Решение по адм. дело №81/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 210, ал. 3, във връзка с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на М. Х. И., [ЕГН], от [населено място], срещу Решение по Протокол № 1-35/ 22.11.2024 г. на Комисия по чл. 210 от Закона за устройство на територията ЗУТ) към [община], с което е определено обезщетение в размер на 9772.57 лв. за безсрочен сервитут, преминаващ през имота на жалбоподателката, представляващ нива с площ от 37714 кв. м с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община].

Жалбоподателката счита, че определеното ѝ за учредяване на сервитута обезщетение е в изключително занижен размер и не отговаря на вредите и щетите, които би претърпяла. Иска да ѝ бъде определено обезщетение съответно на загубите, които би претърпяла от сервитута, като настоява да бъде назначено вещо лице за целта.

Ответникът, [община], чрез Кмета, В. Д., в Писмено становище (л. 67) оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Твърди, че стойността на сервитутното право е съобразена със справедливата пазарна оценка на засегнатата част от имота и съответства по размер на ограниченията, които жалбоподателката е длъжна да търпи при упражняване на правото си на собственост.

Заинтересованата страна, „Тесса Енерджи“ ЕООД, представлявана от юрисконсулт Я. И., в Писмено становище с вх. № 1005 от 03.04.2025 г. (л. 61) оспорва правните и фактически твърдения, изложени в жалбата. Счита, че посочените от жалбоподателката пороци не се съдържат в оспорения акт, поради което жалбата е неоснователна.

В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява, представлява се от адв. В. К., редовно упълномощен (л. 70), който поддържа жалбата.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание, не се представлява.

Заинтересованата страна, редовно призована, не се представлява. В Писмени бележки с вх. № 1726 от 04.06.2025 г. (л. 106) изразява становище по заключението на допуснатата съдебно – оценителна експертиза, което оспорва. В Писмени бележки с вх. № 2396/ 14.07.2025 г. излага своите съображения по същество на спора и настоява жалбата да бъде оставена без уважение.

Административен съд – [област], [Наименование]състав, след като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбоподателката се легитимира като собственик на недвижим имот, представляващ земеделска земя – нива с площ от 37714 кв. м, находяща се в землището на [населено място], [община], обл. Добрич, трета категория при неполивни условия, съставляващ поземлен имот с идентификатор № 10183.22.18 по КККР на [населено място], [община], видно от Протокол за съдебна делба № 61, том IV, рег. № 1709 от 25.06.2018 г. на Службата по вписванията, [община].

Със Заповед № РкД-20-30/ 23.02.2024 г. на Областен управител на област Добрич (л. 118 – 119), публикувана в ДВ бр. 19 от 05.03.2024 г., е одобрен ПУП - Парцеларен план и инвестиционен проект за строеж на обект „Въздушна линия (ВЛ) 110кV от ПП 33/110 кV по ВС 110кV за присъединяване на Вя ЕЦ „К.-Т.“ към преносната електрическа мрежа (ПЕМ) 110кV“, находящ се в землището на [населено място] и [населено място], [община], обл. Добрич и в землището на [населено място] и [населено място], [община], обл. Добрич, с възложител „Тесса Енерджи“ ЕООД.

С писмо изх. № РР-12-8/ 13.05.2024 г. на Областен управител (л. 120) е удостоверено, че Заповедта за одобряване на ПУП и на инвестиционния проект за строежа на въздушната линия не е била обжалвана в законоустановения срок, респ. е влязла в сила.

Със заявление с вх. № ТР-08-01-7025/ 28.05.2024 г. (л. 6) на „Тесса Енерджи“ ЕООД за определяне размера и изплащане на обезщетенията на собствениците на имотите, засегнати от сервитутните зони, е поискано Кметът на О. Г. Т. да назначи комисия по чл. 210 ЗУТ. В резултат Кметът е издал Заповед № 731/ 01.07.2024 г., с която е назначил и определил поименния състав на Комисията по чл. 210 от ЗУТ (л. 15). Комисията е възложила на лицензиран оценител изготвянето на оценките и определянето размера на еднократните обезщетения, дължими на собствениците на засегнатите от възникналия сервитут имоти.

Като доказателство по делото е приет Оценителски доклад за определяне пазарната стойност на безсрочен сервитут, възникнал за засегнатите имоти, вкл. и в имота на жалбоподателката (л. 16 – 25). Докладът е изготвен от независимия оценител С. Т. Н., с оценителска правоспособност за земеделски земи и трайни насаждения, регистрирана с № *********/ 01.12.2010 г. в Камарата на независимите оценители в България (л. 25).

Така в административното производство е определено еднократно обезщетение за безсрочен сервитут за имота на жалбоподателката в размер на 9777.52 лв. Видно от данните в Оценителния доклад, площта на процесния имот, заета от сервитута, [рег. номер].м, а площта на стъпката на стълба е 30 кв. м. Коригираната стойност на дка (среднопретеглена пазарна стойност) е приета от експерта, че следва да е при корекционен коефициент за пазарна реализация от 95 %, за местоположение от 100 %, за категория от 100 %, за площ от 95 % за землищата в [община] [рег. номер]. Справедливата пазарна стойност на сервитутното право е изчислена, като е умножена определената пазарна стойност за засегнатата част от имота от 13884.92 лв. с коригиращ коефициент, отчитащ срока на сервитута от 0.9 и с коригиращ коефициент, отчитащ вида на сервитута и ограниченията при учредяването на сервитутното право - ограничения при ползването на земята в сервитутната ивица, изразяващи се в право на преминаване и право на прокарване – 0.85 (л. 20). За площта, трайно заета от стъпката на стълба, оценителят е определил коефициент, отчитащ срока на сервитута от 1.0 и коефициент, отчитащ ограниченията - също единица. При тези параметри е определено и еднократното обезщетение за безсрочен сервитут в размер на 9777.52 лв. (л. 21, на гърба).

На заседание от 22.11.2024 г. Комисията по чл. 210 от ЗУТ се е запознала с оценката, одобрила я и я приела, като е постановила Решение по Протокол № 1-35/ 22.11.2024 г. Решението е съобщено с писмо с обратна разписка на жалбоподателката, която го е получила, видно от известието за доставяне, на 31.01.2025 г. (л. 28).

Жалбата срещу решението е подадена на 11.02.2025 г. (л. 3) чрез административния орган.

С оглед горното жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице, срещу годен за оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:

Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, поименно определен със заповед на Кмета на Общината, в рамките на правомощията му по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, включително чрез препращане към Оценителния доклад на независимия оценител и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Действително жалбоподателката е била уведомена за Заявлението на заинтересованата страна по чл. 210 от ЗУТ едва с приетото Решение на Комисията, с което на практика е била лишена от участие в административното производство, но това нарушение не е от категорията на съществените. Съдебната практика е последователна, че с приключване на административното производство не се преклудират възможностите на заинтересованите лица да наведат своите възражения и да представят своите доказателства. Това може да стане и в съдебното производство по оспорване на административния акт, поради което не е налице нарушение на правото им на защита, водещо до отмяната на акта.

Процесното решение обаче е издадено в несъответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно чл. 64 от ЗЕ при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути, които се изразяват в право на преминаване на хора и техника, право на прокарване на линейни енергийни обекти и ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти. При упражняване на сервитутите титулярят на сервитута придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии.

Сервитутите на енергийни обекти са безсрочни и по своята правна същност представляват законово въведено ограничение на правото на собственост. С възникването на сервитута се възлагат определени законови задължения на собственика на служещия имот, като му се налагат и конкретни забрани. Съгласно чл. 64, ал. 3, т. 2 от ЗЕ в засегнатите поземлени имоти не се допускат: извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Разпоредбите на чл. 64, ал. 3, т. 3 – т. 6 от ЗЕ регламентират, че промяната на собствеността на засегнатия имот и на линейния енергиен обект не прекратява действието на сервитутите; сервитутите са неделими права; те могат да се упражняват изцяло в полза на лицата, в полза на които са учредени, и тежат изцяло върху всяка част от засегнатите имоти и когато имотите бъдат разделени; сервитутът може да се използва само от лицата, в полза на които възниква, за изграждането и експлоатацията на линейния енергиен обект; собственикът на засегнатия имот няма право да премества сервитута.

В нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (Наредба № 16) са уредени детайлно правата на титуляря на сервитута и ограниченията за служещия имот, изброени са редица дейности, които са забранени в сервитутната зона на енергийните обекти, включващи застрояване, засаждане на трайни дървесни насаждения, извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства, паркиране на превозни средства, складиране на отпадъци и материали, действия върху съоръженията на енергийните обекти, палене на огън и опожаряване след прибиране на селскостопанската продукция.

Нормата на чл. 64, ал. 4, т. 1 и т. 2 от ЗЕ определя, че сервитутите по ал. 2 възникват, когато има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определят местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, съответно, когато титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот.

По делото няма спор, че са налице предпоставките на посочената норма, по силата на която е възникнал сервитут, засягащ имота на жалбоподателката.

Предметът на спора се състои единствено в това правилно ли е определен размерът на дължимото обезщетение.

Съгласно чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката, определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Законодателят е предвидил също така, че обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал. 1.

Според текста на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения се извършва по пазарни цени, като, съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението; 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута.

По искане на жалбоподателката за решаване на спорния въпрос е назначена съдебно-оценителна експертиза, изготвена от лицензирания оценител, П. П.. Според заключението на това вещо лице пазарната стойност на равностойното парично обезщетение за учредените сервитутни права върху имота на жалбоподателката е 12424 лв., ако имотът се ползва като нива, в която стойност се включва и обезщетението за стъпката на стълба (л. 98). Ако имотът е с НТП „овощна градина за трайни многогодишни насаждения“, то вещото лице приема, че обезщетението би следвало да е в размер на 17494 лв., а ако НТП е „сгради и съоръжения“ при площ от 3278 [жк], обезщетението следва да е 29084 лв. и още 1331 лв. за стъпката.

Съдът е приобщил заключението на вещото лице към доказателствения материал по делото, като намира, че относим към спора е определеният от вещото лице размер на обезщетение за имота с НТП „нива“, какъвто е в случая, видно от доказателствата по делото, тъй като за целите на производството по определянето размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти по чл. 64, ал. 6 от ЗЕ е достатъчно единствено да се установи, че собствениците на земята, настоящи и бъдещи, ще са принудени да търпят предвидените в закона ограничения при ползването на имота си, при което всички възможни ограничения, касаещи ползването на конкретния имот, отчитайки и индивидуалните му характеристики като големина и разположение, следва да бъдат взети предвид при определяне цената на сервитутното право, съответно обезщетението за възникналия сервитут, като стойността на обезщетението е в пряка зависимост от действителното ползване на имота към датата на възникване на сервитута, а както беше посочено по – горе, касае се за имот с НТП „нива“.

За да определи размера на обезщетението, вещото лице е съобразило дела на поземления имот, зает от сервитута, който [рег. номер]. м и площта на стъпката на стълба от 30 кв. м; степента на ограничение при използването на поземления имот, интензивността на сервитута; степента на влияние на сервитута върху разпореждането с парцела. За разлика от заключението на лицензирания оценител в административното производството, вещото лице по делото определя по метода на сравнителната стойност цена на декар [рег. номер]., като съобразно корекцията за местоположение от 0.05, за функционалност 0.00 и за състояние 0.00 определя коригирана стойност за сервитутните права от 13184 лв. При използване на метода на приходната стойност вещото лице приема справедлива стойност на обезщетението от 12424 лв. за имота с НТП „нива“, която стойност е относима към спора.

Заключението е оспорено само от заинтересованата страна, като искането за назначаване на повторна експертиза е оставено без уважение. Неоснователно е възражението при оспорване заключението на вещото лице, че от заключението не ставало ясно, че се отнася за имот със статут на земеделска земя. Напротив, имотът е описан като такъв още в констативно-аналитичната и съобразителна част на заключението. В съдебно заседание е налице изрично изявление от вещото лице, че е посетило имота и е установило, че се ползва като нива, обработена, съответно, че имало парцел, засят изцяло с лавандула. Неоснователно е възражението, че вещото лице не е отчело кои ограничения реално ще са налице за имота. Вещото лице е посочило изрично вариантите, за които може да се ползва този имот и какви биха били последиците от сервитута във всеки един от тях, което е съответно на нормите на чл. 13 и чл. 14 от Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти. Както беше посочено по – горе, няма спор обаче от страна на вещото лице, че към момента на оценката имотът се използва за нива. В този смисъл възраженията са неоснователни, а съдът вече обоснова защо приема, че само стойността на обезщетението за нива като НТП е относима към предмета на делото. Съдът възприема заключението на вещото лице в съдебното производство, тъй като определената от него стойност на земята за 1 дка, въз основа на която се определя и стойността на обезщетението за засегнатата от сервитута част от имота, е съобразена с реалните цени на подобни имоти на пазара, определена чрез сравнителния метод. Възприетият в административното производство корекционен коефициент за наложените ограничения от 0.85 не съответства на степента на засягане на имота. Тежестта на ограниченията е следвало да се съобрази чрез приемане на по-висок корекционен коефициент. Видно от графичната част на одобрения ПУП, трасето на кабелните линии преминава почти през средата на имота по диагонал (л. 104). Отделно от това ползването на имота се ограничава и чрез трайно заемане на площ от стъпката на предвиден за разполагане стълб и независимо, че земеделската земя ще може да се обработва, то върху нея възникват ограниченията, изразяващи се освен в забрана за създаване на трайни насаждения и в забрана за строеж на обекти, които са допустими и без промяна на предназначението на земеделската земя според Наредба № 19/ 25.10.2012 г. – едноетажни селскостопански постройки за съхранение, вкл. и помещение за обитаване от хора. В административното производство не е обоснован и коефициентът за срока на сервитута от 0.9, като се има предвид, че сервитутът е безсрочен, съответно че за сервитута е приет коефициент 0.9, а за стъпката 1.0.

Принудителният характер на енергийните сервитути налага собственикът на служещия имот да бъде удовлетворен с адекватно и справедливо обезщетение, което да го възмезди за ограниченията и тежестите, които е длъжен да търпи. Приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не дефинират понятието „справедлива пазарна оценка“. Според трайната съдебна практика тя следва да се основава на действителната цена на имота, за да бъде обезщетението равностойно по своя размер. Според настоящия състав одобрената от административния орган експертна оценка не отговаря на това изискване, което се потвърждава и от заключението на вещото лице. Няма спор, че лицензираният оценител и вещото лице са приложили един и същ метод на пазарните аналози, но разликата се получава от различните коефициенти, отнесени към приетата пазарна цена.

При съобразяване с всички ограничения и тежести върху имота, които са без срок, за стойност на пазарното обезщетение за учредения сервитут следва да се възприеме пазарна стойност на обезщетението от 12424 лв., при което, като е одобрила оценка на сервитута, която е различна от пазарната, Комисията е постановила един неправилен акт, противоречащ на материалния закон и неговата цел съгласно чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Това налага изменение на Решението в оспорената му част и увеличаване на дължимото за жалбоподателката обезщетение от 9777.52 лв. на 12424 лв. съобразно заключението по съдебно – оценителната експертиза. С този размер се постига целта на обезщетението да компенсира надлежно собственика за ограниченията при ползването на имота, които ще търпи без ограничение във времето.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателката сторените от нея разноски по делото общо в размер на 1881.00 лв., включващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – [област], [Наименование]състав,

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ Решение по Протокол № 1-35 от 22.11.2024 г. на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 731/ 01.07.2024 г. на Кмета на [община], в частта, в която е определен размер на обезщетение за възникване на безсрочен сервитут в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], [община], собственост на М. Х. И., [ЕГН], от [населено място], със засегната сервитутна площ [рег. номер].м, за изграждането на обект: „Въздушна линия 110 kV от повишаваща подстанция 33/110 kV до възлова станция 110 kV за присъединяване на ВяЕЦ „К.-Т.“ към преносната електрическа мрежа 110 kV“, находящ се в землищата на селата Д. и К., [община], област Добрич и в землищата на селата Б. и В., [община], област Добрич, с възложител „Тесса Енерджи“ ЕООД, ЕИК ....., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 9777.52 лв. на 12424 лв. (дванадесет хиляди четиристотин двадесет и четири лева).

ОСЪЖДА О. Г. Т. да заплати на М. Х. И., [ЕГН], от [населено място], сумата [рег. номер]. (хиляда осемстотин осемдесет и един лева), представляваща сторени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.