О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 04.05.2018 г. гр.Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ДЕСЕТИ граждански състав
На 04
май
2018 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 1289 по описа за
2018 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
На основание чл.176 от ГПК ищецът следва да се яви лично, за да отговори
на поставения въпрос от ответника в депозирания отговор по делото.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да допусне до разпит
поискания от ответника свидетел.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото, следва да се назначи съдебно-техническа
експертиза, която след като извърши необходимите проверки да отговори на
въпросите поставени в отговора на ИМ.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен
иск по чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът твърди
в исковата си молба, че е собственик на недвижим имот, находящ
се в гр. Стара Загора, ул. „Ален мак” 8, вх. А, ап. 9. Същият е клиент на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2015011.
Твърди, че преди
няколко дни получил писмо с изх. № 6649448-1 от 06.03.2018 г. от „Евн България Електроснабдяване” ЕАД, с което от ответното
дружество уведомявали абоната, че при проверка, извършена на 13.04.2017 г. от
служители на Електроразпределение Юг бил демонтиран и предаден за експертизна проверка електромер с фабр.
№ ********* от ИТН 2015011 на клиент с клиентски № **********. В писмото било
отразено също, че от служители на БИМ било констатирано, че електромерът бил
манипулиран и не отчитал, за което бил издаден Констативен протокол №
1098/23.10.2017 г. на БИМ Плевен. В писмото било записано също, че на основание
чл.48 /1/ и чл.51/1/ от Правилата за измерване на количествата ел. енергия за
Краен снабдител и доставчик от последна инстанция сметката за ел.енергия на
абоната ще била коригирана за периода от 17.03.2017 г. до 13.04.2017 г. за 27
дни. Била допълнително начислена сума, вследствие установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количествата ел.енергия на стойност 144,18 лв.
Ищецът твърди,
че стриктно спазвал задълженията си за плащане на дължимите месечни суми към
ответното дружество. Същият не бил манипулирал електромера си, нито знаел за
извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента ищецът
не заплатил така начислената му сума в размер на 144,18 лв. Счита, че не дължи
плащането и към ответното дружество.
Ищецът не
присъствал на извършената проверка, не бил уведомен за нея и електромерът
отчитащ ел. енергията доставяна до абоната се намирал в заключено електромерно табло, извън неговия имот.
В приложеното
към иска копие от Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ
№ 350832 от 13.04.2017 г. било записано, че процесния електромер, който отчитал
разходваната от ищеца ел.енергия се намирал в обезопасено и заключено електромерно табло. За това табло той нямал ключ и то се
намирал извън неговия имот. От същия протокол било видно, че последния бил съставен
в присъствие на две лица, чиито имена били абсолютно нечетливи и не било
посочено в какво качество били вписани в протокола.
Намира също,
че протоколът бил съставен в нарушение на визираните в ПИКЕЕ правила. Съгласно
чл. 47, ал.1 от ПИКЕЕ при извършване на проверка по реда на чл. 43 и чл. 44 от
ПИКЕЕ, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол. В ал.2
било разпоредено, че протоколът се подписвал от представител на оператора на
съответната мрежа и от клиента или негов представител. При отсъствие на клиента
при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го
подпише, констативният протокол се подписвал поне от двама свидетели, които не
са служители на оператора на съответната мрежа. /чл. 47, ал.З от ПИКЕЕ/.
Смисълът на нормата бил да присъствали свидетели на действията на служителите
на оператора, които да не били в специални отношения с последния, за да можели
и пред съда да се потвърди извършването на съответните действия на служителите
на оператора, т.е. да се гарантирало максимална обективност и коректност на
проверката в отсъствието на клиента. Именно така, чрез присъствието на безпристрастни
свидетели, които можели да бъдат идентифицирани, би могло да се установило обективно
дали клиентът бил потърсен преди извършването на проверката, дали отсъствал и
ако било така – тя да се извършила пред свидетели. Процесният
констативен протокол бил съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 3
от ПИКЕЕ, тъй като формата и реквизитите му не отговаряли на посочените
законови изисквания. Положените подписи на свидетели били на две лица, които не
били индивидуализирани с трите си имена, адрес, ЕГН, не било посочено и
качеството на същите. Като вид документ констативният протокол бил частен
свидетелстващ, удостоверяващ изгодни за издателя му факти, и когато същият бил
съставен в нарушение на процедурата, посочена в подзаконовия нормативен акт – ПИКЕЕ,
той не можел да се ползва за пряко и пълно доказване на обстоятелствата,
посочени в него. Не било посочено също защо протоколът се съставял в присъствие
на тези лица - защото абоната не бил
открит или защото отказал да го подпише.
От протокола
на БИМ било видно, че процесния електромер при извършването замерване в
лаборатория отчитал точно, а не както било записано в писмото – не отчита.
Счита, че
допълнително начислената електрическа енергия била начислена от ответното
дружество неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия
на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
С Решение № 1500/06.02.2017
г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен
състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от протоколно решение №
147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. са
отменени изцяло, с изключение единствено на чл.48, 49, 50, 51 от този акт.
Решението е обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017 г.и е в сила от
14.02.2017 г.
От това
следва, че след като проверката била извършена след 14.02.2017 г., какъвто бил
настоящия случай, то тя била извършена въз основа на отменени правни норми,
което пък от своя страна било самостоятелно основание да се приемело, че
извършената корекция на сметката на абоната била лишена от основание.
В самия
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 350832 от
13.04.2017 г. било посочено, че проверката се извършвала на основание чл. 42 и
чл. 44 от ПИКЕЕ / отменени към датата на извършването и/, а протоколът се
съставял на основание чл. 47 и чл. 48, ал. 2 от Правилата, първият от които
също не бил действащ към 13.04.2017 г.
Твърди, че
видно от мотивите на решение № 1500/06.02.2017 г., постановено по адм.д. № 2385/2016 г. от петчленен състав I колегия на ВАС,
единствената причина ПИКЕЕ да не отменени изцяло била оттегляне на оспорването
в частта му касаеща тези четири разпоредби от страна на дружеството – жалбоподател
и настоящ въззивник. С решението си петчленния състав
на ВАС приел, че при приемането на ПИКЕЕ, ДКЕВР е допуснала нарушения в
административно производствената процедура при приемането на правилата. Те се
изразявали в нарушение на императивни правни норми, а именно чл. 77 АПК и чл.
26, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от ЗНА. Според решаващия съдебен състав допуснатите
при приемането на ПИКЕЕ нарушения били от категорията на съществените, т.к,
посочените разпоредби се явявали гаранция за формиране на волята на съответния
приемащ нормативния административен акт орган, при съобразяване на основните
принципи на чл. 4, чл. 8 и чл. 12 АПК – за законност, равенство и достъпност,
публичност и прозрачност и тези по чл. 26, ал. 1 ЗНА.
От изложеното
по-горе можело да се направи единствения правилен извод, че ПИКЕЕ на които се
позовавал ответникът, за да обоснове корекцията на сметка за стар период били
изцяло незаконосъобразни.
С решение №
2315 от 21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. №
3879/2017 г. като незаконосъобразни са отменени и разпоредбите на чл.48,49,50,51
от ПИКЕЕ. Вярно било, че понастоящем решението на ВАС не било влязло в сила, но
в мотивната му част се съдържали достатъчно доводи за
извършени нарушения на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 2 от ЗНА при приемане на
процесиите ПИКЕЕ.
Предвид
разпоредбите на ГПК, касаещи разпределението на доказателствената тежест в
гражданския процес, в тежест на доставчика на електрическа енергия било да
установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на
неправомерното действие на потребителя. В противен случай, без да се държала
сметка за този период или без да се отчете реално консумираната електрическа
енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволявало на доставчика да получил цена за
недоставена от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Липсвала
защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за
минал период, предприета от страна на дружеството – монополист, при неустановен
период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия. В
настоящия случай не ставало ясно как точно ответникът формирал периода на
неточно отчитане на СТИ на абоната и какъв точно бил този период, липсвали
данни относно обстоятелствата, въз основа на които бил определен периодът за
корекция и липсвали документи, обосноваващи тази корекция.
От
представените доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно
поведение от страна на ищеца, от които да били настъпили вреди на дружеството –
ответник и тези вреди да били в причинна връзка именно с виновното действие или
бездействие на потребителя. Подобни действия или бездействия върху електромера
от страна на ищеца не били извършвани. Електромерът се намирал извън неговия
имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД нямал
физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности при
отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които
използвали средства за измерване, били длъжни да осигурявали техническата им
изправност, да ги заявявали и представяли за последваща
проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените
си Общи условия било да извършва периодични и контролни проверки.
Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ – изправност от страна на
електроразпределителното дружество, не би следвало да влече като последица
ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на сметката му за минал
период. СТИ били собственост на ответника и като такива задължението за
поддържането им в техническата изправност принадлежало именно на
електроснабдителното дружество.
Счита, че
липсва каквото и да било законово основание за извършената корекционна
процедура.
Ответникът
обосновавал вземането си против ищцата с твърдението, че сумата била начислена
на основание разпоредбите на чл. 48 и 51 от ПИКЕЕ. Според чл. 45, ал. 1 от
ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата се установила грешка
над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежали
на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и неточно измерване
или неизмерване и не било известно кога се появила установената грешка,
количеството електрическа енергия се определяло съгласно процедура, определена
в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел IX от ПИКЕЕ за
оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ, когато операторът
извършвал проверка на измервателните системи задължително се съставял протокол,
който следвал да бъде подписан както от представители на оператора, така и от
клиента или негов представител /чл.47, ал.2 ПИКЕЕ/. Цитираните норми били
въведени с Правилата приети от Държавната комисията за енергийно и водно
регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. и били
влезли в сила на 15.11.2013 г., по арг. от чл. 5, ал.
5 от КРБ. Тези правила били издадени на основание на законовата делегация
предвидена в чл. 83 от Закона за енергетиката. С тази норма на държавната
комисия било възложено да издава подзаконови нормативни актове относно
устройството и експлоатацията на електроенергийната система, като материята,
която регулаторът имал право да урежда нормативно била изрично посочена. В
точка 6 на чл. 83 било посочено, че комисията приемала Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В случаите на делегиране
на нормативна компетентност органът, комуто тя била възложена, можело да я
упражнява само в границите определени в законовата разпоредба, чрез която била
извършена делегацията. В противен случай той би излязъл от рамките на
компетентността си, което би довело до незаконосъобразност на издадения
нормативен акт. Този извод следвал от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗНА,
според който компетентността за издаване на нормативни актове не можела да бъде
прехвърляна, от което следвало, че делегирането било изключение, като обхващало
само изрично предвидени в закона предели. Това се потвърждавало и от чл. 12 от
ЗНА, според който актът по прилагане на закон можел да урежда само материята,
за която било предвидено той да бъде издаден. Анализът на разпоредбата на чл.
83, т. 6 от Закона за енергетиката водил до единствения правилен извод, че
комисията била компетентна да определяла нормативно правила относно принципите,
начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на
неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията.
Регламентирането на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно
и/или неправилно измерена ел.енергия се отнасяло не до отговорността на
потребителя на ел. енергия или разпределението на риска от неправилно отчитане
на доставена енергия. То засягало единствено способите, по които да било
установено наличието на неправилно измерване и надлежното му документиране,
т.е. разпоредби относно начина на извършване на проверките на средствата за
търговско измерване и регламентирането на действията на служителите при
установяване на неточност в измерването. По своята същност нормите отнасящи се
до преизчисляване на неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждали
форма на обективна отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те
обаче не засягали неизпълнение на задължения на потребителя, докато не се
установило, че неизмерването било резултат от негово виновно поведение – арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо повече, предвид разпоредбата на
чл. 120, ал. 1 ЗЕ, според която средството за търговско измерване било
собственост на електроразпределителното предприятие, несвоевременното
извършване на контрол относно годността му, представлявала неизпълнение на задължения
на доставчика. Това било така, защото той ползвал уреда за измерване на
консумираната от потребителя електроенергия и носил задължение да го поддържал в
изправност. Случаите на обективна отговорност били отклонение от принципа, че
без вина нямало отговорност и се регламентирали от нормативен акт със силата на
закон, тъй като предполагали първична и трайна уредба на обществени отношения в
областта на облигационното и търговското право – арг.
от чл. 3, ал. 1 ЗНА. За уреждане на други отношения от същата материя, съгласно
чл. 3, ал. 2 от ЗНА, можело да се издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да
се има предвид обаче, че дори когато подзаконовият акт създавал първична
уредба, тя следва да била в съответствие с нормите от по-висока йерархия,
включително с тези, от които се извеждали правни принципи, каквито били чл. 81,
ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налагал и от чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона
за нормативните актове. От гореизложеното следвал изводът, че разпоредбата,
която регламентирала отговорността на потребителя и субективното право на
доставчика на ел. енергия да получил плащане, компенсиращо стойността на
неизмерената, респективно неправилно измерената енергия, било необходимо да
бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ обществените отношения във
връзка с покупко-продажбата на електроенергия. Това в случая бил Законът за
енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто в случая представлявали ПИКЕЕ, можел
единствено да допълнил и уточнил законовата норма, като установявал нормативно
методиката, по която следвало да става преизчисляването.
Когато не било
налице доказана нерегламентирана намеса в СТИ от страна на потребителя /какъвто
е настоящият случай/, както и при обективно неточно отчитане поради
неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не бил посочен точният период на
неотчитане, не можело да се отчете реално консумираната енергия, и
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период било
недопустимо, тъй като това би довело доставчикът да получил цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата,
изпратена до потребителя, „отчетен период” бил произволно определен, без да имал
яснота как точно и на базата на какви данни, бил формиран. В този смисъл счита,
че клаузата на чл. 48 от ПИКЕЕ, която регламентирала едностранното коригиране
на сметките от доставчика за минало време без определяне на периода и без
отчитане на реално консумираната електрическа енергия, била неравноправна, тъй
като създавала в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на
потребителите при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречила
и на разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги била виновна
и била в границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречила
и на залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на съвета от
25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно че
фактурирането на консумираната ел. енергия да се базирала само на действително
потребление, без значение дали ставало дума за отчетена или неотчетена от
електромера на абоната ел.енергия /чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Директивата/. Тъй
като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от
орган без законодателни правомощия, да се дерогирали
разпоредби на закон или да се нарушавали конституционни принципи, посочената
клауза била нищожна и не обвързвала с действието си страните, респективно – съда
– с приложението й. Поради това ответникът не можел
да коригира post factum потребителската сметка, щом не бил
определен точен период и не била отчетена реално консумираната електрическа
енергия, и щом не било доказано неточното отчитане и измерване на доставената
електроенергия да се дължало на виновно неизпълнение на произтичащите от
договора задължения на ищеца.
На следващо
място по въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия едностранно
да коригирал сметките на потребителите в периода след влизане в сила на
промените на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ и приемането на
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., при условие,
че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи условия, било
налице трайна съдебна практика. Съгласно разясненията, дадени с решение №
111/17.07.2015 г. по т, д. № 1650/2014 г. и решение № 173 от 16.12.2015 г. по
т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, И ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със
ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., било въведено законово
основание крайният снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, ако
изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал., т. 6 ЗЕ, т.
е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, че имало основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в задължение на
електроразпределителното дружество да създаде посочените правила със
съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи
условия на договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи
ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199,
ал. 2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането на подзаконови нормативни актове и
общи административни актове по приложението на новата уредба или до
привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали действащите, доколкото не
противоречили на закона. Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали подзаконов нормативен
акт или общ административен акт, поради което посоченият параграф 199, ал.2 ПЗР
ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С изменението на чл. 98а ЗЕ в
сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието на Общите условия да се
включи и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 ЗЕ. Такова изискване не било
предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за заварените от новата уредба
Общи условия на ответника. В чл. 28, ал. 2 от действащите Общи условия на последния било
предвидено задължение на последния за уведомяване, но не и реда за това. Счита,
че следвало да се приеме, че не бил осъществен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител да коригирал сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената ел. енергия, тъй като
снабдителят не бил изпълнил задълженията си по чл. 98, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде
и публикува нови Общи условия, чието съдържание да отговаряло на изискванията в
посочената норма, доколкото в заварените Общи условия липсвало уреден ред за
уведомяване на клиента, при наличие на основание за корекция.
Тази теза се
преповтаряла и в новопостановеното решение № 2315 от
21.02.2018 г. постановено от ВАС по адм.д. №
3879/2017 г.
Моли съда да
постанови решение с което признае за установено по отношение на „Евн България Електроснабдяване” ЕАД, че ищецът П.С.К., не
дължи сумата от 144,18 лв. /сто четиридесет и четири лева и осемнадесет
стотинки/, представляваща сума за допълнително начислена ел. енергия,
вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на
количеството електрическа енергия за електромер с фабричен № ********* за имот,
находящ се в гр. Стара Загора, ул. „Ален мак” 8, вх.А, ап.9 с ИТН 2015011, на
клиент с кл. № **********, за периода от 17.03. 2017
г. до 13.04.2017 г. за 27 дни.
Претендира за
направените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД в законоустановения срок представя писмен
отговор, с който счита предявения иск за процесуално допустим, но
неоснователен.
Твърди че, на
13.04.2017 г. служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” ЕАД (ЕР Юг) били
извършили проверка на електромера, отчитащ доставената електрическа енергия в
обекта на ищеца, находящ се гр. Стара Загора, ул. „Ален мак” № 8, вх. „А”, ап.
9. Проверката била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които
били установили, че не отчитал броячът на електромера на ищеца. Поради
изложеното у служителите на ЕР Юг били възникнали обосновани съмнения, че върху
електромерът било осъществено нерегламентирано въздействие (т.нар. „манипулация”),
те го били демонтирали и били го поставили в безшевна торба, с цел същият да
бил изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото
на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред било установено, че измервал електрическата
енергия с грешка, която била в рамките на допустимата от +/- 2 % (вж.
Приложение № 32 към Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол). За тези действия, извършилите проверката лица съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 350832/13.04.2017 г. (Констативния протокол). Въпреки положените
усилия от страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства
на проверката, същият не бил открит.
Демонтираният
електромер бил предаден на Български институт по метрология, ГД „Мерки и
измервателни уреди”. Регионален отдел – гр. Плевен (БИМ) за извършване на
метрологична експертиза по реда на глава пета от Закона за измерванията.
Поводът за проверката бил анализ на товаровият профил
на клиента (консумирана мощност в обекта през определен период от време),
според който от датчика на електромера за неправомерен достъп постъпвала
информация в системата на ЕВН „България Електроразпределение” ЕАД за
несвойствени явления (манипулация).
Съмненията за
извършена нерегламентирана манипулация се потвърждавали и от заключенията на
експертизата на СТИ извършена от БИМ. Резултатите от тази проверка били обективирани
в Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1098/23.10.2017
г. на БИМ, където било записано, че електромерът постъпил за експертиза в чувал
с пломба № 449903, а в т. 5 „Техническо състояние на частите и механизмите,
защитени от нерегламентиран достъп било записано, че „осъществяван е достъп до
вътрешността на електромера. На дъното на кутията на електромера допълнително е
монтирано нерегламентирано електронно устройство, състоящо се от електронна
платка, обвита в черна изолационна лента и електронни елементи, което е
присъединено в измервателната верига на електромера.”
С оглед на
описаното по-горе и като било установено, че били налице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа
енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1
ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в
размер от 994 кWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 144,18 лв. с ДДС. Периодът от време, за който била
извършена корекцията бил 68 дни, като първата дата – 17.03.2017 г. – началото
на корекционния период била датата на регулярен отчет
на показанията на електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 27 дни корекционен период назад, считано
от датата на проверката, в която била констатирана манипулацията, последната
дата била датата на извършената техническа проверка – 13.04.2017 г. (вж. чл. 48,
ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура №
**********/06.03.2018 г. (вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената
сума, вследствие на установеното непълно измерване на електрическа енергия и с
писмо с изх. № 6649448-1/06,03.2018 г. изпратило на адреса на му кореспонденция
(уведомление) за извършеното допълнително начисление. Писмото било изпратено с
препоръчано писмо с обратна разписка, но се върнало като непотърсено.
В случая ставало
дума за спор за дължимост на сума, начислена вследствие на т.нар, „корекция на
сметка за електрическа енергия” (иск по чл. 124, ал. 1 от
Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК)), които спорове били изключително добре
познати на този съд, но за съжаление към настоящия момент, въпреки ясната и
последователна практика на Върховния касационен съд (ВКС), решаващите състави
по причини, които за тях оставали енигматични продължавали автоматично да
преписвали мотиви от стари решения, постановени при действието на различна
нормативна уредба и съдебна практика и масово да уважавали предявените искове
от клиенти по отношение на които било установено, че електромерите им били
манипулирани и отчитали доставяната им електрическа енергия с грешка, която
винаги водила до отчитане и съответно заплащане на по-малко от реално
доставеното количество.
КЕВР имало
правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които, наред с другото да регламентирали условията и реда за установяване
случаите на неизмерена неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
(еж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т 6 ЗЕ).
Именно на това основание КЕВР била приела ПИКЕЕ (обн.
ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил посветен на случаите и начини
за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
В конкретния
случай приложение намирало разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл.
48, ал. 1 от ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „ …в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи че средството за търговско измерване ...
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилно¬то/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”
Коригираните
количества били изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 48,
ал. 1, т. 1, б. „б” от ПИКЕЕ, а именно - „при липса на точен измерител
количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от максималния
ток на средството за търговско измерване при всекидневно осемчасово ползване на
електрическа енергия от клиента” и остойностени
съгласно текста на чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ който гласял, че „Операторът на
разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител информация за дължимата
сума от съответния клиент, вследствие на установеното ... непълно ... измерване
определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата цена,
по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени.”
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ – по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. решение № 111 от
17.07.2015 г, на ВКС по т. д. 1650/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева постановено по реда на чл. 290, ал.1 ГПК и решение № 86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. № 616 от 2015 г. докладчик съдията Емилия
Василева).
Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил
това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето извършило неправомерно въздействието върху електромера
и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата,
доколкото имало данни за осъществяване на съставя на престъплението по чл.234в
от Наказателния кодекс.
Що се касаело
до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен, защото в посочените законови разпоредби, които
регламентирали преизчислението на количеството
електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за извършването
корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, точно
обратното-единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик
да извършил едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че
е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия, за да се пристъпило към такава корекция.
Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извършил едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно
поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на
доставената електроенергия, тъй като ко- рекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажирало отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Този въпрос
бил разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказвало виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014 г. на ВКС,
ГК, IV г.о.. Решение № 166 от 11 05.201бг. по т.д. № 1797/2014 г. на ВКС, ТК, И
то, Решение № 115 от 20.09.2017 г., постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98 а, ал. 1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН „България
Електроснабдяване” ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008 г.(ОУ на
ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представляват договори при общи условия, на базата на
които се уреждали отношенията между енергийните предприятия (краен снабдител и
оператор на електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с
транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в
цялост разпоредбата имала следното съдържание:
Чл.28. (1) ЕВН ЕС въз основа на
представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно
със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на Клиента за
изминал период.
(2) В случаите по ал. 1 продавачът
изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява Клиента
за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
Според ответното
дружество не можело да се сподели разбирането на този съд, че спазването на изкискването
в ОУ да имал ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело да се
обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на
17.02.2012 г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът
действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не
вменявал в задължение на крайните снабдители да променяли общите си условия (в
ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г.) няма подобна
инструкция).
Тълкуването на
ответното дружество се споделяло от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 24 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про Продажби” АД (също краен снабдител с
електрическа енергия, но за територията на Североизточна България) бил
предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. решение № 118 от 18.08.2017 г. на ВКС по т.д. №
961/2016 г., II т.о., ТК). Следвало да се отбележи, че ОУ на „Енерго-про Продажби” АД били одобрени с решение №
ОУ-061/07.11.2007 г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл.
98а ЗЕ от 2012 г., като дословно чл. 24 имал следното съдържание:
Чл.24 (1) „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД въз основа на представени от "„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД
констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и коригира
сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите
по ал.1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
При сравнение
на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена
логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че изискването на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ било изпълнено, а този съд да възприема диаметралнопротивоположна теза и да твърди, че за целта
крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Твърди, че
искът е неоснователен. Моли съдът да го отхвърли и да присъди направените
разноски по делото.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по
делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в
исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и
дължима. Ответникът следва да установи твърденията, че е установено
манипулиране на средството за търговско измерване и че е спазена процедурата, предвидена в общите
условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на електромера и
извършване на експертиза за неговата годност, както и, че оспорваната сума е
начислена основателно.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: писмо с изх. № 6649448-1/06.03.2018 г.,
констативен протокол № 1098/23.10.2017 г., констативен протокол №
350832/13.04.2017 г., фактура № **********/06.03.2018 г., справка за коригиране
на сметка от 06.03.2018 г.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши справка навсякъде, където е необходимо, да представи
заключение, като отговори на поставените в отговора на исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението
в размер на 200 лева, който следва да се заплати от ответника в едноседмичен срок
от връчване на настоящото определение.
На основание чл.176 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ищеца да се яви лично, за да
отговори на поставения въпрос от ответника в депозирания отговор по делото,
който следва да бъде вписан в призовката.
ДОПУСКА като свидетел по делото ПЕТЪР
РАЙНОВ ХИТРОВ, който да се призове за съдебно заседание на
адреса, посочен в отговора на ответника.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса, пълномощно на адвокат И.П.
и пълномощно на юриск.Венета Илиева.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация
или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да
се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към
Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат
право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките
на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за
открито съдебно заседание на 29.05.2018г. от 10.00ч. за която дата да се
призоват страните, свидетеля и вещото лице след внасяне на депозита.
ПРЕПИС
от настоящото определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на
ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: