Р
Е Ш Е
Н И Е №260084
Гр.Варна, 19.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен
съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на седми април през двехиляди
двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева
Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 72 по
описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Националната
агенция за приходите гр.София срещу решение № 467 от
05.11.2020г. по търг.дело № 945/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, търговско
отделение, с което съдът е отхвърлил предявения от НАП срещу „Фрея - Варна“ ООД в несъстоятелност, при участието на
синдика на дружеството положителен установителен иск с правно основание чл.694
ал.2 т.1 от ТЗ за установяване поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1
от ТЗ на предявени публични вземания в общ размер от 21 018.37лв., от
които 18 160.93лв. - главници и 2 857.44лв. – лихви, начислени до
19.03.2020г., ведно със законните лихви,
начислени от 20.03.2020г. до окончателното погасяване на главниците,
включени в одобрен с определение № 1750 от 30.06.2020г. включени в одобрен с
определение № 1750 от 30.06.2020г. от съда по несъстоятелността в
производството по търг.дело № 1413/19г. по описа на ВОС, списък на приети
вземания на кредитори на „Фрея – Варна“ ООД, предявени в срока по чл.685 ал.1 ТЗ, като обезпечени със запори, наложени с Постановление за налагане на
обезпечителни мерки изх.№ С190003-022-0030391 от 18.04.2019г., издадено от
публичен изпълнител при ТД на НАП –Варна, вписано в централен регистър на
особените залози под № 2020030500060.
В жалбата се излага,
че обжалваното решение е неправилно. Оспорва извода на съда за неоснователност
на предявения иск поради ефекта на вписването, наложено по реда на ДОПК.
Излага, че съдът е приел, че вписаният запор по ДОПК има не само защитно -
оповестително действие, но и конститутивно действие, както и че разпоредбата на
чл.638 ал.4 от ТЗ предвижда забрана за налагане на нови обезпечителни мерки по
реда на ДОПК върху имуществото на длъжника, поради което вписването на
постановлението заобикаляло тази забрана. Въззивникът оспорва тези изводи на
първата инстанция като твърди, че претендираната от кредитора НАП привилегия по
чл.722 т.1 от ТЗ не се основава на наличието на особен залог, учреден по реда
на ЗОЗ, а на запор, наложен именно по реда на ДОПК, вписан в ЦРОЗ. Поради това
се поддържа, че вписването на запора в ЦРОЗ има само оповестително, а не
конститутивно действие, за разлика от вписването по чл.2 от ЗОЗ, т.е. не е
елемент от фактическия състав на налагането на запор по този ред. В тази връзка
се твърди, че не е налице противоречие с
разпоредбата на чл.638 ал.4 предл.последно от ТЗ, тъй като обезпечителната
мярка по ДОПК е наложена на 05.06.2019г., преди датата на решението от
27.02.2020г. по търг.дело № 1661/19г. за откриване на производството по
несъстоятелност. Твърди се, че кредиторът се основава на привилегия по чл.722
т.1 ТЗ за вземане, обезпечено със запор, вписан в ЦРОЗ. Представено е към
молбата за предявяване на публично вземане от 27.03.2020г. удостоверение №
1336272 от 05.03.2020г. на ЦРОЗ, от което е видно, че цитираното постановление
за налагане на обезпечителни мерки по ДОПК е вписано по партидата на длъжника в
ЦРОЗ рег.№ 2020030500060. Поради това, въззивникът счита, че съдът въз основа
на тези данни е следвало да уважи предявения от НАП иск с правно основание
чл.694 от ТЗ.
Претендират отмяна на
постановеното решение от ВОС изцяло и постановяване на друго, с което да бъде
призната на кредитора поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ на
публични вземания в общ размер от 21 018.37лв., от които 18 160.93лв.
- главници и 2 857.44 лева - лихви, начислени до 19.03.2020г., ведно със
законните лихви, начислени от 20.03.2020г. до окончателното погасяване на
главниците, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък на приети
вземания на кредитори, предявени в срока по чл.685 от ТЗ като обезпечени със
запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№
С19003-022-0030391 от 18.04.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на
НАП –Варна, вписано в ЦРОЗ под № 2020030500060. Претендират се и сторените в
производството разноски и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание,
чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.
Въззиваемата страна
„Фрея – Варна“ ООД със седалище гр.Варна в несъстоятелност, в срока по чл.263
от ГПК е депозирана писмен отговор, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата и молят съда да потвърди обжалваното решение. В
депозирана за съдебно заседание писмена молба от процесуален представител, моли
съда да потвърди обжалваното решение.
Синдикът
на несъстоятелния търговец Я.С., в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирал
отговор. В депозирана за съдебно заседание молба заявява, че поддържа подадения
отговор на исковата молба, в който счита предявеният иск за неоснователен.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 945/20г. по
описа на ВОС е образувано по предявен от Национална агенция за приходите в
качеството и на кредитор на „Фрея - Варна” ООД в несъстоятелност установителен
иск по реда на чл.694 ал.2 от ТЗ предявен срещу несъстоятелния длъжник за
установяване поредност на удовлетворяване по чл.722
ал.1 т.1 от ТЗ на предявени публични вземания в общ размер на 21 018.37лв., от
които 18 160.93лв. - главници и 2 857.44 лева - лихви, начислени до
19.03.2020г., ведно със законните лихви, начислени от 20.03.2020г. до
окончателното погасяване на главниците, включени
в одобрен от съда списък на синдика на приети вземания, предявени в срока по
чл.685 ал.1 от ТЗ с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1 т.6 от ТЗ и по
т.9 от ТЗ за лихвите след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност като обезпечени със
запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки, вписано в
ЦРОЗ под № 2020030500060.
Няма по делото спорни факти пред въззивния съд.
С решение № 192 от 27.02.2020г. по търг.дело № 1413/19г., обявено
в търговския регистър на 27.02.2020г., „Фрея
– Варна“ ООД е обявено в неплатежоспособност, открито е производство по
несъстоятелност. Със същото решение дружеството е обявено в несъстоятелност.
В срока по чл.685 ал.1 от ТЗ кредиторът НАП с молба е предявил
публични вземания към несъстоятелния длъжник, сред които и процесните вземания
за данъци, такси и осигурителни вноски, дължими от несъстоятелния длъжник. В
молбата на кредитора част от предявените вземания – тези, възникнали до края на
м.март 2019г., са предявени с поредност по чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ т. като обезпечени със
запори, наложени с Постановление за налагане на обезпечителни мерки от
18.04.2019г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, вписано в
ЦРОЗ под № 2020030500060. Всички предявени вземания, включително и процесните, са включени от синдика в списъка на приетите вземания, предявени в
срока по чл.685 ал.1 от ТЗ, като поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.6 от ТЗ – за публични вземания за данъци, такси и осигуровки и за лихви до
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност и по чл.722
ал.1 т.9 за вземането за лихви след датата на решението за откриване на
производство по несъстоятелност. Подаденото възражение от кредитора не е
уважено и в одобрения от съда списък вземанията са включени с определената от
синдика поредност.
Представени са по делото Постановление на публичен изпълнител от
18.03.2019г. за налагане на обезпечителни мерки – запор върху налични и
постъпващи суми по банкови сметки на длъжника до размера на сумата
29 757.68лв., както и доказателства за вписване на наложения запор в Централния
регистър на особените залози на 05.03.2020г. под № 2020030500060.
Съгласно чл.722
ал.1 т.1 от ТЗ вземанията, възникнали до откриването на производството по
несъстоятелност, обезпечени със залог или ипотека, или запор или възбрана,
вписани по реда на ЗОЗ се ползват с право на предпочтително удовлетворение от
получената сума при реализацията на обезпечението.
Известно на настоящия състав на въззивния съд е нееднозначното тълкуване
в практиката на правилото на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ по отношение на включените в
първи ред за разпределение права, обезпечени с вписани по реда на ЗОЗ
обезпечителни мерки запор или възбрана.
В част от практиката се приема, че е необходимо корективно
тълкуване на нормата на чл.722
ал.1 т.1 от ТЗ в тази и част. Приема, се че е недопустимо вписване на
възбрани по реда на ЗОЗ,
тъй като недвижимите имоти не са обект на обезпечения по ЗОЗ /чл.4 от
ЗОЗ/. Приема се, че целта на регистрацията на обезпечителни мерки по реда
на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство
при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното
право, тъй като вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява
пристъпване към изпълнение на заложния кредитор /чл.32а
от ЗОЗ/. Специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната,
също не предвиждат предимство при удовлетворяване на взискателя, ползващ се с
такава мярка спрямо конкуриращи кредитори. Напротив привилегиите при
разпределение на резултата от изпълнението, се отчитат според материалните
права, стига те да са възникнали преди налагането на процесуалното обезпечение
/чл.459
ал.1 вр.457
ал.1
и чл.460
от ГПК, т.7 от ТР
№ 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013г. на ВКС, ОСГТК и чл.217
ал.1 и 3
и чл.194
ал.5 от ДОПК/.
Другата теза, приемана в практиката се основава на буквалното
възприемане на текста на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ и съобразно която е уредена
специално привилегия.
В настоящия случай обаче, дори и да се сподели второто становище,
че вписването по реда на ЗОЗ на обезпечения създава привилегия за
удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност на основание
разпоредбата на чл.722 ал.1 т.1 от ТЗ, искът за установяване на поредност
следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В конкретния случай следва да бъде
съобразено обстоятелството, че вписването в ЦРОЗ е извършено след датата на
решението за откриване на производство по несъстоятелност. Съгласно чл.30 от
ЗОЗ вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от
момента на вписването. От този момент заложният кредитор би могъл да
противопостави правата си на останалите кредитори и да претендира
удовлетворяване предпочтително пред останалите кредитори от заложеното
имущество. Следва да бъде съобразена разпоредбата на чл.638 ал.4 изр.последно
от ТЗ предвижда забрана за налагане на обезпечителни мерки по реда на ГПК или
ДОПК върху имуществото на длъжника след откриване на производство по
несъстоятелност. Чрез вписване в ЦРОЗ на постановлението на публичния
изпълнител за налагане на обезпечителни мерки след откриване на производството
по несъстоятелност с твърдението, че те са наложени по-рано, би се стигнало до
заобикаляне на тази забрана. Затова и последицата от подобно вписване не би
могла да бъде неговата противопоставимост на кредиторите на несъстоятелността.
При открито производство по несъстоятелност, какъвто е настоящият случай, за да
има действие, привилегията следва да е възникнала до датата на вписването в
търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност,
а това включва не само налагане на обезпечителните мерки, но и вписването им в
ЦРОЗ.
С оглед на така изложеното, въззивният съд намира че предявеният
установителен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане
на крайния извод обжалваното първоинстнационно решение следва да бъде
потвърдено.
На основание чл.84 т.1 от ГПК и доколкото се касае за публични
държавни вземания, на ищеца не следва да бъде възлагана дължимата на основание
чл.694 ал.7 от ТЗ държавна такса за въззивно производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 467 от 05.11.2020г. на Варненски ОС по търг.дело №
945/20г.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС на основание
чл.280 ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: