Р
Е Ш Е
Н И Е №…..
11 ФЕВРУАРИ 2015
година
гр.София
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I-16 състав, в о т к р и т о съдебно заседание на осми декември през две хиляди и четиринадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА
при секретаря Е. Попова, като
разгледа докладваното от съдия Георгиева гражд.дело №4127 по описа на съда за
Предявеният иск е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК.
С исковата си
молба "Б.Д." ЕАД ***, чрез В.С.С.
- юрисконсулт, предявена против К.Д.С. *** в законоустановения срок и на основание
чл.415, ал.1 от ГПК твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ и издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 80565/2013 г. на РС Монтана, възоснова на представеното
извлечение от счетоводни документи по сметка
е уважено заявлението им за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.
Въз основа на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист „Б.
ДСК"-ЕАД била образувала изп.дело № 20137480400417 по описа на ЧСИ Мая И. ***
действие ОС Монтана. В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът – ответник по
иска, бил подал възражение срещу издадената заповед за парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК. За това, ищецът бил уведомен от съда на
26.02.2014 г. със съобщение с указания по чл.415, ал.1 от ГПК и за него се пораждал
правния интерес от исковата защита чрез иск за установяване на оспореното вземане.
С исковата молба се
твърди, че вземането на “Б. ДСК” е възникнало от Договор за ипотечен кредит от 15.10.2008 г. и допълнително споразумение,
по силата на които предоставили на ответника
банков кредит в размер на 19 000 евро, при лихва и условия, посочени в
договора. Те предявили вземането си чрез заявление за издаваане на заповед за
изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК възоснова на редовно от външна страна
извлечение от сметка, отразяващо подлежащото на изпълнение вземане на кредитополучателя.
Поддържат, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила към 29.08.2011
г., при условията на чл.20.2 от Общите условия за предоставяне на жилищни и
ипотечни кредити, приложени към
Договора за ипотечен кредит от 15.10.2008 г. и с оглед на т.19.2 от ОУ
приложение към Допълнителното споразумение и с изтичането на 90 дневен срок,
след настъпването на забава на плащанията на 4 броя вноски, чиито размер и
падеж са посочени в исковата молба. До предявяване на молба за събиране на
везманията по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка, съгласно условията на т.20.1
от Раздел VII “Отговорности и санкции”
Към датата на подаденото от „Б. ДСК"-ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение, кредитното задължение на ответника, което е отразено и в извлечението от счетоводните книги, е било както следва: просрочена главница в размер
на 18 487, 55 евро, върху която се дължи и законна лихва, считано от датата
на заявлението - 21.05.2013 г. до изплащането й, договорна лихва за периода от
25.06.2012 г. до 20.05.2013 г. в размер на 2 800, 76 евро, санкционна
лихва за периода от 25.06.2012 г. д о20.05.2013 г. в размер на 1780, 53 евро,
заемни такси в размер на 102,30 евро, а в тежест на ответницата по образуваното
заповедно производство били възложени и съдебни разноски 906, 38 лв. и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 903, 19 лв., за които е издадена заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, като се предявява ИСКАНЕ да се приеме за установено по отношение
на ответника тяхното съществуване.
Претендират се разноски.
Ответникът,
чрез процесуалния си пълномощник адвокат И. оспорва настъпването на предсрочната
изискуемост на вземането при условията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и без уведомяване
на длъжника, поради което счита иска за неоснователен. Прави възражение за
нищожност на клаузите на чл.20.2 и чл.20.1. от Общите условия към Договора за
кредит, като твърди че са неравноправни.
Съдът, като взе предвид всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:
Правоотношенията между
страните се уреждат от Договор за ипотечен
кредит от 15.10.2008 г. и Допълнително споразумение от 12.01.2010 г., по силата
на който Б.та кредитор е предоставила на ответницата –кредитополучател, кредит в размер на 19 000 евро за
покупка на недвижим имот – Апартамент №3,
с площ от 59, 47 кв.м., находящ се в гр.**************” №107, 2 етаж,
вход Б, ЖБ “К.”, ведно с прилежащото избено
помещение с площ от 5, 70 кв.м. и заедно
с 8, 94 % идеални части от общите части на сградата, при лихва и условия
посочени в договора. Срокът за издължаване на кредита е уговорен на 240 месеца.
Безспорно между страните е, че вноските с падеж 25.05.2011 г- от 171, 19 евро,
с падеж 25.06.2011 г. -233 евро, 25.07.2013 г. -233 евро и с падеж 25.08.2011
г. -233 евро не са погасени. Съгласно клаузата на чл.20.2 от Общите условия при
допусната забава на плащанията на главница, и, или лихва за период над 90 дни,
целият остатък от кредита става изискуем и се отнася в просрочие. Съгласно
клаузата на чл.21.1. от ОУ е уредена възможност, при която Б.та би могла да
превърне кредита в предсрочон изискуем и при настъпването на посочените в т.1-7
условия, което в тези случаи е
предоставено на, и зависи от волята на, кредитора. Видно от приложеното
заявление за издаване на заповед по чл.417 т ГПК и извлечение от сметка към
дата 21.05.2013 г. Б.та е предявила вземането си по реда на Глава “Тридесет и
седма от ГПК, позовавайки се на настъпила автоматична предрочна
изискуемост на целия размер на кредита, поради забава съгласно т.20.2 от ОУ.
От писмените доказателства,
приложени с ч. гр.д.№ 565/2013 г. на РС Монтана се установи, че възоснова на
документа по чл.417, т. 2 от ГПК извлечение от сметка е издадена заповед за незабавно изпълнение по
чл.417 от ГПК от 22.05.2013 г. за
претендираните вземания, както и за разноските сторени в хода на делото срещу кредитополучателя
и е издаден изпълнителен лист. Против тази заповед ответницата е подала възражение
в срока по чл.415, ал.1 от ГПК /ПДИ е връчена на 06.02.2014 г., а възражението
е с вх. №8158/14.02.2014 г./ Със съобщение от 26.02.2014 г., заявителят е
уведомен за подаденото възражение и в едномесечен срок е предявил настоящата искова молба.
Страните
по делото не спорят относно размера на претендираните вземания, спорно по делото е
наличието на валидно и изскуемо вземане на ищеца, към датата посочена в извлечението, като
ответната страна се позовава на липсата на предпоставки за издаване на заповед
за незабавно изпълнение, поради ненастъпването на предсрочната изискуемост на
вземането при условията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и неуведомяване на длъжника. В
случая – и в извлечението от сметка, както и в исковата молба ищцовата страна
се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземането, поради това че дължими вноски за месеците
май, юни, юли и август 2011 година са останали непогасени, и на чл.20.2 от ОУ. Несъмнено - в случая, предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника и уведомление в такъв смисъл не е
било отправяно и получавано от нея. Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК на ВКС, предпоставките по чл.418 от ГПК за постановяване на
незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника
предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за
изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие
"обявен" в разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ и съответно изискването
за удостоверяване на изискуемостта по ал.3 на чл.418 от ГПК. Така – понеже предмет на делото по
установителния иск е вземането, основано на представения документ -
извлечението от счетоводните книги на Б.та за вземане, произтичащо от договор
за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при
сключването му, то и ако фактите, относими към настъпване и обявяване на
предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в
заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. При така даденото
от ВКС, ОСГТК задължително тълкуване на въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на
предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземане, произтичащо от договор за банков
кредит, чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от Б.та- кредитор по реда
на чл.418, вр. с чл.417, т.2 от ГПК и чл.60, ал.2 от ЗКИ, в т.18 на цитираното
тълкувателно решение, не може да се приеме, че вземането е било изискуемо и
съществувало към датата на представеното извлечение от сметка.
При тези данни, от
правна страна Софийският граД.и съд прие следното: За да бъде уважен искът за
съществуване на вземането, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК следва да
бъде установено безспорно, че искът е допустим и че претендираното от ищеца
вземане съществува в размера, който е посочен в исковата молба. Предявеният за
разглеждане иск е допустим, тъй
като е подаден с оглед възражението на длъжника срещу вземането, подаден е в
едномесечния срок по чл.414, ал.2 от ГПК от легитимиран ищец – заявителя в
заповедното производство и срещу легитимиран да отговаря по него ответник–
длъжник по заповедта за незабавно изпълнение, който е възразил срещу вземането.
Разгледан по същество искът е неоснователен.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е иск за установяване на вземането и с него се
цели да се установи съществуването му към момента на подаване на заявлението
пред съда, тъй като длъжникът е подал възражение и така го е оспорил, както и
да запази действието на издадената заповед за изпълнение, защото при
неподаването му тя подлежи на обезсилване (срв. чл.415, ал.2 от ГПК). Тази спорност
на
вземането блокира развитието на заповедното производство до разрешаването на
въпроса за съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо, тоест до
разрешаване на правния спор и само ако се снабди с положително решение по
същия, заявителят ще може да се ползва от изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение. В случая се оспорват вземанията по ЗНИ и искът има за предмет установяване на
същото, като в хода на делото и по изложените по-горе съображения се установи,
че вземането не е изискуемо, тъй като не са настъпили предпоставките за това,
което води до извода за неоснователност на иска.
Относно второто
възражение на ответника – Ответницата е физическо лице, на което по силата на
договора от 15.10.2008 г. и ДС е
предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или
професионална дейност, поради което той има качеството на потребител по смисъла
на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. В този смисъл, в правоотношенията си с Б.та, ищецът
се ползва от закрилата на ЗЗП и има право да се позовава на нея с твърдения, че
клаузата на чл.20.2 и чл.20.1. от ОУ са неравноправни и поради това нищожни, но
той беше длъжен да докаже възражението си и за него са последиците от
доказателствената тежест. Съгласно чл.143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца/ доставчика и потребителя. В
настоящия случай принципът на добросъвестност - който изисква в договорните
отношения да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото
интерес, а не само на индивидуалния интерес, не е нарушен, тъй като в
посочената по-горе клауза на чл.20.2 са предвидени точните параметри /брой
вноски, срок и т.н./, при които настъпва предсрочна изискуемост на кредита, а в
клаузата на чл.20.1 - ясно са посочени
последиците от забавено плащане, а именно заплащане на договорена лихва в
увеличен размер /също точно посочен/. Това не води до липса на защита и
уверждане на интересите на една от страните, нито накърнява морала, тъй като се
касае за предварително известни и договорени
от страните обстоятелства. Следователно не може да се приеме, че посочените
клаузи не отговарят изискванията за добросъвестност и че водят до значително
неравновесие между правата и задълженията на Б.та и потребителя и то във вреда
на последния. По изложените съображения, съдът счита, че тези клаузи не покриват
общите критерии дадени в нормата на чл.143 от ЗЗП, което да ги прави неравноправни. Кредитополучателят
/потребителят/ е в положението на по-слаба страна в отношенията си с Б.та,
както от гледна точка на позицията му в преговорите, така и на степента на
информираност – доколкото е в положение, което налага да се съгласява с
установените предварително от Б.та условия, без да може да повлияе на
съдържанието им. Отношенията помежду им обаче са отношения между равноправни
договарящи страни, като от волята на кредитополучателя зависи дали да приеме
утвърдените общи условия на банковата институция и сключи договор, или не. След
приемането им обаче, когато те са останали в рамките на уговореното, те са
задължителни за страните и те са длъжни да спазват договора. Съгласно чл.147,
ал.1 от ЗЗП клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да
бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин, като при неизпълнение на това
задължение, следва да намери приложение императивната норма на чл.147, ал.2 от
ЗЗП, която предписва, че при съмнение относно смисъла на определено условие то
се тълкува по- благоприятен за потребителя начин. В случая клаузите са ясни,
условията за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита и на
отговорността за забавено изпълнение на задължения по Договора за кредит са
били предварително известни на кредитополучателя, в това число и размера на
надбавката и поради това, възражението на процесуалния пълномощник на ответника
относно липсата на горен размер на олихвяване е несъстоятелно.
С оглед на изложеното,
следва да се постанови съдебно решение, с което предявеният иск да се отхвърли
като неоснователен.
Като
последица и на основание разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК ответницата има
право на разноски, направени в настоящето производство, но тъй като липсват
доказателства за това че са направени такива и в какъв размер – то не следва да
се присъждат.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “Б.Д."
ЕАД ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***********, против К.Д.С. с ЕГН ********** *** иск с правно
основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс,
за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че
дължи на "Б.ДСК"ЕАД *** по силата на Договор от 15.10.2008 г. и
допълнително споразумение от 12.01.2010 г. към 21.05.2013 г., просрочена главница в размер на 18 487,
55 евро, ведно със законна лихва, считан от 21.05.2013 г. до изплащането й;
договорна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 20.05.2013 г. в размер на
2 800, 76 евро; санкционна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 20.05.2013
г. в размер на 1780, 53 евро, заемни такси в размер на 102, 30 евро, както и
съдебни разноски за държавна такса 906, 38 лв. и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 903, 19 лв., предмет на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 565/2013 г. на Районен съд Монтана,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: