№ 6686
гр. София, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110130682 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ
вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ АД твърди, че на 05.03.2017 г. в гр. София, в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, е настъпило
събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него
лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендер“ с рег. № *****, в размер на 1179,87лева ,
като в този размер твърди да е изплатил застрахователно обезщетение. Твърди, че причина
за настъпване на застрахователното събитие е попадането на автомобила в необозначена и
необезопасена канална решетка на пътното платно, която се обръща върху автомобила и му
нанася вреди. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът в качеството му на
стопанин на пътя. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е
възникнало регресно вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата,
заедно със законната лихва от 08.06.2022 г. до погасяване на задължението. Претендира и
мораторна лихва за забава от 08.06.19г. до 08.06.22г. в размер на 359,56лева . Претендира
разноски.
Ответникът ****** община оспорва иска, като твърди, че не е налице
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка, че вредите не са
настъпили от описаното събитие, че ищецът е имал основания да откаже плащане на щетата,
че не е налице покрит риск, че обезщетението надхвърля размера на действителните вреди.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника –„ФИРМА“ АД ангажира писмено
1
становище за неоснователност на исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на регресното вземане по
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти:
да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във връзка със
стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно
събитие, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на
застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия
случай посочените предпоставки са налице.
С определението от 28.11.2022 г. за безспорни между страните и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства: че на 05.03.2017 г. посоченият в исковата
молба лек автомобил марка“Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ****** , е участвал в ПТП, че
ищецът е изплатил на собственика на автомобила сумата 1169,87 лева за вредите, настъпили
от твърдяното ПТП, че пътят, на който се твърди да е реализирано ПТП, се стопанисва от
ответника. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за
доказано.
Видно от представената по делото застрахователна полица, между собственика на
увредения автомобил и ищеца „ФИРМА“АД е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ за увредения автомобил със срок на покритие към датата на произшествието-
05.03.17г. , поради което съдът намира за доказано наличието на валидно правоотношение
по договор за имуществена застраховка.
От показанията на свидетеля Е. Б., които съдът кредитира като обективни и
житейски логични, съответстващи на приобщените писмени доказателства по делото, се
установява, че на 05.03.2017 г., в гр. София, при управление на процесния автомобил
свидетелката преминава с автомобила си през шахта на пътното платно с предна гума , при
което шахтата се обръща върху колата. В резултат на горното свидетелства, че са били
засегнати две врати и калника на автомобила. Свидетелката заявява, че шахтата не е имала
предупредителен знак.
Този извод се потвърждава и от заключението на съдебната автотехническа
експертиза, неоспорена от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, според което е налице
причинна връзка между описания от ищеца механизъм на произшествие и настъпилите
2
вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответникът,
който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи повредената шахта с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението.
Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай
именно бездействието на последните по необезопасяването на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл.
49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето защо,
съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите, причинени на
процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване възлиза на 931,22лева , като
се дължат и ликвидационни разноски в размер на 10лева. Делинквентът/лицето, което
отговаря за него дължи обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на вредите с
овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на
увредената част/. Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за
възстановяване на вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря за него понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този смисъл съдът
споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно
които при обезщетяване по реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се
взема предвид изхабяването на вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане надхвърля размера на
действителните вреди, определен по горепосочения начин, то в полза на ищеца възниква
вземане в размера ,посочен от вещото лице в експертизата , заедно с ликвидационни
разноски – в размер общо на 941,22лева, като до пълния предявен размер на претенцията от
1179,87лева искът за главницата следва да се отхвърли / или за разликата от 256,65лева/ .
Доколкото не са налице доказателства за извършено плащане след поканата ,
отправена до ответника и получена на 31.07.17г., последният дължи обезщетение за забава в
размер на 286,81лева за периода от 08.06.19г. до датата на исковата молба , като за
горницата над този размер до пълния предявен размер от 359,56лева / или за разликата от
72,75лева/ искът за мораторна лихва следва да се отхвърли.
3
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски съразмерно на
уважените и отхвърлени искове.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите разноски в размер на 391,90лева , изчислени съразмерно на уважените искове / в
т.ч. за държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за свидетел и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер/.
На ответника съразмерно на отхвърлените искове, следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 34,13лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” АД, ******
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 941,22 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско” за вреди на лек автомобил марка „Мицубиши Аутлендър“ с рег. №
****** , причинени вследствие на ПТП, настъпило на 05.03.2017г. в кв. „Кръстова вада“, по
ул. „Гатьо Шишков“ в гр. София , заедно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
погасяване на задължението, както и мораторна лихва в размер на 286,81лева за периода от
08.06.19г. до 08.06.22г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на застрахователно
обезщетение за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 1197,87лв. /
или за сумата от256,65лева/ , както и иска за мораторна лихва за забава за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 359,56лева / или за сумата от 72,75лева/ .
ОСЪЖДА ****** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „ФИРМА” АД, ******
на основание чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК сумата от 391,90 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ФИРМА” АД, ****** да заплати на ****** община, адрес: гр. АДРЕС,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 34,13 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на
ответника- „ФИРМА“АД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4