Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на втори септември две хиляди и двадесета
година, в публично съдебно заседание в
състав:
Районен съдия: Димо Колев
Секретар Албена
Шишманова
като разгледа докладваното от
съдията
гр. дело № 875 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр.
99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че
между трето за делото лице - "***" ООД и ответникът е сключен договор
за потребителски кредит № ********* от 17.03.2016г.,
по силата на който, на последния е предоставен кредит за лични нужди в размер
на 1950 лв. Сочи, че сумата по кредита е предоставена на ответника в брой по
местоживеенето му, като с подписване на договора за кредит същият е удостоверил
получаването й. Ищецът твърди, че усвоената парична сума по кредита се олихвява
с възнаградителна лихва с фиксиран месечен размер, като за целия срок на
договора същата възлиза на 384, 65 лв. Посочва, че кредита е следвало да бъде
върнат на 60 равни седмични вноски с падеж на последната 13.05.2017г. Изтъква,
че ответникът се е съгласил да заплати такса за оценка на кредитно досие в
размер на 97, 50 лв., както и да полза допълнителни услуги по пакет „Кредит у
дома”, включващи доставка на заемна сума в брой по местоживеенето му и седмично
събиране на вноските по кредита също по местоживеене. Ищецът уточнява, че
цената на първата допълнителна услуга е 498, 99 лв., а на втората – 1164, 31
лв., както и че страните по договора са се съгласили същата, ведно с таксата за
оценка на кредитно досие, да се плаща разсрочено на 60 равни вноски. Ищецът
сочи, че с оглед на допълнителните услуги и такси общата сума, която
кредитополучателят се е задължил да върне по договора за кредит е 4095, 45 лв.,
която е следвало да плати на 60 равни седмични вноски, всяка в размер на 68, 26
лв. Ищецът признава, че ответникът е платил по кредита сума в размер на 277
лв., с която частично са погасени такса - услуга за предоставяне на кредита по
местоживеене – 33, 28 лв., такса – услуга за събиране на вноските по
местоживеене – 81, 60 лв., такса за оценка на досие – 6, 44 лв., договорна
лихва – 46, 61 лв. и главница – 109, 07 лв. Ищецът твърди, че
кредитополучателят е изпаднал в забава, считано от 23.04.2016г., от когато до
датата на подаване на заявлението в съда му е начислена мораторна лихва в
размер на 539, 35 лв. Ищецът сочи, че на 01.07.2017г. между кредитодателят и „***”
АД е сключен договор за цесия, по силата на който, в полза на цесионера по
него, е прехвърлено вземането срещу ответника по процесния договор за кредит,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Ищецът уточнява, че на
01.11.2017г. цесионерът по договора за цесия от 01.07.2017г. от своя страна му
е цедирал вземането срещу кредитополучателя по договора за кредит от
17.03.2016г., за което е подписано Приложение № 1 към допълнително споразумение
от 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. Ищецът твърди, че в качеството си на пълномощник на цедентите по
двата договора за цесия е изпратил уведомления до кредитополучателя по чл. 99
ал. 3 ЗЗД за извършеното прехвърляне, но същите не са получени от него. В тази
връзка сочи, че ответникът следва да се счита за уведомен за извършените цесии
и с получаването на исковата молба и приложенията към нея. Ищецът твърди, че за
придобитите от него вземания по договор за кредит от 17.03.2016г. в размер на
1840, 93 лв. – главница, на 338, 04 лв. – договорна лихва за периода
23.04.2016г. – 13.05.2017г., на 91, 06 лв. – такса за оценка на кредитно досие,
на 465, 71 лв. – такса услуга за предоставяне на кредит в брой по местоживеене,
на 1082, 71 лв. – такса услуга за събиране на погасителните вноски по местоживеене
и на 539, 35 лв. – обезщетение за забава за времето от 23.04.2016г. до
31.07.2019г. /датата на подаване на заявлението в съда/ се е снабдил със
заповед за изпълнение по 410 ГПК по ч.гр.д. № 2376/2019г. на ВТРС, която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. С оглед на изложеното и
предвид дадените указания от заповедния съд ищецът иска да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че му дължи вземанията по издадената
заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане. Претендира
разноски за исковото и заповедното производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е
подал отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени доказателства по
делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за
потребителски паричен кредит № ********* от 17.03.2016г. се установява, че трето за делото лице - "***"
ООД е предоставило на ответника кредит в размер на 1950 лв. със срок на връщане
от 60 седмици. За отпускането на кредита кредитополучателят е попълнил формуляр
за кандидатстване и е получил стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителския кредит. Задължил се е да заплати такса оценка на
досие в размер на 97, 50 лв., както и фиксирана договорна лихва в размер на
384, 65 лв. В съответствие с уговорките между страните годишния лихвен процент по
кредита е размер на 31, 82 пункта, а годишния процент на разходите е в размер
на 48 пункта. Видно от съдържанието на договора ответникът е избрал да полза допълнителната
услуга „Кредит у дома”, чиято цена /такса/ е в размер на 1663, 30 лв., като по
този начин общия размер на плащанията по кредита възлизат на 4095, 45 лв.
Кредитополучателят се е съгласил да заплати тази сума разсрочено на 60 седмични
вноски всяка в размер на 68, 26 лв. и последна изравнителна в размер на 68, 11
лв., с падеж на първата вноска 24.03.2016г. Съгласно чл. 27 от договора с
подписването му ответникът потвърждава, че е получил пълния размер на
отпуснатия му кредит. Видно от клаузата на чл. 25 от договора услугата „Кредит
у дома” включва предоставяне на кредита в брой по местоживеенето на длъжника и
събиране на погасителните вноски на същото място. Съгласно чл. 9 от договора,
когато плащането не е достатъчно да покрие цялото задължение първо се погасява
законната лихва за забава, а след това таксата за услуга „Кредит у дома”, такса
за оценка на досие, договорната лихва и накрая главницата.
С договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017г.
кредитодателят е прехвърлил на трето неучастващото по делото лице /„***” АД/
всички свои главни и акцесорни вземания /лихва, такса за оценка на досие, такса
за допълнителна услуга „Кредит у дома”/, произтичащи от договори за паричен
заем, описани в приложение № 1, което е неразделна част от договора. Цедентът
се е задължил да издаде потвърждения за извършеното прехвърляне на вземанията и
е възложил на цесионера да уведоми от негово име на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД
клиентите за извършената цесия. От представеното по делото потвърждение за
сключена цесия /лист 30/ се установява, че част от предмета на горепосочения
договор за цесия са вземанията на кредитодателя към ответника по процесния
договор за кредит. В представеното потвърждение по чл. 99 ал. 3 ЗЗД
прехвърлените вземания са индивидуализирани с номер и дата на договора, имената
на кредитополучателя, размера на кредита и остатъка от дължимите суми.
Представено е и пълномощно, с което цедентът е упълномощил цесионера да уведоми
от негово име длъжниците по договорите за паричен заем, чийто задължения са
прехвърлени с договора за цесия от 01.07.2017г.
От рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.11.2010г. се установява, че цесионера по горепосочения договор за цесия в
качеството на цедент се е задължил срещу дължимо от ищеца възнаграждение
ежемесечно да му прехвърля станали ликвидни и изискуеми вземания, произтичащи
от сключени от него договори за потребителски кредит. С допълнително
споразумение към рамковия договор от 01.11.2017г. е разширен предмета на същия,
като цедентът е поел задължение да прехвърля на цесионера и вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от кредитодателя на
ответника, придобити от продавачът с договора за цесия от 01.07.2017г. Страните
са се уговорили тези вземания да се индивидуализират в Приложение № 1_Р, което
ще бъде неразделна част от договора за цесия, считано от неговото съставяне и
подписване. Съгласно чл. 6 ал. 2 от допълнителното споразумение цедентът се е
задължил да предостави на ищеца писмено потвърждение за прехвърлянето по чл. 99
ал. 3 ЗЗД. Последният се е задължил за своя сметка и от името на двамата
цеденти да изпрати писмени уведомления до всеки длъжник за извършената цесия.
От представеното с исковата молба извлечение от
приложение № 1_Р към допълнителното споразумение от 01.11.2017г. е видно, че
вземането на кредитодателя към ответника по процесния кредит е цедирано на
ищеца, като е индивидуализирано с номер и дата на договора, данните на
кредитополучателя, размер на кредита и общ размер на плащанията, както и
остатъка от дължимите суми. С потвърждение по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД
цедентът е потвърдил, че индивидуализираните в Приложение № 1 към индивидуалния
договор за цесия от 01.07.2017г. вземания са прехвърлени на ищеца по делото. В
съответствие с клаузите на рамковия договор от 16.11.2010г. и допълнителното
споразумение към него прехвърлителят е упълномощил цесионера да уведоми от
негово име всички длъжници по договорите за кредити за извършеното прехвърляне
на вземанията по тях. В качеството си на пълномощник на двамата цеденти ищецът
е изготвил уведомителни писма адресирани до ответника, с които му съобщава, че
задълженията му по процесния кредит са цедирани и посочва техния размер. От
представените известия за доставяне е видно, че писмата не са връчени на
длъжника поради недостъпен адрес. Ответникът е получил препис от уведомителните
писма за цесията с получаването на препис от исковата молба и приложенията към
нея.
По делото не е спорно, че ответникът не е изпълнявал
точно задължението си за плащане на седмичните погасителни вноски, както и че
извършил само частично погасяване на кредита в размер на 277 лв. Обстоятелство,
което изрично се признава от ищеца с подаване на исковата молба. С тази сума
ищецът признава да са погасени частично такса - услуга за предоставяне на
кредита по местоживеене – 33, 28 лв., такса – услуга за събиране на вноските по
местоживеене – 81, 60 лв., такса за оценка на досие – 6, 44 лв., договорна
лихва – 46, 61 лв. и главница – 109, 07 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 2376/2019г. на ВТРС се
установява, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника, имаща
за предмет вземанията му по процесния договор за кредит за главница в размер на
1840, 93 лв., за договорна лихва в размер на 338, 04 лв. за периода от
23.04.2016г. до 13.05.2017г., за такса за оценка на досие в размер на 91,06 лв.
–за периода 16.04.2016г. до 13.05.2017г., такса за услуга ,,Кредит у дома” за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя в размер на
465,71 лв., такса за услуга ,,Кредит у дома” за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 1082, 71 лв.,
обезщетение за забава в размер на 539, 35 лв. за периода от 23.04.2016 до
31.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на задължението. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и
същият е депозирал възражение срещу нея в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към
ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
при направено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК и има за
предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му
провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на
посоченото в нея основание. Това предполага установяване от страна на ищеца на
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, че по него ответникът е останал
задължен за процесните суми, че тези вземания са били изискуеми към датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и че са валидно прехвърлени на ищеца
от стария кредитор, за което ответник е надлежно уведомен.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси
установяване дължимостта на вземанията по процесния договор за кредит от
17.03.2016г., тъй като ги е придобил на основание допълнително споразумение от
01.11.2017г. към рамков договор за цесия от 16.11.2010г. Цедентът по този
договор е бил носител на цедираните вземания, доколкото са му валидно
прехвърлени от кредитодателя на ответника с договор за цесия и заместване в
дълг от 01.07.2017г. Процесните вземания са надлежно индивидуализирани във
всеки от двата договора за цесия, поради което е безспорно, че са валидно
цедирани на ищеца от предходните им носители по реда на чл. 99 ЗЗД. Обстоятелство,
което не е оспорено от ответника по делото. Същият е надлежно уведомен за
извършеното последователно прехвърляне на вземанията от ищеца по делото. Макар
съобщенията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД да изхождат от цесионера, същите са годни
да изпълнят предписаната им по закон функция, тъй като ищецът е нарочно упълномощен
от цедента да извърши това правно действие. Забрана за противното липсва в
материалния закон, в който смисъл е решение № 137/02.06.2015г. по гр. д. №
5759/2014г. на ІІІ г.о., ВКС. Няма спор, че уведомленията за цесията не са
връчени от ответника преди образуване на делото, но с получаване на съдебните
книжа по него, част от които са обсъжданите уведомления и пълномощни, същият
следва да се счита за уведомен за прехвърлянето на вземанията. Факт, който е
относим към спорното право и е настъпил след предявяване на иска, поради което
следва да бъде съобразен по делото на основание чл. 235 ал. 3 ГПК /Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС/. Още повече, че длъжникът може да възразява
успешно за ненадлежното си уведомяване само ако едновременно с това твърди, че
е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице преди да е уведомен
за цесията /Решение № 40/13.05.2010г. по т.д. № 566/2009г. на I т.о. и
Определение № 987/18.07.2011г. по гр.д. № 867/2011г. на IV г.о., ВКС/. По делото
нито се твърди, нито се доказва ответникът да е платил преди да му е връчен
препис от исковата молба на лице различно от цесионера, поради което следва да
се приеме, че ищецът е титуляр на дълговете на кредита и че прехвърлянето на
вземането има действие спрямо длъжника.
Безспорно се установи по делото, че прехвърлените
вземания, произтичат от сключения между трето за делото лице /"***"
ООД / и ответникът договор за потребителски паричен кредит № ********* от
17.03.2016г. Последният притежава необходимите и съществени елементи на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и има за предмет
предоставянето на кредит на длъжника в размер на 1950 лв. По делото не е
спорно, че ответникът реално е получил отпусната му в заем сума. Обстоятелство,
което кредитополучателят е удостоверил с подписването на договора, доколкото в
съответствие с клаузата на чл. 27 от него, с полагането на подписа си същият е
потвърдил получаването на кредита. В тази част договорът има характера на
разписка по смисъла на чл.77 ЗЗД и удостоверява, че кредиторът е изпълнил
поетото задължение да предостави на длъжника уговорената сума. С реалното
получаване на заемната сума е завършен фактическия състав на договора за кредит,
което е породило задължение за кредитополучателя да го върне на 60 равни
седмични вноски с падеж на последната 13.05.2017г., включващи главница, договорна
лихва, такса с оценка на досие, такса за услугата като по този начин общия
размер на плащанията по договора възлиза на 4095, 45 лв.
Вземанията на ищеца за главница и договорна лихва са
валидно възникнали и са дължими от ответника, доколкото са спазени изисквания
на ЗПК относно съдържанието на договора и неговите елементи. Ясно е посочен
размера на предоставения кредит, начина на усвояване, фиксирания годишен лихвен
процент, годишния процент на разходите, който не надхвърля прага по чл. 19 ал. 4 ЗПК, условията за издължаване на кредита от потребителя, броя и размера на
седмичните погасителни вноски, както и падежа им през съответния ден от
седмицата.
Съдът намира обаче, че за ответникът няма валидно
възникнало задължение за плащане на такса оценка на досие и такса за
допълнителната услуга ,,Кредит у дома”, поради нищожност на клаузите, които ги
уреждат. Съдът следи служебно, дори при липсата на възражение за нищожност, и
следва да зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма
предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В
подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010г. на ОСТК на ВКС, Решение №
198/10.08.2015г. по гр.д. № 5252/2014г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. №
1050/2011г. на II т.о.,ВКС и др.
Уговорката за дължимост от
кредитополучателя на такса за оценка на досие е нищожна, тъй като не отговаря
на изискванията на чл.10а ал. 4 ЗПК, не представлява допълнителна услуга по чл.
10а ал. 1 ЗПК и е дължима за действия, свързани с усвояването на кредита в
нарушение на забраната по чл.10а ал. 2 ЗПК. Съгласно посочените разпоредби
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, като видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисионни следва да бъдат ясно и точно определени
в договора. Кредиторът не може да събира обаче такси за действия, свързани с
усвояването на кредита. В случая съгласно чл. 3 от процесния договор
обсъжданата такса се начислява за предоставяне на услуги по оценка на досието
на клиента, платима е при подписването на договора, но е включена в седмичните
погасителни вноски за улеснение на клиента. От съдържанието на договора не
става ясно в какво точно се изразява услугата оценка на досие и за какви точно
действия на кредитора е дължима начислената такса. В тази връзка следва да се
има предвид, че дейностите по разглеждане на искането за предоставяне на
кредит, оценка на платежоспособността на кредитополучателя и вземане въз основа
на нея на решение дали да се сключи договор за кредит или не, са нормативно
установени преддоговорни задължения на кредитора, предоставящ по занятие
потребителски кредити (арг. от чл.16 и сл. ЗПК). Доколкото това е задължение на
дружеството - кредитор, такса за изпълнението му, не му се следва. Отделно от
това тази дейност на кредитора касае усвояването на кредита и не е допълнителна
услуга свързана с договора, тъй като оценката на досието се извършва преди
сключването му и по правило се дължи дори и ако такъв не се сключи. На практика
клаузата за дължимост на такса за оценка на досие прехвърля на самия длъжник
финансовата тежест от изпълнението на задължението на кредитора за
предварителна оценка на платежоспособността на кандидата за отпускане на кредит
и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на задълженията по
договора. Следователно съставлява уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на кредитора и длъжника. По тези съображения тази
клауза се явява и неправноправна по смисъла на чл. 143 и сл. ЗЗП.
От договорните клаузи на чл. 25 и чл.
26, които са част от типовото и предварително изготвено съдържание на договора
е видно, че таксата за услуга „Кредит у дома” е уговорена да е дължима за
извършването на две дейности – предоставяне на заемната сума в брой по
местоживеене на кредитополучателя и събиране на вноските по кредита по
местоживеене на кредитополучателя. Първата от посочените дейности –
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя е
изпълнение на основното задължение на кредитора по договора за заем. По правило
местоизпълнението на това задължение, както на всяко парично задължение, е в
местожителството на кредитополучателя (арг. от чл.68 б. „а“ ЗЗД), като не се
твърди страните да са уговорили нещо различно. По тази причина „доставянето“ на
заемната сума на адреса на кредитополучателя не е услуга, а изпълнение на
паричното задължение на дружеството, предоставящо кредита. Освен това,
предоставянето на заемната сума съставлява дейност по усвояване на кредита, за
която кредиторът, съгласно императивната забрана на чл.10а, ал.2 ЗПК, не може
да изисква заплащане на такса.
По отношение на втория елемент на обсъжданата дейност
на кредитора – събиране на вноските по кредита в брой по местоживеене на
кредитополучателя, заявителят твърди единствено да е постигнато съгласие тази
дейност да бъде извършена от кредитора, но не и последният да е изпълнил това
свое договорно задължение, поради което от изложеното в заявлението не следва
дължимост на цената за тази част от услугата. Дори това да не беше така,
съгласно твърденията на заявителя, „Кредит у дома“ е една услуга и
кредитополучателят няма възможност да избере да се възползва само от някоя от
дейностите, включени в съдържанието й. По този начин, дори и при последващ
отказ от услугата, кредитополучателят ще дължи заплащане на таксата за
предоставяне на заемната сума в брой по неговото местоживеене, което, както бе
изяснено по-горе, нито е услуга, нито кредиторът има право да събира такси за
извършването й. Ако се приеме, че вторият елемент от съдържанието на „Кредит у дома“ е услуга, клаузата,
предвиждаща предоставянето й, налага заплащане и на недължимото възнаграждение
за усвояване на кредита. Посоченото нарушава принципа за равнопоставеност на страните
и не отговаря на изискването за добросъвестност при договаряне, доколкото
кредиторът, определяйки едностранно и предварително условията за предоставяне
на услугата, се е възползвал от икономически по-силното си положение, за да
възложи в тежест на потребителя заплащане на неследваща се цена. По тези
съображения клаузата, предвиждаща такса за услугата „Кредит у дома“, накърнява
добрите нрави и поради това е нищожна (чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД). В действителност
таксата за услугата „Кредит у дома” представлява скрита възнаградителна лихва
за кредитора, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 ЗПК не е включена в годишния
процент на разходите. Ако сумата беше включена в годишния процент на разходите,
то заедно с общия размер на фиксираната лихва и таксата за оценката на досието
на клиента, размера на ГПР би надхвърлил максимално допустимия праг по чл. 19,
ал. 4 ЗПК и следователно тази клауза би била нищожна на основание чл. 19, ал. 5
от същия закон.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че в обсъжданите
си части по аргумент от чл. 26 ал. 4 ЗЗД договора за кредит не е породил правно
действие, поради което за заемателя не е възникнало задължение за заплащането
на такса за оценка на досие и на такса за услугата „Кредит у дома“. Нищожността
на тези клаузи не влече нищожност на целия договор, а същият следва да се
прилага без тях. Съобразно изложените по – горе съображения в останалата си
част договора е породил за кредитора действителни вземания за главница и
договорна лихва, както и обезщетение за забава, поради допуснатото от длъжника
просрочие, считано от 23.04.2016г. Обстоятелство, което не е спорно по делото. Изчислено
по реда на чл. 162 ГПК чрез интернет калкулатор за законна лихва размера на
това обезщетение за периода от 23.04.2016г. до 31.07.2019г. възлиза на 611, 12
лв.
Ищецът е направил съдебно признание на неизгоден за
себе си факт, като е посочил, че в изпълнение на договор ответникът е заплатил
сумата от 277 лв., с която частично е погасил вземането за главница със сумата
от 109, 07 лв. и вземането за договорна лихва със сумата от 46, 61 лв. Предвид
на това и при съобразяване на дължимия размер по договора за кредит на тези
вземания, съдът намира, че кредитополучателят е останал задължен за връщане на
чистата стойност на кредита до размера на 1840, 93 лв., а за възнаградителна
лихва до размера на 338, 04 лв. Поради нищожност на клаузите, уреждащи
дължимост на вземанията за такса оценка на досие и такса услуга „Кредит у
дома”, платените от ответника суми за погасяването им в общ размер на 121, 32
лв., които са част от признатата като платена сума от 277 лв., следва да бъдат
отнесени към погасяването на другите вземания на кредитора. По аргумент от т. 1
на ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК, доколкото между
страните е налице уговорка за погасяване на вземанията по договора, когато плащането
не е достатъчно да покрие всичките /чл. 9 от него/, сумата от 121, 32 лв.
следва да се приспадне от начисленото на длъжника обезщетението за забава.
Уговорката между страните дерогира правилата за погасяване на вземания по чл.
76 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. С оглед на диспозитивното начало в процеса частично
прихващане със сумата от 121, 32 лв. следва да се извърши от заявения размер на
законната лихва от 539, 35 лв., като по този начин ответникът ще дължи поради
забавата си обезщетение в размер на 418, 03 лв.
Мотивиран от всичко изложено съдът
намира, че предявеният установителен иск по чл. 422 ГПК се явява основателен и
доказан за сумата от 1840, 93 лв. - главница
по договор за потребителски паричен кредит № ********* от 17.03.2016г., за сумата от 338, 04 лв.. – договорна лихва за периода 23.04.2016г. – 13.05.2017г. и за сумата от 418, 03 лв. – обезщетение за забава
за времето от 23.04.2016г. до 31.07.2019г., за които
вземания има издадена заповед за изпълнение № 1023/31.07.2019г. по ч.гр.д. № 2376/2019г.
на ВТРС. Искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан, относно вземанията
за такса оценка на досие в размер на 91, 06 лв., за такса услуга „Кредит у
дома” за предоставяне на кредита по местоживеене кредитополучателя в размер на
465, 71 лв., за такса услуга „Кредит у дома” за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя в размер на 1082, 71 лв., както и
за разликата над уважение размер на обезщетението за забава от 418, 03 лв. до
пълния предявен размер от 539, 35 лв.
При този изход на делото претенцията на ищеца за
присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т.
12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично
основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски за
държавна такса в размер на 236, 48 лв. В него същият е защитаван от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се
следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определено от съда в
границите по чл. 25 ал. 1 НЗПП. При това положение общия размер на разноските
възлиза на 386, 48 лв., като съразмерно с уважената част от исковете ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за настоящото производство 230, 32 лв. За заповедното
производство съразмерно с уважената част от исковете ответникът дължи разноски
в размер на 81, 74 лв.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.С.Д., ЕГН: **********,***, местност ,,Къпиновски
манастир” № 256, вх. 1, че ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "д-р Петър
Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ал. 1 и
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и сл. вр. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД СУМАТА от 1840, 93 лв.
/хиляда осемстотин и четиридесет лева и 93 стотинки/ - главница по договор за потребителски
паричен кредит № ********* от 17.03.2016г., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 31.07.2019г. до окончателното й изплащане, СУМАТА от 338, 04
лв. /триста тридесет и осем лева и 4 стотинки/
– договорна лихва за периода 23.04.2016г. – 13.05.2017г. и СУМАТА от 418, 03 лв. /четиристотин и осемнадесет
лева и 3 стотинки/– обезщетение за забава за времето от 23.04.2016г. до
31.07.2019г., за които вземания заповед за изпълнение № 1023/31.07.2019г. по
ч.гр.д. № 2376/2019г. на ВТРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, против И.С.Д., ЕГН: **********,***, местност ,,Къпиновски манастир”
№ 256, вх. 1, искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, за
установяване дължимостта на сумата от 91,
06 лв. – такса за оценка на кредитно досие, на сумата от 465, 71 лв. – такса
услуга „Кредит у дома” за предоставяне на кредит в брой по местоживеене на
кредитополучателя за периода 23.04.2016г. – 13.05.2017г., на сумата от 1082, 71 лв. – такса услуга „Кредит у
дома” за събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя
за периода 23.04.2016г. – 13.05.2017г., както и за
разликата над уважение размер на претенцията за обезщетение за забава от 418,
03 лв. до пълния предявен размер от 539, 35 лв., КАТО неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА И.С.Д.,
ЕГН: **********,***, местност ,,Къпиновски манастир” № 256, вх. 1 ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. "д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4 СУМАТА от 230, 32 лв. /двеста тридесет и два лева и 32 стотинки/,
представляваща направените в исковото производство съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от иска, както и СУМАТА от 81, 74 лв. /осемдесет и един лева и
74 стотинки/, представляваща направените в заповедното производство съдебни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по частно гражданско дело № 2376/2019г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: