№ 369
гр. Ямбол, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова
Яна В. Ангелова
при участието на секретаря П.Г.У.
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
гражданско дело № 20232300500477 по описа за 2023 година
Производството пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Я. С. К. от гр.**** чрез
пълномощника й адв.Х., АК-Ямбол против решение № 545 от 07.11.2023г. постановено по
гр.д.№ 20232330102595 по описа за 2023 г. на ЯРС, в частта по отношение срока на действие
на мярката по чл.5. ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН. Иска се обжалваната част от решението да бъде
изменена като бъде увеличен срока на наложените мерки по чл.5 ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН.
Счита се, че съдът правилно и законосъобразно е приел, че на посочените в молбата
дати ответникът е извършил акт на домашно насилие по отношение на Я. К., но неправилно
и незаконосъобразно наложи мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН за срок от шест месеца.
В случая с оглед естеството на извършеното от ответника домашно насилие спрямо
молителката, изразяващо се във физическо и психическо насилие, закани и заплахи за
убийство, както и здравословното състояние на молителката, се налага извод за
необходимост от ограничаване на контактите й с нея за период по-дълъг от минималния
предвиден в закона за наложените мерки, а именно за 18 месеца. Агресията на молителя
ескалира след употребата на алкохол, което допълнително води до проява на ескалация на
агресия спрямо съпругата му. Налице е трайност в поведението на ответника, той не показва
критичност към алкохолната си зависимост и не предприема действия за лекуването й,
поради което в определения срок от шест месеца, няма да бъде в състояние да осигури
необходимата защита на пострадалата, както и да окаже възпиращ и възпитателен ефекта по
отношение на ответника.
В законоустановения срок ответникът по делото Г. Д. К. е депозирал отговор на
1
въззивната жалба и счита същата за неоснователна, като се желае да бъде оставена без
уважение и му се присъдят разноските по делото. Пред първата инстанция не са събрани
достатъчно доказателства за това спрямо молителката К. да е упражнен акт на домашно
насилие от страна на ответника, още по-малко такъв, който да говори за завишена опасност
на неговото поведение и повишен риск за здравето и живота на „пострадалото“ от домашно
насилие лице. От показанията на разпитаните свидетели не се установява по какъвто и да
било начин да е налице заплаха за здравето и живота на Я. К., която да налага увеличаване
на срока на наложените мерките. След приключване на съдебното дирене пред ЯРС,
ответникът е настанен в Дом за стари хора „Христо Ботев“ - с.Болярско, за което е
представена Служебна бележка изх. № 68/22.11.2023г., т.е. К. е домуващ в посоченото
заведение, извън пределите на гр.Ямбол и това обстоятелство намалява в значителна степен
риска за живота и психичното здраве на молителката, поради което удължаване на срока на
мярката не е необходимо.
В съдебно заседание въззивницата и въззиваемия са редовно призовани, но не се
явяват и не изпращат представители. Пълномощниците им са депозирали писмени молби, с
които поддържат изразените във въззивната жалба и отговора по нея становища относно
обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е
легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира
въззивната жалба за неоснователна.
В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.
Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във
вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на
доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за
необходимо да изложи следното:
Постановеното по първоинстанционното гр.д.№ 2995/2023 г. от ЯРС е влязло в сила
поради необжалване в частта на наложените на въззиваемия К. мерки по чл.5 ал.1 т.1 и чл.5
ал.1 т.3 от ЗЗДН, с които същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на съпругата си Я. К. и да не я приближава, жилището й,
местоработата й и местата й за социални контакти и отдих, както и му е наложена глоба в
размер 200 лв. За да наложи тези мерки за защита от домашно насилие съдът е приел за
установено, че Г. К. е извършил такова по отношение на съпругата си Я. К. и същото се
изразява в психическо насилие – отправяне на обиди и закани на твърдените от нея дати
2
27.09. и 2.10.2023 г. По отношение на двата акта се твърди, че при отправяне на обидите и
заплахите К. е бил в нетрезво състояние. Свидетелката Григорова, която е дъщеря на
страните е заявила, че е в добри отношения с родителите си, включително и с баща си,
когато е трезвен, защото когато е пил е абсолютно неадекватен.
Във въззивното производство бе представено от въззиваемия К. и прието от съда
доказателство – служебна бележка изх.№ 68/22.11.2023 г., издадена от Дом за стари хора
„Христо Ботев“ с.Болярско за това, че Г. К. домуващ в дома.
При избора на мярката и срокът, за който се налага съдът следва да извърши преценка
относно тежестта и степента на упражненото домашно насилие, както и последващото
поведение на упражнилия насилието. Съдът не следва да преценя в този случай формата и
степента на вината на извършителя, тъй като мярката по ЗЗДН няма за цел да го превъзпита,
а да преустанови, евентуално да предотврати по-нататъшни посегателства върху
пострадалото лице. Едва след това би се проявил ефекта на превъзпитаващото заедно с
възпиращото действие на наложената спрямо извършителя защитна мярка. Предвид
изложеното и като се отчита извършеното от К. спрямо съпругата му домашно насилие,
изразяващо се в психическо такова, нетрезвото състояние, в което го е извършил, както и
като се има предвид, че същият е напуснал семейното жилище и е настанен в Дом за стари
хора с. Болярско, въззивният съд намира за правилна преценката на районния съд за това, че
наложената мярка по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН следва да бъде за период от 6 месеца. Мярката
по чл.5, ал.1, т.1 не е обвързана по закон и с решението със срок на действие, тъй като
забраната за извършване на домашно насилие не може да има срочност. Не са изложени във
въззивната жалба, а и липсват данни в първоинстанционното производство за ескалация и
агресиране на поведението на К. след извършеното от него домашно насилие, което е още
един довод, че периодът от 6 месеца е достатъчен да осигури необходимата защита на
пострадалата и да окаже необходимото предвидено в закона действие по отношение на
извършителя.
Предвид изложеното съдът счита, че решението в обжалваната част следва да бъде
потвърдено, а въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените
по делото разноски в размер на 600 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 545 от 07.11.2023 г., постановено по гр.д.№
20232330102595 по описа за 2023 г. на ЯРС, в частта по отношение срока на действие на
мярката по чл.5 ал. 1, т. 1 и т.3 от ЗЗДН.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА Я. С. К., ЕГН ********** от гр.****, ул.****№ ** да заплати на Г. Д. К.,
3
ЕГН ********** от гр.****, ул.****№ ** направените във въззивното производство
разноски в размер 600 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4