август 2015г.

По отношение на Заповед №519/27.11.2012г. (лист 12 от делото), св. С. посочва, че има такава докладна записка, изготвена от него        . Относно съкращението Ж.С. свидетелят заявява, че по принцип в болницата била възприета тази практика – когато заповедта е съгласувана с лицето, в случая главният счетоводител, се изписват инициалите на този, с който е съгласувана заповедта. Този инициал Ж.С. под заповедта означавал, че заповедта е съгласувана със съответният ръководител, в зависимост за това, за какво се отнася. Така се издавали заповеди, след съгласуване на съответният ръководител, инициалите на този ръководител се изписвали в края на заповедта. Заповедта се издавала от изпълнителният директор. Тази докладна записка следвало да бъде заведена в деловодството на болницата. Посочва, че е заварил перфектна организация на документооборота в болницата и това продължило през годините. Всичко, което касаело дейността на болницата, минавало през деловодството. Свидетелят посочва, че това нещо било предварително съгласувано с изпълнителния директор и той е преценил, че трябва да се пусне тази заповед за проверка на извършените СМР и тя трябвало да е заведена в деловодната система.

Свидетелят посочва, че тази докладна записка е занесена от него в деловодството. Не може да обясни защо я няма в деловодната система. Предметът на тази докладна записка касаел проверка на извършените СМР от фирмата. Тази фирма имала претенции, че е извършила СМР във времето и според свидетеля имало кореспонденция с министерството и то всъщност предоставило нещата на Болницата да си оправя отношенията с фирмата. Трябвало да бъде уточнено, дали тази фирма е извършила тези дейности или не. Свидетелят посочва, че по времето, по което е работил в болницата, нямало извършено строителство, което да не е платено. Дружеството нямало задължения към тази фирма за времето, в което свидетелят е работил в болницата.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, с изключение на тези на св. С.. Показанията на свидетелите, на които съдът дава вяра,  са непротиворечи досежно сочените обстоятелства – извършените СМР от страна на фирмата на ищеца, приемането на извършената работа  от страна на ответника-възложител, като тези показания се подкрепят и от писмените доказателства по делото-протокол от 22.01.2013г. за установяване завършването и заплащането на натурални СМР, Заповед №510/27.11.2012г. на Изп.директор на Болницата.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът, след като извърши съвкупната преценка на горепосочените доказателства, намира, че по делото се установи по безспорен начин, че  ответникът е възложил на ищеца извършването на процесните СМР, респ.се установи възникването и съществуването на твърдените от ищеца облигационни правоотношения с ответника във връзка с договора за извършване на СМР. Това се установява от представения Акт обр.19 от 22.01.2013г. за обект “Допълнителни CMP II вътрешно отделение”, подписан на същата дата от представители на възложителя, определени съгласно заповед №519/27.11.2012г., които след проверка на място, заедно с изпълнителя, са установили, че са извършени и подлежат на заплащане, описаните подробно в документа натурални видове строителни и монтажни работи. Независимо, че не е подписан от законния представител на ответника към датата на съставяне на протокола, този документ обективира предаването на извършената работа от изпълнителя и приемането й от възложителя без възражения. Посоченият Акт обр.19 от 22.01.2013г. съставлява частен документ, разполагащ с материална доказателствена сила относно съдържащите с в него изявления, направени от представителите на ответника, относно приемане на действително извършените СМР, обема им, вида им и стойността им. Този документ потвърждава твърденията на ищеца за възлагането на процесните СМР, което, макар и извършено неформално, е действително и обвързва възложителя. Освен това, доколкото ответникът е търговско дружество, в случая намира приложение презумпцията по чл.301 ТЗ, поради което, дори изявлението за приемане на работата да е извършено от лица без представителна власт за търговеца или без правомощия да извършат това действие от негово име, следва да се приеме, че търговецът го потвърждава, ако веднага не се противопостави на извършването му. В случая, ответникът не е изложил подобни твърдения - да се е противопоставил на извършената работа веднага след като е узнал за това, нито се събраха доказателства в тази насока.

         Поради това съдът приема, че между страните е сключен устен договор за изработка, по който изпълнителят следва да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на възложителя, а последният да заплати възнаграждение за извършената и приета от него работа. При така поетите от страните насрещни задължения основателността на претенцията на изпълнителя срещу възложителя за реално изпълнение на договора се обуславя от установяване на фактите на изпълнение и приемане на възложената работа. Отговорността на изпълнителя по предявен иск с правно основание чл. 266 от ЗЗД може да бъде ангажирана при осъществяването на фактически състав, който включва следните елементи: наличие на валиден договор за изработка между страните, по силата на който ответникът е възложил, а ищецът е приел срещу възнаграждение да изработи на свой риск нещо, съгласно поръчката на ответника; пълно, качествено и извършено в срок изпълнение от страна на ищеца на възложената му работа; приемане без възражения на изработеното от страна на ответника и неизпълнение от ответника на задължението му за заплащане на възнаграждение за приетата работа.

В настоящия случай от представения по делото Акт обр.19 от 22.01.2013г. се установява, че ищецът е изпълнил възложените му СМР и ги е предал на ответника. В протоколите не са отразени забележки относно качеството на изпълнената работа, нито отклонения от поръчката. Ответникът не е изложил твърдения, нито е ангажирал доказателства за неизпълнени СМР, за недостатъци по изпълнението или неспазване на договорените срокове. Следва да се отбележи, че представеният протокол с оглед характера му на частен свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена сила, а само доказателствена стойност досежно достоверността на удостоверените с тях обстоятелства. Поради това и в чл.194, ал. 1 ГПК е посочено, че съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи  лица.  По тази  причина и при оспорване  на констатации, съдържащи се в частен свидетелстващ документ, какъвто е оспорения  протокол  не е необходимо да се открива производството по оспорване по чл.193, ал.1 ГПК. В този смисъл е установена задължителна съдебна практика:  Решение №254 /14.07.2011г.,постановено по  гр.д.№ 569/2010 г. на ВКС, четвърто г.о.,Решение № 55 от 03.04.2014 г. постановено по т.д.№1245/2013 г. на ВКС, първо т.отделение.

Извършването на СМР по протокола от 22.01.2013 г. се потвърждава от заключението на съдебно - техническа експертиза, което съдът възприема като обосновано и съответстващо на събраните по делото доказателства. В тази връзка, експертиза изразява становище за липса на надлежни доказателства за извършване на част от СМР по протокола, имащи характер на “скрити работи”. Относно останалите, “непризнати” СМР, експертизата базира изводите си единствено на липсата на съставени протоколи обр.12 за скрити работи, както и на специфични строителни книжа (чертежи). Освен това съдебно – техническата експертиза установява, че част от актуваните в протокола от 22.01.2013 г. са били актувани и заплатени по протокол от 19.12.2008 г., поради което вещото лице е посочило като крайна стойност на всички СМР от 22.01.2013 г. – 52 982, 26 лв.

Съдът възприема доводите на ответника, че самият възложител на СМР не е извършил възлагането на процесните СМР по установения ред – чрез обществена поръчка по реда на ЗОП. По делото не са представени нито проекти за извършения от ищеца ремонт и преустройства, изготвени по възлагане на ответника, нито други строителни книжа, съпътстващи обичайно процеса на строителството. Анализът на гласните и писмените доказателства налага да се приеме, че с оглед обстоятелствата, между страните са възникнали обикновени, неформални облигационни правоотношения, с характер на договор за изработка, при което възложителят (ответникът) е посочвал на изпълнителя (ищецът) къде и какво иска да се извърши допълнително като СМР, извън вече уговореното по договора по проект “Красива България”. В тази връзка е бил съставен и Констативен протокол от 05.12.2008г. за възлагане на допълнителни СМР  във Второ вътрешно отделение. С оглед така възникналите и протекли правоотношения между страните, след представянето на количествено-стойностна сметка от изпълнителя, съдържаща извършените видове СМР и стойността им, съобразно изискванията на възложителя, не е бил съставен и подписан нарочен писмен договор, а отношенията им във връзка с приемането на извършената от изпълнителя работа са били уредени посредством подписването на протокол за установените на място вече извършени СМР от представители на двете страни, които ответникът е посочил с нарочна заповед на законния си представител. Именно по тази причина е обяснимо защо не са съставяни протоколи за скрити работи, дори това да е било нормативно изискуемо, доколкото СМР са били извършвани на място, без съставени строителни книжа и под прекия надзор на ръководителя на отделението и изпълняващия длъжността “инвеститорски контрол” към онзи момент инж.Т.В.. Въпросите дали ответникът е извършил възлагането законно и дали СМР са изпълнени при спазване на действащите правила и норми в строителството, касаещи актовете и протоколите, които се съставят по време на строителството, обаче не са предмет на настоящото дело и могат да обусловят единствено възникване на административно-наказателна отговорност за възложителя. Поради това, след като ответното дружество не е представило доказателства, от които да се установява, че е направило възражения относно извършените СМР, приложение намира необоримата презумпция по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД, че работата се счита за приета. Ето защо, съдът счита, че предявеният иск за извършени и незаплатени от страна на възложителя СМР е основателен и доказан за сумата 52 982, 26 лв. Съдът счита искът за доказан в посочения размер, който е съобразен със заключението на съдебно-техническата експертиза , като взе предвид констатациите на експерта, свързани с изработените СМР, извършените „скрити работи“, както и съответните измервания на място/ във Второ вътрешно отделение/, направени от експерта за целите на експертизата.

В останалата част - за разликата от 52 982, 26 лв., в какъвто размер съдът приема, че искът е основателен и доказан до 56 496.06лв., в какъвто размер е предявен главния иск, съдът намира, че следва да отхвърли иска като недоказан.

 

         По възражението за давност.

         Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземането за главница, представляваща неизплатено възнаграждение за извършени СМР. По отношение на това вземане безспорно е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/. В случая вземането на ищеца е станало изискуемо на 22.01.2013 г., когато с подписването на протоколите обр. 19 е приета извършената работа, тъй като тогава възниква за възложителя-ответник задължението за заплащане на възнаграждение за приетата работа. Исковата молба е предявена на 18.01.2018 г. и към този момент петгодишният давностен срок не е изтекъл.

 

По иска с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът претендира лихва за забава в размер на 4 906, 12 лв.

Предвид гореизложените съображения за основателност на иска за главница в размер на 52 982, 26 лв., след служебно изчисление, съдът намира, че лихвата за забава върху сумата от 52 982, 26 лв. за периода от датата на получаване на нотариална покана от 22.02.2017 г. до 31.12.2017 г. е в размер на 4 606, 49 лв.

 

          Вземането за лихви за забава се погасява с изтичането на тригодишна погасителна давност. Поради това при вземания с периодичен характер, каквото е и вземането за лихви, погасени следва да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба /в този смисъл са решения на Търговска колегия - решение № 72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., II т. о., решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г./.

В настоящия случай ищецът претендира лихва за забава от датата на получаване на поканата от ответното дружество – 23.02.2017 г. до 31.12.2017 г., а исковата молба е подадена в съда на 18.01.2018 г., поради което възражението за изтекла погасителна давност относно вземането за лихва е неоснователно.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД следва да заплати на ЕТ„А.-Г.Х.", сумата от 52 982, 26 лв., представляваща неизплатени, извършени и приети от ответника с акт обр.19 от 22.01.2013г. СМР, подробно описани в него по количества и стойности, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО над сумата от 52 982, 26 лв. до претендирания размер от 56 496, 06 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

Съдът намира, че УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД следва да заплати на ЕТ„А.-Г.Х." сумата от  4 606, 49 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 52 982, 26 лв. от датата на получаване на нотариална покана 23.02.2017г. до 31.12.2017г., КАТО над сумата от 4 606, 49 лв. до претендирания размер от 4 906, 12 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

 

С оглед изхода на делото УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД, следва да заплати на ЕТ„А.-Г.Х.", сумата от 5 351, 62 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

 

          ЕТ„А.-Г.Х." следва да заплати на УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД, сумата от 37, 26 лв., представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

Водим от горните мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА УМБАЛ ”П.Д.С.К.”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. „***да заплати на ЕТ„А.-Г.Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. ***, представлявано от физическото лице-търговец Г. Х. Х., сумата от 52 982, 26 лв./петдесет и две хиляди деветстотин осемдесет и два лв. и 26 ст./ , представляваща стойността на извършените от ЕТ„А.-Г.Х." и приети от УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД с акт обр.19 от 22.01.2013г. неизплатени СМР, подробно описани в Акта по количества и стойности, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 18.01.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 52 982, 26 лв. до претендирания размер от 56 496, 06 лв. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. „***да заплати на ЕТ„А.-Г.Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. ***, представлявано от физическото лице-търговец Г. Х. Х. сумата от  4 606, 49 лв./четири хиляди шестотин и шест лв. и 49ст./, представляваща лихва за забава от датата на получаване на нотариална покана от 22.02.2017 г. до 31.12.2017 г., като КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от 4 606,49 лв. до претендирания размер от 4 906, 12 лв. като неоснователен и недоказан.

 

 ОСЪЖДА УМБАЛ ”П.Д.С.К.”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. „***да заплати на ЕТ„А.-Г.Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. ***, представлявано от физическото лице-търговец Г. Х. Х. сумата от 5 351, 62 лв. /пет хиляди триста петдесет и един лв. и 62 ст./, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

 

          ОСЪЖДА ЕТ„А.-Г.Х.", ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: в гр. С.З., ул. ***, да заплати на УМБАЛ”П.Д.С.К.”АД, ЕИК ***, с адрес: гр. С.З., ул. „***да заплати сумата от 37, 26 /тридесет и седем лв. и 26 ст./, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.

 

                                                                        

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: