Определение по дело №221/2020 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 август 2020 г.
Съдия: Ивайло Йосифов Иванов
Дело: 20207200700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                 

гр.Русе, 24.08.2020 г.

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

    Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                                                                            ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

като разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д. № 221 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК вр.чл.144 от АПК вр.чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Образувано е по молба на „М-газ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, с която се иска отстраняване на очевидна фактическа грешка, респ. допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение № 256/31.07.2020 г. като юридическото лице, в чиято структура се намира учреждението ответник по касация - РД „Автомобилна администрация“ – Русе, а именно Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", бъде осъдено да му заплати сумата от 1440 лева с ДДС – разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното и касационното производство. Поддържа, че воля в този смисъл изрично била формирана в мотивите на съдебния акт, но е налице пропуск тя да бъде обективирана и в диспозитива на същия.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата – РД „Автомобилна администрация“ – Русе е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за нейната неоснователност. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение за касационното производство като счита, че то следва да бъде определено в размер на 500 лева съгласно чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че процесуалното представителство не е задължително, а доброволно, поради което и направените разноски за адвокатско възнаграждение следва да останат за сметка на дружеството молител. Поддържа, че с решението си районният съд е потвърдил наказателното постановление, поради което разноските пред тази инстанция не следва да се възлагат в тежест на ИА „Автомобилна администрация“.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:  

Искането е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно.

Както се приема и в мотивите към т.8 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, текстът на чл.248, ал.1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от правилото на чл.246 от ГПК. Първата хипотеза, а именно допълването на решението в частта за разноските, обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. Разгледаната правна характеристика на допълване на съдебния акт в обсъжданата част е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда.

В случая, както сочи и процесуалният представител на молителя, тази воля на практика е формирана и изразена в мотивите на съдебния акт. Там е посочено, че  с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр.чл.143, ал.1 от АПК в полза на молителя (касатор) следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното производства в общ размер на 1440 лева с ДДС, за чието плащане по банковата сметка на адвокатско дружество „Стефанова, Мянкова и С.“ били представени надлежни доказателства. Посочено е също, че деловодните разноски, на основание § 1, т.6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", която е юридическо лице съгласно чл.2, ал.3 от ЗАвПр и чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ИА „Автомобилна администрация“. Действително обаче липсва произнасяне в диспозитива на съдебния акт.

Независимо от формираната в мотивите на решението воля по този въпрос, искането за неговото допълване в частта за разноските, с оглед акцесорния характер на тази претенция, следва да бъде разгледано в нарочното производство по чл.248 от ГПК, а не в такова по чл.247 от ГПК.

Тук следва да се отбележи, че възражението на ответника по молбата за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение не следва да бъде разглеждано по същество, тъй като е просрочено. Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 от ГПК налага извода, че искането за присъждане на разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани, а така поначало и процесуалноправно обвързани по време. Срокът в нормата на чл.80 от ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Когато страната, която се позовава на прекомерност, е имала възможност да се запознае и вземе отношение по искането на насрещната страна за разноски в рамките на производството по делото, то тя не може да го изтъква като основание за изменение на присъдените разноски по реда на чл.248 от ГПК. Следователно ако страната, която прави възражението за прекомерност, е била редовно призована за откритото съдебно заседание, то тя е следвало да заяви възражението си по чл.78, ал.5 от ГПК срещу направеното искане за присъждането на разноските до приключване на устните състезания в съответната инстанция (в този смисъл вж. определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., I г. о., определение № 135 от 18.03.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 938/2018 г., I т. о. и др.).

Ответникът по молбата е бил редовно призован за проведеното на 29.07.2020 г. открито съдебно заседание пред касационната инстанция, в което молителят е заявил искането си за присъждане на разноски и е представил списък на същите. Ответникът обаче не е изпратил представител и не е взел становище по техния размер. Той е бил редовно призован и за съдебното заседание на 15.01.2020 г. пред въззивната инстанция, в което е заявено искането за присъждане на разноски в тази инстанция, но отново не е изпратил представител и не е взел становище по този въпрос, поради което следва да се приеме, че правото му да релевира възражение по чл.78, ал.5 от ГПК е преклудирано и не може да се упражни едва в срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК.

Само за пълнота следва да се отбележи, че и по същество възражението е неоснователно. Изцяло неотносима към размера на минималното адвокатско възнаграждение по административнонаказателни дела е сочената от ответника норма на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Същата предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. В случая обаче делото не е административно, а административнонаказателно, и има материален интерес, който се изразява в размера на определената имуществена санкция, поради което приложим е текста на чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. Според него, в относимите му части, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на имуществена санкция, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал. 2 върху стойността на санкцията като при интерес от 5000 до 10 000 лв. е в размер на 580 лв. + 5 % за горницата над 5000 лв. Така, при възнаграждение от 580 лева без ДДС, същото с ДДС възлиза на 696 лева, а заплатеното такова е в размер 720 лева за инстанция, което, предвид конкретната правна и фактическа сложност на делото и минималния размер на превишението, не се явява прекомерно. Посоченото възнаграждение, предвид изхода на делото и отмяната на решението на районния съд, се дължи за всяка инстанция – чл.2, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., т.е. за въззивната и касационната инстанция в общ размер от 1440 лева с ДДС, както е посочено и в мотивите на решението.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПЪЛВА решение № 256/31.07.2020 г., постановено по КАНД № 221/2020 г. по описа на Административен съд – Русе в частта за разноските като

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", със седалище в гр.София, ул. „Ген. Й.В.Гурко“ № 5, представлявана от изпълнителния директор Б. Р., да заплати на „М-газ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Русе, пл.“Хан Кубрат“ № 1, ет.8, представлявано от управителя С. Г. М., сумата от общо 1440 лева – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното и касационното производство.

Определението е окончателно.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                    

                                  

ЧЛЕНОВЕ: