МОТИВИ по НОХД № 1266/17г. на
Окръжен съд - Пловдив
Подсъдимият
Д.И.Ц. е обвинен
в извършване на престъпление по чл.123
ал.1 от НК за това, че на 22.02.2017г. в гр.***, на ул.”***”, като технически ръководител
на обект „Изграждане на вътрешна канализационна мрежа, КПС с тласкател и реконструкция на съществуваща водопроводна
мрежа в кв.”***”, гр.***”, при независимо съпричиняване
с О.Б.А. – оператор на строителна машина /багер/, е причинил смъртта на А.Р.С.
от с.***, обл.Смолян, поради немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
строително монтажни /изкопни/ работи за изграждане на канализационна мрежа,
като не е изпълнил задълженията си по Наредба № 2 от 22.03.2004г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при
извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ
бр.37 от 04.05.2004г./, а именно: чл.26 т.1 и т.10 изр.2, като е нарушил и т.1.25.2 от Приложение №1 към чл.2 ал.2 от
Наредбата.
Подсъдимият
О.Б.А. е обвинен
в извършване на престъпление по чл.123
ал.1 от НК за това, че на 22.02.2017г. в гр.***, на ул.”***”, като оператор на
строителна машина - багер, при независимо съпричиняване
с Д.И.Ц. –
технически ръководител, е причинил смъртта на А.Р.С. от с.Б., обл.Смолян,
поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща
източник на повишена опасност – строително монтажни /изкопни/ работи за
изграждане на канализационна мрежа, като не е изпълнил задълженията си по
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г./, а именно: чл.28 т.1, т.4 и
чл.59 ал.2 от Наредбата.
Прокурорът
поддържа изцяло така повдигнатите на двамата подсъдими обвинения. Счита че следва да им се наложат
наказания лишаване от свобода, чиито изпълнения да се отложат на основание чл.66
от НК.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен от Е.М.С., като съпруга
на починалия А.Р.С., граждански иск срещу двамата подсъдими за сумите от по 35 000 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието. Желае конституиране и като частен
обвинител в процеса.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен от М.А.С., като дъщеря
на починалия А.Р.С., граждански иск срещу двамата подсъдими за сумите от по 35 000 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието. Желае конституиране и като частен
обвинител в процеса.
За
съвместно разглеждане с наказателния процес е предявен и от С.А.С., като дъщеря
на починалия А.Р.С., граждански иск срещу двамата подсъдими за сумите от по 35 000 лева като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от деянието. Желае конституиране и като частен
обвинител в процеса.
Тези
три иска са приети за разглеждане от съда, като заявителите им са конституирани
като граждански ищци и частни обвинители по делото. Чрез повереника си молят подсъдимите Ц. и А. да бъдат признати за виновни
по повдигнатото им обвинение, като им бъдат наложени наказания лишаване от
свобода, които да се изтърпяват реално. Като алтернатива, при положение че бъде
уважено искането на прокурора, да бъде завишен размера на наказанието с приложение на чл.66 от НК. Молят също така за
уважаване на гражданските искове в пълните им предявени размери, като претендират
и за законните лихви и разноските направени от тях по делото.
Подсъдимият Ц. не
признава виновно поведение, като самостоятелно и чрез своите защитници моли да
бъде признат за невинен и оправдан. Като алтернатива, при положение че бъде
признат за виновен, моли за преквалифициране на деянието по ал.4 на чл.123 от НК и определяне на наказанието му в условията на чл.55 НК или с приложението на
чл.66 от НК. Моли за отхвърляне на предявените граждански искове или при
положение, че бъде признат за виновен същите да бъдат коригирани по размер
съобразно с изплатеното на наследниците на починалия обезщетение.
Подсъдимият А. също
не признава вина, като самостоятелно и чрез защитника си счита действията си в
условията на чл.16 от НК и моли да бъде признат за невинен и оправдан по
повдигнатото му обвинение. Алтернативно, ако бъде признат за виновен, моли за
преквалифициране на деянието по ал.4 на чл.123 от НК и определяне на наказанието му с основание
чл.55 от НК, както и за приложение на чл.66 от НК.
Пловдивският
окръжен съд, след анализ на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно и с доводите на страните, намери и
прие за установено следното:
Подсъдимият Д.И.Ц. е роден на ***г***,
а понастоящем живее в гр.Пловдив. Той е българин, български гражданин и е
семеен. Има висше образование, трудовоангажиран е и не е осъждан.
Подсъдимият О.Б.А. е роден на ***г***,
а понастоящем живее в гр.Плевен. Той е българин, български гражданин и е разведен.
Има средно образование, трудовоангажиран е и не е осъждан.
На 25.01.2017г. подс.Д.И.Ц. сключил трудов договор № 181 от същата дата с
"***" ЕАД, представлявано от св.Я.Х., като приел да изпълнява
длъжността "ръководител, група в строителството", в отдел
"Строителство" на посоченото дружество. Задълженията на Ц. били
утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, сред които било и това
да знае нормативните актове свързани с безопасните и здравословните условия на
труд. Със заповед № 010/27.01.2017г. на управителя на "***" ЕАД, подс.Ц. бил назначен за технически ръководител на обект: "Изграждане на вътрешна
канализационна мрежа, КПС с тласкател и реконструкция
на съществуваща водопроводна мрежа в кв."*", гр.*, общ.*, обл.Пловдив с подобекти: Изграждане на канализационна мрежа
– ІІ-и етап и Канализационна помпена станция". Съгласно чл.163а ал.4 от
Закона за устройство на територията "Техническият ръководител е строителен
инженер, архитект или строителен техник, който ръководи строителните работи и
осигурява изпълнение на отговорностите по чл. 163 ал. 2 т. 1 - 5, а за
строежите от пета категория и
отговорностите по чл. 168 ал. 1 и по чл. 169б ал. 1".
Съгласно трудов договор №
178/11.01.2017г. подс.О.Б.А. бил назначен на
длъжността "Машинист на багер" към "***" ЕАД със задължения
утвърдени от работодателя в длъжностна характеристика, представляваща
неразделна част към договора. В р-л ІV т.12 от същата е посочено, че работникът
трябва да спазва нормите, правилата и изискванията за безопасна работа, по
които е обучен и инструктиран.
На 17.02.2017г. в "***"
ЕАД, съгласно трудов договор № 182/16.02.2017г., на длъжност
"Кофражист" постъпил на работа А. Р.С. от с.Б., общ.Девин. В
дружеството той изпълнявал функциите на общ работник.
Част от работата в обекта, на
който технически ръководител бил подс.Ц., се състояла
в изкопаването на канали с багер, монтирането на шахти и поставянето на
канализационни тръби между тях.
На 22.02.2017г. работата трябвало да се
извърши по ул."***" в кв."*" на гр.*.
Междувременно, поради големия
обем работа по изпълнение на проекта, предната вечер се била провела среща
между собственика на фирмата, изпълнителния директор св.Х., технич.ръководител
на обекта подс.Ц. и геодезиста св.Д. Б.Д.. Обсъден
бил вариант за разделяне на работата, като геодезистът следвало да се занимава
с изкопите.
Подс.О.А. пристигнал на обекта малко
преди 08.00ч., като проверил техническото състояние на верижния багер, с който
работил-марка "КАТ 323" /Caterpillar 323/ и запалил
двигателя му, за да е загрял и готов за работа. Малко след това на обекта
пристигнал св.Д. Б.Д., който наредил на А. да засипе с пръст пространството
около последната шахта, по която работили предния ден, а той се отправил към
мястото на ул."***", откъдето трябвало да започне новото трасе.
Подс.Д.Ц. този ден закъснял за работа
и пристигнал на обекта по-късно, като инструктирал там чакащите го работници и
им разпределил задачите за деня, след което работниците се подписали в
предвидената за целта тетрадка. Ц. наредил на постр.А.С.
да отиде да работи на мястото, където щяло да се прокарва новото трасе по
ул."***", а той останал с другите работници, за да се натоварят с фадромата и докарат тръбите и бетонните елементи на шахтите,
на които трябвало да се изрежат отвори за преминаване на тези тръби.
Междувременно подс.О.А.
подсипал с пръст около шахтата, както му наредил св.Д.Б.Д. и преместил багера
на собствен ход до шахтата, от която трябвало да започне да копае. Там вече
били геодезиста и помагащия му да извърши необходимите замервания постр.А.С.. След като те приключили св.Д.Б.Д. и подс.А. обсъдили откъде точно ще премине новото трасе и на
кои места ще се изграждат шахтите, след което О.А. пристъпил към изкопните
работи с багера. Изкопът започвал от шахта и трябвало да продължи в права
линия, като багерът вървял назад, а кофата му загребвала пръст към него, между
веригите.
Преди 10.00ч. на мястото, където
копаел багерът, пристигнал и подс.Д.Ц.. По това време
подс.О.А. бил изкопал с багера изкоп с дължина около
6,30м., ширина в горния край около 4,20м. и дълбочина около 2,80м., продължавайки
да копае, а св.Д.Б.Д. и А.С. стояли отстрани
на тръбите. Подс.Ц. отишъл до изкопа и видял,
че дъното му било по-надолу от дъното на шахтата, а то следвало да е на нивото
на отвора, находящ се в долната част на шахтата. Преценяйки, че багеристът е направил изкопа по-дълбок от
необходимото, Ц. му наредил да спре да копае. Подс.О.А.
спрял изкопните работи и извадил кофата на багера от изкопа, като я поставил на
десния му бряг. През това време Ц. бил от лявата страна на багера, на около
метър от него и наредил на работника А.С. да вземе лопата и да слезе в изкопа,
за да намери и разчисти отвора в долната част на шахтата. След като С. изпълнил
задачата, слизайки откъм веригите на багера, където било по-полегато, се
установило че действително изкопът бил направен по-дълбок /прекопан/. Поради
това св.Д. Б. Д. взел латата и я подал на А.С., за да
я постави на дъното на изкопа и с нивелира да установи точната му дълбочина. В
момента, в който геодезиста се насочил към нивелира и въпреки, че А.С. бил все
още в изкопа и в обсега на багера, подс.Д.Ц. наредил
на О.А. да "подсипе" с пръст дъното на изкопа. Подс.А.,
въпреки че съзнавал, че нареждането на техническия ръководител противоречи на
изискванията за безопасна експлоатация на машината, не изчакал работникът да
напусне обсега на багера, а загребал с кофата измежду веригите на машината земна
маса, разстилайки я към шахтата и намиращия се до нея общ работник С.. След
това повторил маневрата, но тъй като от големия размер на кофата пред себе си
нямал видимост към вътрешността на изкопа, а техническият ръководител Ц. не му
назначил сигналист, който да го насочва, кофата на багера силно притиснала
горната предна част на тялото и главата на С.. Последният изпуснал латата и паднал по гръб в изкопа. Подсъдимите Ц. и А. и св.Д.
видели накланянето на латата, при което багеристът
спрял подсипването и извадил кофата на багера от изкопа. Подсъдимите А. и Ц.
скочили в изкопа и започнали да оказват помощ на пострадалия, като първият от
тях започнал да му прави изкуствено дишане, а вторият сърдечен масаж, но от
притискането на кофата на багера С. получил травми несъвместими с живота и
починал за минути. В същото време св.Д. се обадил по нареждане на подс.Ц. на тел.112 и съобщил за инцидента. На мястото
пристигнали първо служители на полицията
– свидетелите Т. и Г., които били дежурен автопатрул
към РУ-Р., а след тях и екип на Спешна помощ. Подс.А.
бил тестван за алкохол от полицейските служители, които взели и мерки за запазване
на местопроизшествието. Била донесена
стълба, за да могат медиците да слязат в изкопа, като долу единствено
констатирали смъртта на А.С.. Тъй като трупът на С. не могло да бъде изваден по
стълбата, бил положен в кофата на багера и изкаран на повърхността.
В по късен момент били уведомени
за случилото се съпругата на А.С. св.Е.С. и дъщерите му М. и С. С..
Междувременно на мястото на
инцидента пристигнал разследващ полицай, който извършил оглед на местопроизшествието,
като със съставянето на протокола за същия било започнато Досъдебно
производство № 43/2017г. по описа на РУ на МВР – Раковски. С оглед наличието на
данни за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК същото е било изпратено и
прието за наблюдение по компетентност от ОП – Пловдив, като на основание чл.194
ал.1 т.1 от НПК разследването е извършено от следовател от ОСлО
при ОП – Пловдив.
От заключението на изготвената по
делото съдебно медицинска експертиза на труп № 47/2017г. се установяват причинените на А.С. травматични
увреди, а именно: тежка гръдна травма с прекъсване на гръдната кост и
травматично отваряне на гръдната кухина; кръвоизлив от около 1800 мл. в
гръдната кухина; почти пълно травматично прекъсване на десния бял дроб с
бронхите и хилусните съдове; хилусни
кръвоизливи на двата бели дроба и по хода на аортата; кръвоизливи зад гръдната
кост и в медиастинума /средностението/;
контузия на белите дробове и на сърцето; аспирация на кръв в дихателните пътища
и в белите дробове; кръвоизливи под ендокарда на
сърцето /петна на Минаков – морфологичен израз на
остра кръвозагуба/; подчертана бледност на трупа, на вътрешните органи и на послесмъртните петна; счупване на дясната ключица и на
множество ребра двустранно и кръвопропиване в мускулатурата
около тях; прекъсване на гръбначния стълб през 8-ми гръден прешлен; двустранно
счупване на долната челюст; охлузвания и кръвонасядания
по дясната лицева половина; множество охлузвания и кръвонасядания
по гърба и кожата на дясната мишница.
Причината за смъртта на А.С. са
тежки и несъвместими с живота травматични увреждания на жизненоважни гръдни
органи и с признаци на остра кръвозагуба, които са довели до остра дихателна и
сърдечно-съдова недостатъчност, като непосредствена причина за смъртта.
Установените травматични увреждания довели до смъртта на А.С. са в пряка
причинно-следствена връзка с претърпяната от него трудова злополука на
22.02.2017г. Всички травматични увреждания са били причинени по механизъм на
удар или притискане върху твърд тъп предмет и добре отговарят по време и начин
да са получени в резултата от притискане с кофата на багер при станалата
трудова злополука. При аутопсията е била взета кръв от трупа, която е била
изпратена за изследване в МБАЛ "Пловдив" АД гр.Пловдив.
Видно от заключението на вещото
лице Д. по назначената по делото съдебно химическа експертиза, в изследваната
проба кръв от пострадалия А.С. не се доказало наличие на алкохол.
Според заключението на вещото
лице П., по изготвената по делото съдебно техническа експертиза, в момента на
придвижване на стрелата в посока от изток на запад към шахтата, когато кофата
се е намирала в изкопа и е опирала дъното му, намиращият се пред кофата А.С. е
бил невидим за багериста О.А., тъй като единственото място пред багера, което
остава невидимо за багериста е ограничено от кофата на багера. Въпреки, че в
съдебното заседание се установи, че подс.А. не е
загребвал пръст от изкопаната такава и положена извън канала, а е разстлал тази
по дъното на изкопа, то заключението на вещото лице дава точен отговор на
въпроса, касаещ главния факт на доказване. В случая същественото е това, че подс.А., от даден момент при разстилането на материала към
шахтата, до момента на притискане на С. с кофата, не
е имал видимост от тази кофа към пострадалия, предвид на големите й размери.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Д.Б.Д., Т., Г.,
Д.Хр.Д., Е.С., М.С., С.С., Ж., П., К., Х., отчасти от
обясненията на двамата подсъдими, от приетите по делото писмени доказателства в
ДП – от Т.1: протокол за оглед на местопроизшествие /л.4/, фотоалбум и скица /л.6/,
трудов договор и св-во за квалификация /л.28-30/; от
Т.2: документи по извършена проверка от дир-я „ГИТ”
/л.30-54/, протокол за хим.експертиза /л.81/, справка РУ-Раковски /л.8789/,
препис акт за смърт и уд-е за наследници /л.91,92/, приемо-предавателен протокол /л.93, 94/, трудови договори, дл.характеристики и книга за инструктаж /л.97-116,
119-123/, справки ТД на НАП-Пловдив /л.126 9 131/, разпореждане НОИ, пр-л за труд.злополука и декларация /л.138-140/, характеристични
справки /л.147 и 148/, справки съдимост /л.144 и 146/, от тези, приети в с.з. –
мед.документация /л.77 – 82/, справка Булстрад
/л.103/, от заключенията на вещите лица.
В
хода на делото подсъдимите излагат пред съдебния състав такава фактическа
обстановка, която се явява в интерес индивидуално на всеки от тях, като подс.Ц. отрича да е давал нареждане на подс.А.
да подсипва изкопа, докато А.С. се е намирал в него. Обратно пък, подс.А. е категоричен по повод на издаденото от другия
подсъдим нареждане именно към онзи момент. При това положение съдът даде вяра
за случилото се в обективната действителност именно на показанията на
единствения свидетел очевидец Д. Б.Д., който категорично сочи на чуто от него
разпореждане от страна на Ц. към А. да подсипва, като дори за отпочване непосредствено изпълнение на нареждането му е
махал с ръка към багериста с думите:”Давай, давай”. Съдът даде вяра на
показанията на този свидетел като безпристрасни, безпротиворечиви и последователни в хода на производството.
Именно чутото и видяното от него бе прието и във фактическата обстановка, като
пък с оглед по-горепосоченото относно възможността на всеки от подсъдимите да
пресъздава такава фактическа обстановка, която ще е в негов собствен интерес,
не се даде вяра в обясненията нито на подс.Ц., че
само принципно бил говорил за подсипване и че бил усетил странности в
поведението на А. в този ден и дори, че бил казал на А. да излиза, нито се даде
вяра на самия багерист, че опитал да откаже изпълнение на нареждането му, но
бил заплашен с изгонване от работа от Ц..
Не
без значение са и показанията на свидетелите полицейски служители, които макар
и производни, макар и пресъздаващи споделено им от присъстващи при пристигането
им на местопроизшествието лица, подкрепят изреченото от св.Д.Б.Д.. Дори и казаното им, че по
нареждане и напътствието на Ц. да се е случило нещастието, да е било от
багериста и геодезиста, то това се е случило непосредствено след инцидента,
непосредствено след преживения стрес от ситуацията и най-важното без да е имало възможност за
разсъждения върху каквато и да е защитна позиция. Докато пък в този момент подс.Ц. „бил в шок и неадекватен”, който държейки се за
главата, викал:Голяма беля стана, какво направихме…”.
Отделно
от това, като косвено в подкрепа на изнесеното от св.Д.Б.Д. и подс.А.,
следва да се посочи и самото отношение на Ц. като ръководител към работниците,
както и отношението му към нормите, налагащи създаване на безопасни условия за
здравето и живота им. Данни за това негово отношение и поведение се черпят не
само от обясненията на подс.А. и св.Д.Б.Д., но и от
работещи под негово ръководство към дружеството свидетели Д.Хр.Д. и Ж.. Припряността
му за по-бързото изпълнение на поставените като задачи работи е явно угодна за
описващия го като отличен професионалист изпълнителен директор св.Х., но пък за
сметка на здравето и живота на преките изпълнители на строителните работи,
погазвайки изискванията за безопасни условия на труд.
В
хода на делото подс.Ц. направи опит и да се
дистанцира от отговорност, поставяйки се в конкретния случай в невъзможност да
издава нареждания за изпълнение. Като основание за това посочва решеното при
провелата се вечерта, преди инцидента оперативка, по повод разпределението на
задачите. Въпреки че изпълнението на изкопните работи по новото трасе било
поето от геодезиста към фирмата св.Д.Б.Д., то техническият ръководител, какъвто
е подс.Ц., остава старшият ръководител на целия
обект, като е подчинен единствено и пряко на управителя. Не е анулирана
заповедта му за назначаване като такъв, а и не са му отнети функциите на
технически ръководител на обекта, при което и другият подсъдим изпълнява
неговите нареждания, а само в отсъствието му – тези на заместващия го, в случая
на геодезиста – св.Д.Б.Д..
Необходимо
е също така да се посочи, на възражението на защитата на подс.А.,
че последният е съзнавал неправомерното разпореждане на подс.Ц. да подсипва с кофата на багера, докато
пострадалия е в самия изкоп, нарушавайки правилата за безопасните условия на
труд. Изводът за това идва не само от заложеното в длъжностната му
характеристика, от дългогодишния му стаж като водач на багер и посочването му
от изпълнителния директор като много добър в професията си, но и от самите му
обяснения, с които излага твърдения за противопоставяне от негова страна на Ц.
за работа с машината при наличието на човек в изкопа, както и за настояването
му за сигналист в изпълнение нареждането на началника си.
При
гореизложеното съдът намери, че подсъдимите Д.Ц. и О.А. са осъществили от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.123 ал.1 от НК, тъй като на 22.02.2017г. в гр.***, на
ул."***", първият като технически ръководител на обект "Изграждане
на вътрешна канализационна мрежа, КПС с тласкател и
реконструкция на съществуваща водопроводна мрежа в кв."***", гр.***, а
вторият като оператор на строителна машина – багер, при независимо съпричиняване и поради немарливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност –
строително-монтажни /изкопни/ работи за изграждане на канализационната мрежа,
причинили смъртта на А.Р.С. от с.Б., обл.Смолян, като
подс.Ц. е осъществил деянието като не изпълнил
задълженията си по Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи, обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г., а
именно: чл.26 Техническият ръководител: т.1 изпълнява и контролира спазването
на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд. Според §1 т.1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за здравословните и безопасни условия на
труд /ЗЗБУТ/ – "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива
условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при
работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално
благополучие на работещите лица. Подс.Ц. е пренебрегнал
и изискването по т.10 б.а изр.2 от горепосочената Наредба № 2 от 2004г. – в
случаите когато машинистът няма достатъчно видимост, техническият ръководител
определя към него сигналист. Освен това в нарушение на т.1.25.2 от Приложение №
1 "Извършване на земни работи", към чл.2 ал.2 от Наредба № 2/2004г., Ц.
е допуснал преминаването и престоя на пострадалия Стоилов в обсега на действие
на строителна машина – багер, изпълняващ земни работи.
От своя
страна пък подс.О.А. не е изпълнил задълженията си по
Наредба № 2 от 22.03.2004г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, обн.ДВ бр.37 от 04.05.2004г., а именно: чл.28 - Операторите
и работещите, на които е възложено управлението или използването на строителни
машини …: т.1 спазват … инструкциите за безопасност и здраве … и т.4 изпълняват
нарежданията на техническия ръководител,… освен когато тези нареждания
противоречат на изискванията за правилна и безопасна експлоатация на машината; а
така също и чл.59 ал.2 -Операторът прекъсва извършваните маневри и изисква нови
указания, когато не е в състояние да изпълни получените, при спазване на
необходимите изисквания за сигурност;
Така при
липсата на съгласувана съзнателна дейност между двамата подсъдими за
причиняване на престъпния резултат - смъртта на пострадалия А.С., са действали
при независимо съпричинителство. А този престъпен
резултат се явява последица, като страничен продукт на тяхната обща правомерна
и общественополезна дейност, но при неправилното и немарливо изпълнение от
двамата на тази дейност, нарушавайки горепосочените норми. Престъплението са сторили по
непредпазливост. Същите не са предвиждали настъпването на общественоопасните
последици, но съобразно посочените по-горе нормативни разпоредби са били длъжни
и са могли да ги предвидят и предотвратят.
Основателно се явява алтернативното искане
на защитата на двамата подсъдими за квалифициране на стореното по ал.4 на
чл.123 НК. Действително твърденията и от двамата подсъдими за опит от тяхна
страна да спасят пострадалия работник,
като подс.Ц. му е правил сърдечен масаж, а подс.А. му е правил изкуствено дишане, а и първият от тях е наредил
на геодезиста да телефонира на тел.112, се потвърждават
и от св.Д.Б.Д.. Съобразявайки се и със съдебната практика в тази връзка,
настояването на прокурора за запазване квалификацията по обвинителния акт, се
явява неоснователно. В опита си да спаси пострадалото
лице, от самия деец се изисква единствено усърдие да стори това, както и усилия
според възможностите му, което именно са направили в случая и двамата
подсъдими. Същите не са медици, за да предполагат дори
естеството на вътрешните увреждания та пострадалия, а и видно от заключението
на вещото лице по СМЕ, смъртта не е настъпила моментално, а в рамките на
няколко минути. От обясненията на подсъдимите се установява, че при опитите им да го
спасят, постр.С. е давал признаци на живот, чувайки хриповете му.
При
така посочената по-горе правна квалификация и съобразявайки се с целите на
специалната и генерална превенции, съдът намери, че наказанията които следва да
понесат подсъдимите е необходимо да се определят при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства и за двамата. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства се преценят за двамата подсъдими чисто им съдебно минало, трудовата им
ангажираност и добра характеристика. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Ц. се преценя предишните му поставяния в риск на работещи
под негово ръководство работници, грубо погазвайки нормите за безопасност,
оформило се като начин на работа при него, а за подс.А. – също грубо погазвайки
тези норми, поставяйки на преден план личното си благополучие /за да не бъде
изгонен от дружеството/ за сметка на здравето и живота на свои колеги. Най-справедливо в случая е да им бъдат
наложени наказания лишаване от свобода в размер от 1 година и 4 месеца за подсъдимия Ц.
и от 1 година за подс.А., при условията
на чл.54 от НК. В случая не се констатира да са налице многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства за който и да е от подсъдимите, за да бъдат уважени
претенциите на защитниците им в тази насока по повод на алтернативните им
искания.
С
оглед постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на всеки от
подсъдимите, съдът намери, че не е необходимо наказанията лишаване от свобода
да се изтърпяват ефективно. При това, съдът приложи нормата на чл.66 ал.1 от НК, отлагайки изтърпяването на наказанията с изпитателен срок от 3 години за
всеки един от двамата подсъдими. А с оглед
на увереността, че така определените и наложени наказания на подсъдимите биха
довели до поправянето им, както и с оглед на грижите за всеки от тях в
домакинството им и отделно от декларираното от подс.Ц.,
че не би започнал отново работа като технически ръководител, то съдът намери за
справедливо да не приложи нормата на чл.160 от НК.
На
основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 от НК съдът зачете от
така наложеното на подсъдимия А. наказание времето, през което е бил задържан
на 22.02.17г.
По
отношение на гражданските искове – по делото се събраха достатъчно
доказателства, от които е видно че близките на починалия А.С. са претърпели значителни душевни болки и
страдания по повод смъртта му. Доказателствата по делото сочат за здравата и
сплотена семейна среда, в която е живял починалият преди злополуката. Разпитаните
в хода на делото свидетели П. и К. потвърждават извода за претърпените от
съпругата на починалия и двете му дъщери силни душевни травми и душевни
терзания, които продължават и да търпят. При обсъждане размерите на
гражданските искове, които подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на гр.ищци, съдът се съобрази с
по-големия принос на подс.Ц. в съпричинителството
като издал заповедта С. да влезе в изкопа, издал и заповедта на другия подсъдим
да подсипва, но не издал такава заповед на пострадалия да напусне този изкоп
преди започване самото засипване. Съдът също така взе предвид и
обстоятелството, че дъщерята С.С. е заживяла отделно
от семейството, в отделно домакинство със своя годеник. Съдът намери при
решаване въпроса за гражданско-правните последици, че най-справедливо в случая
е гражданските искове за обезвреда по претърпени неимуществени вреди от смъртта на А.С. да
бъдат уважени в размер на 45 000 лева за съпругата Е.С., от които подс.Ц. бе осъден да заплати 25 000 лева, а подс.А. – 20 000 лева; в размер на 45 000 лева за
дъщерята М.С., от които подс.Ц. бе осъден да заплати
25 000 лева, а подс.А. – 20 000 лева; в
размер на 35 000 лева за дъщерята С.С., от които
подс.Ц. бе осъден да заплати 20 000 лева, а подс.А. – 15 000 лева. Съдът, след като се съобрази и
с изплатените на гражданските ищци суми от работодателя на починалото лице, намери
че така определените за обезщетяване суми в най-пълна степен биха репарирали
понеслите страдания лица. При това подсъдимите бяха осъдени да заплатят на гражданските ищци
посочените по-горе суми, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата
на увреждането, а именно 22.02.2017г. до окончателното им изплащане. В частта
над така определените за обезвреда суми, до предявените
им от гражданските ищци размери, исковете се отхвърлят като неоснователни.
Всеки един от подсъдимите Ц. и А. бе осъден
и да заплати сума от 500 лева на гражданските ищци, като сторени от последните
разноски за упълномощаване на повереник, а по сметка
на Окръжен съд-Пловдив и направените по
делото разноски в размер от по 301,06
лева, както и ДТ върху уважените размери на гражданските искове от 2 800 лева за подс.Ц.
и от 2 200 лева за подс.А..
Причини
за извършване на престъплението – незачитане на установения в страната правов
ред.
Предвид на гореизложеното съдът
постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: