Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV - Г въззивен състав, в открито
съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ МАРИНОВА
мл. с. ГЮЛСЕВЕР САЛИ
при участието на секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Маринова в. гр. д. № 4273 по
описа на СГС за 2021 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С
решение № 20259246/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 11534/20 г. по описа на СРС,
25 състав, е отхвърлен предявения от Н.И.К. срещу Г.Д.П. иск с правно основание
чл. 245 във вр. с чл. 243 във вр. с чл. 79 ЗЗД за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумата в общ размер - 714,15 лв., представляваща данъци и
такси за лек автомобил „БМВ Т.К.“, с рег. № ********, предоставен за ползване
на ответницата по силата на договор за заем за послужване от 27.02.2017 г.,
сключен между страните, и включваща сумата от 426,15 лв. – пътен данък за
автомобила за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., 62 лв. – начислена лихва за забава
върху сумата за пътен данък за същите години, и 190 лв. – пътен данък за 2020
г.
Постъпила
е въззивна жалба от Н.И.К. срещу решение № 20259246/19.11.2020 г., постановено
по гр. д. № 11534/20 г. по описа на СРС, 25 състав. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно, тъй като е постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното решение, и вместо него да постанови
друго решение, с което да уважи искa.
Въззиваемата
страна – Г.Д.П. не е подала отговор на въззивната жлаба в срока по чл. 263, ал.
1 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе
предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 245, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът
Н.И.К. твърди, че на 27.02.2017 г. е предал на ответницата Г.Д.П. владението
/ключовете/ на собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел „318 Т.К.“, чрез
писмено пълномощно, по силата на което ответницата е получила правото да го
ползва, да се разпорежда с него, срещу което се е задължила да плаща данъците,
застраховките и глобите по време на ползването му. Твърди, че е бил подписан и
договор за покупко – продажба на автомобила с уговорка в кратък срок да бъде
извършена и нотариална заверка на подписите. Поддържа, че описаните взаимоотношения по предоставяне на
ползването на автомобила следва да се квалифицират като договор за заем за
послужване. Твърди, че след предаване на владението на лекия автомобил всички
опити да се свърже с ответницата по телефона или писмено с оглед прехвърляне на
собствеността върху автомобила чрез нотариална заверка на договора за покупко –
продажба били неуспешни. Сочи, че в периода
от 2017 г. до 2019 г. на ищеца и на съпругата му били начислени данъчни
задължения за пътен данък на автомобила в общ размер от 426,15 лв., както и
лихви за забава в размер на 62 лв., а за 2020 г. – увеличен пътен данък в
размер на 190 лв. Поддържа, че посочените данъчни задължения съгласно
пълномощното от 27.02.2017 г. представляват задължение на упълномощения
ползвател, страна по договора за заем за послужване, което не е било изпълнено.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати
на ищеца сумата в общ размер - 714,15 лв., представляваща данъци и такси за лек
автомобил „БМВ Т.К.“, с рег. № ********, предоставен за ползване на ответницата
по силата на договор за заем за послужване от 27.02.2017 г., сключен между
страните, и включваща сумата от 426,15 лв. – пътен данък за автомобила за 2017
г., 2018 г. и 2019 г., 62,00 лв. – начислена лихва за забава върху сумата за
пътен данък за същите години, и 190,00 лв. – пътен данък за 2020 г. Претендира
разноски.
Ответницата
Г.Д.П. не е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. Оспорва,
че дължи данъци и такси за процесния автомобил, тъй като същият е бил спрян от
движение на 21.03.2017 г. поради това, че е бил управляван от лице с концентрация
на алкохол в кръвта над допустимата.
От
представеното като доказателство по делото пълномощно с нотариална заверка на
подписите от 27.02.2017 г. се
установява, че Н.И.К. е упълномощил Г.Д.П. да управлява в страната и в чужбина
лек автомобил „БМВ 318 Т.К.“, с рег. № ********, рама: WBACG61010AH91742, двигател: 184S108648189, да го представлява пред МВР, ДАИ, КАТ, гранични и митнически
власти във връзка с управлението на описаното МПС, включително да подава и
получава документи; да го представлява пред застрахователни дружества и да
сключва договори за застраховка при условия и цени по негова преценка,
включително с правата да получава суми по щети; да го представлява пред
държавни, общински и данъчни органи, лица и организации, КАТ и ДЗИ във връзка с
посочените права, като се подписва от името на упълномощителя на необходимите
за това места и документи; да продава, дарява, заменя и залага описаното МПС,
като сключва съответните предвидени в закона договори, с когото намери за добре
и при цена и условия, каквито прецени, включително и да договаря сам със себе
си; да заплаща дължимите данъци, такси, глоби и други и да преупълномощава
трети лица с правата по пълномощното.
Ответницата
Г.П. не оспорва обстоятелството, че процесният лек автомобил й е бил предаден
на 27.02.2017 г.
По
делото е представен като доказателство и договор за покупко – продажба на МПС
от 27.02.2017 г., сключен между Н.И.К., като продавач, и Г.Д.П., като купувач,
съгласно който продавачът продава на купувача следното МПС: лек автомобил „БМВ
318 Т.К.“, с рег. № ********, рама: WBACG61010AH91742,
двигател:
184S108648189, производство – 29.03.1995 г., за сумата
от 400 лв.
Със
съобщение от 23.04.2018 г. от Н.К. до Г.П. същият е заявил, че оттегля и
прекратява действието на предоставеното й пълномощно, считано от 02.05.2018 г.
От приложения по делото пощенски плик е видно, че писмото е върнато на
изпращача на 18.05.2018 г. с отбелязване – „непотърсено“.
Според
акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 220/13.02.2020 г., издаден от отдел
„Общински приходи – Средец/Триадица“, дирекция „Общински приходи“, касаещ
задълженията по подадена декларация по чл. 54, ал. 1 ЗДМТ от Я.Х.П.-К., лек
автомобил „БМВ 318 Т.К.“, с рег. № ********, е съпружеска имуществена общност на
Н.И.К. и Я.Х.П.-К.. За лекия автомобил е открита партида ********_10512, по
която няма предоставени данни за промяна на собствеността на МПС.
Според
удостоверение от 05.10.2020 г., издадено от МВР – Пътна полиция, лек автомобил
„БМВ 318 Т.К.“, с рег. № ********, е спрян от движение на 21.03.2017 г. на
онование чл. 171, т. 2, б. „и“ ЗДвП.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната
жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материалноправни
норми. Решението е и правилно като краен резултат.
Във връзка с
доводите, изложени във въззивната жалба, по отношение на правилността на
решението, въззивният съд намира следното:
За
основателността на иска с правно основание чл. 245 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключил с ответника договор за заем за послужване за процесния лек
автомобил, както и наличието на обикновени разноски, свързани с ползването на
вещта.
Съгласно
легалното определение на договора за заем за послужване, дадено в чл. 243 ЗЗД,
с договора за заем за послужване заемодателят предоставя безвъзмездно на
заемателя една определена вещ за временно ползване, а заемателят се задължава
да я върне.
За
установяване на твърдението на ищеца, че между страните е сключен договор за
заем за послужване на процесния лек автомобил по делото е представено
пълномощно с нотариална заверка на подписите от 27.02.2017 г., съгласно което Н.И.К.
е упълномощил Г.Д.П. да управлява в страната и в чужбина лек автомобил „БМВ 318
Т.К.“, с рег. № ********, рама: WBACG61010AH91742,
двигател:
184S108648189. Същевременно по делото не оспорва от
ответницата, че към датата на упълномощителната сделка ищецът е предал на
ответницата ключовете на процесния автомобил.
Въззивният
съд намира, че от съвкупната преценка на посочените обстоятелства може да се
направи извод, че между страните е бил сключен на 27.02.2017 г. неформален
договор за заем за послужване на процесния лек автомобил. В подкрепа на горния
извод е и обстоятелството, че договорът за покупко – продажба на процесния лек
автомобил, сключен на същата дата, не е бил сключен в изискуемата от закона
форма за валидност – с нотариална
заверка на подписите на страните и поради тази причина не е породил отчуждително
действие.
Съгласно
чл. 245, изр. 1 ЗЗД заемателят понася обикновените разноски за поддържането,
запазването и ползването на вещта. Въззивният съд приема, че данъците и таксите
във връзка с ползването на автомобила представляват обикновени разноски, които
се дължат от заемателя.
В
случая, въззивникът – ищец в първоинстанционното производство не е ангажирал
годни писмени доказателства, от които да се установява по безспорен начин
съществуването на твърдяните в исковата молба публични задължения за пътен
данък за периода – 2017 – 2019 г., лихва за забава върху пътния данък за
посочения период, както и пътен данък за 2020 г. Представеният като
доказателство по делото акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 220/13.02.2020 г., издаден от отдел „Общински приходи – Средец/Триадица“,
дирекция „Общински приходи“, касае задълженията по декларацията по чл. 54, ал.
1 ЗДМТ от Я.Х.П.-К. /съпруга на ищеца/, която не е страна по процесния договор
за заем за послужване. Същевременно в справката от 05.10.2020 г., изходяща от
ищеца, се съдържа признание на неизгодния за него факт, че ищецът е инвалид и
като такъв е освободен от задължението да плаща данък за притежаваната от него
в режим на съпружеска имуществена общност ½ ид. ч. от процесния лек
автомобил „БМВ 318 Т.К.“, с рег. № ********.
Предвид
изложеното по – горе, искът с правно основание чл. 245, изр. 1 ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен.
Поради
съвпадение в крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решение
№ 20259246/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 11534/20 г. по описа на СРС,
25 състав, следва да се потвърди като правилно.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
20259246/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 11534/20 г. по описа на СРС, 25
състав.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: