Определение по дело №38/2020 на Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………

Гр.Враца 28.01.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година в състав:

                                            

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ                           

 

при участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Цветелин Радойнов, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 38 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба на осъдения Н.М.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание. В молбата се навеждат доводи, че молителят е придобил право за УПО.

Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

В с.з. осъдения заявява, че поддържа молбата си с изложените в нея доводи. Счита, че са налице доказателства, сочещи че са изпълнени изискванията на закона и желае да бъде освободен условно предсрочно.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата, като излага съображения, че осъденият с поведението си не е дал доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпения остатък от това наказание.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно Определение от 19.12.2018 г., постановено по ЧНД  № 1433/2018 год. по описа на РС Видин, по отношение на осъдения Б. са били групирани наказанията, наложени му по НОХД № 88/2018 г. на РС Нова Загора и по НОХД № 686/2018 г. по описа на РС Видин, при което му е било определено за изтърпяване на едно общо наказание в размер на една година „лишаване от свобода“.

Осъденият е постъпил в Затвора Враца на 24.07.2019 год., като до момента фактически е изтърпял 6 месеца и 4 дни. От работа му се зачитат 1 месец и 14 дни, а от предварителен арест 24 дни или общо изтърпяно до момента наказание е в размер на 8 месеца и 12 дни.

Остатъка към  настоящия момент е 3 месеца и 18 дни.

При тези данни е видно, че осъдения фактически е изтърпял повече от 1/2 от определеното му наказание, каквото е изискването на разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и превъзпитава.

При първоначално изготвената оценка са отчетени средни стойности на риска от рецидив - 68 т. В профила на криминогенни нужди с дефицитните стойности са били зоните отношение към правонарушението - поема известна отговорност, но не разпознава факторите за криминалното си поведение, с трайно формиран криминален модел на поведение; Криминално минало — осъждан многократно през годините за користни престъпления, притежание на огнестрелно оръжие и шофиране без СУ МПС; Взаимоотношения - израства в неблагоприятна семейна среда, което развива в него стремеж за водене на ненатоварващ и необременителен начин на живот, има един син, грижите за който е оставил на своя баща; Начин на живот и обкръжение - има контакти с лица от криминалния контингент, които влияят неблагоприятно на поведението му, поддава се на чужди внушения; Умения за мислене - не разпознава проблемите си, не се заема пряко с тяхното решаване, поставя си нереалистични цели, склонен да повтаря допуснати в миналото грешки.

Рискът от вреди е бил среден спрямо обществото, като се е определял от наличните криминални нагласи и нежеланието на лишения от свобода да се съобразява с установените норми и законовия ред в обществото. Липсвала е ясна мотивация за промяна на поведението при живота на свобода.

Първоначалният риск от вреди по време на изтърпяване на наказанието е бил определен като нисък за лишените от свобода.

Рискът от бягство е бил със средни стойности с оглед факта, че Б. имал история на преминаване на границата без разрешително на надлежните органи, за което деяние е получил осъдителна присъда и факта, че се е укривал от българското правораздавателно законодателство в Република Чехия, вследствие на което е издадена и ЕЗА за неговото екстрадиране.

Като цели в плана на присъдата са заложени - разпознаване на проблемите; формиране на ясни и реалистични цели в живота; формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение; превенция на бъдещи правонарушения; пълноценно оползотворяване на престоя в затвора; ограничаване на въздействието на затворническата субкултура; спазване на установените норми и правила в затвора; повишаване мотивацията му за позитивно поведение; подкрепа и мобилизиране на нагласите за законосъобразен начин на живот.

В условията на контролирана среда, през изтеклия период от изтърпяване на присъдата, рискът от вреди е запазил средните си стойности спрямо обществото.

Според ИСДВР, в резултат на проведената индивидуално - корекционна работа при осъдения са настъпили положителни промени в зоната Образование и обучение - с цел повишаване на образователния ценз е записан за ученик в 10-ти клас в учебната 2019/2020г.;

Освен това, Б. е имал примерно поведение, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван.

От началото на месец октомври е мотивиран за участие в курс „Християнски ценности“.

По отношение на извършеното престъпление признава грешката си, но твърде формално поема отговорност за действията си. Преосмислянето и склонността за промяна на досегашното криминално поведение са все още неустойчиви.

Има постоянно жилище, в което да пребивава при евентуално освобождаване от затвора, но до момента е провел само едно свиждане с майка си. Редовно получава финансова подкрепа от вън.

Инспектора СДВР обаче е категоричен, че индивидуално - корекционната работа с л.св. трябва да продължи в посока промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за тяхното решаване.

При постъпването му в затвора той е декларирал невярна информация, че има завършено средно професионално-техническо образование. В последствие, в периода на набиране на желаещи за ученици от страна на училището към затвора, Б. е подал заявление за включване в учебния процес, като е декларирал, че е завършил 10-ти клас. След направена проверка от страна на СУ „***“ обаче е установено, че е той завършил 9-ти клас и няколко пъти, под различни форми на обучение е започвал 10-ти клас. Към момента е настроен формално към учебния процес. Посещава занятията единствено воден от желанието за по-бързо намаляване на остатъка от присъдата.

В местата за лишаване от свобода осъденият демонстрира добро поведение, не са регистрирани агресивни прояви и форми на неподчинение на служителите от надзорно-охранителния състав, но в живота на свобода той води начин на живот, несъвместим с добрите нрави и общочовешки ценности.

Досегашния престой на Б. в затвора не е позволил да се направи категоричен извод за наличие на трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения в затворническото общежитие. Не са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради което индивидуалната работа с него трябва да продължи.

Формираните криминални нагласи и податливостта му на отрицателно въздействие са фактори, които предопределят в голяма степен вероятността от продължаване на престъпната дейност след освобождаването от затвора.

Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени у Б., но все още има дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата и които все още не са изпълнени.

Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.

В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно.

Последното навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.

При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Б. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.

При горните съображения и на основание чл. 440 НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Оставя без уважение молбата на осъдения Н.М.Б., роден на *** год. в гр. ***, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му общо наказание "лишаване от свобода" в размер на 1 година, наложено му с Определение по ЧНД  № 1433/2018 год. по описа на РС Видин, с остатък 3 месеца и 18 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: