РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Монтана, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Костадин Живков
Димитрина Николова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600064 по описа за 2023 година
С Определение на РС Лом, постановено по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 от
НПК на 19.01.2023 г. по ЧНД № 575/2022 г., е оставено без уважение, като
неоснователно искането нa осъдения Р. Ц., с EГH **********, за групиране нa
наложените му пo HOXД № 292/2022 г. и HOXД № 479/2022 г. и двете пo
oпиca нa PC-Лoм наказания, тьй като нe ca налице предпоставките за
приложение разпоредбите нa чл. 25, aл. 1 във вp. с чл. 23, aл. 1 НК.
Недоволен от така постановеното определение е останал осъдения Р. Ц..
Обжалва го в срок с оплакване за незаконосъобразност. Твърди, че по
отношение на двете наложени с присъдите му наказания може да бъде
извършено групиране до размера на най- тежкото от тях, тъй като когато е
извършил деянието по една от присъдите другата не е била влязла в законна
сила и съдът не се е съобразил с разпоредбата на чл.183, ал.1 и ал.2 от НПК,
която визира как се изчисляват сроковете и кога една присъда влиза в сила.
На проведеното от въззивния съд разпоредително заседание от
21.02.2023 г. е прието, че следва да бъдат изискани справки от ГДИН за
изтърпените до момента наказания от Ц..
В съдебно заседание пред въззиввната инстанция представителят на
Окръжна Прокуратура Монтана излага доводи за неоснователност на
1
жалбата. Счита, че първоинстанционното определение не страда от пороци
и предлага да бъде потвърдено.
Жалбоподателят, чрез защитника си, моли да бъде отменено
определението и бъде извършено групиране на наказанията по посочените
дела, като излага отново доводи във връзка с разпоредбата на чл.183 от НПК
и изчисляването на сроковете, досежно влизането на една присъда в сила.
В производството пред въззивната инстанция, като писмено
доказателство е прието справка от ГДИН.
Въззивният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери
изцяло правилността на обжалваното Определение, намира следното:
Въззивната жалба е допустима – подадена е в срок, от страна, която
разполага с процесуалната възможност за въззивно обжалване, а
съдържанието й е съответно на закона.
Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по молба на
осъдения за групиране на две конкретни наказания.
Съдът е изискал актуална справка за съдимост, справка от ГДИН и
протокол по НОХД №292 по описа за 2022г. на РС Лом, с който е одобрено
споразумение и е прекратено производството по делото и въз основа на тях е
приел, че осъдения към настоящия момент има влезли в сила 5 бр. присъди
/три от тях са изтърпяни/. Искането касае последните две наказания, които са
за престъпление против собствеността пo чл. 196, aл. 1, т. 1 HK и общоопасно
престьпление пo чл. 343в, aл. 2, във вр.с aл. 1 НК.
За да cc приложи разпоредбата на чл. 25, aл. 1, във вр.с чл. 23, aл. 1 HK е
необходимо деянията, за които са наложени съответните наказания да са
извършени в условията на реална съвкупност, т.е. преди да има влязла в cилa
присъда, за което и да е от тях. Видно oт събраните пo делото доказателства,
това не е така. B случая HOXД № № 292/2022г. на PC Лом е приключило с
Определение пo чл.382, ал.7 от НПК, имащо характер на присъда, с което
съдът е одобрил постигнато между защитника и PП Монтана, TO гр.Лом
Споразумение, с което подсъдимия се е признал за виновен в извършване на
престъпление „кражба“, квалифицирана от обстоятелството, че е извършено в
условията на опасен рецидив. Споразумението е постигнато в съдебно
заседание проведено на 28.09.2022г., като виднo от съдебния протокол,
съдебното заседание е започнало в 10.30 часа и е приключило в 11.15 часа.
Съдът е одобрил с Определение пo чл.382, ал.7 от НПК постигнатото
споразумение, което определение е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Второто наказание, което касае молбата на осъдения е за престъпление пo
чл. 343в НК, което е извършено на 28.09.2022 г. около 14.50 часа в село * или
някoлко часа след приключване на съдебното заседание, в което съдът е
одобрил сключеното между Ц. и неговия защитник oт една страна и
прокурора oт друга страна споразумение.
При служебната проверка на определението по реда на чл. 314 от НПК,
2
въззивният съд не констатира допуснати процесуални нарушения в
първоинстанционното производство: съдът е обсъдил всички осъждания на
лицето, проверил е кои от тях са изтърпяни и е преценил дали са налице
основания по чл. 25 и/или чл. 27 от НК по отношение на всички осъждания.
Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдът е
приел, че за да извърши групиране е необходимо деянията, за които са
наложени съответните наказания да са извършени в условията на реална
съвкупност, т.е. преди да има влязла в cилa присъда, за което и да е от тях. В
случая HOXД № № 292/2022г. на PC Лом е приключило с Определение пo
чл.382, ал.7 от НПК, имащо характер на присъда, която е окончателна и не
подлежи на обжалване и протестиране. Съдебното заседание е започнало в
10.30 часа и е приключило в 11.15 часа. Деянието по HOXД № 479/2022 г. е
извършено на 28.09.2022 г. около 14.50 часа- някoлко часа след приключване
на съдебното заседание, т.е след влизане в сила на присъдата/определението/.
Моментът на влизане в сила на присъдите и решенията е от значение за
привеждането им в изпълнение, за определяне на началния момент при
изчисляване на давностен срок, за определяне на началния момент на срока за
реабилитация, при определяне на общо наказание, при решаване на въпроси,
свързани с повторност и опасен рецидив, с приложение на чл.78а от НК, при
определяне на срока, в който може да бъде подадено искане за възобновяване
на наказателно дело.
Единствената разпоредба, уреждаща влизането в сила на съдебните
актове, постановени в наказателния процес, е тази на чл. 412, ал. 2 от НПК.
Действащата норма на чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК дава основание за
тълкуване, че съдебният акт – присъда или решение, който не подлежи на
инстанционен контрол, влиза в сила от момента на постановяването му.
Поради изричното законово предвиждане за влизане в сила на съдебен акт,
неподлежащ на инстанционен контрол, това основание не е посочено отделно
в разпоредбата на чл. 323 от НПК за връщане на жалбата или протеста, а се
извежда от общото правило по чл. 412, ал. 2, т. 1 от НПК. Не са налице
противоречия в съдебната практика и нормата на чл. 412, ал.2, т. 3 от НПК не
позволява различно тълкуване от това, че съдебният акт - присъда или
решение, влиза в сила с изтичане на срока за обжалването им, когато не са
подадени жалба или протест.
В тази връзка се поставя въпросът за правилата за броене на сроковете.
Нормата на чл.183, ал.1 и ал. 2 от НПК касае изчисляване на сроковете
свързани с невлязъл в сила акт на съда. В този смисъл е и Тълкувателно
решение №5 от 21.05.2018 година на ВКС.
По изложените съображения, Окръжният съд не намира основание за
отмяна, респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което и на
основание чл.334, т.6 от НПК го потвърждава, затова
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.01.2023 г. по ЧНД № 575/2022 по
описа на РС Лом.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4