№ 231
гр. Н., 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанаска Д. Маркова
при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова
като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело №
20213620101431 по описа за 2021 година
Предявена е искова молба с обективно съединени установителни претенции с
правно основание по чл.79, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 969, 22 лв.; по чл.79, ал.1 от
ЗЗД с цена на иска от 180, 13 лв. и по чл.86, ал.1 от ЗЗД с цена на иска от 153, 03 лв.,
като молбата е предявена по реда на чл.422, ал.1 от ГПК от страна на „Фронтекс
Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София,
чрез *** В.Ц., против ответницата М. А. Р., с ЕГН: **********, от с. Т., ул. ***, общ. К., обл.
Ш..
Ищцовата страна заявява, че на *** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“, като кредитодател, и ответницата като кредитополучател, бил сключен
договор за потребителски паричен заем ***. Кредиторът изпълнил задължението си, като
изплатил сумата по начина, уговорен в договора. От този момент, по силата на сключения
договор, за ответницата възникнало задължението да погаси заема на 12 месечни вноски, с
краен срок за изпълнението на договора на *** г. На *** г. между кредитодателя и
настоящия ищец бил сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания. На
*** г. с подписано приложение към този договор конкретното задължение на ответницата
било цедирано на ищцовото дружество. Същевременно то било упълномощено да съобщи на
ответницата за прехвърлянето на вземането. Съобщението било направено чрез „Български
пощи“ ЕАД, но ответницата не била намерена на адреса си, нито някой 1 друг приел
съобщението. Предвид това ищецът моли при размяната на съдебни книжа съобщението за
настъпилата цесия да бъде връчено на ответницата. Поради неизпълнение на задължението
по договора настоящият ищец подал заявление и в НпРС било образувано ч.гр.д. №*** г.
Съдът издал заповед за изпълнение на задължението, която обаче била връчена на длъжника
1
при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Предвид дадените от съда указания и при спазен срок
ищецът предявява настоящите установителни претенции, като моли съдът да признае за
установено спрямо ответницата, че дължи на ищцовото дружество 969,22 лева – главница,
180,13 лв. - възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019 г.- *** г.; 153,03 лв. - законна
лихва за забава от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаването на заявлението пред съда, до окончателното плащане. Ищцовата страна моли и
да й бъдат присъдени направените разноски, както в настоящото установително
производство, така и тези в заповедното такова.
На ответницата съдът е изпратил препис от исковата молба и приложенията към нея,
както и съобщение, съобразно чл.131 от ГПК. По повод на това съобщение съдът е
констатирал, че ответницата не е намерена на установените за нея постоянен адрес и
съвпадащ с него настоящ адрес в с. Т., обл. Ш., ул. ”***. След извършена справка в НАП е
установено, че ответницата няма регистриран действащ трудов договор. След внесен
депозит от ищцовата страна за особен представител, на ответницата е назначен
определеният от *АК адвокат С.Д.. В законоустановения срок е депозиран 2 отговор от
особения представител. С отговора е изразено становище за частична основателност на
исковете. Не се оспорва наличието на сключен договор, с предоставена на ответница сума в
размер на 1044,22 лева, със срок за връщане 12 месеца посредством равни месечни вноски
по 104,85 лева, договорена възнаградителна лихва от 35,31 % и ГПР 41,63 %. Уточнено е, че
размерът на предоставената сума включва 958 лева за закупени стоки от „Виденов груп“
ООД - гр. Я. и 86,22 лева сума за застраховка. Оспорва се дължимостта на
възнаградителната лихва, като надвишаващи трикратния размер на законната лихва при
просрочени задължения. Предвид нищожността на уговорката в договора относно нейния
размер, се твърди невъзникването на задължение за ответницата да плаща възнаградителна
лихва, в случая от 180,13 лв. Не се оспорва действието на цесията на задължението, нито
дължимостта на лихва за забава в поискания размер.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено
от фактическа и правна страна следното: Съдът е признал за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване наличието на договор за кредит между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“ и ответницата, както и уведомяването за настъпилото
прехвърляне на задължението на ищцовото дружество и размера на кредита. По делото са
представени следните доказателства: договор за потребителски кредит ***, съгласие за
обработка на лични данни, сертификат за застраховка, общи условия, стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, декларация
за предоставяне на лични данни и информация, информационно известие, фактура №*** г.,
извлечение от счетоводната програма, рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания, приложение №1а от *** г. към рамков договор, пълномощно, писмено
потвърждение, уведомление за извършено прехвърляне на вземания до М. А. Р., както и
служебно е приложено ч.гр.д. №*** г. по описа на РС Н..
От така представените доказателства съдът намира за доказани с категоричност
2
следните факти: По силата на сключения договор за потребителски кредит дружеството е
предоставило на ответницата кредит в размер на 1044,22 лева. Страните са се споразумели,
че кредитът ще бъде погасен на 12 равни погасителни вноски, с размер на всяка от 104,85
лв. Договорът е бил сключен при годишен процент на разходите от 41,63% и дължима лихва
от 35,31 %. Общата стойност на плащанията по договора възлиза на 1258,20 лв. В чл.3 от
договора страните са уговорили, че при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става
предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от
кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Финансираните стоки и услуги по
договора са спален комплект, модел „***“ на стойност 958 лева, като към договора има
застраховка „Сигурност на плащанията“, групова полица №*** с премия 86,22 лева.
Кредитната сума е била преведена от „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България
на упълномощен търговски партньор на кредитополучателя. От своя страна ответницата
следвало да заплати месечните вноски по договора. На *** г. вземането е прехвърлено на
ищеца, с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания и приложение №1А към
него. Ищецът, упълномощен от представителя на „ БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България за това, изпратил уведомление за цесията на ответницата, което тя не
получила. Уведомление е направено с предявявяне на исковата молба. За неиздължените
вземания по договора за кредит ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от ГПК в
РС – Н., въз основа на което е образувано ч. гр. д. №*** г. Издадена е заповед за изпълнение
№** от *** г. за претендираните от ищцовата страна суми по договора – главница,
договорна лихва и лихва за забава. Ответницата не е била намерена на постоянния си и
настоящ адрес, за да й бъде връчена заповедта и съдът е дал указания на ищцовото
дружество, че може да предяви установителни претенции, поради което и са предявени
настоящите искове.
Предвид гореизложеното съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
По сключения договор за кредит, с прехвърлено вземане с договор за цесия на
настоящия ищец не са предствени доказателства за направени плащания от страна на
ответницата.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна относно договорения
размер на възнаградителната лихва по договора и относно твърдяната нищожност на тази
договореност, поради противоречие с добрите нрави. Относно договорените с договора
годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, то за да се счетат тези клаузи за
нищожни, следва да се установи, че те са неравноправни. Според чл.19, ал.4 от ЗЗП
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Въпросното постановление (Постановление №
426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени
парични задължения) определя годишния размер на законната лихва за просрочени парични
3
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Следователно в
случая годишният процент на разходите е определен към границата на максималната
допустима стойност, съгласно законовите разпоредби. При това положение не може да се
приеме, че клаузите в договора, определящи възнаградителната лихва и ГПР са
неравноправни. Поради изложените причини не може да са нищожни и поради
противоречие с добрите нрави, тъй като същите не са нарушени.
Предвид изложените обстоятелства съдът счита, че предявените искови претенции са
основателни и доказани по основание и размер и намира, че като такива следва да се уважат,
като съдът признае за установено, че ответницата дължи на ищовата страна посочените
суми, като главницата се дължи на ищцовата страна, ведно със законната лихва, считано от
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.06.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата.
При този изход на процеса ответницата дължи на ищцовата страна направените в
заповедното производство по ч.гр.д. №*** г. по описа на НпРС разноски от 75 лв. /25 лв.
държавна такса и 50 лв. ***ско възнаграждение/. Тя дължи на ищцовата страна и
направените в настоящото дело разноски общо 347,22лв. /26,05 лв. държавна такса, 321,17
лв. депозит за особен представител/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. Р., с ЕГН: **********, от с. Т., ул. ***, общ.
К., обл. Ш. ДЪЛЖИ на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, чрез *** В.Ц., съд. адрес: гр. София, ул.
“Хенрих Ибсен“ №15, ет.6, сумите: 969,22 лева (деветстотин шестдесет и девет лева и
двадесет и две ст.) – главница, 180,13 лв. (сто и осемдесет лева и тринадесет ст.)-
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019 г. - *** г.; 153,03 лв. (сто петдесет и три
лева и три ст.) - законна лихва за забава от *** г. до *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаването на заявлението пред съда на 30.06.2021 г. до
окончателното плащане, по договор за потребителски кредит *** от *** г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.
ОСЪЖДА М. А. Р., с ЕГН: **********, от с. Т., ул. ***, общ. К., обл. Ш. да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, чрез *** В.Ц., съд. адрес: гр. София, ул. “Хенрих Ибсен“ №15, ет.6,
направените разноски по ч.гр.д. №*** г. по описа на РС – Н. в размер на 75 лв. /седемдесет
и пет лева/.
ОСЪЖДА М. А. Р., с ЕГН: **********, от с. Т., ул. ***, общ. К., обл. Ш. да заплати на
„ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, чрез *** В.Ц., съд. адрес: гр. София, ул. “Хенрих Ибсен“ №15, ет.6,
4
направените разноски по настоящото установително производство в размер на 347,22 лв.
/триста четиридесет и седем лева и двадесет и две ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Ш.ския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
5