Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Нова
Загора, 23.07.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Радка
Чолакова като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело
№ 439 по описа за 2020 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.99,
ал.3 от ЗЗД, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***(универсален правоприемник на
преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България” ЕООД,
ЕИК***, считано от 15.11.2012 г.), представлявано от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен
директор, чрез пълномощника му - юрисконсулт Д.Б.Г., редовно упълномощена
с нотариално заверено пълномощно, удостоверяващо подписите с рег. №
7725/27.06.2018 г. по описа на М.Ш. – Нотариус с район на действие – СРС,
вписана под № 042 в регистъра на Нотариалната камара против К.С.А., с ЕГН **********,*** и В.И.М., с ЕГН **********,***, за установяване на вземане за сумата от 8334.90 лв., от които: 7482.67 лв. – неизплатена главница, 671.09 лв. – договорна лихва за
периода от 21.02.2018 г. до 30.08.2018 г., 61.14 лв. – лихвена надбавка за забава
за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2018 г. и 120.00 лв. – заемни такси, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2018 г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
дълга.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск срещу
ответницата К.С.А. за сумата от 7482.67 лв. – главница, 671.09 лв. -
възнаградителна лихва, 1442.49 лв. - наказателна лихва за периода от 26.07.2018
г. до датата на предявяване на иска.
Предявен е и още един осъдителен иск срещу същата ответница
за сумата от 7482.67 лв. – главница, 1632.34 лв. - възнаградителна лихва и
259.02 лв. наказателна лихва.
Претендират
се разноските по заповедното и по настоящото производство.
С исковата
молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора,
получено чрез „Банка ДСК“ ЕАД (цедент)
на 18.05.2020 г. са дадени указания за
предявяване на иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК срещу К.С.А. ЕГН: **********
и В.И.М., ЕГН: **********, длъжници
по горепосоченото частно гражданско дело.
Посочва се, че въз основа на издадените
по ч.гр.д. № 1482/2018г. по описа на Районен съд - Нова Загора в полза на „Банка ДСК“ ЕАД заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, било образувано ИД № 20188370401921 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № ***
на КЧСИ, район на действие Окръжен съд - Сливен срещу
длъжниците К.С.А. и В.И.М..
Връчването
на поканите на доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение, по ИД
№ 20188370401921 по описа на ЧСИ П.Г., peг. № *** на КЧСИ,
район на действие Окръжен съд - Сливен било чрез залепване на уведомления по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК, извършено след три поредни
посещения на адреса на длъжниците, при които същите не били открити. Не било установено и удостоверено
от връчителя, че длъжниците не живеят на посочените адреси.
Съгласно
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 86 с 2017 г.;
доп., бр. 100 от 2019 г.) в действащата към датата на връчване на поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на
длъжниците по ИД № 20188370401921, както и към датата на постановяване на
Определение № 206/10.03.2020 г. по ч.г.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен
съд - Нова Загора (а и към настоящия момент) редакция (в сила от 23.12.2019 г.)
съдът указва на заявителя, че може да предявен иск за
вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адрес
след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното
населег: място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника
на тези данни съобщението.
Горните две предпоставки били
кумулативно заложени: заповедта за изпълнение да е връчена по чл.47, ал.5 от ГПК, но само в хипотезата, в която връчителят е събрал достатъчно достоверни данни, че длъжникът не живее на
адреса и надлежно да е удостоверил това в съставените от него документи във
връзка с връчването на заповедта.
Разяснява
се, че считано от 23.12.2019 г. (датата на влизане в сила на Закона за изменение и
допълнение на Гражданския процесуален кодекс (Обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019
г. отпада процесуалната възможност за предявяване на установителен иск по чл.
415. ал. т. 2 от ГПК в случаите, в които заповедта за изпълнение е връчена чрез
залепване \ уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. след като връчителят е
извършил поне три посещения на адреса на длъжника и не го е открил (а не е
установил и удостоверил, че същият не живее на адреса).
Посочената процесуална норма имала
действие занапред, като законодателят не бил предвидил в ПЗР на ЗИД на ГПК
(Обн., ДВ, бр. 100 от 20.12.2019 г.) за заварените случай да продължава да се
прилага редакцията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК преди горното допълнение, в сила
от 23.12.2019 г.
Така към датата на връчване на поканите
на доброволно изпълнение, ведно със заповедта за изпълнение на длъжниците по ИД
№ 20188370401921, както и към датата на постановяване на Определение №
206/10.03.2020 г. по ч.г.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора, а и към настоящия момент липсва законово основание - предявяване на
установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в случай, че заповедта за
изпълнение е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, след като връчителят не е открил длъжника при извършените три поредни
посещения на адреса (а не е установил и удостоверил, че същият не живее там).
Твърди се, че именно такъв бил настоящият случай, поради което считат, че не е
налице законовото основание, на което са дадени указанията за предявяване на
установителен иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, съгласно Определение №
206/10.03.2020 г. по ч.г.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
Поради изложеното ищецът счита, че в настоящия случай не са налице
предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за указанията за предявяване на
установителен иск срещу К.С.А. и В.И.М. и съобразно т.10а от TP № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, моли съда да
упражни самостоятелна преценка за наличието на процесуалните предпоставки за
допустимост на иска, независимо от констатациите на съда в заповедното
производство.
Посочва се също, че с горните аргументи
от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД била подадена молба до заповедния съд да отмени на
основание чл.253 от ГПК дадените указания по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на
Pайонен съд - Нова
Загора за предявяване на установителен иск срещу длъжниците К.С.А. и В.И.М..
Сочи се, че независимо от изложеното,
ако съдът счете, че в случая са налице законовите предпоставки за предявяване
на установителен иск срещу длъжниците К.С.А. и В.И.М., то моли да има предвид,
че в указания от закона и съда едномесечен срок, ищецът депозира настоящата
искова молба по чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В исковата молба се посочва още, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1079 от 04.09.2018 г. и
Изпълнителен лист от 04.09.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, въз основа на представено Извлечение от счетоводните
книги на „Банка ДСК“ ЕАД, К.С.А. с ЕГН **********, в качеството й на
кредитополучател по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
28.04.2014 г. и В.И.М. с ЕГН **********, в качеството й на поръчител,
произтичащо от Договор за поръчителство от 28.04.2014 г. към Договор за кредит
за текущо потребление от същата дата, били осъдени да заплатят солидарно на
„Банка ДСК“ ЕАД следните суми произтичащи от неизпълнение на посочените Договор
за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г. и Договор за поръчителство от
28.04.2014 г., а именно: 7482.67 лв. - главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземането;
671.09 лв. - договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 30.08.2018 г.; 61.14
лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08.2018 г.; 120.00 лв. - дължими такси и разноски (заемни такси); 166.70
лв. - държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Твърди
се, че на 13.05.2019 г. (след снабдяване с цитираните Заповед за изпълнение на
парично задължение и Изпълнителен лист), заявителят по ч.гр.д. № 1482/2018 г.
по описа на Районен съд - Нова Загора „Банка ДСК“ ЕАД, по силата на Договор за
покупко-продажба на вземания („Договор за цесия“), прехвърлил на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД пакет от вземания, включително и вземането й към К.С.А.
с ЕГН: **********, в качеството й на кредитополучател по силата на Договор за
кредит текущо потребление от 28.04.2014 г. и В.И.М. с ЕГН ********** в
качеството й на поръчител, произтичащо от Договор за поръчителство от
28.04.2014 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, ведно
с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
Поддържа се, че по силата на Договора за
цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД е
частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД и като такъв се ползвал от
издадените Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист, а качеството му
на кредитор (като цесионер и частен
правоприемник на заявителя „Банка ДСК“ ЕАД)
обуславяло правния ни интерес, в
законоустановения едномесече срок и на основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал.
1, т.2 от ГПК да предяви иск
за установяване
на вземането по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.04.2014 г. и Договор за поръчителство от 28.04.2014 г. към
Договор за кредит за текуш потребление от същата дата срещу длъжниците К.С.А. с ЕГН ********** и В.И.М.
с ЕГН **********.
Сочи се още, че процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото му на иск
били налице и предвид разрешението, дадено в т.10б от Тълкувателно решение № 4
от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. При прехвърляне на
вземането, чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на
заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК,
легитимиран да предяви иска бил и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415,
ал.1 от ГПК, какъвто бил настоящия случай.
Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД
твърди, че бил активно легитимиран да предяви иск за установяване
съществуването на вземането, за което в полза на цедента „Банка ДСК“ ЕАД била
издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, независимо от
обстоятелството, че няма качеството „банка“.
Нито в мотивите, нито в диспозитива на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
били посочени изключения от постановките във връзка с активната
процесуалноправна легитимация на цесионера да установи съществуването на
вземането, предмет на издадена на основание чл.417, т.2 от ГПК заповед за
изпълнение в полза на банката /цедент/, след като прехвърлянето на вземането било осъществено след издаване на заповедта за изпълнение, но
преди завеждане на специалния установителен иск. Аргументи за обратното
разрешение не можели да се черпят от т.4г на TP № 4/2013 г., тъй като в тази част на тълкувателното решение
бил даден отговор, релевантен към основанията за издаване на заповед по чл.417 от ГПК, т.е. касае само хипотезите на настъпило частно правоприемство преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на документ
до издаването на заповедта, но не и в последващото исково производство по
чл.422 от ГПК.
Процесуално недопустимо било прилагането
по аналогия и за исковото производствсо на посоченото в т.4г от TP ограничение относно субектите, легитимирани да се снабдят с
изпълнително основание по реда на чл.417, т.2 от ГПК, след като вземането било
прехвърлено след получаване на заповед за незабавно изпълнение от надлежния
кредитор.
В този смисъл била и практиката на ВКС: Определение № 665/04.11.2019 г. по ч.т.дело №
2390/2019 г. на ВКС. II т.о.: Определение № 102/24.02.2020 г. по ч.т.дело №
2643/2019 г. на ВКС, II т.о.
Твърди се, че основанията,
обстоятелствата и фактите, които обуславят съществуването на вземането са следните:
На 28.04.2014 г. между „Банка ДСК“ ЕАД,
като кредитор и К.С.А. с ЕГН **********, като кредитополучател бил сключен Договор за
кредит за текущо потребление, обезпечен с поръчителството на В.И.М. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за поръчителство от 28.04.2014 г. към Договор за кредит за текущо потребление от същата дата, съгласно който, наричан
по-долу за краткост „Договора“, „Банка ДСК“ ЕАД отпуснала на К.С.А. с ЕГН **********, потребителски кредит в размер на 10000 лв. за
текущо потребление със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от
датата на усвояването, като кредита се усвоява еднократно, чрез разплащателна
сметка № BG32STSA93000021048611 и погасява чрез същата с месечни вноски, дължими на всяко
21-во число от месеца, съгласно погасителен план, който е неразделна част от
договора за кредит - „Приложение № 1“ към Договора.
Предоставеният кредит се олихвявал с
преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на
Договора за кредит бил в размер на 10,95 % годишно или 0,03 % на ден, при
изпълнение на Условията по програма ДСК Практика, подробно описани в
„Приложение № 2“ към Договора. При нарушаване на Условията кредитополучателят
губел преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се
увеличавал, съгласно Условията. Максималният размер, който можел да достигне
лихвеният процент при нарушение на Условията, бил променливият лихвен процент,
приложим при стандартни потребителски кредити със съответните изменения на
променливата му компонента, който към датата на сключване на договора за кредит
бил 14,95 % годишно или 0,04 % на ден.
Неразделна
част от Договора били и Общите условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление на физически лица, които кредитополучателят получил и приел с
подписването на Договора.
Поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 28.04.2014 г. и неплащане на вноски по погасителен план с падежни дати 21.02.2018г. , 21.03.2018 г., 21.04.2018 г.,
21.05.2018 г., 21.06.2018 г., и 21.07.2018 г., кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII
„Отговорности и санкции“ от Общите условия към Договора за кредит, а именно: „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, а след тази дата със законната лихва по чл.86 от ЗЗД“ и с Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00646/23.05.2018 г. с peг. № 2524,
том 1, акт 186 от 07.06.2018 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 25.07.2018 г. съгласно Протокол на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
НК обявил на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането. В подкрепа на
твърдяното ищецът прилагал копие от горецитираната Нотариална Покана -
уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00646/23.05.2018 г. с peг. № 2524,
том 1, акт 186 от 07.06.2018 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора - връчена на 25.07.2018 г.
при условията на чл.47, ал.5 във връзка с ал.1 от ГПК.
Разяснява се, че на 31.08.2018 г.
вследствие неизпълнение на задълженията
от страна на кредитополучателя и поръчителя и настъпилата
предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на кредитополучателя с цитираната по-горе покана, кредитора „Банка ДСК" ЕАД
пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред, като подал
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу К.С.А. с ЕГН **********
и В.И.М. с ЕГН **********, образувано
било ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, по което
съдът се разпоредил да се издаде в полза на „Банка ДСК“ ЕАД Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист за гореописаните суми.
На 13.05.2019 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия“), „Банка ДСК“ ЕАД, прехвърлило на ищеца пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви. В това число било прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
„Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и К.С.А. с ЕГН **********, като кредитополучател по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г., обезпечен с
поръчителството на В.И.М. с ЕГН **********, произтичащо от Договор за
поръчителство от 28.04.2014 г. към Договора за кредит за текущо потребление от
същата дата.
Изложеното се потвърждавало и от
приложеното в заверено копие към исковата молба Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия от 13.05.2019 г., в което се съдържало
процесното вземане.
От
приложеното в заверено копие към настоящата искова молба писмено потвърждение
от цедента Банка ДСК“ ЕАД до „ОТП Факторинг България“ ЕАД за прехвърлянето на
вземанията съгласно Договор за цесия от 13.05.2019 г. било видно, че същият е
влязъл в сила и е произвел своето действие.
На базата на изрично пълномощно от
„Банка ДСК“ ЕАД ищеца изпратил от името на цедента уведомителни писма за
прехвърляне на вземането до кредитополучателя К.С.А. и поръчителя В.И.М. и като доказателство, че уведомленията са изпратени до
ответниците прилага копие от Уведомително писмо с баркод * PSFABG00DJU1O*, ведно ( Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJU1O* и
Уведомително писмо с баркод " PSFABG00DJU2P*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJU2P*. Уведомителните
писма били изпратени до адреса на длъжниците, посочен в договора за кредит и договора за поръчителство към него, но и двете
писма били върнати с отбелязване че пратката е непотърсена от адресата.
Изтъква се, че в нарушение на
задълженията си по процесните договор за кредит и договор за поръчителство,
длъжниците не били информирали кредитора за промяната в местоживеенето си,
поради което уведомителните писма за цесията били изпратени на
адресите, декларирани от самите тях при сключване на договора за кредит и
договора за поръчителство, поради това ищеца считал, че длъжниците са надлежно
уведомени за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент),
който е упълномощил за това цесионера.
Сочи се, че нямало пречка цедентът да
упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касаело за
лично и незаместимо действие, а в този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 137
от 02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III гр.о.
При
евентуалност, моля съдът да приеме, че ответниците са уведомени за прехвърляне
на вземането с връчване на настоящата искова молба, ведно с приложените към нея
писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмо -
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжниците за извършената цесия. В този смисъл била и практиката на ВКС: Решение № 123
от 24.06.2009?. по т.д. № 12/2009г. на ВКС, ТК, 2 отделение.
Разяснява се отново, че на основание
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1079 от 04.09.2018 г. и
Изпълнителен лист от 04.09.2018 г., издадени по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа
на Районен съд - Нова Загора, по молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу
кредитополучателя К.С.А. и поръчителя В.И.М. било образувано изпълнително дело
№ 1921/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Сливен. На
основание чл.47, ал.5 от ГПК Поканите за доброволно изпълнение, ведно със заповедта
за незабавно изпълнение били връчени на ответниците, чрез залепване на
уведомления. Копие от съобщенията, заедно с връчените документи с отбелязване
на връчването им били приложени по ч.гр.д. 1482/2018 г. по описа на Pайонен съд - Нова
Загора от ЧСИ П.Г., peг. № 837 на КЧСИ в изпълнение на задължението на ЧСИ по чл.418
,ал.5 от ГПК.
Предвид гореизложеното, ищецът моли съда
да постанови решение, с което да установи със сила на присъдено нещо по
отношение на ответниците К.С.А. с ЕГН ********** *** и В.И.М. с ЕГН ********** ***,
че дължат солидарно на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД
- цедент), следните вземания, за които са издадени Заповед за изпълнение на
парично задължение № 1079 от 04.09.2018 г. и Изпълнителен лист от 04.09.2018 г.
по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, въз основа на
представено Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД, и които
произтичат от неизпълнение на Договор за кредит за текущо потребление от
28.04.2014 г. и Договор за поръчителство от 28.04.2014 г. към него: 7482.67
лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 31.08.2018 г.
до окончателното изплащане на вземането; 671.09 лева - договорна лихва за
периода от 21.02.2018 г. до
30.08.2018 г.; 61.14 лева - лихвена
надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г.
до 30.08.2018 г. и 120.00 лева - дължими такси и разноски (заемни такси).
Предвид разрешението, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ищецът моли да му бъдат присъдени разноските,
направени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора в общ размер от 316.70 лева за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В случай че съдът прекрати
производството по установителния иск по чл.422 от ГПК като недопустимо, ищецът
моли въз основа на изложението от него факти обстоятелства, подробно описани
по-горе, да осъди ответника К.С.А. с ЕГН ********** ***, да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София 1000, район„Оборище бул.„Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2 (като
частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД - цедент), следните суми:
7482.67 лева - главница по Договора за кредит за текущо потребление от
28.04.2014 г. (представляващ сбор от главниците по месечните вноски с падеж от
21.02.2018 г. до крайния падеж - 28.04.2024 г., съгласно погасителен план,
ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане; 671.09 лева - възнаградителна лихва, като част от
месечните вноски с падежи с 21.02.2018 г. до 21.07.2018 г. съгласно погасителен
план; 1442.49 лева - наказателна лихва по т.19.2 от Общите условия към Договора
за кредит, върху горепосочената главница по Договора за кредит за текущ
потребление от 28.04.2014 г. в размер на 7482.67 лева, за периода от 26.07.2018
г. до датата на предявяване на исковата молба.
Посочва се, че основанието на иска е
следното:
- По
чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от ищеца неизпълнение по Договор за
кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г.
- Настъпила предсрочна изискуемост
на цялото вземане, обявена на 25.07.2018 г. с връчването на кредитополучателя К.С.А.
на Нотариална Покана - уведомление с изходящ на БДСК № 05 20-00646/23.05.2018
г. с peг. № 2524,
том 1, акт 186 от 07.06.2018 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, по реда на чл.47 от ГПК.
Поддържа се, че поради преустановяване
на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от
28.04.2014 г. и неплащане на вноските по погасителен план, считано от вноска с
падеж 21.02.2018 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД приложил санкциите, предвидени в
т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, и с Нотариална Покана -
уведомление с изходящ на БДСК № 05-20-00646/23.05.2018 г. с peг. № 2524,
том 1, акт 186 от 07.06.2018 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд Нова Загора -
връчена на 25.07.2018 г. съгласно Протокол на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
НК обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането.
Така ответницата К.С.А. дължала: 7482.67 лева -
главница по Договора за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г.
(представляващ сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 21.02.2018 г.
до крайния падеж - 28.04.2024 г., съгласно погасителен план), ведно със законната
лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
плащане; 671.09
лева - възнаградителна лихва, като част от
месечните вноски с падежи от 21.02.2018 г. (първата просрочена вноска) до
21.07.2018 г. (последната падежирала вноска преди датата на обявяване на
предсрочната изискуемост по кредита - 25.07.2018 г.), съгласно погасителен
план;
Съгласно
т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит „при допусната
забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от
кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на
молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвявал с
договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10
(десет) процентни пункта, а след тази дата със законната лихва по чл.86 от ЗЗД“.
Така, считано от 26.07.2018 г. -
деня, следващ датата на обявяване на предсрочната изискуемост по кредита
(25.07.2018 г.) до датата на настоящата искова молба, върху главницата по
кредита в размер на 7482.67 лева (представляващ сбор от главниците по месечните
вноски с падежи от 21.02.2018 г. до крайния падеж - 28.04.2024 г., съгласно
погасителен план) се начислявала и дължала наказателна
лихва по т.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, в размер на 1442.49
лева.
При условията на евентуалност ищецът е предявил и следния втори
осъдителен иск:
В случай, че съдът отхвърли
установителния иск по чл.422 от ГПК като неоснователен, поради липса на
надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземанията по процесния Договор за
кредит, или прекрати производството по него като недопустимо и разгледа и
отхвърли предявения по-горе евентуален осъдителен иск, моли да приеме, че с връчване на
препис от настоящата искова молба кредиторът „ОТП Факторинг България“ ЕАД
упражнява правото си да
обяви вземанията по процесния кредит за предсрочно изискуеми и моли въз основа
на гореизложеното, съдът да осъди ответника К.С.А. с ЕГН **********
***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: *** (като частен правоприемник-цесионер на „Банка ДСК“ ЕАД
- цедент), следните суми: 7482.67 лева -
главница по Договора за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г.
(представляващ сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 21.02.2018 г.
до крайния падеж - 28.04.2024 г., съгласно погасителен план), ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане; 1632.34 лева - възнаградителна лихва, като част от месечните вноски с
падежи от 21.02.2018 г. до 21.05.2020 г. съгласно погасителен план; 259.02 лева - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към
Договора кредит, върху падежиралата към датата на връчване на настоящата искова
молба на ответника главница по Договора за кредит за текущо потребление от
28.04.2014 г. в размер на 2216.74 лева (представляващ сбор от главниците и месечните вноски с падежи от 21.02.2018 г. до 21.05.2020 г.,
съгласно погасителен план), за периода от 22.02.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба.
Като основание на иска посочва следното:
- По
чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с твърдяното от нас неизпълнение по Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г.
- Настъпила предсрочна
изискуемост на цялото
вземане, обявена връчването на
кредитополучателя К.С.А. н настоящата искова молба.
Поддържа се, че обективните предпоставки
за предсрочна изискуемост на вземането по чл.19.2 от Общите условия към
Договора за кредит са били налице още преди прехвърляне на вземането от „Банка
ДСК“ ЕАД на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, поради забава в плащанията на месечните
вноски по погасителен план, считано от вноска с падеж 21.02.2018 г.
В случай, че съда приеме, че
кредитополучателят не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на
вземането с цитираната по-горе нотариална покана от цедента „Банка ДСК“ ЕАД, го
моли да приеме, че на ответника К.С.А. с ЕГН ********** е обявено
настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по Договора за кредит за
текущ потребление от 28.04.2014 г. с връчване на препис от настоящата искова
молба.
Цесионерът „ОТП Факторинг България“ ЕАД се
ползвал от правото си да обяви предсрочната изискуемост на вземането, поради
настъпилите обективни предпоставки за това
съгласно т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции‘ от Общите условия към
Договора за кредит.
Преобразуващото право за обявяване на
предсрочната изискуемост на вземането било прехвърлено изрично по силата на
Договора за цесия от 13.05.2019 г.
За пълнота на изложението следвало да се
отбележи и наличието на практика на ВКС съгласно която, дори при липса на
изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна
изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия
върху цедента преминавало правото да обяви кредита за предсрочно изискуем (вж. Решение №
204/25.01.2018 г. по т.д. № 2230/2016 г. по описа на ВКС, . т. о.).
Ищецът моли въз основа на изложените от
него факти и обстоятелства, съдът да приеме, че „ОТП Факторинг
България“ ЕАД, като кредитор по процесното вземане обявява на К.С.А. с ЕГН **********,
с настоящата искова молба, че задължението й, произтичащо от Договор за кредит
за текущо потребление от 28.04.2014 г. е предсрочно изискуемо.
Така ответницата К.С.А.
дължала:
- 7482.67 лева -
главница по Договора за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г.
(представляващ сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 21.02.2018 г.
до крайния падеж - 28.04.2024 г., съгласно погасителен план), ведно със
законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане;
- 1632.34 лева - възнаградителна
лихва, като част от неизплатените и падежирали към датата на подаване на
настоящата искова молба месечни вноски с падежи от 21.02.2018 г. (първата
просрочена вноска) до 21.05.2020 г. (последната падежирала вноска преди датата
на подаване на настоящата искова молба).
Претендираната наказателна лихва в
размер на 259.02 лева се дължала на основание т. 19.1 от Общите условия към
Договора за кредит върху съответната главница по всяка от просрочени вноски от
деня, следващ падежа на вноската, до датата на исковата молба, с връчване на
която била обявена предсрочната изискуемост.
Съгласно
т.19.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от деня,
следващ падежната дата, определена в Договора, частта от вноската,
представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, увеличен с
надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
Така ответницата К.С.А. дължала 259.02
лева - наказателна лихва по т.19.1 от Общите условия към Договора за кредит,
върху падежиралата към датата на връчване на настоящата искова молба на
ответника главница по Договора за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г.
в размер на 2216.74 лева (представляващ сбор от главниците по месечните вноски
с падежи от 21.02.2018 г. до 21.05.2020 г., съгласно погасителен план), за
периода от 22.02.2018 г. до датата на предявяване на исковата молба.
Ищецът моли да им бъдат присъдени
направените от „ОТП Факторинг
България“ ЕАД в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП във
вр. с
чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ и на основание чл.127, ал.4
от ГПК посочва следната банкова сметка, ***дължения: IBAN: ***, BIC: *** „Банка
ДСК“ ЕАД с титуляр
„ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Моли
да бъдат приети като писмени доказателства представените копия от документи и отправя
към съда доказателствени искания за допускане извършването на
съдебно-счетоводна експертиза от вещо лице - счетоводител, което да отговори на
изчерпателно посочени от него в исковата молба въпроси, както и да бъде изискано и приложено
ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Ответниците
К.С.А. и В.И.М. не са намерени на посочените в исковата молба адреси за
призоваване. Било е извършено връчване на съдебните книжа, чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 от ГПК, по постоянен адрес, но ответниците не са
се явили да получат книжата в указаня им срок по чл.47, ал.2 от ГПК, с оглед на
това съдът е счел, че са изчерпани всички процесуални възможности за връчване
на исковата молба и приложенията към нея на ответниците по делото.
На
основание чл.47, ал.6 от ГПК съдът е установил редовното им връчване и съгласно
посочения текст от закона и с оглед гарантиране правата на ответниците в
производството са назначени особени представители – съответно за ответницата К.С.А.
– адв.Д.А.Х. ***, а за ответницата В.И.М. – адв.К.Я.Н. ***, които са депозирали
отговори на исковата молба и са изразили становище по иска в срока по чл.131 от ГПК.
С
отговора си особеният представител на ответника К.С.А. – адв.Д.А.Х. *** оспорва
предявените искове, като недопустими и неоснователни и моли да бъдат
отхвърлени.
Излага,
че ищецът счита, че не са налице
законовите предпоставки за предявяване на установителния иск, тъй като поканата
за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на парично задължение по ИД
№ *** на ЧСИ peг. № *** били връчени при нередовна процедура по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Навежда,
че връчителят не е установил и удостоверил, че ответницата К.А. не живее на
адреса, а само, че не била открита. По този начин била изпълнена само една от
кумулативно предвидените предпоставки в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за предявяване
на иска след изменението от 2019 г. - бр.100 ДВ.
Тъй
като в приложенията към исковата молба липсвали книжа, относно връчването на
поканата за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение на парично
задължение на ответницата К.А., не би могла да коментира редовността на
процедурата. Доколкото твърденията в тази насока и възражението за
недопустимост на предявения иск били в полза на ответницата К.А., то адв.Х. се
присъединява към тях.
Сочи,
че незабавното действие във времето на процесуалноправните норми е правен
принцип. След влизане в сила на ЗИД на ГПК, публикуван в бр. 100/2019 г. ДВ
следвало да се прилага новата редакция на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. Съдът бил
служебно задължен да следи за изпълнението на предвидените в тази законова
норма предпоставки за предявяване на установителен иск, като условия за
неговата допустимост. При нередовна процедура, съдът следвало да прекрати
производството .
Посочва,
че ищецът обосновавал своята активна процесуална легитимация с твърдението, че
е цесионер по договор за продажба на вземания , с който „Банка ДСК” ЕАД му
прехвърлила вземането си спрямо ответницата К.А., произтичащо от договор за
кредит за текущо потребление от 28.08.2014 г. Като частен правоприемник на
банката той се ползвал от издадените по нейно искане заповед за изпълнение на
парично задължение и изпълнителен лист.
Ищецът
също така твърдял, че ответницата К. А. е уведомена за извършеното прехвърляне
на вземането срещу нея с уведомително писмо и известие за доставяне, с посочени
баркодове, изпратени на адреса й. Писмото било върнато с отбелязване, че
пратката е непотърсена. От представените писмени доказателства не ставало ясно
кой е доставчикът, за да може да се установи дали той е пощенски оператор,
регистриран да извършва пощенска услуга, в съответствие с чл.18 от Закона за
пощенските услуги, респективно дали е осъществено уведомяване по пощата.
Съгласно
чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето имало действие спрямо длъжника от деня, когато
то му бъде съобщено от предишния кредитор.
Ищецът
твърдял, че преодолял това законово изискване чрез изрично пълномощно, с което
банката го била упълномощила да извърши уведомяването. Прави възражение за
нищожност на упълномощителната сделка на основание чл.26, ал.1, алт.2 от ЗЗД - поради
заобикаляне на изрична императивна правна норма, изискваща съобщаването да се
извърши от предишния кредитор, а не от цесионера. Освен това пълномощното било
без дата и без нотариална заверка на подписи и съдържание. Поради това,
съгласно чл.181, ал.1 от ЗЗД спрямо
ответницата, явяваща се трето лице, той бил без достоверна дата. От това следвало,
че не е установено ищецът да е разполагал с пълномощия да извърши съобщаването
към момента на изпращане на твърдяното уведомление.
По
същата причина не била налице законосъобразна правна сделка по упълномощаване
на ищеца да съобщи прехвърлянето, чрез подадената искова молба. Освен това не
следвало да се приеме ,че съобщаването може да бъде направено редовно на особен
представител, на когото е връчен препис от исковата молба. Представителната
власт на особения представител касаела само процесуалното правоотношение по
делото по което е страна ответницата, но не и материалноправното правоотношение
по съобщаването.
Поради
изложеното ищецът нямал активна процесуална легитимация по делото.
Разяснява,
че срещу ответницата К.А. са
предявени обективно съединени установителен и два осъдителни искове за
солидарното й осъждане да заплати на ищеца заедно с другата ответница сумите:
-
7482.67 лв. главница по договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014
г., ведно със законната лихва от 31.08.2018 г. до окончателното й плащане;
-
671.09 лв. договорна лихва за периода 21.02.2018 г. - 30.08.2018 г.
-
61.14 лв. лихвена надбавка за забава за периода 06.08.2018 г. - 30.08.2018 г.;
- 120
лв. заемни такси и разноски;
-166.70
лв. д.такса и
-150
лв. възнаграждение за юрисконсулт, разноски в заповедното производство.
Оспорва,
че ответницата К.А. е била уведомена за предсрочната изискуемост на вземането.
Ищецът
представял нотариална покана изх. № 05-20-00646/23.05.2018 г. с нот.заверка на
нотариус peг. № 416 от 25.07.2018 г., изпратена до ответницата, с която обявил
кредита за предсрочно изискуем за непогасената главница по договора, лихва с
размер на уговорения лихвен процент и надбавка за забава. Посочвал, че е сторил
това въз основа на чл.19.2 от сключения между страните договор, поради забава в
плащанията на главницата и лихвата над 90 дни.
Посочва,
че съгласно чл.71 от ЗЗД изпълнението на срочното задължение можело да бъде
искано от кредитора и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен
или със своите действия е намалил дадените обезпечения на кредитора или не му е
дал исканите обезпечения.
Според
TP № 4/2013 г. на ОСГТК - т.18,
в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 от ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, ставало изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото
си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявявала
по реда на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора
следвало да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябвало да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Аналогично
обявяването на предсрочната изискуемост следвало да е станало преди предявяване
на осъдителните искове.
Оспорва
редовността на уведомяването с цитираната по-горе нотариална покана. В
разписката към нея било отразено, че връчителят е посетил адреса на
19.06.,26.06. и 07.07.2018 г., не открил лицето на адреса, роднините казали, че
е в чужбина и залепил три уведомления. Счита, че с този запис се установяват
нарушения на изискванията на чл.47, ал.1 от ГПК за редовност на връчването, а
именно:
-
Не било посочено къде е залепено уведомлението. То се залепвало на вратата на
апартамента или на пощенската кутия, а когато няма достъп до тях - на входната
врата или на видно място около нея. Липсвали данни за изпълнението на тези
изисквания.
-
Не било изпълнено задължението ответницата да бъде издирвана на адреса в
продължение на един месец.
- Правилото
за посещения в продължение на един месец не било преодоляно с отбелязването за
дадени сведения за отсъствието на лицето в чужбина от „роднините”. По този
начин не можело да бъде удостоверен друг източник на сведения, в конкретиката,
която изисквал законът. Не били посочени три имена на лицето, за да се приеме,
че то е достатъчно индивидуализирано и е известно.
Поради
това счита, че предявените искове са неоснователни, като преждевременно
заведени и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност, относно погасителните вноски, чийто
падеж бил настъпил три години преди подаване на молбата за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение на 31.08.2018 г. по ч.гр.д.№ 1482/2018 г.
на Pайонен съд - Нова Загора, а именно - 31.08.2015 г. Касаело се за
договор със задължение за периодично плащане и лихви, същите се изсрочвали с
кратка погасителна давност съгласно чл.111 б.„в” от ЗЗД.
Прави
изрично възражение за нищожност на сключения договор за кредит за текущо
потребление, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД. Не можела да
се търси отговорност за неизпълнение на нищожен договор, а основанията за
нищожност били:
-
Въпреки изричната уговорка в чл.12 от договора, че с подписването му
ответницата заявила, че е получила своевременно преддоговорна информация за
вземане на информирано решение за сключването му, това не отговаряло на истината.
Тази клауза от договора била нищожна , като противоречаща на правилата,
визирани от чл.143, ал.1, т.2 ,т.6, т.10, т.П, т.12, т.14 и т.19 от ЗЗП , тъй
като не отговаряла на изискването за добросъвестност и водела до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като:
изключвала или ограничавала правата на потребителя, произтичащи от закон, по
отношение на търговеца или доставчика или на друго лице при пълно или частично
неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения; позволявала на
търговеца да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като
същата възможност не била предоставена на потребителя; налагала на потребителя
приемането на клаузи, с които той нямал възможност да се запознае преди
сключването на договора; позволявала на търговеца да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволявала
на търговеца да променя едностранно без основание характеристиките на услугата;
давала право на търговеца да определи дали изпълнението отговаря на посочените
в договора условия или му предоставя изключително право да тълкува клаузите на
договора; не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
Съгласно
чл.5, ал.2 от ЗПК нужните сведения относно договор за потребителски кредит,
какъвто бил настоящият, се предоставят със стандартен европейски формуляр за
информация, предварително - преди сключването му и с цел кредитополучателят да
има възможност за сравняване на различните предложения и за вземане на
информирано решение, дали за него е подходящ конкретния договор за
потребителски кредит. Твърди, че такива сведения ответницата К.А. не била
получила, най-малко липсвали доказателства да ги е получила и по този начин
била лишена от възможността да сравни предложенията на другите банки и да
направи преценка кои предлагат най-благоприятни условия, а така също и да влияе
относно параметрите, при които се сключва договора за кредит, тъй като те били
определени предварително от ищцовата банка.
В чл.8
от договора за кредит било посочено, че същият се олихвява с преференциален
променлив лихвен процент. В чл.7.1 от Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление било посочено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент, който е зависим от базов лихвен процент - променлива компонента, определян
по одобрена от кредитора методология. Лихвата по кредита се променя при промяна
на базовия лихвен процент по решение на кредитора.
Счита,
че тези клаузи били неравноправни и като такива били нищожни. Не ставало ясно
какъв бил този базов лихвен процент, как се определял той, каква била
методологията на банката за това. Промяната му ставала по едностранно решение
на кредитора. Така банката получавала възможност да действа от позиция на
силата и да променя едностранно договора, както поиска. Фактически била
предвидена санкция, която не произтичала от допуснато виновно неизпълнение по
договора от страна на кредитополучателя. Погазвала се всички правни принципи,
произтичащи от уредените от ЗЗД хипотези за удовлетворяване на кредитора при
виновно неизпълнение и от правната природа на сключения договор.
В
т.9 от договора бил посочен годишен процент на разходите в размер на 12,46,
който можел да бъде променян. Не било посочено как е изчислен той и какви
плащания включвал, какви били допълнителните разходи и какъв е техния размер.
Тази клауза също била неравноправна и като такава - нищожна.
В
чл.11 от договора било посочено, че ответницата дава съгласие за събиране на
суми от нейни сметки в банката при неизпълнение на договорно задължение.
Клаузата била неравноправна, тъй като позволявала директно принудително
изпълнение за всяко претендирано от банката вземане, без надлежна проверка дали
то е основателно.
В
чл.20.1.2, 20.1.6, 20.3 от Общите условия били предвидени различни случаи за
настъпване на предсрочна изискуемост по договора, които били неравноправни и
като такива нищожни. Това били хипотезите при които: друг кредитор предприема
действия за принудително изпълнение спрямо кредитополучателя; при всяко
неизпълнение на договора; при предсрочно изпълнение на един кредит се
превръщали в предсрочно изискуеми и другите кредити.
Твърди,
че клаузите били неравноправни и като такива незаконосъобразни и нищожни, тъй
като предвиждали пренасяне на отговорност за неизпълнение по настоящия договор
от други договори, сключени между банката и кредитополучателя. Те били в
противоречие с чл.21 от ЗЗД, според който договорът пораждал действие между
страните, а спрямо трети лица само в предвидените от закона случаи. Нямало
законова разпоредба, която да позволява пренасяне действието на други договори
по отношение на задълженията по настоящия договор. Това не можело да стане и с
договор, сключен между страните.
Според
TP №3/2017 ОСГТК - т.2, размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следвало да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането.
Ищецът
твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.07.2018 г. Следователно
от тази дата се дължалаа само законната лихва. С предявения иск се претендирала
договорна лихва за периода 21.02.2018 г. - 30.08.2018 г., т.е. за времето от
25.07. до 30.08.2018 г. претенциите за договорна лихва и за обезщетение за
забава били неоснователни, с оглед разрешенията на ВКС в цитираното TP.
Претендира
се също 61.14 лв. лихвена надбавка за забава за периода 06.08.2018 г. - 30.08.2018
г. и тази претенция също била неоснователна, въз основа на посоченото по-горе
възражение. Неустойка за забава можело да се дължи само за онази част от
сделката, чието действие се запазва за времето преди прекратяването на договора
и обявяването на предсрочна изискуемост на задължението. В този смисъл било и TP по т.д.№ 7/2013 г. на ОСГТК.
Не
било представено Приложение № 3 към договора, с което да бъдат установени
претендираните заемни такси и комисиони. Съгласно чл.10-а, ал.4 от ЗПК ищецът
да е разполагал с пълномощия да извърши съобщаването таксите и разноските
трябва да бъдат точно и ясно определени в договора. От представените
доказателства не ставало ясно как са изчислени заемните такси и разноски в
размер на 120 лв., които се претендирали. Поради това претенцията била
неоснователна.
Оспорва представеното извлечение от счетоводните книги по договор
за кредит № 11/21719012/28.04.2014 г. и погасителен план от същата дата, тъй
като счита, че отразените в тях данни не са верни. Моли съдът да разпореди, да
се извърши проверка на истинността на съдържащите се в тях данни при тежест на
доказване за ищеца с оглед направените по-горе възражения.
Не се противопоставя да бъдат приети приложените към исковата молба
писмени доказателства, с изключение на оспорените.
Моли
на съдебно-счетоводната експертиза да бъде поставена задача за изчисляване
размера на усвоената и непогасена главница, без в нея да се включват лихви,
непадежирали вноски и вноски, падежирали преди 31.08.2015 г.
С
депозирания от особеният представител на ответника В.И.М. – адв.К.Я.Н. ***
отговор се оспорват предявените искове, като недопустими и неоснователни и моли
да бъдат отхвърлени.
Разяснява, че е направил всички възможни
усилия, за да установи контакт с лицето, което представлява, но те не дали
резултат, поради което организира защитата му, въз основа на представените по
делото доказателства и чрез възможните процесуални действия в рамките на производството.
На първо място оспорва описаната в
исковата молба фактическа обстановка и обстоятелствата, на които се основават
исковете:
Твърди, че „Банка ДСК” ЕАД не била уведомявала
по надлежен ред ответницата за
настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по Договор за кредит за
текущо потребление от 28.04.2014 г. и Договор за поръчителство от 28.04.2014
г., с което била нарушила сключения между страните договор.
Счита приложените като доказателство за
уведомяването на ответницата Нотариална покана до лицето К.С.А., връчена от
Нотариус Н.Б. (район на действие Pайонен
съд - Нова Загора с peг. № 416 на НК), представена пред нотариуса на 07.06.2018 г. и
връчена на 25.07.2018 г., както и Разписка от 19.06.2018 г., издадена от същия
нотариус във връзка с посочената вече нотариална покана, за неотносима към спора,
доколкото те не доказвали уведомяването по надлежния ред на ответницата.
Посочва
също, че по делото нямало доказателства и за това, че ответницата била
уведомена за прехвърлянето на вземането, съгласно Договор за покупко-продажба
на вземания, сключен на 13.05.2019 г. между „Банка ДСК” ЕАД и „ОТП Факторинг”
ЕАД.
Уведомяването на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането следвало да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Във формираната с редица решения на ВКС съдебна практика (визира решение №
3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК, решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, решение № 123 от
24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК и др.) действително се
приемало, че уведомлението за цесията, изходящо от цедента, но приложено към
исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлявало
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр. първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл.99,
ал.4 от ЗЗД.
Претендира се, съдът да приеме, че
длъжникът следвало да се счита уведомен за цедирането на вземането с факта на
получаване на исковата молба. Счита, че това не е възможно.
Оспорва иска и по размер, като счита, че
не било ясно как се формира претендираната лихвата и не било конкретизирано
защо е начислявана в посочените срокове, какъв бил размерът й и в кои случаи се
начислявала. Оспорва и размера на главницата, както и начина, по който „Банка
ДСК” ЕАД е извършвала олихвяването и погасяването на кредита през целия период
на действие на договора.
Оспорвам и действителността на размера
на договорената лихва по кредита в посочения в договора за кредит размер. Счита,
че клаузите на договора, касаещи размера на лихвата по предоставения кредит, са
в противоречие със закона и морала и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД са
нищожни.
Счита същото и по отношение на клаузите,
касаещи наказателната надбавка. Алтернативно счита, че договорените лихви са
прекомерни, на основание чл.92 от ЗЗД и моли съда да ги намали.
Счита също, че ищецът не бил положил грижата
на добрия стопанин да ограничи имуществените си вреди, като по този начин сам е
допринесъл за увеличаване на договорните и наказателни лихви по кредита и
едновременно с това постигал по-изгодни за себе си неравноправни условия, като
в тази връзка ответникът се позовавал на чл.83, ал.2 от от ЗЗД и чл.143, т.5 и
10 от Закона за защита на потребителите.
Оспорва и твърденията на ищеца за
допуснато неизпълнение по договора за кредит, изразяващо се в неиздължаване на
уговорените месечни погасителни вноски. Счита, че липсват доказателства какво
съставлява неизпълнението - дали това са неплатени вноски, колко, за кои месеци
и в какъв размер.
По представените от ищеца доказателства:
Счита, че няма пречка по делото да бъдат
приети и приобщени описаните в исковата молба Договор за кредит за текущо
потребление от 28.04.2014 г. и Договор за поръчителство от 28.04.2014 г.
Оспорва приложената нотариална покана до
лицето К.С.А., връчена от Нотариус Н.Б. (район на действие Pайонен съд - Нова
Загора с peг. № 416 на НК), представена пред нотариуса на 07.06.2018 г. и
връчена на 25.07.2018 г.
Счита същата за неотносима към спора,
доколкото тя не доказвала уведомяването по надлежния ред на ответницата.
Оспорва Разписка от 19.06.2018 г., издадена
от същия нотариус във връзка с посочената вече нотариална покана, на същите
основания.
Оспорва размера на претендираните суми
(главница, лихви и разноски), тъй като претендираните суми не отразявали
разликата между възникналите по силата на договора за кредит задължения и
платените от ответницата суми. Поради това оспорва изрично и доказателствата,
съдържащи данни относно размера на претендираните вземания.
Поради изложеното моли съдът
да отхвърли предявените искове с размер на главница 7482.67 лв., 671.09 лв. -
договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до 30.08.2018 г., 120 лв. - заемни
такси и 61.14 лв. - лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до
30.08.2018 г. като неоснователни и недоказани.
С оглед изясняване на фактите и обстоятелствата
съдът е назначил исканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, като е
включил в задачите и допълнително поставените от страните въпроси. Заключението
по нея вещото лице С.К.С. е представило в срок.
По делото на 30.06.2021 г. е постъпила и писмена
защита от ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е
представил писмени доказателства: Юрисконсултско пълномощно, Платежни нареждания, Договор
за покупко-продажба на вземания („Договор за цесия”) от 13.05.2019 г., детайли относно обработването на лични данни на администратора „ОТП Факторинг България” ЕАД, Извлечение от
Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия, Пълномощно предоставено от цедента „Банка ДСК” ЕАД на „ОТП Факторинг България” ЕАД за
уведомяване от името на цедента на длъжниците за извършената цесия, Писмено потвърждение за
извършената цесия, Уведомително
писмо с баркод * PSFABG00DJU1O*, ведно с
Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJUlO* и Уведомително писмо с баркод * PSFABG00DJU2P*, ведно с Известие за доставяне с баркод *PSFABG00DJU2P*, Нотариална Покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-20-00646/23.05.2018 г. с peг. № 2524,
том 1, акт 186 от 07.06.2018 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416
от НК и с район на действие Районен съд Нова Загора, ведно с доказателства за
връчване й, Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г., Условия
по програма ДС Практика, Общи условия и Погасителен план към договора, Молба за образуване на
изпълнително дело № 1921/2018 г. по описа на ЧСИ П.Г., per. № 837 на КЧСИ с район на действие ОС Сливен, Извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, Изпълнителен лист от 04.09.2018
г., издаден по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, Заповед за изпълнение на парично
задължение от 04.09.2018 г., издадена по ч.гр.д. J 1482/2018 г. по описа на Районен съд Нова Загора, Списък с разноски по чл.80 от ГПК, направени от ищеца „ОТП Факторинг
България” ЕАД и Декларация от К.С.А..
Безспорно установено е, че на 28.04.2014 г. между
„БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и К.С.А., с ЕГН **********
в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо
потребление и В.И.М., с ЕГН **********, в качеството й на поръчител,
произтичащо от Договор за поръчителство от същата дата, като банката е
предоставила на кредитополучателя сумата от 10000 лв. за текущо потребление,
със срок за издължаване на кредита от 120 месеца, считано от датата на
усвояването, като кредита е бил усвоен еднократно чрез разплащателна сметка № BG3STSA93000021048611
с титуляр К.С.А..
Видно от
договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е
120 месеца, считано от датата на усвояването, а за падежна
дата е прието всяко 21-во число от месеца. Уговорен е краен падеж 28.04.2024 г.
Съгласно чл.8 от Договора, кредитът се олихвява с
преференциален лихвен процент от 10.95 % годишно, формиран при условията по
програма ДСК Практика - неразделна част от Договора за кредит.
По
ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора са издадени
Заповед за изпълнение на парично задължение № 1079 от 04.09.2018 г. и
Изпълнителен лист от 04.09.2018 г., въз основа на представено Извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, К.С.А. с ЕГН ********** и В.И.М. с ЕГН ********** са осъдени да
заплатят солидарно на „Банка ДСК” ЕАД сумите, произтичащи от неизпълнение на
посочените Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г. и Договор за поръчителство от 28.04.2014 г.
Със
съобщение по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова Загора, получено чрез „Банка ДСК” ЕАД
(цедент) на 18.05.2020 г. са дадени указания за предявяване на иск по чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК срещу К.С.А. с ЕГН ********** и В.И.М. с ЕГН **********, длъжници по
горепосоченото частно гражданско дело и в указания от закона и съда едномесечен
срок, ищцовото дружество е депозирало настоящата искова молба по чл.422 във
връзка с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Видно от Договор за покупко – продажба на вземания
(Договор за цесия) от 13.05.2019 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД в качеството на цедент е
прехвърлила на ищеца дължимите вземания по процесния договор за кредит с
посочените кредитополучател и поръчител по силата на Договор за покупко-продажба
на вземания („Договор за цесия”), прехвърлил на „ОТП Факторинг България” ЕАД
пакет от вземания, включително и вземането й към К.С.А. и В.И.М., произтичащо от сключения с
банката Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г., ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви.
По
силата на Договора за цесия и във вр. с чл.429 от ГПК, цесионерът „ОТП
Факторинг България” ЕАД се явява частен правоприемник на заявителя „Банка
ДСК”ЕАД и като такъв се ползва от издадените Заповед за изпълнение и
Изпълнителен лист.
Ищецът
направил опит да уведоми ответниците за прехвърлянето на вземането, но
известията се върнали в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена от
получателя.
Качеството
на кредитор (като цесионер и частен правоприемник на заявителя „Банка ДСК”
ЕАД) обуславя правния интерес на ищцовото дружество „ОТП Факторинг България” ЕАД, в законоустановения едномесечен срок и на основание чл.422 във вр.
с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК да предяви и иск за установяване на вземането по Договор за
поръчителство от 28.04.2014 г. към Договор за
кредит за текущо потребление от същата дата срещу длъжниците К.С.А. и В.И.М..
Неразделна част от Договора са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, с които
кредитополучателят и поръчителя се съгласили, получили и приели с подписването
на Договора видно от представените и приети писмени доказателства.
Безспорно
установено е, че поради преустановяване на погасяването на задължението по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г. и неплащане на вноски по погасителен план, а именно тези с падежни дати
21.02.2018 г., 21.03.2018 г., 21.04.2018 г., 21.05.2018 г., 21.06.2018 г. и
21.07.2018 г., кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е приложил санкциите, посочени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности
и санкции” от Общите условия, като „при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 процентни пункта… След предявяване на молбата за събиране на вземането по
съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД”.
Видно
от приложените по делото доказателства с Нотариална Покана - уведомление с
изходящ на БДСК № 05-20-00646/23.05.2018 г. с peг. № 2524, том 1, акт 186 от
07.06.2018 г. на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК и с район на действие Районен съд - Нова Загора, с
Протокол на Нотариус Н.Б., с peг. № 416 НК настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане е обявена на
25.07.2018 г. на кредитополучателя К.С.А. по реда на чл.47 от ГПК.
С цел изясняване на фактите, обстоятелствата и точния размер на
задължението, съдът назначи на вещото лице С.К.С. да изготви
съдебно-счетоводна експертиза, която бе представена в срок.
В
заключението си, прието от страните и съда, вещото лице С. е установил
следното:
Предоставеният на К.С.А., съгласно Договор за
кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г. кредит в размер на 10000.00 лв. е усвоен напълно от нея на 28.04.2014 г., чрез превод по банкова сметка ***, чиито титуляр е А..
За
погасяване на кредита са постъпили суми в размер на 6377.54 лв., с които са погасени както следва: Главница – 2517.33 лв., Лихва
– 3739.11 лв., Санкционираща лихва върху главницата – 11.10 лв., Такси
амортизация – 110.00 лв.
Плащането
на суми за погасяване на кредита - главница и лихви е преустановено на 18.01.2018 год.
Размерът
на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на подаване на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 31.08.2018 г. е 8334.90 лв. и представлява както следва: Непогасена главница - 7482.67 лв., Непогасена
договорна лихва за периода от 21.02.2018 г. до
30.08.2018 г. – 671.09 лв., Лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до 30.08. 2018 г. – 61.14 лв., Дължими такси и
разноски /заемни такси/ - 120.00 лв.
Актуалният
размер на дължимите суми към датата на изготвяне на заключението - 02.06.2021 г. е в размер - 10427.97 лв.,
представляващи дължимата сума към 31.08.2018 г. плюс законна лихва върху
неиздължената главница от 31.08.2018 г. до 02.06.2021 г. - датата на изготвяне
на заключението.
Броят
и размерът на всички договорени и неиздължени анюитени вноски с настъпил падеж за погасяване на
кредита към:
-
датата на депозиране на настоящата искова молба - 17.06.2020г. е 28 бр. на обща стойност - 4304.34 лв. от които главница - 2028.13 лв. и лихва – 2276.21 лв.
-
датата на получаване на препис от исковата молба от ответника К.С.А.
- 23.11.2020 г. е 34 бр. на обща стойност - 5228.46 лв. от които главница - 2560.88 лв. и лихва 2667.58 лв.
-
датата на получаване на препис от исковата молба от ответника В.И.М.
- 25.01.2021 г. е 36 бр. на обща стойност - 5536.50 лв. от които главница - 2747.44 лв. и лихва 2789.06 лв.
-
датата на изготвяне на заключението - 02.06.2021 г. е 40 бр. на обща стойност - 6152.58 лв. от които главница - 3134.71 лв. и лихва - 3017.87 лв.
Броят
и размерът на всички договорени и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж за погасяване на
кредита след :
-
датата на подаване на исковата молба в Pайонен съд – Нова Загора - 17.06.2020 год. е
47 бр.на обща стойност - 7239.99 лв.от които главница - 5454.54 лв. и лихва - 1785.45 лв.
-
датата на получаване на исковата молба от ответника К. С.Алексадрова
- 23.11.2020 г. е 41 бр. на обща стойност - 6315.87лв.от които главница - 4921.79 лв. и лихва - 1394.08 лв.
- датата
на получаване на исковата молба от ответника В.И.М. - 25.01.2021 г. е 39 бр. на обща стойност - 6007.83 лв. от които главница - 4735.23лв. и лихва -1272.60 лв.
Неизплатената главница по погасителен план за периода от 21.02.2018 г. до 28.04.2024 г. е 75 бр. погасителни
вноски с общ размер - 7482.67 лв.
Общият размер на неизплатената редовна лихва по вноски по погасителен
план с падеж от 21.02.2018 г. до
21.07.2018г. е 6 бр.погасителни вноски на обща стойност - 535.00 лв.
ЗАБЕЛЕЖКА: В исковата
молба на ищеца е посочен период от
21.02.2018 г. до 30.08.2018 г. в размер на 671.09 лв., която сума
съответства на посочения период по погасителния план.
Размерът на неиздължената наказателна лихва за забава по чл.19.2 от Общите условия за периода от 26.07.2018 г. до 17.06.2020 г. - датата на
предявяване на исковата молба върху неиздължената главница по кредита /7482.67 лв./ е в размер на - 1440.41
лв.
ЗАБЕЛЕЖКА: В исковата
молба е посочена сумата - 1442.49 лв.
Размерът на неиздължената наказателна лихва за забава по чл.19.1 от Общите условия за периода от 22.02.2018 г. до датата на
предявяване на исковата молба /17.06.2020 г./ върху падежиралата
към връчване на настоящата искова молба на ответника главница по кредита /представляваща
сбор от главниците по месечните вноски с падежи от 21.02.2018 г. до 21.05.2020 г., съгласно
погасителен план - 2216.75 лв./ е 259.02 лв.
ЗАБЕЛЕЖКА: При определяне
размера на наказателната лихва е приета само надбавката от 10 % по чл.19.1. от Общите условия.
Лихвеният
процент на договорената редовна лихва по кредита през периода на действие на
процесния договор е изменян както следва :
Първоначален процент - 10.95 %. Основание
- чл.8 от Договора. Погасителен план от 28.04.2014 г.
Първо изменение - 11.45 %.
Увеличаване с 0.5 %. Основание - чл.9.1.2. от Промоционалните условия по
кредитна програма ДСК Практика /застраховка,SMS/. Погасиелен план към 21.04.2016 г.
Второ изменение - 12.95 %.
Увеличаване с 1.50 % . Основание - чл.9.1.1. /работна заплата/ от Пром.условия
във връзка с чл. 1.3. Погасителен план към 21.09.2017 г.
Трето изменение - 14.95 %. Увеличаване
с 2 %. Основание - чл.9.2.2. от Промоционалните условия /предсрочна
изискуемост/ във връзка с чл.9.1 и чл.8 от Договора за кредит. Погасителен план
към 21.03.2018 г.
ЗАБЕЛЕЖКА: Промяната на
лихвения процент на договорената редовна лихва по кредита е извършена поради
отпадане на преференции в резултат на нарушения на Промоционалните условия по
кредитна програма „ДСК ПРАКТИКА“.
Приложеният лихвен процент по стандартни договори за кредит за текущо
потребление на „БАНКА ДСК“ ЕАД към датата на сключване на процесия договор за
кредит - 28.04.2014 г. е бил с максимален
размер - 14.95 %.
Размерът
на усвоената и непогасена главница без вноските падежирали преди 31.08.2015 г. е 6665.92 лв. /7482.67 лв. - 816.75 лв./.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза.
Страните също посочват, че приемат заключението на
експертизата и молят съда да се произнесе с решение, съобразно събраните по
делото писмени доказателства и съобразно приетата съдебно-счетоводна експертиза
по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с правно основание чл.422 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.99, ал.3 от ЗЗД, във вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирани страни в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
Безспорно е, че са налице договорни отношения между банката и кредитополучателя, а също и
договор за поръчителство между банката и поръчителя. Налице са и договорни отношения
между третото лице – кредитор и ищец, във връзка с прехвърляне на вземането с
договор за цесия, по силата на който ищцовото дружество е встъпило в правата на
неудовлетворения кредитор.
По същество съдът намира иска за основателен по следните
съображения:
При възприетата правна квалификация, съобразно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената
тежест в гражданския процес, в тежест на ищцовото дружество бе да докаже
обстоятелствата, на които се основава претенцията му, в това число и размера на
дължимите от ответниците суми.
Съответно в тежест
на всеки един от ответниците бе да докаже дали е налице частично или пълно изпълнение
на договорните задължения по договора за кредит, сключен между кредитора „ОТП Факторинг България” ЕАД, като цесионер и частен правоприемник на
„Банка ДСК” ЕАД
по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г. и Договор
за поръчителство от същата дата.
Видно от представените доказателства и приобщената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, съдът счита, че ищцовата страна се явява
изправната страна по Договора за кредит за текущо потребление, тъй като е предоставила
на кредитополучателя договорената сума в пълен размер в деня на сключването му.
Явявайки се неизправна страна, поради преустановяване
погасяването на задълженията си по процесния договор, кредитополучателя -
ответницата К.С.А. е допуснала забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни,
с което съгласно хипотезата на т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции” от Общите условия към Договора
за кредит, целият остатък от кредита е станал предсрочно изискуем.
Същите задължения има и ответницата в настоящото
производство В.И.М., бидейки страна по Договор за поръчителство
от същата дата, която с подписа си собственоръчно се е задължила солидарно да
отговаря за непогасените от кредитополучателя суми в пълен размер.
Относно твърдението на особения представител за
неоснователност и недоказаност на иска и по-точно оспореното връчване на
ответниците на уведомление за извършената цесия, съдът счита, че получаването на уведомлението за цесията в
рамките на исковото производство с връчване на приложените към исковата молба
доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник
съобщение по чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД, не може да бъде игнорирано, следователно
с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника. Както стана ясно в хода на производството
ответниците не са уведомили за промяна на адреса си кредитора, съобразно
клаузите на сключения помежду им договор, с което са поставили своеволно във
физическата невъзможност ищцовата страна да им връчи книжата, свързани с
прехвърляне на вземането.
Не са сторили и никакви действия да заявят своето
постоянно пребиваване за по-дълъг период в чужбина, съгласноизискванията и
разпоредбите на ЗГР, каквито твърдения бяха наведени от особените
представители.
Относно всички наведени възражения от страна на
особените представители на ответниците в настоящото производство - кредитополучателя
К.С.А. и поръчителят В.И.М., съдът счита, че следва да бъдат отхвърлени, тъй
като няма събрани доказателства в подкрепа на направените възражения. Напротив
- от приетата и приобщена към доказателствения материал по делото съдебно-счетоводна експертиза, се доказа че твърденията на ищцовата страна
се явяват основателни, докато наведените възражения от страна на защитата на
ответниците останаха недоказани.
При тези съображения предявеният
положителен установителен иск срещу ответниците, в качеството им на солидарни
длъжници, за установяване в полза на кредитора на посочените в исковата молба
вземания по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 28.04.2014 г. и Договор за поръчителство към него от 28.04.2014 г. е
изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът
не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение,
заедно с обезщетение за забавата. Това право принадлежи само за изправната
страна по договора.
По отношение на предявените евентуални осъдителни
искове, съдът не следва да се произнася, тъй като се е произнесъл по
предявеният установителен иск.
При такъв изход на процеса и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените
разноски по настоящото дело, съгласно представения Списък по чл.80 от ГПК, а
именно: 166.70 лева – държавна такса, 800.00 лева – депозити за особени
представители, 250.00 лева – депозит за възнаграждение за вещо лице и 450.00
лева – юрисконсултско възнаграждение, или общо разноски: 1666.70 лева.
Съгласно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС и предвид изхода на настоящия исков процес, ответникът
следва да бъде осъден, да заплати на ищеца и направените от последния разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора: 166.70 лв. – заплатена държавна такса и 150.00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, в общ размер 316.70 лв.
Водим
от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415 от ГПК, ПО ОТНОШЕНИЕ НА К.С.А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството й на кредитополучател по
Договор за кредит за текущо потребление № 11/21719012 от 28.04.2018 г., сключен с кредитора „Банка ДСК” ЕАД с ЕИК *** и В.И.М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, в качеството й на поръчител по Договор за поръчителство към
него от 28.04.2018 г., ЧЕ ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО НА „ОТП Факторинг България” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България” ЕООД с ЕИК ***, считано от
15.11.2012 г.), представлявано от И.Г.Д.-М. - Изпълнителен директор, В КАЧЕСТВОТО МУ НА ЦЕСИОНЕР, СУМА в общ размер 8334.90
лв. /осем хиляди триста тридесет и четири лева и деветдесет стотинки/,
от които: 7482.67 лв. /седем
хиляди четиристотин осемдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/ – неизплатена главница, 671.09 лв. /шестстотин
седемдесет и един лева и девет стотинки/ - редовна лихва за периода от 21.02.2018 г. до
30.08.2018 г., 61.14 лв.
/шестдесет и един лева и четиринадесет стотинки/
- лихвена надбавка за забава за периода от 06.08.2018 г. до
30.08.2018 г. и 120.00
лв. /сто и двадесет лева/ - заемни такси, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението в Районен съд –
Нова Загора до окончателно изплащане на задължението, за която сума е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК № 1079/04.09.2018 г. по ч. гр. дело № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К.С.А. с ЕГН
********** и В.И.М. с ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТЯТ НА
„ОТП Факторинг България” ЕАД
с ЕИК *** СУМАТА ОТ 1666.70 лв. /хиляда шестстотин шестдесет и шест лева
и седемдесет стотинки/, разноски в настоящото
производство.
ОСЪЖДА К.С.А. с ЕГН ********** и В.И.М. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО НА „ОТП Факторинг България” ЕАД с ЕИК ***, СУМАТА
от 316.70 лв. /триста
и шестнадесет лева и седемдесет стотинки/, представляващи направените
разноски по ч.гр.д. № 1482/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Сливен в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: