РЕШЕНИЕ
№ 10411
гр. София, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110149727 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от А. Б. Д. и Н. Б. Д., чрез адв. Б. Й.,
с която срещу В. К. М. са предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик въз
основа на съставения в нейна полза нотариален акт за собственост въз основа на
давностно владение на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор
******* по КККР на гр. ******* с площ по документ за собственост 360 кв.м., а по
скица – 341 кв.м., като разликата попада в улична регулация, с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
незастроен имот за жилищни нужди. С исковата молба ищците поддържат, че през
1997 г. Г. С. Д. е закупил процесния имот от Т.Б.Б. АД, грижил се за имота и
заплащал данъци за същия до смъртта си през 2011 г. Негов наследник бил
неговият брат – Б. С. Д., който починал през 2012 г. След смъртта на Б. Д., имотът
бил придобит по наследство от ищците и тяхната майка при дялове по 1/3 част за
всеки наследник. Двамата братя (ищците) често посещавали имота и имали
намерение да сключат договор с инвеститор за застрояването му. С нотариален акт
от ******* г. ответницата е била призната за собственост на същия поземлен имот
въз основа на давностно владение, осъществявано в съответния период. Ищците
твърдят да не познават и да не са виждали ответницата в имота. През всички
години имотът не е бил заграден, нито по някакъв начин ищците, респ.
праводателят им са узнали, че същият се владее от друго лице. През 2023 г.
ответницата се е разпоредила с имота, като е продала същия на И. Л. И.. Молят за
уважаване на исковете, като съдът постанови решение, с което да отрече правото
на собственост върху имота на ответника.
1
Ответникът е подала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове. Сочи, че е правото на собственост върху процесния имот е
било придобито от нея по време на брака й със съпруга й С. С. Л. (починал през
1996 г.) през 1992 г. чрез договор за покупко-продажба. Тогава в имота е имало
построена къща със застроена площ 65 кв.м. Оспорва Т.Б.Б. надлежно да е
придобила правото на собственост върху собствения им недвижим имот. Сочи, че
съпругът й е действал като едноличен търговец с фирма ЕТ *******, както и че в
това си качество е сключвал договор за кредит с ******* на 29.07.1992 г.,
дължимите суми по който са били погасени през м.април 1995 г. През 1997 г. Т.Б.Б.
(вече в несъстоятелност) чрез синдика си, образувала дело срещу ответницата №
******* г. по описа на СГС, ползвайки изпълнителен лист от ******* г., издаден по
гр.д. № ******* г. на IV Районен съд, за задължения на съпруга й. Тогава
ответницата наложила възбрана върху имота, но въпреки това с постановление от
******* г. съдия изпълнител при СРС И. М. приела, че ******* си „самовъзлага“
процесния недвижим имот. Нямало проведени търгове, нито самата тя била
поканена да откупи ½ част от имота. Счита тези действия за напълно
незаконосъобразни и извършени без правно основание, тъй като от една страна,
задълженията по договора за кредит вече са били погасени, а от друга страна
банката вече е била обявена в несъстоятелност. Сочи, че *******, след като е била
обявена в несъстоятелност, не е имала право да се разпорежда с имота. Искът на
банката срещу нея като наследник на съпруга й е бил отхвърлен, с оглед което и
счита, че банката се е разпоредила с имота, продавайки го на Г. С. Д., без да е негов
собственик. Твърди да не е имала възможност да се снабди с обратен изпълнителен
лист срещу банката, с оглед придобиването през м.02.2002 г. само на активите от
страна на Р.Б.. Оспорва валидността на договора за продажба, сключен с Г. С.. През
2020 г. се е снабдила с нотариален акт за собственост въз основа на давностно
владение, тъй като само тя се е грижила за имота. Моли за отхвърляне на исковете
и за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид доводите на страните, заявени в хода на производството, намира
за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а и това се установява от представеното
удостоверение за сключен граждански брак, че на 28.06.1986 г. такъв е бил сключен
между С. С. Л. и В. К. М..
С договор за продажба на недвижим имот, за който е съставен нотариален
акт № ******* г., С. А. С. и Й. В. С.а са продали на С. С. Л. следния свой собствен
недвижим имот: дворно място, находящо се в гр. *******, цялото с площ 360 кв.м.,
съставляващо имот *******, отреден за улица, по плана на *******, при съседи Л.
Д., Н. Х., наследници на С., ведно с построените в имота жилищна сграда, от 65
кв.м.и стопанска постройка на 23 кв.м., за сумата от 60 000 лева.
С изпълнителен лист от ******* г., издаден на осн. чл. 237 ГПК по гр.д. №
******* г. от Четвърти районен съд, С. Л., действащ като „Ф. – ССЛ“ е осъден да
заплати на „*******“ АД сумата 1 252 628 лева, ведно със законна лихва , считано
от 10.03.1993 г. до изплащането, както и 25 000 лева – разноски. На гърба на
изпълнителния лист са отбелязвания за извършвани погасявания на задължението.
В изпълнение на разпореждане на съдебен изпълнител на ******* г. е
наложена обща възбрана на всички недвижими имоти, притежавани от С. С. Л. в
полза на ******* за сумата 480124,96 лева по изп.д. № ******* г.
2
С постановление за възлагане на недвижим имот от ******* г., издадено по
изп.д. № ******* г., съдия изпълнител при Районен съд *******, на осн. чл. 382,
вр. чл. 384 ГПК, е възложил на ТБ „*******“ АД, взискател по изпълнителното
дело, процесния недвижим имот, за сумата 200 000 лева, с която да се намали
дългът по изпълнителното дело.
С. С. Л. е починал на 31.05.1996 г. и е оставил за свои наследници по закон В.
К. М. (съпруга) и И. С. Л. (син).
И. С. Л. се е отказал от наследството на своя баща и отказът е вписан в
особената книга, водена от СРС.
Установено е, че с договор за покупко-продажба на недвижим имот, за който
е съставен нотариален акт ******* г., сключен на 04.07.1997 г., ТБ „*******“ АД е
продало на Г. С. Д. недвижим имот, придобит от публична продан и възложен с
постановление за възлагане от ******* г., а именно дворно място , находящо се в
гр. *******, цялото с площ 360 кв.м., съставляващо имот *******, отреден за
улица, по плана на *******, при съседи Л. Д., Н. Х., наследници на С., за сумата
685 000 лева, която сума е била внесена на каса в банката с вносни бележки от
******* г. и ******* г. При изповядване на сделката на нотариуса са представени
писмени документи, сред които предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от *******г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № *******г.
С решение № ******* г. по ф.д. № ******* г. на СГС, ТО, е обявена
неплатежоспособността на ТБ „*******“ АД, определена е начална дата на
неплатежоспособността – *******г., открито е производство по несъстоятелност,
прекратени са правомощията на органите на банката, постановени са обща
възбрана и запор и банката е лишена от правото са се разпорежда с имущество.
От мотивите на решение от 27.12.2001 г. на СГС, ТО, по т.д. № ******* г.
става ясно, че с нотариален акт № ******* в полза на ТБ „*******“ АД е била
учредена договорна ипотека от С. Л. и съпругата му В. М. за обезпечаване на
отпуснат от банката заем в размер на 950 000 лева върху три собствени на
длъжника и съпругата му имоти. След като банката се е снабдила с изпълнителен
лист, в хода на изпълнителното производство са били продадени два от трите
имота, ипотекирани в полза на банката, а третият е бил възложен на взискателя
срещу погасяване на част от задълженията по листа. В мотивите си съдът е приел,
че починалият вече длъжник С. Л. е бил в състояние на неплатежоспособност с
оглед задълженията си към банката. Съображенията на съда да отхвърли
предявения срещу В. М. иск произтичат от обстоятелството, че в конкретното
производство не било установено тя да е приела наследството, оставено от съпруга
, а банката не е поискала в определен срок същата да приеме или да се откаже от
същото.
Представено по делото е извлечение от ДВ, бр. 27, в който е публикувано
съобщение, че СГС е отхвърлил на осн. чл. 631 ТЗ по т.д. № ******* г. молбата на
ТБ „*******“ АД – в несъстоятелност срещу В. М. и И. Л., в качеството им на
наследници на С. Л., с която е поискано обявяване в несъстоятелност на ЕТ С. С.
Л., действащ с фирма „******* – С. Л.“, като недоказана.
На 07.11.2011 г. Г. С. Д. е починал и е оставил за свой наследник по закон
своя брат Б. С. Д.. Последният е починал на 24.05.2012 г. и негови наследници по
закон са съпругата му К. Г.а Д.а и ищците А. Д. и Н. Д..
3
По делото като доказателство е приет нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност № ******* г., с който нотариус Ж. Б. е
признал ответницата В. К. М., за собственик по давност на поземлен имот,
находящ се в гр. ******* с идентификатор *******, целият с площ по предходни
документи за собственост от 360 кв.м., а съгласно скица с площ 341 кв.м., като
разликата попада в улична регулация, при съседи: от две страни – застроени имоти
и улица, при съседи по кадастрална карта: *******, *******, *******и *******.
В настоящото производство са приобщени материалите от нотариалното
дело по съставянето на нотариалния акт за собственост по давност в полза на
ответницата. Видно е от постановлението на нотариус Б., че същият е приел, че
имотът е бил ипотекиран в полза на банката, която го е придобила в хода на
изпълнителното производство, а с оглед обстоятелството, че ответницата е
упражнявала фактическа власт върху същия в периода от 2000 г. насетне, то тя го е
придобила по давност през 2010 г.
На 18.01.2017 г. ответницата е вписана в служебен регистър на ИА по
трансплантация, касаещ потенциалните реципиенти за трансплантация на сърце.
С писмо от 19.02.2025 г. съдебно-изпълнителната служба при СРС
уведомява, че изп.д. № ******* г. е било унищожено през 2008 г.
Между страните не е спорен фактът, че с договор за покупко-продажба на
*******г. ответницата е продала процесния имот на И. Л. И..
От събраните в хода на първоинстанционното производство гласни
доказателствени средства се установява следното:
Свидетелят Д. Н., дългогодишен познат на ответницата, е заявил пред съда,
че е посещавал имота заедно с нея над 100 пъти. За първи път свидетелят е отишъл
през лятото на 2002 г. Ответницата искала да се установи там да живее, но когато
отишли на място, се оказало, че вече няма постройка. Описва имота като
незаградено голо място, в което имало 3-4 плодни дръвчета, обрасло с храсти,
неподдържано от години. Ответницата искала да намери инвеститори, които да
застроят имота, но мястото не било атрактивно, тъй като в близост живеели роми.
Свидетелят е водил хора в имота и никой не се е противопоставял на тези
посещения, нито пък на поставянето на ограда. След като за първи път поставили
оградата през 2002 г., посетили имота няколко дни по-късно и същата била
премахната. Същата година отново е била поставена ограда, която скоро била
премахната, след което ответницата решила, че е безсмислено да загражда имота.
Ответницата споделяла със свидетеля, че иска да изтегли заем, за да си построи
къща там, тъй като живеела под наем. Ответницата често молела свидетеля да я
кара в имота, а като отивала там го гледала и брали плодове от дръвчетата – череша
и дюля. Споделяла на свидетеля, че това място е единственото, което е останало от
съпруга .
Свидетелят Ж.Т. е заявила в показанията си, че ответницата започнала да
посещава имота след 2002 г. Ответницата споделила със свидетелката, че в този
имот има къща, но когато отишли на място, къщата вече я нямало. Оградата също
била наполовина разрушена, а в имота имало само няколко плодни дръвчета. М.
направила опит да си засади лехичка, но следващият път всичко било изкоренено.
Свидетелката си спомня, че са брали плодове от дръвчетата – череши, круши,
дюли. Известно е, че са правени опити за поставяне на ограда, които били
неуспешни. От ответницата свидетелката знаела за намеренията да продаде
4
имота.
Свидетелят Л. П., позната на ищците, знае имота. Описва го като малък
терен без ограда, обрасъл с бурени, няколко дръвчета и поставена табела „Продава
се“. Предполага, че ищците са я сложили, тъй като имотът бил техен, придобит по
наследство от баща им. Свидетелят предполага, че ищците са плащали данъците за
имота.
Свидетелят Т. С., познат на ищеца Н. Д., знае от последния, че притежава
имот в кв. „*******“. Тъй като свидетелят е израснал и продължавал да живее в
този квартал, проявил любопитство да види мястото. От спомените му от дете и
наблюденията му до 2023 г. този имот бил неподдържан, обрасъл с храсти,
необитаван. Спомня си в имота да е имало джанки, но не и други плодни дръвчета.
Не е виждал имота окосен и почистен от храстите. Не е виждал някой да поставя
ограда. Не му е известно дали ищецът Н. Д. е декларирал имота като собствен.
При така установеното от фактическа страна, по приложението на
правото съдът намира следното:
Предвид анагажираните в производството фактически твърдения от
страните, съставляващи основание на предявения иск и възраженията на
ответника, следва да се приеме, че съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и възражение на
ответника по чл. 79, ал. 1 ЗС за изтекла в нейна полза придобивна давност.
По същите доказателствената тежест за установяване на правнорелевантните
за спора факти се разпределя между страните, както следва:
По предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищците следва
да установят наличието на правно защитим интерес от вида на търсената защита,
вкл. и че праводателят им надлежно е придобил имота от собственик.
В тежест на ответника по предявените отрицателни установителни искове е
да докаже правото си на собственост върху имота на заявените основания – а
именно, че имотът е придобит по време на брака й със С. С. Л., че след неговата
смърт е наследила идеалната част на съпруга си от имота, че искът на Т.Б.Б. срещу
съпруга й по гр.д. № ******* г. на Районен съд, 10 с-в, е бил отхвърлен, респ., че
постановлението за възлагане на съдебния изпълнител от ******* г. не е породило
действие; че сделката, на която ищците се позовават от *******г. не е породила
вещно-прехвърлителен ефект, а в условията на евентуалност, че е придобила на
осн. чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост върху имота като явно, спокойно и
непрекъснато в периода 1992 г. – 2023 г. е владеела същия за себе си.
Въз основа на съвкупния анализ на събраните в производството
доказателства, съдът намира, че предявените срещу ответницата отрицателни
искове са основателни, като съображенията за това са следните:
На първо място и във връзка с правния интерес на ищците от предявяване на
отрицателен иск, съдът приема, че такъв е доказан по делото. С тълкувателно
решение по тълк.д. № 8/2012 г. ВКС, ОСГТК, правният интерес при отрицателния
установителен иск за собственост или друго вещно право се поражда от
твърдението за наличие на притежавано от ищеца, различно от спорното, право
върху същия обект, чието съществуване би било отречено или пораждането,
респективно упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на
насрещната страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за
5
собственост може да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху
вещта, както и при конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху
един и същ обект. При отрицателния установителен иск за собственост и други
вещни права ищецът доказва твърденията, с които обосновава правния си интерес.
Той следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния
спор, като докаже фактите, от които то произтича. В противен случай, ищецът ще
бъде освободен от това да доказва каквото и да било претендирано от него право
върху вещта. Единствено ответникът ще е длъжен да доказва съществуването на
отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, докато ищецът
ще се задоволи само с възраженията си, че такова право не е възниквало или е било
погасено. В случая ищците са обосновали наличието на правен интерес от вида на
търсената защита посредством представените по делото писмени доказателства,
легитимиращи ги като собственици въз основа на договора за покупко-продажба
на имота от техния праводател през 1997 г. и настъпило наследствено
правоприемство.
По отношение на доказателствената тежест по отрицателния установителен
иск, следва да се подчертае, че за разлика от всички останали искове, основанието
на иска /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ не е негов индивидуализиращ белег. Щом твърди, че
оспорваното право никога не е възниквало, ищецът не би могъл и да сочи
юридически факт, от който такова право се поражда. Правото, предмет на
отрицателния установителен иск и специално при иск, с който се отрича правото
на собственост или друго вещно право, не се индивидуализира само с вещта, върху
която съществува и с лицето, което е негов носител. Следва да се държи сметка и за
придобивното основание като белег, индивидуализиращ това право и разликата в
правния режим на правото на собственост, извеждано от първични и производни
придобивни способи. При отрицателния установителен иск за собственост, след
като ищецът изобщо отрича правото на ответника, последният трябва да изчерпи
в процеса всички основания, на които то е могло да се породи. В конкретния
случай докладът, изготвен по делото, съдържа такива указания до ответника, като
в нейна тежест е възложено установяването на всички придобивни основания, по
силата на които твърди правото на собственост върху процесния имот е придобито
от нея.
С оглед изложеното и конкретиката на казуса, съдът следва да посочи, че по
делото в действителност е установено, че процесният недвижим имот е бил
придобит по време на брака между ответницата и съпругът С. Л. през 1992 г.
Установено е също така, че С. Л. е действал като едноличен търговец, като във
връзка с търговската си дейност му е бил отпуснат банков кредит в размер на
сумата 950 000 лева, като последният е бил обезпечен с учредена в полза на
банката договорна ипотека върху три имота, които са били съсобствени на
съпрузите. За последното свидетелстват, както мотивите на съдебното решение,
постановено по търг.д. № ******* г. на СГС, данните за учредена договорна
ипотека с нотариален акт върху недвижим имот № ******* г., мотивите на
постановлението за възлагане и не на последно място обстоятелството, че
ответницата е поискала да се снабди с нотариален акт за придобиване на имота по
давност въз основа на обстоятелствена проверка, т.е. последната е била наясно, че
не притежава имота на друго правно основание. Ето защо и твърденията на
ответницата, че е собственик на имота на основание покупко-продажба и
наследяване от съпруга не са доказани в хода на производството.
6
В тази връзка съдът следва да подчертае, че напълно недоказани са
твърденията на ответницата, че вземанията на банката към 1995 г. вече са били
погасени, т.е. че кредиторът е бил удовлетворен за целия размер на вземането си по
договора за кредит, респ. че по съдебен ред е било отречено вземането на банката,
за което тя се е снабдила с изпълнителен лист срещу едноличния търговец. По
делото не са ангажирани доказателства, че е било налице незаконосъобразно
принудително изпълнение, респ. липса на основание за пристъпване към
принудително изпълнение чрез продажбата на ипотекиран в полза на взискателя
недвижим имот.
На следващо място, недоказани са и възраженията на ответницата, че
постановлението за възлагане не е породило действието си, тъй като били
допуснати процесуални нарушения при възлагането на имота в полза на банката с
постановление на съдия – изпълнител през 1995 г. Съгласно чл. 382, ал. 1 ГПК
(отм.), ако на обявената публична продан на недвижим имот не са се явили
наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения или
купувачът не е внесъл цената и имотът не е могъл да бъде възложен по реда на
точка "б" на предходния член, взискателят има право в седемдневен срок от
съобщението да поиска да бъде обявен той за купувач, в изплащане вземането му
при цена 80% от оценката, или да иска да се извърши нова продан, за която се
прилагат разпоредбите на чл. 371, ал. 2 ГПК. В представеното постановление за
възлагане, ползващо се с белезите на официален документ, съдия изпълнителят е
констатирал, че на обявената публична продан не са се били явили наддавачи,
същата е била обявена за нестанала, а взискателят е поискал да му се възложи
имотът в изплащане на вземането, с оглед което и като е приел, че са изпълнени
особените изисквания на закона е възложил имота в полза на взискателя срещу
сумата 200 000 лева, с която е намален размерът на вземането по изпълнителния
лист, издаден в полза на банката. Постановлението за възлагане е влязло в сила, с
оглед което и следва да се приеме, че същото е породило действието си. Не могат
да бъдат споделени доводите на ответницата, че по изпълнителното дело е била
продадена в нарушение на закона собствената идеална част от имота. Както се
посочи и по-напред, съдът приема, че върху имота през 1992 г. е била учредена
договорна ипотека от длъжника и съпругата му, с оглед което и същият е служил
като обезпечение на кредитора, което е реализирано в хода на изпълнителното
производство. Видно е от отбелязването върху постановлението за възлагане, че
същото е влязло в сила, с оглед което и съдът приема, че е процесният имот е бил
придобит от Т.Б.Б. АД с влизането му в сила.
За неоснователни съдът намира и доводите на ответницата, че банката в
качеството си на собственик на имота, не се е разпоредила валидно с придобития
по силата на постановлението за възлагане недвижим имот. Съгласно чл. 646, ал. 1
ТЗ нищожно по отношение масата на несъстоятелността е направеното след
обнародване на решението за откриване на производство по несъстоятелност не
по установения в производството ред:
1. изпълнение на задължение, което е възникнало преди датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност;
2. учредяване на залог или ипотека върху право или вещ от масата на
несъстоятелността;
3. сделка с право или вещ от масата на несъстоятелността.
7
Съгласно чл. 646, ал. 2 ТЗ нищожно по отношение масата на
несъстоятелността е изпълнение на парично задължение, извършено от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността до обнародване на
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
В случая никоя от тази хипотеза не е налице. Договорът за покупко-
продажба е сключен на *******г., а решението, с което е открито производството
по несъстоятелност е от *******г. Следователно и извършеното разпореждане,
доколкото не попада в изрично изброените хипотези на нищожност, е породило
правното си действие. Не се твърди и не са налице данни по повод конкретната
сделка да е бил предявен иск по реда на чл. 647 ТЗ, който да е бил уважен. Ето
защо тези възражения на ответницата също не обосновават заключение у съда, че
сделката страда от такъв порок, който да препятства проявлението на вещно-
прехвърлителното действие. С оглед последното, съдът намира, че Г. Д. е
придобил правото на собственост върху имота през 1997 г. въз основа на договора
за покупко-продажба на същия.
По отношение на възраженията на ответницата, че е „спечелила“ дело,
заведено по искане на Т.Б.Б. АД (в несъстоятелност) срещу нея в качеството на
наследник на починалия С. Л., следва да се подчертае, че от събраните по делото
доказателства, е безспорно установено, че това производство касае обявяването на
несъстоятелността на ЕТ след неговата смърт по реда на чл. 611 ТЗ.
Обстоятелството, че решаващият съдебен състав е отхвърлил иска на банката
срещу ответницата, тъй като в това производство не било установено дали тя е
приела наследството, оставено от съпруга , не рефлектира по никакъв начин
върху притежанието на правото на собственост върху конкретния недвижим имот,
който както се посочи и по-напред е бил продаден на наследодателите на
ответниците, след като банката го е придобила в хода на изпълнителното
производство по силата на влязло в сила постановление за възлагане. Не следва да
бъдат обсъждани доводите на ответницата по отношение на придобиването на
несъстоятелния търговец (Т.Б.Б. АД) от друга банка, доколкото същите нямат
никакво правно значение за настоящия правен спор.
За несъстоятелни да обусловят отхвърлянето на предявения отрицателен
установителен иск, съдът намира и доводите на ответницата, че не е имала
възможност да се снабди с обратен изпълнителен лист срещу банката, с оглед
придобиването през м.02.2002 г. само на активите от страна на Р.Б.. Установено е в
настоящото производство, че изпълнителният лист за вземанията на Т.Б.Б. АД е
издаден в производство по чл. 237 ГПК (отм.). Не са налице данни вземанията по
изпълнителния лист, издаден в полза на банката, да са били оспорени от длъжника
или от наследниците му, респ. да се е развило исково производство за установяване
или отричането на съществуването на тези вземания. Такова производство не е
съдебната процедура, която се е развила по искане на банката кредитор (Т.Б.Б. АД)
срещу наследниците на починалия ЕТ С. Л. за обявяване на последния в
несъстоятелност и въз основа на това съдебно решение вземанията на банката не са
отречени, респ. ответницата не би могла да се снабди с обратен изпълнителен лист
въз основа на същото. В случай че ответницата се е считала за кредитор на банката
търговец в несъстоятелност, то тя е следвало да упражни правата си в
производството по несъстоятелност, а по делото не се твърди и не се установява
действия с такава цел да са били предприети от нея.
8
Следва да се обсъди и наведеното от ответника основание, че е придобила
правото на собственост върху имота по давност чрез установяване на фактическа
власт с намерение да стане неин собствен.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години.
Според правната теория владението е факт, а не право. То е фактическо
състояние за разлика от правото на владение като правомощие и част от
съдържанието на правото на собственост. Фактическите действия, изпълващи
съдържанието на владението, трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане владението на действителния
собственик на вещта, т.е. владението трябва да е постоянно, непрекъсвано,
спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е от такова естество, че да не
позволява на други лица да владеят имота. Действията на владелеца следва да
сочат, че той счита имота за изцяло свой.
Според трайно установената практика на ВКС владението трябва да бъде
установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и
моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй
като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се
извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по
скрит начин, дали е установено и поддържано с насилие и т.н. (решение № 280 от
24.10.2011 г. по гр. д. № 344/2011 г. на II г. о. на ВКС). Само ако елементите на
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 ЗС са налице по отношение на претендиращото
собствеността лице и са установени при пълно и пряко доказване в хода на
процеса, възражението за изтекла придобивна давност за конкретен недвижим
имот може да бъде уважено. В този смисъл са решение № 445 от 21.07.2012 г. по
гр. д. № 283/2010 г. на I г. о. на ВКС, Решение № 61 от 7.07.2022 г. на ВКС по гр. д.
№ 1659/2020 г., I г. о., ГК и др.
В конкретния случай от събраните в хода на производството пред настоящата
инстанция гласни доказателствени средства по делото съдът не може да приеме за
установено, че ответницата е упражнявала явно, спокойно, несъмнено и постоянно
фактическа власт върху имота с намерение да го придобие по давност. В тази
връзка съдът подчертава, че от показанията на доведените от ответника свидетели,
посетили имота за първи път през 2002 г., става ясно, че ответницата към този
момент не е знаела, че съществувалата някога в имота постройка е била вече
разрушена към този момент. Същевременно опитите имотът да се загради, с което
ясно да се покаже намерението му за завладяване от нейна страна, не са били
успешни. Поставяната двукратно ограда е била разрушавана в кратък период от
време (в рамките на 2002 г.), т.е. последното показва, че владението, доколкото
изобщо може да се приеме, че такова е било упражнявано, не е било спокойно и
несмущавано. Свидетелите Т. и Н.установиха в показанията си, че М. е посещавала
имота, за да го погледа. Същият не е бил трайно ограден, не е бил обработван,
почистван, засаждан и т.н., а единствено от време на време са прибирани плодове
от намиращи се там плодни дръвчета (според св. Н. череша и дюля, според св. Т. –
череши, круши, дюли). Следва да се подчертае, че макар в показанията си
свидетелите да са изнесли споделеното им от ответницата, че имала намерение да
построи къща в имота или да се разпореди със същия, като го продаде или възложи
9
застрояването му, при липсата на реално материализирани фактически действия по
своенето му, тези намерения за разпореждане с него не могат да доведат до
придобиването му по давност. Ето защо и съдът в настоящия си състав не намира
за доказано по делото ответницата да е упражнявала фактическа власт върху имота
по начин, че действията да са годни да бъдат възприети от собствениците на
имота, съответно за нея да е възникнало правото да се позове на изтекла в нейна
полза придобивна давност.
В обобщение на гореизложеното, първоинстанционният съд приема, че
възраженията на ответницата, че е придобила правото на собственост върху имота,
не са доказани, съответно предявеният срещу нея отрицателен установителен иск
следва да бъде уважен.
Искането по чл. 537, ал. 2 ГПК също следва да бъде удовлетворено.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат само ищците. Направени са
разноски за държавна такса и такса за съдебно удостоверение в размер на сумата
90,30 лева общо. До приключване на устните състезания ищците са представили
доказателства за заплатен от тях на процесуалния им представител адвокатски
хонорар в размер на сумата 1000 лева. Разноските, които следва да се възложат в
тежест на ответницата, са в размер на сумата 1090,30 лева. Останалата част от
хонорара, договорен съгласно представения по делото договор за правна защита и
съдействие, не следва да бъде присъждан, доколкото доказателства за заплащането
му са представени след настъпването на преклузия за това (едва с писмената
защита, постъпила по делото след приключване на устните състезания).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. Б. Д., ЕГН
********** и Н. Б. Д. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. *******,
иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, че В. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, НЕ е собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР
на гр. ******* с площ по документ за собственост 360 кв.м., а по скица – 341 кв.м.,
като разликата попада в улична регулация, с трайно предназначение на територията
– урбанизирана, начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди,
номер по предходен план: *******, от две страни – застроени имоти и улица, при
съседи по кадастрална карта: *******, *******, *******и *******.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК по искане на А. Б. Д., ЕГН
********** и Н. Б. Д. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр. *******,
нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № *******
г. на нотариус Ж. Б., рег. № ******* в Регистъра на Нотариалната камара, вписан в
Служба по вписванията с вх.рег.№ ******* г., акт № *******, д. № ******* г.,
съставен в полза на В. К. М., ЕГН **********.
ОСЪЖДА В. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ******* да заплати на А.
10
Б. Д., ЕГН ********** и Н. Б. Д. ЕГН **********, двамата със съдебен адрес: гр.
******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1090,30 лева, представляваща
разноски в първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11