О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. Кюстендил 3.06.2019 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на петнадесети май две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МУХИТЙСКА
НАДЯ ГЕОРГИЕВА
При секретаря
Галина Кирилова, като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 144 по описа за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЧАСТНА ЖАЛБА
на частния тъжител К.Д.И., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание ЛС в затвора в гр. Бобов дол,
подадена чрез повереника му адв. Й.Г. срещу Определение на ДнРС №
143/19.03.2019 г., постановено по НЧХД № 109/2019 г. по описа на съда, с което на основание чл.289 ал.1 т.1 НПК е
прекратено производството по делото на основание чл.24 ал.5 т.2 НПК. В жалбата
са релевирани доводи за
незаконосъобразност на определението, тъй като не е дадена възможност на
частния тъжител да отстрани нередовности на тъжбата си, а преди да подаде
тъжбата, стигнала късно в съда, е подал и жалба до КнОП с вх.№ 20/14.01.2019 г.
за изгубената тъжба и по тази жалба тече проверка. Моли се за отмяна на
определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените
действия. Направено е доказателствено искане да се изиска справка от КнОП за
резултатите от извършената проверка по жалба с вх.№ 20/14.01.2019 г.
Постъпило е писмено ВЪЗРАЖЕНИЕ от защитника на подсъдимата З. Д.И. – адв.М.О. срещу
въззивната частна жалба, с изразено становище за потвърждаване на
прекратителното определение на ДнРС поради факта, че независимо от неяснотите в
тъжбата е безспорно, че става въпрос за някакво престъпление, извършено на
17.01.2018 г. , установяващо ес от приложените към тъжбата писмеин
одказателства и обстоятелствата в тъжбата.Сочи се още, че през м.април
Беше уважено доказателственото искане във
въззивната жалба и се представиха по делото исканите от КнОП писмени
доказателства за извършена проверка по жалба от 14.01.2019 г. на
жалбопадателя-частен тъжител И..
В о.с.з. служебния повереник на
жалбопадателя адв.Й.Г. поддържа частната жалба и оспорва възражението, като
поиска от съда отмяна на атакуваното определение по изложените във въззивната
жалба съображения и даване на задължителни указания от съда за отстраняване на
нередовностите в тъжбата и че чак след това съдът дължи произнасяне по допустимостта й.
Жалбоподателят И. заяви, че трудовото му правоотношение
е прекратено на 17.01.2018 г., но самата заповед била издадена 4 месеца
по-късно и допълни към казаното от повереника му, че давностния срок за трудови
спорове е 3 години.
Адв.О. намира за правилно и законосъобразно
прекратителното определение на ДнРС, тъй като става въпрос за евентуално
извършено деяние на 17.01.2018 г. и към момента на подаване на тъжбата
6-месечният срок е изтекъл.
КнОС, след запознаване с материалите по
делото и представените във въззивното производство доказателства, прие от фактическа
и правна страна следното:
К.Д.И., изтърпяващ наказание”лишаване от
свобода” в затвора в гр.Бобов дол, е подал
саморъчно написана частна тъжба от 34 страници с вх.№ 69/9.01.2019 г. /
приложена по НЧХД № 33/2019 гна КнРС/ срещу З.И.Д., заемаща длъжността”началник
цех” по изработване на хартиени торбички в затвора и пряко отговаряща за
работещите в цеха затворници, като моли да се повдигне обвинение срещу З.Д. за
клевета, нарушаване правилата за безопасен труд, злоупотреба с власт и служебно
положение .
По-нататък в тъжбата се сочи, че през
м.август
Към тъжбата е приложена Медицинска справка
от 24.04.2018 г., че не са налице хронични заболявания на И. и че е планиран за
хоспитализация в СБАЛЛС-Ловеч, психиатрично отделение за диагностично и
терапевтично прецизиране. На л.38 е приложен писмен отговор на молба рег.№ 1552/24.04.2018 г.от адв.Г. М.,
представляваща л.св. К.Д.И. за изясняване на причините, поради които е спрян от
работа. В този отговор се сочи, че поради несправяне с работата и допускане на
брак И. е уволнен от работа на
21.03.2018 г. Към тъжбата са приложени и епикризи относно заболявания на И.
в периода 2008, 2009,
В първото с.з. по делото пред ДнРС производството
по делото е прекратено на основание чл.289 ал.1 във вр. с чл.24 ал.5 т.2 НПК по
съображения, че от датата, сочена за извършване на деянието, е изтекъл срока за
подаване на тъжбата.
От
тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Въззивният съд уважи доказателственото искане
в частната жалба и по делото беше представена и приложена като доказателство
Справка вх.№ 148/2019 г.от 13.02.2019 г. по описа на КнОП за извършената
проверка по жалба на К.И. от 14.01.2019 г. В справката са цитирани с входящи
номера и дати изпратени от И. писма
до ГД”ИН”, КнАС, АССГ, ВКС, Министерство
на правосъдието и до български хелзински комитет за периода от 18.09.2018 г. до 27.12.2018 г.
От тази фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Атакуваното прекратителното определение на
ДнРС е правилно и законосъобразно като краен резултат, но от мотивите му не
става ясно защо срокът за подаване на тъжбата е изтекъл. Затова в настоящото
определение въззивният съд ще изложи следните собствени съображения защо следва
да се приеме, че е изтекъл преклузивния срок по чл.81 ал.3 НПК.
От
съдържанието на тъжбата в нейната начална част става ясно, че частният тъжител И.
е предявил частно обвинение срещу З.И.Д. за клевета за това, че на 17.01.2018 г. в присъствието на
двама служители за затворническата администрация го посетила в килията му по
негова молба да му каже защо е уволнен и тогава му казала, че го е уволнила заради
изработени от него 800 бракувани и некачествени торбички. По-нататък се сочи, че с неверните си
твърдения за изработените некачествени торбички г-жа И. го е оклеветила пред
двама свидетели-служители от надзорно-охранителния състав, присъствали на
срещата и че с клеветата и бездействието си е потъпкала чл.79 ЗИНЗС, Наредба №
2/22.03.2010 г., както и множество разпоредби от КТ, ЗИНЗС, НК/ вкл. и чл.147 и
148 ал.1 т.1и 4 НК/, хартата правата на човека относно нарушеното му право на
труд. Постановления на пленума на ВС относно практиката на гражданските
съдилища за непозволено увреждане.
Това са съществените за тъжбата
обстоятелства, определящи рамките на частното обвинение и от това става ясно,
че то се отнася до извършено деяние на
17.01.2018 г. Видно от входящия номер на тъжбата, подадена пред КнРС, тя е
подадена на 9.01.2019 г. В
представената по искане на жалбоподателя-частен тъжител справка от КнОП никъде
не е описана да е била подавана от И. преди
9.01.2019 г. друга предходна частна тъжба
относно същите обстоятелства, както тази от 9.01.2019 г. В справката, както се
посочи вече, са цитирани само изпратени от И. писма до посочените институции.
Съгласно чл.81 ал.3 НПК тъжбата трябва да бъде подадена в 6-месечен
срок от деня, когато пострадалият е узнал
за извършване на престъпление. За
соченото в тъжбата престъпление, което според тъжителя е извършено на
17.01.2018 г., съдът приема, че тъжителят И. е узнал най-късно на 21.03.2018
г., когато е издадена заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с
основание „изработване на некачествени торбички”. Доказателство за знанието на
това обстоятелство е и заведеното дело от И. против ГД”ИН” за неимуществени
вреди пред КнАС, приключило с отхвърлително съдебно решение, постановено на 7.08.2018
г., както и подадената от защитника му адв.Г.М.молба рег.№ 1552/24.042018 г. за
изясняване на причините, поради които И. е спрян от работа. Т.е. тя преди тази дата е била упълномощена от
него за извършване на посоченото действие, което предполага знание на факта за
прекратяване на ТПО от И. преди 24.04.2018 г. Това налага извода, че дори да се
отнася тъжбата до извършени предполагаеми действия от И. след 17.01.2018 г., то
той е узнал за тях преди 24.04.2018 г., когато е подадена молбата от адв. М. до
затворническата администрация и е бил предявен иска пред КнАС. 6 –месечният
срок, ако се брои от 24.04.2018 г., е изтекъл на 24.10.2018 г.
Това са фактите, релевантни за преценка на
6-месечния срок по чл.81 ал.3 НПК, който поради подаване на тъжбата на 9.01.2019
г. И. е пропуснал. А цитираните текстове от КТ, НК, НПК и съдебната практика са
във връзка с посочени претърпени неимуществени вреди от прекратяване на ТПО.
Така че въпреки пространното изложение на тъжбата от нея са ясни
обстоятелствата по чл.81 ал.1 НПК и не
се налага даване на указания за отстраняване на нейни нередовности, каквото
искане направи повереникът на тъжителя.
И тъй като тъжбата е подадена извън
6-месечния преклузивен срок по чл.81 ал.3 НПК, е налице прекратителното
основание на чл.24 ал.5 т.2 НПК, което ДнРС е съзрял в първото с.з. и на
процесуалното основание на чл.289 ал.1 НПК е дължал прекратяване на наказателното
производство по делото, като цифрово правилно е посочено правното основание
зяа прекратяването. На правилността на определението не се отразява неточното посочване
в диспозитива му, че се прекратява производството по делото, вместо законово посоченото
и дължимо прекратяване на ”наказазателното производство”, което се посочва за
прецизност и точност с оглед избягване на подобни неточности от решаващия съд в
бъдеще.
Определението на ДнРС ще се потвърди, тъй като
е законосъобразно като краен резултат, но по изложените в настоящото
определение съображения за това.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският
окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 143/19.03.2019 г. на ДнРС, постановено по НЧХД № 109/2019 г.
по описа на съда.
Определението е окончателно.
Препис от определението да се изпрати на осъдения К.Д.И. в затвора в гр.
Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: