В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Росица Кокудева | |
и за да се произнесе ,взе предвид следното: Производството е по чл.59 ЗАНН. Постъпила е жалба с вх. №..../07.12.2010г. от "................", представляван от М. А. А. Г.З. против наказателно постановление № ..../22.11.2010г. на И. Д. директор К. ТД на Н. Г.П., О. С., с което е наложена административна санкция -имуществена санкция -500 лева, на основание чл.355, ал.1 КСО. Счита, че П. съставяне на акта за административно нарушение и П. издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и на материално-правни норми. Твърди, че като работодател е подал в законоустановеният срок декларация образец №6 за месец юни 2010г., но по технически причини се било получило разминаване. Твърди, че изготвил декларация образец №1 и декларация образец №6 и ги предал на лицето Р. И., негова позната, която по електронен път да ги придвижи до ТД на Н. П., О. С.. Твърди, че осигурителните вноски са внесени К. момента на съставяне на акта, няма публични задължения К. 01.11.2010г., което е смекчаващо вината обстоятелство. Твърди, че няма вина, че подадената от него декларация не е стигнала навреме до получателя. Прави възражение, че е опорочена процедурата по съставяне на акта за административно нарушение както и на издаденото въз основа на него наказателно постановление,тъй като не е установена по безспорен начин вината му. Поради това извършеното нарушение следва да се квалифицира като маловажен случай. Поради това молби съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. В съдебно заседание пред районен съд Г.З. жалбоподателят "....................", представляван от М. А. А. Г.З., чрез адв.Г. поддържа жалбата като счита че доверителят му не е извършил нарушението виновно, тъй като е направил всичко необходимо, за да изпълни задълженията си К. Национална агенция по П. и няма публични задължения. Въззиваемият, И. Д. директор -О. С. К. териториална дирекция на Н. Г. П. се представлява от гл.юриск. М., която поддържа становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно . Р. П. Г.З., редовно и своевременно призована, не изпраща представител . След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното: Жалбоподателят ...................... в качеството си на работодател не е депозирал в законоустановения срок декларация образец № 6 за месец юни 2010г.Съгласно чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/29.12.2005г.на Министъра на финансите за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените П. тях лица, както и от самоосигуряващите се лица е следвало да бъде подадена не по-късно от деня, който е последен работен ден на календарният месец, през който са били дължими осигурителните вноски,вноските по фонд ГВРС и данъкът по чл.42 ЗДДФЛ-декларация образец № 6 е следвало да бъде депозирана до 30.07.2010г. Декларацията е изпратена по пощата на 20.08.2010г. и е заведена с № ..../20.08.2010г.Установено е нарушение на императивна правна норма-чл.5,ал.4т.2 КСО във вр.с чл.5,ал.6 КСО във вр. с чл.3,ал.3 от Наредба Н-8/29.12.2005г. на МФ. Актът за констатирано нарушение е връчен по надлежният ред като в самият акт за установяване на административно нарушение не е направено възражение. Писмено обяснение е депозирано от нарушителя отделно в деня на връчване на акта. Установява, че на 26.07.2010г. депозирал заявление на документи с УЕП на упълномощено лице, като не е знаел, че заявлението трябва да се депозира и на хартиен носител в ТД на Н..На следващият ден подал декларация образец №1 и декларация №6 с електронен подпис и информацията била приета успешно.Заминал на почивка в Гърция и след като се върнал разбрал че информацията му е била отхвърлена. В хода на съдебното производство е разпитана св. Р. Н.-свидетел по акта за констатирано нарушение,която установява, че акта е изготвен в присъствието на нарушителя и в момента на подписването му последният не е направил възражения. Св.Р. И. установява, че същата работи като социален работник в .................... Г.З.. Тя му предложила на М. А. по електронен път самата тя да му подаде информацията чрез електронен подпис на фирма ".........................." ЕООД. Тази фирма я представлява нейният син-А. И. Тя на 26.06.2010г. подала информацията по електронен път за м.юни 2010г. и получила входящ номер за депозираното заявление на упълномощено лице. След като се върнала от Гърция август 2010г. установила, че информацията не е била приета. Съдът констатира, че заявлението не е депозирано на хартиен носител каквото е изискването на чл.7 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г на МФ поради което Н. не е била уведомена, че "....................." ще упълномощи "......................" да подава по електронен път за него информация. Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните писмени и гласни доказателства. П. така установената фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на наказателното постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложената административна санкция, съдът направи следните правни изводи: Въззивната жалба е депозирана в законния срок от легитимен субект, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Наказателно постановление №..../22.11.2010г. е издадено от компетентен орган-от И. Д. директор К. ТД на Н. Г.П., О. С.. Образуваното административно-наказателно производство е проведено законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок от съставяне на акта по чл.34, ал.3 ЗАНН.Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 ЗАНН като съставеният акт и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, която да му позволява да разбере в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Относно документите, които са приложени от страна на жалбоподателя същите, въпреки че не са относими К. спора също сочат, че декларация образец № 6 не е постъпила в законоустановения срок, както и по законоустановения ред в ТД на Н.. Видно от протокола за приемането на декларация образец № 6 същата не е приета, а за това действие не може да се търси отговорност от лице -служител в ТД на Н., а това е вследствие програмния продукт за приемането на документи по електронен път. К. преписката са приложени декларация образец № 6; протокол за приемане на същата и справка за задълженията на осигурител, имайки предвид жалбоподателя, от които е видно, че декларацията, която е предмет на спора е с входяща дата 20.08.2010 г. Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 декларацията е следвало да се подаде до 30.07.2010 г. Нормата на чл. 3, ал. 3, т. 1, която е императивна, посочва кога са дължими осигурителните вноски, а това е съгласно чл. 7, ал. 3 от КСО, когато възнагражденията са начислени, но неизплатени, или не са начислени, осигурителните вноски се внасят до края на месеца, следващ месеца през който е положен труда. Безспорно се установява, че декларацията е постъпила на 20.08.10 г. Ето защо законосъобразно административно- наказващия орган е ангажирал отговорността на в качеството на работодател и осигурител. Наложената санкцията по чл. 355, ал. 1 КСО е в минимален размер и тъй като е определена от самата норма, то и в тази част наказателното постановление е законосъобразно. Неоснователно е възражението в жалбата, че са нарушени императивни норми на ЗАНН, но не са изложени конкретни доводи ,подкрепени с доказателства за такива нарушения. Съгласно установеното от разпита на свидетелката по съставяне на акта същият е съставен по реда на ЗАНН. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението като такова по чл.355, ал.1 КСО. Предвиденото в Кодекса за социално осигуряване наказание е административна санкция от 500 лева до 5 000 лева. П. индивидуализация на наказанието административно -наказващият орган е определил минималният предвиден в Кодекса размер. Поради това ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано обжалваното наказателно постановление . Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление с вх. № ....../22.11.2010г. на И. Д. Д. С. К. ТД на Н. Г.П., с което е наложена административна санкция - 500 лева ,на основание чл.355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване на "......................", представляван от М. А. А. Г.З., като законосъобразно постановено. РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите К. решението са изготвени, пред административен съд Г.С. по реда на АПК. СЪДИЯ: /п/ |