№ 18724
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110108365 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявени са от ищцата И. Й. Б. срещу ответника „.“ АД обективно кумулативно
съединени искове за отмяна на уволнението на ищцата, извършено със заповед № .г. – чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „.“ в . „.“, . .
„.“, направление „.“ при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, за заплащане на обезщетение в
размер 22632,60 лв. за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода
от 12.02.2024г. до 12.08.2024г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 14.02.2024г. до окончателното му изплащането.
Ищецът И. Й. Б. твърди, че работила при ответника „.“ АД съгласно трудов договор
№ 102/28.02.2020г. на длъжност „.“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на
3200 лв., като договорът бил сключен за неопределено време с 6-месечен изпитателен срок,
уговорен в полза на работодателя. С допълнително споразумение № .г. били уредени
условия за извършване на работата от разстояние. С допълнително споразумение № .г. била
преназначена от длъжност „.“ в . „.“, управление „Ритейл продажби“, направление „.“ на
длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“. С допълнително споразумение № .г. било
посочено, че срокът на договора е за неопределено време, считано от 10.09.2020г. През
2023г. основаното й месечно трудово възнаграждение било увеличено на 3350 лв., а
размерът на последното й брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец преди
уволнението й се равнявало на 3772,10 лв. Ищцата твърди, че на 09.02.2024г. й било връчено
от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор с основание чл. 328, ал.
1, т. 2, пр. 2 КТ – поради съкращаване на щата, със срок от 30 дни, който започвал да тече на
1
12.02.2024г. На 09.02.2024г. на ищцата била връчена и заповед на работодателя с № .г., с
което трудовото й правоотношение било прекратено, считано от 12.02.2024г., на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ. На същата дата – 09.02.2024г. ответникът й предоставил за
попълване и декларация за наличието на обстоятелства, обуславящи особената закрила по
чл. 333 КТ, която ищцата попълнила и предала незабавно и в която отразила, че страда от
онкологично заболяване, а два дни по-късно, на 12.02.2024г. съобразно дадения й срок
представила на работодателя документи, доказващи наличието на заболяването. Ищцата
оспорва като незаконно извършеното уволнение с довод за нарушаване на правото й на
закрила по чл. 333 КТ предвид обстоятелството, че страда от онкологично заболяване, че
работодателят е знаел за това заболяване преди връчване на заповедта за уволнение по повод
представени от ищцата болнични листове №., . и ., издадени от . ЕООД, по които е ползвала
отпуск поради временна неработоспособност за периода от 27.10.2021г. до 24.01.2022г. и
предвид използваното уволнително основание е бил длъжен преди прекратяването на
трудовия договор да получи разрешение от Инспекцията по труда и мнение от ., но не е
поискал такива. С оглед изложеното моли да се признае за незаконно уволнението й и да се
отмени заповед № .г. за прекратяване на трудовото й правоотношение, да се възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“ при ответника и
ответникът да й заплати на обезщетение в размер 22632,60 лв. за оставане без работа
вследствие на уволнението за периода от 12.02.2024г. до 12.08.2024г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 12.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, както и разноски за производството.
Ответникът „.“ АД е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Счита предявените искове за недопустими, тъй като
процесната заповед за уволнение е оттеглена (отменена) от работодателя и правното й
действие е отпаднало. По същество оспорва исковете както по основание, така и по размер и
счита същите за неоснователни. Не оспорва фактите, че ищцата е работила при ответника,
като преди уволнението е заемала длъжността .“ в . „.“, . . „.“, направление „.“, както и
издаването и връчването на процесната заповед № .г. на ищцата на 09.02.2024г., с което
трудовото й правоотношение било прекратено на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ
(поради съкращаване на щата). Не оспорва и че на същата дата – 09.02.2024г. е връчил на
ищцата декларация относно обстоятелствата – основание за прилагане на закрилата при
уволнение, в допълнение на което поискал от ищцата документи, доказващи твърдяното от
нея заболяване. Оспорва, че е знаел за заболяването преди връчване на уволнителната
заповед, като твърди, че съгласно вътрешната организация на работодателя и политиката му
за защита на личните данни болничните листове се представят в деловодството на
ответника, като във водения регистър се въвеждат единствено основните реквизити на
болничния лист като номер, продължителност на временната неработоспособност, но не и
вида на заболяването. Твърди, че документи, доказващи наличието на онкологичното й
заболяване, ищцата е представила в деловодството на банката на 12.02.2024г. и още на
следващия ден след получаването и прегледа им ответникът е издал заповед за отмяна на
уволнението № .г., като представител на банката се е свързал с ищцата и я е поканил да се
2
яви на следващия ден за връчване на заповедта за отмяна на уволнението и ищцата е била
уведомена за целта на поканата. Твърди, че ищцата не се е явила да получи заповедта, а
вместо това – на 14.02.2024г. е подала исковата молба, по която е образувано настоящото
дело, което ответникът намира за злоупотреба с правото на иск, извършено с единствената
цел да се осуети правото на работодателя да отмени заповедта за уволнение и да се
облагодетелства ищцата чрез получаване на обезщетение вследствие незаконното
уволнение. Ответникът твърди, че ищцата се е явила в банката и е получила заповед № .г. за
отмяна на уволнението от работодателя на 15.02.2024г. и е заявила, че желае да се върне на
работа. В заповедта било изрично упоменато, че ищцата следва да се върне на работа в 14-
дневен срок от връчване на заповедта. Ищцата не се явила на работа в дадения й и
законоустановен срок, поради което ответникът прекратил трудовия й договор на основание
чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ поради неявяването й в срока по чл. 345, ал. 1 КТ със заповед № .г.,
връчена на 15.03.2024г. Твърди, че до момента на уволнението й през м.03.2024г. ответникът
е заплащал на ищцата трудово възнаграждение и е изпълнявал всички свои задължения на
работодател и осигурител във връзка с удържане и внасяне на дължимия данък и
осигурителни вноски върху изплатеното й възнаграждение. Твърди и че в периода от
отмяната на уволнението до 19.02.2024г. е проведена кореспонденция между страните по
инициатива на ищцата с цел окончателно извънсъдебно уреждане на спора, но до такова не
се е стигнало предвид това, че ищцата поискала заплащане на суми, които не й се следват,
което било още едно доказателство за нейната недобросъвестност. С оглед изложеното
ответникът счита, че предявените искове са недопустими, тъй като чрез отмяната на
заповедта за уволнение с № .г. е отпаднал прекратителния й ефект и не е налице годен акт,
който да подлежи на отмяна, и липсва какъвто и да е правен интерес от заявените от ищцата
претенции за възстановяването й на работа и за заплащане на обезщетение. В случай, че
съдът приеме исковете за допустими, моли за тяхното отхвърляне като неоснователни, а при
извод за наличие на основание за уважаването им, прави евентуално възражение за
прихващане с негови насрещни вземания за платено на ищцата трудово възнаграждение след
12.02.2024г. и платено обезщетение за дните на неизползван платен годишен отпуск. Моли
за присъждане на разноски за производството.
Съдът при така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства намира следното от правна и фактическа страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже съществуване на безсрочно
трудово правоотношение с ответника с твърдяното съдържание, което е било прекратено с
процесната заповед № .г., съответно размера на последното получено брутното трудово
възнаграждение преди уволнението, че е останал без работа за съответния период, за който
претендира обезщетение, че страда от онкологично заболяване, за което е уведомила
работодателя.
В тежест на ответника е да докаже законността на уволнението на основанието, на
3
което е извършено, включително че предварително е събрал данни дали ищцата страда от
заболяване, даващо й право на закрила при уволнение, като е преодолял тази закрила преди
уволнението чрез изискване на разрешение от Инспекцията по труда и мнение на ., че е
отменил процесната заповед със заповед № .г., за което ищцата е била уведомена преди
подаване на исковата молба на 14.02.2024г., че след отмяната изрично е указал на ищцата, че
следва да се яви на работа в 14-дневен срок от връчване на заповедта, че е издал заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата с № .г., която й е връчена на
15.03.2024г. твърденията си относно проведена между страните кореспонденция с
твърдяното в отговора на исковата молба съдържание.
С доклада по делото за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника
длъжността длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“ съгласно трудов договор № .г. и
допълнителни споразумения към него от 01.04.2020г., от 01.07.2020г. и от 08.09.2020г., както
и че същото е прекратено с оспорената заповед № .г., считано от 12.02.2024г., че е налице
реално съкращаване на щата при ответника във връзка със заеманата от ищцата длъжност, че
ищцата към датата на уволнението е страдала от онкологично заболяване.
Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства
и че работодателят е издал заповед за отмяна на извършеното с оспорената заповед
уволнение с № .г., както и че същата е връчена срещу подпис на ищцата на 15.02.2024г.
Преди разглеждане на спора по същество съдът следва да се произнесе дали е налице
правен интерес от страна на ищеца за предявяване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предвид
направеното от ответника възражение, че на основание чл. 344, ал. 2 КТ, че е отменил
цитираната заповед № .г. и че отмяната е доведена до знанието на ищеца преди подаване на
исковата молба в съда.
С постановени решение № . г. по гр. д. № 1265/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение №
144/11.05.2012 г. по гр. д № 1545/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че "отмяната на заповедта
от работодателя, когато е сторено преди подаване на исковата молба, предизвиква правната
промяна и няма интерес и от съдебна намеса; предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ, след като работникът или служителят е узнал за действията по чл. 344, ал. 2 КТ, се
явяват недопустими поради липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иска. "
Съгласно трайната и безпротиворечива практика на Върховен касационен съд,
касаеща уведомяването на работника за заповед на работодателя, с която е отменено заповед
за уволнение /обективирана в определение № 109/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 571 от 2021 г.
на ВКС, III ГО, Решение № 303/07.10.2013 г. по гр. д № 3715/2013 на ВКС, IV ГО и
Определение № 314/19.04.2019 г. по ч. гр. д № 4254/2018 г. на ВКС, III ГО/, изискване за
писмена форма има единствено по отношение на заповедта, с която работодателя е отменил
своя предходна заповед за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение, но за начина
на съобщаване на същата по отношение на работника, такова изискване не е налице. Същото
4
подлежи на доказване чрез всички доказателствени средства, включително чрез писмени
доказателства, свидетелски показания, както посредством електронна поща, така и
посредством телефон. За приложението на чл. 344, ал. 2 КТ е достатъчно работникът да е
уведомен за съдържанието на изявлението на работодателя, с което се оттегля предходно
волеизявление за прекратяване на трудово правоотношение. Фактическо връчване на
документа, обективиращ това волеизявление, не е необходимо. Този факт е без значение за
добросъвестността на работника/служителя. От момента на получаване на съобщението,
което съдържа уведомление за оттеглянето на уволнителното волеизявление на
работодателя, за работника/служителя няма правен интерес да оспорва това уволнение пред
съд. Без значение е дали уведомлението е направено от нарочно овластено от работодателя
лице. От значение е дали работодателят действително е направил такова волеизявление
преди внасяне на исковата молба в съда и дали работникът е получил съобщение за него.
Изискване за форма може да се постави по отношение на изявлението, с което работодателят
оттегля издадената преди това от него писмена заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. По отношение на съобщението, с което това оттегляне се довежда до
знанието на работника, не могат да се поставят никакви изисквания за форма. То може да се
установява с всички доказателствени средства и не е задължително да бъде обективирано в
подписан документ /в този смисъл са определение № 109/26.03.2021 г. по ч. гр. д. № 571 от
2021 г. на ВКС, III ГО и Решение № 303/07.10.2013 г. по гр. д № 3715/2013 на ВКС, IV ГО/.
В случая се установи, че заповед за отмяна на оспореното от ищцата в настоящото
производство уволнение е издадена от работодателя на 13.02.2024г., преди подаване на
исковата молба. С оглед гореизложената съдебна практика по тълкуване на чл. 344, ал. 2
ГПК релевантно за допустимостта на производството е дали тази заповед е доведена до
знанието на ищцата преди подаване на исковата молба, което за съда е служебно известно,
че е станало на регистратура на СРС на 14.02.2024г. в 16.15 часа съгласно отбелязването в
Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС). В тази връзка по делото са
събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите .. и ., от показанията на
които съдът намира, че се установява, че ищцата е била уведомена за отмяната на
уволнението й още на 13.02.2024г. след издаване на заповед № .г., а най-късно това е станало
на 14.02.2024г. в проведени телефонни разговори със служители на ответното дружество.
Показанията на двамата разпитани свидетели, съдът цени при условията на чл. 172 ГПК,
отчитайки тяхната възможна заинтересуваност предвид факта, че същите са служители на
ответника, но като взе предвид, че показанията им са детайлни, непротиворечиви помежду
си и логични, че същите са възприели непосредствено релевантните по делото факти и че
свидетелстват за обстоятелства, които са в кръга на извършените от тях действия във връзка
с трудовата им функция на служители в отдел „.“, а така също и че техните показания в
цялост се подкрепят изцяло от представените по делото писмени доказателства. Така,
свидетелят . посочва, че в проведени разговори с ищцата И. Б. на 13.02.2024г. свидетелят я е
уведомил, че колеги от „.“ ще се свържат с нея и ще я поканят на среща във връзка с взетото
решение за отмяна на заповедта за съкращаване на щата, че по обратна връзка на другия
5
свидетел ., веднага след издаване на заповедта за отмяна на уволнението същата е
осъществила връзка с ищцата на 13.02.2024г. и на 14.02.2024г. и я е поканила да се яви при
първа възможност за получаване на заповедта за отмяна на заповедта за прекратяване.
Посоченото обстоятелство се потвърждава и от разпита на свидетеля ., която посочва, че
веднага след издаване на заповедта за отмяна на уволнението на 13.02.2024г. е направила
опит да се свърже с ищцата по телефона, като на 14.02.2024г. преди обяд такъв разговор е
осъществен и свиде.ата е уведомила ищцата, че трябва да дойде да подпише документи,
които отменят заповедта за уволнение. И двамата свидетели посочват непротиворечиво, че
ищцата е посочила в телефонния разговор, че ще дойде на следващия ден – 15.02.2024г. да
получи документа, от което следва, че същата е имала знание за него още на 14.02.2024г. и
то преди обяд, в който смисъл са показанията на свидетеля Д., а дори още на 13.02.2024г. от
разговора със свидетеля .. В този смисъл подаването на исковата молба на регистратура в
съда на 14.02.2024г., в 16.15 часа, в края на работния ден, съдът приема да е станало след
получаване на съобщение от ищцата, че работодателят е отменил оспорената с иска по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ заповед № .г., поради което и предявеният иск на това основание е
недопустим, респективно недопустими са и предявените обусловените от него искове по чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ.
С оглед изложеното и поради липса на абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск производството по делото следва да бъде
прекратено като недопустимо.
Само за пълнота в случая следва да се посочи и че дори да се приеме, че исковете са
допустими, от събраните по делото доказателства са налични данни, от които може да се
направи извод, че предявяването на исковете е направено с непосредствената цел
инициираното съдебно производство да се използва при преговори с работодателя за
получаване на по-високо от дължимото се по закон обезщетение при незаконност на
уволнението. Това следва както от представената и неоспорена от страните имейл
кореспонденция, следваща подаването на исковата молба в съда, в която основен акцент при
обсъждането е било сумата, която ищцата е поискала да й бъде заплатена, за да се реши
извънсъдебно възникналия помежду им спор, така и от проведеното от работодателя пълно
доказване, че е предоставил на ищцата срок да се яви на работа след отмяна на заповедта за
уволнение и от обстоятелството, че същият я е третирал като негов служител – изплащал е
редовно трудовото й възнаграждение до датата на второто прекратяване на трудовия й
договор и я е канил на многократни срещи, в които недвусмислено е изявявал намерението
си да я приеме обратно на работа, но ищцата не се е явила да заеме повторна длъжността. Не
се установиха и твърденията на ищцата да й е бил ограничаван достъпа до работното място
и до служебния лаптоп, като съдът приема, че същите са предадени от служителя на
работодателя доброволно. Всичко това е основание за извод, че предявяването на исковете за
отмяна на уволнението и възстановяване на работа не са преследвали предвидената в закона
цел да бранят служителя от незаконност на уволнението и да осигурят възможността му да
бъде възстановен на работа, когато е незаконно уволнен, а е направено с цел превратно
6
упражняване на права, в противоречие на чл. 3 ГПК, в който случай съдът следва да откаже
търсената защита.
Право на разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяване на делото поради
недопустимост на исковете има ответникът, който е претендирал разноски с отговора на
исковата молба, но не е посочил какви са тези разноски, нито е доказал извършването на
такива до приключване на устните състезания на делото в открито съдебно заседание на
03.10.2024г., който е бил крайният момент за ангажиране на тези доказателства с оглед
даденото тълкуване в т. 11 на ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6 от 2012г. на
ОСГТК на ВКС по въпроса допустимо ли е претенцията за разноски по чл. 80 ГПК да бъде
заявена с писмената защита по чл. 149, ал. 3 ГПК. Представените едва с писмената защита
по делото доказателства за уговаряне и заплащане на адвокатско възнаграждение не следва
да се вземат предвид, тъй като представянето им е преклудирано, и разноски на ответника
не следва да се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 8365/2024г. по описа на СРС, 145 състав, по
предявените от И. Й. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С. срещу „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. С., иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението на И. Й. Б., извършено със заповед № .г. на „.“ АД, иск
по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на И. Й. Б. на заеманата преди уволнението
длъжност „.“ в . „.“, . . „.“, направление „.“ при „.“ АД и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225,
ал. 1 КТ за заплащане на обезщетение в размер 22632,60 лв. за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 12.02.2024г. до 12.08.2024г.
Решението, което има характер на определение, подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от датата на постановяването му –
17.10.2024г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7