№ 1496
гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20234110101196 по описа за 2023 година
Иск с правно основание чл. 422,ал. от ГПК, вр. с чл.500,ал.1,т.3 от КЗ
, чл.86 от ЗЗД
Ищецът ЗАД „Армеец“ , гр.София, чрез пълномощника си юк Ж.
излага, че по ч.гр.д.№ 554/23 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, връчена на ответника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК.
Предявява иск, с който да се приеме за установено между страните, че
ответникът му дължи сумата от 433,80 лева главница, представляваща
застрахователно обезщетение по регресна претенция , ведно със законна
лихва от подаване на иска до окончателното изплащане. Твърди, че с полица
от 3.08.2017 г. ищецът е сключил застраховка „Гражданска отговорност“ и
„Злополука“ за л.а. „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *** собственост на „
Интерлиийз Ауто“ ЕАД със срок на действие от 5.08.2017 г. до 4.08.2018 г.
Сочи, че на 19.09.2017 г. около 21 часа в гр.Велико Търново на
бензиностанция „ОМВ“ на ул. “ Магистрална“ №12 е настъпило ПТП, за
което е съставен протокол № 1614374/19.09.2017 г. Излага, че управляваният
от ответника и лек автомобил при зареждане на гориво на бензиностанцията
при маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят е свободен, блъска
бензиноколонка на бензиностанцията. В протокола за ПТП е отразено, че
автомобилът е напуснал местопроизшествието след инцидента без да се
1
установят нанесените щети и без да се уведомят контролните органи, с което
е осуетена възможността водачът да бъде тестван за алкохол, наркотични
вещества, или техни аналози. Изтъква, че по заведената преписка по щета №
10018100102700 е заплатил на дружеството направените разходи по
увреденото имущество, поради което в качеството си на изпълнил
задължението си застраховател предявява регресен иск срещу ответника. В
съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище поддържа
иска.
Ответникът Л. П. В., чрез особения представител адв.Х****-Й. от ВТАК е
депозирал отговор на исковата молба, в който заявява недопустимост и
неоснователност на иска. Излага, че ответникът не е собственик на процесния
автомобил и че липсват данни как е установена самоличността му. Твърди, че
не са налице предвидените в закона предпоставки за реализиране
отговорността на ответника по предявения регресен иск и излага подробни
съображения. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли
съда да отхвърли иска, като неоснователен. В съдебно заседание поддържа
изложеното становище.
Съдът, като обсъди становищата на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено следното от фактическа страна:
От приложения нотариален акт № 218, т.2, рег.№ 3022,д.№
211/12.11.2003 г. на нотариус Д.Рачевец , рег.№ 430 в НК с район на действие
ВТРС е видно, че собственик на УПИ, върху което е построена и е издадено
разрешение за ползване № 015/ 11.03.2004г. на строеж: „Търговски обект с
бензиностанция и газстанция с външно Ви К и ел.захранване- ОМВ“ е „ ОМВ
България“ ЕООД. От съставения протокол за пътно-транспортно
произшествие № 1614374/19.09.2017 г. се установява, че на 19.09.2017 г.
около 21:05 часа в гр.В.Търново, ул.“ Магистрална“ № 12 водачът на
автомобил „Тойота Хайлукс с рег.№ **** –Л. П. В. преди да започне
движение назад не се е убедил , че пътят зад МПС е свободен и че няма да
създаде опасност, или затруднение и се блъска в бензиноколонка на
бензиностанция „ОМВ“, с което реализира ПТП с материални щети- сервизен
шкаф на бензиноколонка 3/4, деформации и счупвания. В протокола е
отбелязано, че водачът е напуснал местопроизшествието. Протоколът е
подписан от съставителя и от участниците в произшествието. Във връзка с
2
ПТП е съставен АУАН № 1599/21.09.2017 г. и е издадено Наказателно
постановление № 17-1275-001715/4.10.2017 г. от началник група към ОД МВР
В.Търново, Сектор „Пътна полиция“, с което на ответника за нарушение на
чл.40,ал.1 от ЗДвП- движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да
създаде опасност за останалите участници в движението и нарушение на
чл.123,ал.1,т.3,б.“а“ от ЗДвП- не оказва съдействие за установяване на
вредите от ПТП, не остава на мястото на произшествието, за да изчака
компетентните органи, са наложени административни наказания – глоби и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Наказателното
постановление е връчено на нарушителя и глобите са платени, видно от
писмо до ищеца от ОДМВР В.Търново от 17.01.2019 г. Автомобилът , с
който е причинено ПТП е бил застрахован в ищцовото застрахователно
дружество по полица № BG/11/117002146461/3.08.2017 г. за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ и „Злополука“ . Издадена е фактура
№ **********/18.01.2018 г. за извършения ремонт на стойност 508,56 лева с
ДДС / 423,80 лева без ДДС/. От приобщения доклад по щета №
10018100102700/16.08.2018 г. е видно, че по заведената претенция срещу
застрахователя за обезщетение на база предоставена фактура относно
стойността за отстраняване на повредите, причинени по сервизен модул за
вода към 3/4 бензиноколонка на бензиностанция „ОМВ“ В.Търново се
предлага да се изплати на увреденото лице „ОМВ България“ ЕООД сумата от
423,80 лева и да се упражни регрес спрямо причинителя на вредата за сумата
от 433,80 лева / включени 10 лева ликвидационни разноски/. С платежно
нареждане от 19.09.2018 г. застрахователното дружество е изплатило на
увреденото лице сумата от 423,80 лева. Изпратена е регресна покана относно
щета на „ЗАД Армеец“ № 10018 1001 02700 от 21.09.2018 г., за която няма
данни да е достигнала до ответника. Издадена е заповед за изпълнение №
195/21.02.2023 г. по ч.гр.д.№ 554/2023 г. на ВТРС в полза на ищцовото
застрахователно дружество срещу ответника за сумата от 433,80 лева,
връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. В съдебно заседание са събрани и
гласни доказателства. Св. Й. заявява, че по времето на ПТП е била управител
на търговския обект, но тъй като постоянно са се случвали подобни
инциденти, не помни конкретния случай. Заявява, че положеният подпис под
предявения и протокол за ПТП е неин.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
3
правни изводи:
Иска е процесуално допустим. По същество е основателен.
Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е
депозиран в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, връчена по
чл.47,ал.5 от ГПК. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и
успешното доказване предполага установяване на правото на ищцовото
застрахователно дружество по регресния иск срещу виновното лице. Според
разпоредбата на чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от него обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато последният е напуснал мястото на настъпването на пътно-
транспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ, или по друга неотложна причина. В този случай
тежестта на доказване носи виновният водач. За да се уважи предявения
регресен иск е необходимо да се установят пълно и главно следните
кумулативни предпоставки: валидно застрахователно правоотношение между
застрахователното дружество и застрахованото лице към датата на събитието,
осъществен деликт от застрахованото лице, което не е изпълнило
задължението си да остане на мястото на произшествието преди идването на
контролните органи, когато оставането му е задължително по закон и платено
застрахователно обезщетение на увреденото при произшествието лице. По
делото не се спори, че на 19.09.2017 г. в гр.В.Търново на ул.» Магистрална»
№12 водачът на л.а.«Тойота Хайлукс» с рег.№ **** Л. П. В. е причинил ПТП,
като при извършване на маневра движение на заден ход, без да се увери, че
пътят е свободен е блъснал бензиноколонка на бензиностанция «ОМВ» и е
причинил имуществени вреди. След това е напуснал местопроизшествието
без да изчака компетентните органи. Установи се още, че автомобилът е
застрахован по задължителна застраховка «Гражданска отговорност» при
ищцовото дружество, при което след отправена претенция от увреденото
лице е заведена щета №10018100102700/16.08.2018 г. Доказа се и
извършеното плащане от страна на застрахователното дружество към
увреденото лице «ОМВ България» ЕООД за сумата от 423,80 лева,
4
представляваща обезщетение за причинените материални щети в резултат на
ПТП. Доказа се, че във връзка с реализираното ПТП на виновния водач е
съставен АУАН и е издадено НП , връчено и влязло в законна сила. Ищецът
основава регресната си претенция срещу ответника с неговото виновно
поведение, изразяващо се в напускането на мястото на произшествието преди
пристигане на компетентните органи, когато това е било задължително.
Ответникът, чрез особения си представител оспорва да е имал такова
задължение, при което счита, че липсата на виновно поведение води до липса
на основание за регресния иск на застрахователя спрямо него. Съдът не
споделя това възражение. Правилата за движение по пътищата, правата и
задълженията на всеки участник в движението и изискванията към пътните
превозни средства и водачите им са уредени в Закона за движение по
пътищата. Глава Втора, Раздел XXIII от ЗДвП в чл. 123, ал.1 и 2 разписва
задълженията на водач на пътно превозно средство, който е участник в
пътно-транспортно произшествие. Анализът на цитираната правна норма
показва, че водачът е длъжен да остане на мястото на произшествието до
пристигане на компетентните органи на МВР, след като ги е уведомил,
когато от произшествието има пострадали хора -чл.123,ал.1,т.2, б."б" и
когато, ако са причинени само имуществени вреди между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата , свързани с него -
чл.123,ал.1, т.3, б. "в" от ЗДвП. Тогава те без да напускат
местопроизшествието уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието и изпълняват дадените им указания. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства е видно, че при реализираното пътно-
транспортно произшествие на 19.09.2017 г. са причинени имуществени вреди
по спомагателни части – сервизен шкаф на бензиноколонка на
бензиностанция «ОМВ», като след причиняването им ответникът е напуснал
района на обекта и е потеглил в неизвестна посока. Горното е отбелязано в
съставения протокол за ПТП, който представлява официален документ по
смисъла на чл. 179 ГПК и се ползва с обвързваща съда доказателствена сила
не само относно авторството на материализираното в съдържанието му
изявление на длъжностното лице, но и с материална доказателствена сила
относно изявленията пред съответното длъжностно лице и за извършените
от него и пред него действия, тъй като истинността му не е оспорена в хода
5
на съдебното производство. По този повод е ангажирана и
административнонаказателната онтговорност на виновния водач, който не е
имал възражения нито срещу съставения АУАН, нито срещу издаденото
наказателно постановление. При доказано причинените материални щети на
юридическото лице ответникът е имал задължение да остане на
местопроизшествието, тъй като не е имало съгласие между участниците
относно обстоятелствата, свързани с него. Съгласието би се изразило в
подписването на двустранен констативен протокол за ПТП според
изискванията на чл. 123,ал.1,т.3, б. « б» от ЗДвП, какъвто не се твърди да
има. Липсата на такъв протокол и напускането на местопроизшествието от
водача непосредствено след причиняването на щетите следва да се приравни
на хипотезата на разногласие между участниците относно обстоятелствата,
свързани с него и пораждащите се от това задължения съгласно чл. 123, ал.1,
т.3, б. «в» от ЗДвП. Що се отнася до възражението, че в случая не може да
има разногласие, тъй като има само един участник в ПТП и това е ответника ,
същото не може да бъде споделено от съда. Съгласно §6,т.30 от ДР на ЗДвП
, пътно-транспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на
движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или
смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение,
товар или други материални щети, а според § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП участник
в пътно-транспортно произшествие е всеки, който е пострадал при
произшествието или с поведението си е допринесъл за настъпването му.
Тълкуването на двете легални дефиниции води до извода, че в конкретния
случай при причинени от ПТП материални щети на юридическото лице
същото се явява участник в това произшествие, като пострадал от него.
Неоснователно е и релевираното възражение за изтекла погасителна давност
за вземането, тъй като правото на застрахователя да предяви регресна
претенция срещу причинителя на вредата възниква при реализиране на
фактическия състав на чл. 500, ал.1,т.3 от КЗ, един от елементите на който е
извършено плащане. Видно от приетия платежен документ застрахователят е
платил сумата по претенцията на увреденото лице на 19.09.2018 г. и от този
момент започва да тече общата петгодишна погасителна давност за
вземането, която към подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 17.02.2023
г. не е изтекла. С оглед горното съдът счита, че ищецът доказа основанието и
размера на регресната си претенция спрямо ответника. Иска е основателен и
6
следва да се уважи, като се приеме за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 433,80 лева главница, представляваща
заплатено обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 423,80
лева и 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законна лихва от подаване
на заявлението- 17.02.2023 г. до окончателното изплащане. При този изход на
делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски за заплатена ДТ, която е дължима в размер
на 25 лева на основание чл. 12,вр. с чл.1 от Тарифа за ДТ, които се събират
от съдилищата по ГПК / внесената ДТ в заповедното производство е 25 лева и
общо дължимата за исковото производство при цена на иска 433,80 лева е 50
лева/; депозит за свидетел в размер на 20 лева; възнаграждение за особен
представител от 400 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от
съда на основание чл. 78,ал.8 от ГПК в размер на 100 лева, или общо 545
лева. С решението по установителния иск съдът се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските и в заповедното производство,
съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати разноските в заповедното
производство в размер на 75 лева, от които 25 лева ДТ и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл.422,ал.1 от
ГПК , вр. с чл. 500,ал.1,т.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД от ЗЗД, че Л. П. В. с ЕГН
********** от гр. В*** ДЪЛЖИ на «ЗАД АРМЕЕЦ» с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.София, ул.» Стефан Караджа» №2
сумата от 433,80 /четиристотин тридесет и три лева и 80 ст./ главница,
представляваща заплатено обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 423,80 лева и 10 лева ликвидационни разноски, ведно със законна
лихва от подаване на заявлението- 17.02.2023 г. до окончателното изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
554/2023 г. на ВТРС.
7
ОСЪЖДА Л. П. В. с ЕГН ********** от гр. В*** ДА ЗАПЛАТИ на
«ЗАД АРМЕЕЦ» с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.София, ул.» Стефан Караджа» №2 сумата от 545 / петстотин четиридесет
и пет/ лева разноски в исковото производство и сумата от 75 / седемдесет и
пет / лева разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски Окръжен съд ,
чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8