Р Е Ш Е Н И Е
№ 40 31.07.2018 год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд, първи състав
На 19.07.2018 год.
В публично заседание в състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар: МИЛЕНА ТАШЕВА
сложи за разглеждане докладваното от председателя Атанас
Динков гр.дело № 374 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищецът М.Н.Ш. бил потребител на
електрическа енергия към ответното дружество с клиентски номер **********.
Всеки месец заплащал дължимите суми по издадените фактури от ответника за
потребяваната ел. енергия на процесния недвижим имот. Бил уведомен с писмо по
пощата, че на 12.02.2016г. служители на ответното дружество демонтирали и
предали за експертизна проверка в БИМ електромер с фабричен № 62096682 от
измервателна точка /ИТН/ 2012324 в гр. Чирпан на клиент с клиентски номер
**********. Констатирано било, че електромера е манипулиран и не отчитал, поради
което на осн. чл. 48 ал. 1 и чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, сметката на ищеца била
коригирана за периода от 25.11.2015г. до 12.02.2016г. за 79 дни. Допълнително
начислената дължима сума, вследствие на установеното неизмерване непълно или
неточно измерване на количеството електрическа енергия била на стойност 1276.03
лв., представляваща потребление за посочения период. Наред с това, на ищеца била
предоставена фактура № **********/05.01.2018г. за сумата от 1276.03 лв.,
констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване
№ 253228/12.02.2016г., констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 722/01.08.2017г. на БИМ Пловдив, в който било посочено,
че при направен вътрешен оглед не се констатирали следи от нерегламентирана
намеса, но същият не съответствал на метрологичните и техническите изисквания,
както и неподписана справка за коригиране на сметката за електроенергия от 09.12.2017г.
Твърди се, че начислената допълнителната електрическа енергия, била начислена
неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и посочените в писмото
Правила за измерване на количествата електрическа енергия. Липсвали
доказателства по какъв начин се установявало, че ел. енергията, за която била
начислена сумата от 1276.03лв. реално е била доставена, липсвали и
доказателства по какъв начин е била потребена, тъй като в качеството си на
купувач, ищецът дължал заплащане на продажната цена за реално предоставена и
съответно потребена от него ел. енергия. Не бил установен периода на
неправомерното въздействие върху СТИ. Липсата на данни за начина на определяне
на срока за корекцията, препятствали и възможността да се провери и
правилността на същата. Моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Данов № 37, ЕИК
*********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела
Михайлова Михайлова – Дьорфлер, че М.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***,
потребител на ел. енергия с клиентски номер ********** и ИТН 2012324 не дължи
сумата от 1276.03 лв. с включен ДДС, представляваща цената на допълнително
количество електрическа енергия, начислена за минал период, считано от
25.11.2015г. до 12.02.2016г., за която е издадена фактура №
**********/05.01.2018г. Моли да му бъдат присъдени направените съдебни и
деловодни разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, с
който молят искът да бъде отхвърлен, като неоснователен. Сочат подробни
съображения и фактически твърдения в тази насока. Претендират разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Не е спорно по делото, че страните
са в договорни отношения по продажба на ел. енергия, като ответникът снабдява с
такава обект на ищеца, находящ се в гр.Чирпан, ул. Бузлуджански конгрес № 16,
клиентски номер **********.
От показанията на свидетеля Й.К.С.,
служител на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД се установява, че процесния
електромер бил демонтиран и изпратен на метрологична проверка, поради съмнения
за несъответствия в самия електромер, който при отчитането му дал данни за
манипулация. Свидетелят сочи, че се обадили на абоната и ищец по делото М.Н.Ш.,
който присъствал при демонтажа и подписал издадения констативен протокол. След
демонтажа електромера бил поставен в безшевна торба, пломбиран с метална пломба
и изпратен за метрологична проверка. Съдът кредитира показания на св. Й.К.С. като ги намира
са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия доказателствен
материал.
По делото е приет констативен протокол за техническа проверка
и подмяна на средства за търговско измерване /СТИ/ № 253228 от 12.02.2016г. на обекта на ищеца от който се установява, че
електромерът е бил демонтиран за лабораторна проверка и поставен в безшевна
торба с пломба – за предаване за експертиза. Протоколът е подписан от
съставителите от ЕВН България Електроснабдяване ЕАД и ищеца и не е оспорен от
страните по делото.
В констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване № 722/01.08.2017г. на процесния електромер
е отразено, че е извършена неоторизирана намеса, в резултат на което е
променена параметризацията на дисплея. На дисплея не се визуализира 1.8.0.
(сумарна тарифа). Електромерът не съответства на метрологичните и техническите
изисквания.
Издадена е фактура №
*********/05.01.2018г. за сумата от 1276.03 лева, дължима вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството
електрическа енергия за електромер № 62096682 за периода от 25.11.2015г. до 28.07.2016г. за
9856.00 кВтч ел. енергия.
От приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че процесният статичен,
трифазен, двутарифен електромер ISKRA MT 173, ф.№ 62096682/2012г. е
манипулиран. Върху него е приложена софтуерна манипулация, която води до
промяна на тарифната таблица на електромера. Електромерът не съответства на
техническите и метрологичните изисквания и не отчита реално консумираната
ел.енергия.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
В производството по предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да проведе пълно и главно доказване на основанието на вземането си, като
установи същото и по размер, а ищецът следва да докаже възраженията си срещу
неговото съществуване. В случая ответникът основава вземането си на възникнало
в негова полза потестативно право на едностранно извършване на корекция в
сметките за потребена ел. енергия от ищеца, затова следва да установи пълно и
главно предпоставките за неговото упражняване.
Извършената едностранна корекция от
страна на ответника се основава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл.
104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 45,
ал. 1 (Отм. с Решение № 1500 от 2017 г. на ВАС на РБ - ДВ, бр.
15 от 2017г.) и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г.
Съгласно посочените разпоредби общите условия, при които се извършва продажбата
на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ (ПИКЕЕ).
Тези правила (чл. 45, ал. 1) от своя страна предвиждат, че когато при проверка
се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол и приложението към правилата,
неправилно и неточно измерване или неизмерване, и не е известно кога се е
появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя
съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или
в раздел ІХ от правилата. В Раздел ІХ на ПИКЕЕ (чл. 50) е посочено, че в случаите на установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Периодът, за който е извършена
едностранната корекция на сметката на ищеца е след измененията на чл. 98а от
Закона за енергетиката (обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г.) и след
приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
с решение на ДКЕВР от 14.10.2013г. (обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г., в сила от
16.11.2013г.)
Съгласно задължителната за съдилища
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 от ГПК - Решение № 111/17.07.2015г.
на ВКС, І т.о. по т.д.№ 1650/2014г. е отречена възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети
от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова
регламентация на това право, както и изразеното разбиране, че заради
неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1
от Закона за защита на потребителя и чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и не обвързват потребителите, е постановена при действието на Закона
за енергетиката преди изменението с ДВ, бр. 54/12г. и не отразява променените
законодателни възгледи след тази дата.
С изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12г.
е създадена нова т. 6 на ал. 2 на чл. 98а от ЗЕ, според която общите условия на
крайния снабдител с електрическа енергия следва да съдържат ред за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83,
ал. 1, т. 6 ЗЕ. Предвиденото задължение за крайния снабдител с електрическа
енергия в общите условия на договорите да посочи ред за уведомяване на клиента
при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ и да създаде
правила по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
сочи на възможност за крайния снабдител да извършва корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова
уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението
в Закона за енергетиката с ДВ бр. 54/12г. съществува законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията
си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ.
Общите условия (ОУ) на договорите за продажба на ел. енергия
на ответното дружество не са нито подзаконов нормативен акт, нито общ
административен акт, а по своята правна природа същите представляват договор.
Съгласно изменението на чл. 98а от ЗЕ в сила от 17.07.2012г., в ал. 1, т. 6
като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в
заварените от новата уредба ОУ на ответника, в които е разписано само задължение
на снабдителя за уведомяване, но не и реда за това. Следователно ответното
дружество не е изпълнило задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83,
ал. 1, т. 6 от ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на
наличните правила за измерване на количеството (ПИКЕЕ).
От изложеното следва, че в
конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на
крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание
да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото
и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция. (В този смисъл Решение № 173/16.12.2015г. по
т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г.
на ВКС, І т.о. и др.)
Освен горното, съдът намира, че
законодателят в чл. 83 от ЗЕ е делегирал възможност на съответния държавен
орган по чл. 21 от ЗЕ Държавната комисия по енергийно и водно регулиране да
приеме правила /сега КЕВР/, в които да бъде уреден и въпросът за „установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия”, т.е. да уреди единствено начините на извършване на проверката на
средствата за търговско измерване на електрическата енергия, но не и последващите
тази констатация действия. По силата на законовата делегация, с приетите
правила /ПИКЕЕ/ може да се създават само норми, уреждащи изчерпателно
посочената в закона материя. Следователно с чл. 48 от ПИКЕЕ се надхвърлят
рамките на така определената законова делегация, като се въвеждат правила за
създаване на санкции за потребителите на електрическа енергия, чрез въвеждане
на фикция за потребена от тях електроенергия за минал период от време,
действителната консумация на която не може да бъде установена. По този начин се
допълва разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, за което не са делегирани
правомощия по надлежния ред на ДКЕВР /сега КЕВР/ и се нарушава нормата на чл.
12 от ЗНА, съгласно която актът по прилагането на закон може да урежда само
материята, за която е предвидено той да бъде издаден.
По изложените съображения се налага
извода, че едностранната корекция на сметката на потребителя, извършена след
надлежно констатиране на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, остава действие лишено от законово основание, тъй като
извършването му е регламентирано от КЕВР в нарушение на делегираната от закона
компетентност. Според чл. 15 от ЗНА не се прилага подзаконов нормативен акт,
който противоречи на нормативен акт от по-горна степен. Съответно не се прилага
и подзаконов нормативен акт издаден без законова делегация или необнародван,
въпреки че това се изисква. Като подзаконов акт по неговото прилагане, с
правилата може да се урежда само материята, за която е предвидено те да бъдат
издадени – чл. 12 от ЗНА. Не е допустимо в подзаконовия нормативен акт /каквито
са процесните ПИКЕЕ/ да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или
изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконовия
нормативен акт.
По изложените съображения, настоящият
съдебен състав е длъжен на основание чл. 15, ал. 3 от ЗНА да не прилага
правилата на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, без да е необходимо същите да бъдат отменени
или прогласени за нищожни от ВАС.
Следователно към процесния период от
25.11.2015г. до 28.07.2016г. не е съществувало законово основание за доставчика
на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя. Както е и посочено
в Решение от 28.07.2015г. на ВКС по т.д. № 877/2014г., ТК, I отд., възможността
за корекция на сметката за потребена електрическа енергия не се извежда от
недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора
да не въздейства върху средството за техническо измерване. Задължението на
потребителя е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността му възниква при доказано действие, каквото същият се е задължил
да не осъществява. Именно поради това тежестта на доказване е на доставчика на
електрическа енергия /В този смисъл решение № 38/15.05.2014г. по т.д. №
5/2013г. на ВКС, I т.о./. Доказателства за това обаче не са ангажирани от
ответното дружество.
Ето защо съдът намира, че
ответникът не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца
вземане, поради което искът е основателен и следва да се уважи, като се признае
за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 1276.03 лв. с включен ДДС, представляваща цената на допълнително количество
електрическа енергия, начислена за минал период, считано от 25.11.2015г. до
12.02.2016г., за която била издадена фактура № **********/05.01.2018г.
Предвид изхода на делото -
уважаване на иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноските в
настоящото производство, като за същите е представен надлежен списък -
държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, район Централен, ул. Христо Данов № 37, ЕИК *********, представлявано
от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер,
че М.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, потребител на ел. енергия с клиентски
номер ********** и ИТН 2012324 не дължи сумата от 1276.03 лв. с включен ДДС,
представляваща цената на допълнително количество електрическа енергия,
начислена за минал период, считано от 25.11.2015г. до 12.02.2016г., за която е
издадена фактура № **********/05.01.2018г.
ОСЪЖДА „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
Централен, ул. Христо Данов № 37, ЕИК *********, представлявано от Робърт Дик,
Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова-Дьорфлер, да заплати на М.Н.Ш.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 450 лева, направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: