Р Е Ш
Е Н И Е
№ 97
Гр. Перник, 27.05.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на шестнадесети май пред две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов административно дело № 616 по описа за 2021 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Р. С. Т., с ЕГН **********,***
срещу Заповед № 2086 от
16.11.2021 година, издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл.
44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2,
т. 2 от Закона за устройство на територията и въз основа на констативен
протокол № 1-20/ТР- 5313 от 02.03.2021 година, констативен протокол №
2-20/ТР-5313 от 18.08.2021 година и констативен акт № 3-20/ТР-5313 от 24.08.2021
година, съставени от служители на община Перник е наредено на жалбоподателя, в
качеството му на възложител да премахне в срок от 1 месец, след датата на
влизане в сила на заповедта, строеж: „Постройка – търговски обект“, намиращ се
в **** ****по плана на гр. Перник, ЦГЧ, и улица с **** ****, както и да
представи в Община Перник проект в част „План за безопасност и здраве“.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена в нарушение на административнопроизводствените
правила и противоречаща на материалноправните разпоредби. Моли съда да отмени
заповедта като незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание на 16.05.2022 година,
жалбоподателят Р. С. Т., редовно призована, не се явява, представлява се от
адвокат Б.Б. ***, който поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена от съда
като основателна, респективно оспорваната заповед да бъде отменена, като
незаконосъобразна. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски, за което прилага
и списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 16.05.2022 година,
ответникът по жалбата – кметът на Община Перник, редовно призован, не се явява,
представлява се от старши юрисконсулт Д. Е., която моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. Подробни доводи развива в представени по делото
писмени бележки. Претендира присъждане на съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение и прилага списък по чл. 80 от ГПК.
В проведеното съдебно заседание на 16.05.2022 година,
заинтересованата страна Х.К.Х., редовно призован, се явява лично и моли съда да
уважи жалбата.
В проведеното съдебно заседание на 16.05.2022 година,
заинтересованата страна И.Д.А., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е започнало по
повод на постъпила Молба вх. № 20/ТР-5313/18.11.2020 година, депозирана от Б.Х.С.,
с което моли да се предприемат съответни действия във връзка с това, че в част от
имота му има павилион, който е поставен там без негово съгласие.
На 02.03.2021 година, по повод на така постъпилата молба,
е извършена проверка от служители на община Перник, за която лицата, явяващи се
съсобственици на постройката са били предварително уведомени, съобразно
представено чрез административната преписка Писмо № 20-ТР-5313/1/ от 18.01.2021
година. След като направила проверка, работната група е установила, че в УПИ I и улица с ****е изградена постройка с размери съгласно окомерната скица,
която е изградена от метална конструкция, покрита с ламарина. По данни на един
от съсобствениците зидарията е тухлена. Частта, която попада почти изцяло на
улицата е изградена от дървена конструкция, покривът е с дървена конструкция и
ламарина, едната стена е талашитена, а останалите стени са PVC и остъклени. Пода е покрит с теракотени плочи. Постройката е захранена с
вода и електрическа енергия, а по данни отново на един от съсобствениците е
строена около 1992 година. Това било възпроизведено и в съставения от работната
група Констативен протокол № 1-20/ТР- 5313 /лист 41/.
На 18.08.2021 година, с оглед на това, че е изминал дълъг
период от време от първата проверка и с цел доуточняване на някои детайли по
строежа е извършена повторна проверка на мястото. След нейното извършване било
установено, че строежът се състои от три части – складово помещение, търговска
част и зала за консумация. Било констатирано, че основната част – търговската,
видимо е павилион, който е преустроен и пристроен от югоизток. Има изолация и
частично външно е облицована с тухли. Строежът е прикрепен /захваната/ трайно
за терена, но поради наличието на бетонова плоча с дебелина, приблизително около
20 см, не може да се установи точният начин на прикрепяне. Отразено е също, че
до североизточната стена на павилиона е направена стена от тухли. Тези
констатации били възпроизведени в Констативен протокол № 2-20/ТР- 5313 /лист 43/.
Въз основа на горните констатации е издаден Констативен
акт № 3-20/ТР-5313 от 24.08.2021 година /лист 37/, с който било констатирано
нарушение, изразяващо са в това, че е изградена постройка без необходимите
строителни книжа, а именно проект и разрешение за строеж и поради това същата
представлява незаконен строеж по смисъла на Закона за устройство на
територията. Отразено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от Закона
за устройство на територията. Констативният акт е изпратен на всички
собственици на сградата с Писмо изх. № 20/ТР-5313-3/31.08.2021 година, като
видно от приложените по делото разпечатки, И.Д.А. е получил констативния акт
лично на 02.09.2021 година, а писмата адресирани до останалите двама
собственици са върнати като непотърсени. Във връзка с последното, служителите
на Община Перник са обявили констативния акт по реда на § 4 от ДР на ЗУТ и по реда на чл. 18а,
ал. 10 от АПК. Същият е бил публикуван и на официалният сайт на Община Перник.
Във връзка с тези действия бил съставен и Протокол № 4-20/ТР-5313/27.09.2021
година /лист 31/.
В законоустановения срок срещу така издадения констативен
акт не са постъпили възражения, за което е съставен Протокол № 5-20/ТР-
5313/11.10.2021 година /лист 30/.
Със Заповед № 2086 от 16.11.2021 година, издадена от
кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3
и ал. 4, във връзка чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията
и въз основа на констативен протокол № 1-20/ТР-5313 02.03.2021 година,
констативен протокол № 2-20/ТР-5313/18.08.2021 година и съставен констативен
акт № 3-20/ТР-5313/24.08.2021 година от служители на община Перник е наредено премахване
на процесната постройка в срок от 1 месец, след датата на влизане в сила на
заповедта, строеж: „Постройка – търговски обект“, намиращ се в **** **** по
плана на гр.Перник, ЦГЧ, и улица с **** ****, както и представяне в Община
Перник на проект в част „План за безопасност и здраве“. Именно тази заповед е
предмет на обжалване и в настоящото съдебно производство.
Пред настоящата съдебна инстанция е извършен разпит на
свидетеля В.К.Т., български гражданин, неосъждан, без дела със страните по
делото, който заявява, че е продал постройката през 1998 година на настоящият
жалбоподател и съпругът й. Твърди, че първоначално сградата е била построена
през 80-те години и е изпълнявала функциите на магазин за хранителни стоки, а
след това първият собственик я превръща в кафене. Твърди, че когато е закупил
въпросната сграда тя е била изградена от плоскости – тип панели, с окачен
таван, с бар плот, а покривът бил метален. Помещението е било разделено на
части, състоящи се от складова част и помещение, което е ползвано от клиенти.
Така дадените свидетелски показания настоящия съдебен състав ги кредитира, тьй
като се базират на лични наблюдения от една страна, а от друга се подкрепят от
събраните по делото писмени доказателства.
Пред настоящата съдебна инстанция е прието основно и
допълнително заключение по извършена съдебно – техническа експертиза, изготвено
от вещо лице инж. А.Ц.. След преглед на документите, представени с
административната преписка, направени справки и проведен оглед и измерване на
мястото, вещото лице установява, че строежа е постройка, която първоначално е
представлявала метален павилион, но в последствие същият е преправен, като
някои от стените са масивни, изградени от тухли, като и към настоящият момент е
масивна. Констатирано е, че покривната конструкция е метална, изградена от
едноскатен покрив, с вълнообразна ламарина и алуминиева дограма. Във вътрешната
част на постройката е установено, че има под с плочки, а стените на места били
измазани, а на други места били от картон. Таванът бил изграден от плоскости.
Постройката е била ползвана за търговски цели. Вещото лице установява също, че
пред тази постройка има направен дървен навес с конструкция, който е изградена
от греди, дървени колони и обшивки ОСБ плоскости с едноскатен покрив, който е
покрит също с вълнообразна ламарина. Подът на тази част от постройката също е с
плочки и алуминиева врата и дограма. Двете части са свързани в едно цяло и
между тях има само колони. Първоначално павилионът бил поставен на терен, но
след изграждането на допълнителни стени и колони те са трайно прикрепени и
свързани към терена, но доколкото постройката е изцяло завършена няма директна
видимост към елементите. Дървеният навес бил с колони, които също са дървени и
са прикрепени към терена и стъпка бетон. Вещото лице констатира също така, че
към настоящият момент, съобразно Заповед № РД-18-91/13.10.2008 година на
Изпълнителния директор на АГКК и изменена със Заповед № КД-14-14-274/20.11.2012
година на Началника на СГКК Перник, сградата е с площ 65 кв.м и попада в поземлени
имоти със следните идентификатори: 55871.505.5651, 55871.505.5653,
55871.505.539, 55871.505.543. Посочва също, че изграждането на такава постройка
не отговаря на правилата и нормите на ТСУ – Наредба № 5, той като обекта няма
отстояния и преминава през различни УПИ. В допълнителното заключението, вещото
лице посочва, че за да е допустима постройката и съответстваща на нормите на
Наредба № 5, построяването на сградата в отделно УПИ изисква да има отстояние
от 3 м. от
разграничителната линия, а към настоящият момента сградата преминава от УПИ в
УПИ. Така даденото заключение настоящия съдебен състав го кредитира напълно,
като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото писмени
доказателства.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жабата е подадена в срока по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, от
легитимирано лице, адресат на заповедта за премахване, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Кметът на общината осъществява административен контрол по
устройство на територията и строителството на строежи от четвърта, пета и шеста
категория. Атакуваната в настоящото производство заповед е издадена от кмета на
община Перник, във връзка с негови правомощия по Закона за устройство на
територията. Същият, съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във връзка чл. 225, ал. 2,
т. 2 от ЗУТ има право да издава заповеди за премахване на незаконни строежи,
какъвто е налице и в настоящият казус, доколкото става въпрос за строеж пета
категория, съобразно чл. 12 от Наредба № 1/2003 година за номенклатурата на
видовете строежи и чл. 137,
ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ. Въз основа на изложеното се приема, че оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите
правомощия, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1
от АПК.
Оспореният акт е в писмена форма и обективира
волеизявления, с които се засягат пряко и непосредствено права на настоящият
жалбоподател, т.е. в случая е налице индивидуален административен акт и като
такъв същият трябва да отговаря на изискванията по чл. 59, ал. 2 от АПК. Това
се отнася в пълна степен и за актовете, които са издадени по реда на ЗУТ.
Формата на акта е гаранция за законосъобразност на административния акт, като
задължава административния орган да съблюдава при неговото издаване,
предвидените от законодателя изисквания и условия. Именно поради това формата
по чл. 59 от АПК е въведена като основание за отмяна на издадените при
неспазването ѝ административни актове. В случая формата е спазена,
включително са спазена и изискуемите от законодателя реквизити, които са
предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК. Това означава, че не са
налице основания по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК, които да доведат до отмяна
на същия на това основание.
Относно съответствието на заповедта с
административнопроизводствените правила, настоящият съдебен състав намира, че
не са налице нарушения на същите. Жалбоподателят не е присъствал нито при
съставяне на констативните протоколи, нито при съставяне на констативния акт,
но това не е засегнало неговото право на защита. Аргументите в тази посока се
изразяват в следното: на първо място жалбоподателят е бил уведомен за постъпила
молба с вх. № 20/ТР-5313/18.11.2020 година, по повод на която е било образувано
и производството пред административния орган. Като съобразно писмо изх. №
20/ТР-5313/1/ от 18.01.2021 година, същият е бил уведомен за предстоящата
проверка от страна на служителите на общината. Адресът кореспондира, с този
който бил предоставен от страна на Началник отдел „Гражданска регистрация“ при
Община Перник и установен въз основа на удостоверение за настоящ адрес /лист 76
/ и удостоверение за постоянен адрес / лист 75/. Видно от представената по
делото разпечатка, писмото е било върнато с отбелязване „Преместен“. По
отношение на издадения констативен акт, жалбоподателят също е бил уведомен с
Писмо изх. №
20/ТР-5313/3/ от 31. 08.2021 година, което обаче е било върнато в общината като
„Непотърсено“. Във връзка с последното, служителите са предприели действия по
смисъла на § 4 от ДР на ЗУТ и в съответствие с предвидения в чл. 18а, ал. 10 от АПК ред, като са залепили констативния акт на самата постройка, и на
информационното табло, намиращо се на входа на община Перник, а също така и на
официалния сайт на общината. Именно във връзка с тези действия е съставен и
прикрепен към административната преписка Протокол № 4-20/ТР-5313 от 27.09.2021
година. Отделно от това, същият е бил и изрично уведомен за възможността в
7-дневен срок от датата на обявяване на констативния акт да депозира своите
възражения срещу него /лист 33/. Тоест въз основа на всичко това може да се
направи заключение, че настоящият жалбоподател по никакъв начин не е бил лишен
от възможност да защити правата и интересите си, посредством
процесуалноправните средства предвидени в закона. Именно поради това, съдът не
подкрепя доводите на жалбоподателя, че с неучастието си при съставяне на
констативния акт и констативните протоколи е лишен от възможност като цяло от
участие в производството по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ. Процедурата, предвидена в чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ е
изцяло спазена, тъй като заповедта е издадена въз основа на констативен акт,
съставен от длъжностни лица от Община Перник. С оглед на изложеното при така
осъществената проверка не се установяват съществени процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, които да поставят под съмнение
истинността на правнозначими или доказателственозначими факти, които да доведат
до нарушаване на правото на защита на адресата на акта. С оглед на това, съдът
счита, че е било изпълнено и условието на чл. 146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието на оспорения административен акт с
материалноправните разпореди следва да се отбележи следното:
В заповедта, предмет на оспорване пред настоящата съдебна
инстанция, като основание за нейното издаване е посочена разпоредбата на чл. 225,
ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която строежът или част от него е незаконен,
когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж. Спорният момент, повдигнат от жалбоподателят е какво всъщност
представлява процесният обект – преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от
ДР на ЗУТ, във връзка с чл.
56 и следващите от ЗУТ или строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ.
Изясняването на този въпрос е от особено важно значение, с оглед на приложимите
релевантни материалноправни разпоредби, тъй като в ЗУТ са предвидени два реда,
доколкото когато става въпрос за преместваем обект законът не изисква наличието
на виза за проектиране и строителни книжа, в това число и разрешение за строеж,
но при преместваемите обекти е необходимо да имаме разрешение за поставяне.
Легално определение за „преместваем обект“ е дадено в § 5,
т. 80 от ДР на ЗУТ, а именно това е обект, който няма характеристиките на
строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата
инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята
индивидуализация и/ или възможност да бъде ползван на друго място със същото
или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е
отделен, като поставянето му и /или премахването му не изменят трайно
субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който
се поставя или от който се отделя.
Според легалната дефиниция на понятието „строеж“, дадена
в § 5, т.
38 от ДР на ЗУТ, строежи са надземните, полуподземните, подземните и подводните
сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи,
консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74,
ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни
ценности, огради,мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени
и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и
преустройства със и без промяна на предназначението.
Въпросът, дали един обект е строеж или е преместваем е
правен, затова при преценка съдът изхожда от неговото предназначение, от техническата
характеристика на обекта по отношение на начина на изграждането му и
материалите, от които е изградена, за да се установи налице ли са белезите на
преместваемите обекти, визирани в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Що се отнася до първият разграничителен критерий, а
именно предназначението на обекта, то съобразно разпоредбата на чл. 56, ал. 1
от ЗУТ се касае за увеселителни обекти, обекти за административни, търговски и
други обслужващи дейност, за временно обитаване при бедствия и такива, които са
свързани с отбраната и сигурността на страната. В тази връзка безспорно се
установява и от констативните протоколи и от заключението на вещото лице, че въпросният
обект е използван с търговска цел. Този извод се подкрепя и от свидетелските
показания, депозирани от свидетеля В.К.Т., който в хода на съдебното следствие
е заявил, че от началното изграждане на обекта до момента, в който той е продал
същият на съпруга на жалбоподателя, същият се е използвал като магазин за
хранителни стоки, а след това за заведение. Това обаче не е достатъчно, за да
се приеме, че въпросният обект може да бъде определен като преместваем.
Вторият разграничителен критерий е именно във връзка с
техническата характеристика на обекта и по – конкретно начина на изграждането
му и материалите, от които е изградена, за да се установи дали са налице
белезите, които са изискуеми съгласно легалната дефиниция за преместваем обект,
която е дадена в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ. При преценката следва да се изхожда
от двете основни легални характеристики на обекта като „преместваем“, които са
дадени в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Първата е възможността обектът „да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен“. В тази връзка от представените
данни в заключението на вещото лице може да се направи еднозначен извод относно
конструкцията на въпросния обект. Вещото лице посочва, че се касае за модифициран
метален павилион, тъй като след първоначалното му поставяне като такъв са
изградени стени от тухли. Съгласно това заключение съдът приема, че начинът на
изграждане на обекта е чрез монтиране на колони и изграждане на допълнителни
стени, които са трайно прикрепени към терена, като постройката е изцяло
завършена и поради това няма директна видимост на елементите. А дървеният
навес, който е функционално свързан с останалата част от обекта е изграден от
дървени колони върху терена, които са прикрепени със бетонни стъпки, които са
трайно прикрепени към терена. С оглед характеристиката на обекта – предмет на
оспорената заповед, съдът намира, че същият е трайно свързан с терена, като макар
това да е без значение с оглед определянето на обекта като премествам или не, то
не води до промяна на крайното заключение, предвид материалите, които са
използвани при изграждането му, същият да бъде определен като строеж по смисъла
на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като североизточната стена на търговската част
от обекта е изградена от тухлена зидария /тухли и замазка/, поради което със
запазване на физическата цялост не може да бъде преместена именно тази част от
обекта, която от друг страна е функционално свързана със складовото помещение и
залата за консумация. Същото може да бъде установено и въз основа на
съставените констативни протоколи от извършени проверки /лист 41 и лист 43/ и
снимковия материал към тях. При тези характеристики, процесният обект не може
да бъде преместен на друго място като цяло във вида и предназначението, което е
имал на мястото, от което се отделя. По тази причина същият не представлява
преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ.
Втората основна характеристика на преместваемите обекти,
дадена в легалната дефиниция на понятието по § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ е
поставянето на обекта и/или премахването му да не изменя трайно субстанцията
или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или
от който се отделя. В случая начина на свързване на обекта с терена не води до
съществена промяна на субстанцията на последния, в сравнение със субстанцията и
начина му на ползване преди извършването на това строителство. В този смисъл,
премахването на постройката не би променило трайно тази субстанция и начина на
ползване на земята. С оглед на това съдът констатира, че тази втора
предпоставка е налице, но това не променя крайният извод на съда, че в случая
не се касае за преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, именно
поради факта, че същият при своето преместване не може да запази изцяло своята
конструкция и функционалното си предназначение.
Въз основа на изложеното, съдът приема, че жалбоподателят
не е успял да докаже доводите си относно това, че процесният обект по своята характеристики
отговаря на изискванията на преместваем обект, доколкото от събраните по делото
доказателства, не може по категоричен начин да се заключи, че е възможно
преместването на същия в неговата цялост, без да бъде накърнена неговата
индивидуализация и възможността да бъде използван по същия начин на друго
място, а това е една от основните предпоставки за квалифицирането на същия като
такъв. По тази причина, съдът приема, че обекта има характеристиките на
„строеж“, който при липсата на изискуемите се по ЗУТ строителни книжа, а именно
инвестиционен проект и разрешение за строеж, правилно е квалифициран от
административния орган като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В този смисъл са
налице всички материално правни предпоставки за упражняване на правомощието на
кмета на общината по чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ.
Строежът не попада и в законово установените изключения
по чл. 147 и чл. 151 от ЗУТ, с оглед на което за неговото извършване е било необходимо издаването на
съответно разрешение за строеж. Липсата на такова е основание за
квалифицирането на строежа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. С оглед на така установените факти по делото, настоящият съдебен състав
намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, с които
правната норма свързва издаването на заповедта за премахване на незаконен
строеж в посочената хипотеза. Същият е изграден без издадено разрешение за
строеж и по отношение на него не може да бъде приложена разпоредбата на § 16, ал.
1 от ПР на ЗУТ, тъй като е изграден в нарушение на строителните правила и
норми, действали в периода на извършване на строителството. Приема се, че
строежът е изграден през 1992 година, съгласно отразеното в констативен
протокол № 1-20/ ТР-5313 от 02.03.2021 година. Строежът не отговаря на
регулационният план на гр. Перник, одобрен със Заповед № 4/04.01.1993 година на
Председателят на ОНС Перник, а също така не отговаря и на изискванията относно
вид застрояване и етажност, съобразно регулацията и застроителния план от 1962
година. Действащите към момента на застрояване на обекта норми са изисквали да
е налице отстояние минимум от 3 метра от регулационната линия, а в случая както
констатира и вещото лице е налице преминаване от едно УПИ в друго УПИ. От
всичко изложено се установява, че е налице нарушаване на границите на
урегулиран поземлен имот, тъй като се преминава в други урегулирани поземлени
имоти, включително и улица, без да е налице разрешение за това. С оглед на
това, въпросният строеж не може да е се приеме за търпим по смисъла на § 16, ал.
1 от ПР на ЗУТ.
Съдът счита, че са изцяло налице нормативно установените
предпоставки за постановяване на заповед за премахване по чл. 225а от ЗУТ,
доколкото са налице изискуемите за това предпоставки, а именно: наличие на
извършен незаконен строеж по смисъла на някоя от хипотезите, визирани в чл. 225,
ал. 2 от ЗУТ; строежът не е със статут на търпим строеж по смисъла на § 16 от
ПР на ЗУТ и въпросният строеж не е бил узаконен.
Заповедта е издадена и в съответствие с целите на закона.
Изложеното налага извод, че обжалваната заповед е
издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата, в съответствие с
материалноправните предпоставки, регламентиращи процесните отношения и е
съобразен с целта на закона. Налице са законови предпоставки за премахване на
строежа, като незаконен, предвид на което жалбата срещу издадената заповед
следва да се отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
При този изход на делото следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
направените съдебни разноски.
При този изход на делото, следва да се уважи направеното
искане за присъждане на направените съдебни разноски от страна на ответника по
делото, при което на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ответника по жалбата съдебни разноски в размер на 300
/триста/ лева, от които 200/ двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение и 100
/сто/ лева възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.
С. Т., с ЕГН **********,*** срещу Заповед № 2086 от 16.11.2021
година, издадена от кмета на община Перник, с която на основание чл. 44, ал. 2
от ЗМСМА, чл. 225а, ал. 1, ал. 3 и ал. 4, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от
Закона за устройство на територията и въз основа на констативен протокол № 1-20/ТР-5313 от 02.03.2021 година, констативен протокол №
2-20/ТР-5313 от 18.08.2021 година и съставен констативен акт № 3-20/ТР-5313 от 24.08.2021
година от служители на община Перник е наредено премахне в срок от 1 месец,
след датата на влизане в сила на заповедта на строеж: „Постройка – търговски
обект“, намиращ се в **** **** по плана на гр.Перник, ЦГЧ, и улица с **** ****,
както и да бъде представен в Община Перник проект в част „План за безопасност и
здраве“, като неоснователна.
ОСЪЖДА Р. С. Т., с
ЕГН **********, от гр.
Перник, ул. ****да заплати на Община Перник съдебни разноски в размер на 300/
триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен
срок от връчването му на страните.
Съдия: /п/