Решение по дело №487/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез ю.к. В. П., против Решение № 199/15.07.2024г. по АНД № 109/2024г. по описа на РС – Девня, с което е отменен Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Медпетрол“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на въззивното решение като постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Изразява несъгласие с изложените от съда мотиви касателно давностните срокове за издаване на електронен фиш. Намира изложените в решението мотиви за липса на правна възможност за издаване на ЕФ за извършено нарушение по чл.179б, ал.3 ЗДвП за неправилни. Счита, че съдът необосновано не е приложил санкционната разпоредба, като е заминел материалния закон със собствено тълкуване на Директива 62/1999. Касаторът прави подробен анализ на разпоредбата на чл.9а от Директива 62/1999, като счита, че въведената от законодателя санкционна система не противоречи на принципа на пропорционалност на налаганите наказания. По изложените съображение моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на издадения ел. фиш. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Ответникът по касация, в депозиран отговор и писмено становище, оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Претендира сторените по делото разноски.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на атакуваното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, намира следното:

Производството пред ДРС е образувано по жалба на „Медпетрол“ ООД против Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3 вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на „Медпетрол“ ООД, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв., за нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че в 13:52 ч. на 17. 07. 2021г., в землището на гр. Девня, обл. Варна, с устройство № 10072 - елемент от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, било установено, че моторно превозно средство на „Медпетрол“ ООД – пътно превозно средство с ДК № [рег. номер], с допустима техническа маса 18 600, с брой оси 2, категория Евро 6 С, в състав с ремарке, с обща допустима техническа маса 44 000, с общ брой оси 4, се движи по път А – 2, км 399 + 703, с посока намаляваш километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без да е заплатена изцяло дължимата пътна такса съобразно категорията, а именно - няма валидно подадена тол – декларация или закупена маршрутна карта. На 17.02.2023 г. бил съставен атакувания ЕФ, връчен по надлежния ред.

За да отмени издадения ЕФ, въззивният съд приел, че издаването на ЕФ след изтичане на предвидените в чл. 34 от ЗАНН давностни срокове е абсолютна процесуална пречка за административно – наказателно производство и е достатъчно основание за цялостната му отмяна. Наред с това, ДРС намерил, че липсата на изрична законова разпоредба, предвиждаща издаване на ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, изключва такава възможност относно този вид административни нарушения. Настъпилата законодателна промяна, изразяваща се в допълнение на чл. 189 Ж, ал. 1 с израза „- 3 Б“ добавен след израза „чл. 179, ал. 3“, обнародвана в ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13. 02. 2024 г., не променя горният извод на съда, напротив потвърждава го. Счел и, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП не съответства на разпоредбата на чл. 9 А от Директива 1999 / 62 / ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17. 06. 1999 г. относно заплащане на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. СЕС е приел, че принципът на пропорционалност е задължителен за държавите що се отнася не само до определянето на състава на нарушението и на правилата относно тежестта на санкциите, но и до преценка на елементите, които могат да бъдат отчитани при определянето на размера им /също решение по EL – EM - 2001, C – 501 / 14, EU: C: 2016: 777, т. 41 и решение по обединени дела Euro - Team и Spiral - Gep, т. 43/. Тези условия в случая не са изпълнени при приемане на националните санкционни разпоредби и по конкретно на чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП и чл. 187 А, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ЗДвП, т. к. предвиждат санкции в абсолютен размер – конкретно за процесното нарушение 2500. 00 лв., като не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи или отегчаващи отговорността обстоятелства, както и да бъдат преценявани различни елементи – например изминато разстояние в нарушение на изискването за заплащане на тол такси, размер на неплатената такса, причини поради които таксата не е заплатена, поредност на нарушението и т. н. Единственият начин, който гарантира пълната ефективност на правото на Съюза и защитава предоставените на частноправните субекти права, е непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3 Б от ЗДвП, чл. 187 А, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, да бъде оставена без приложение, т. к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Касационният съдебен състав преценява достигнатите от ДРС правни изводи, извън тези за пряка приложимост на чл.34 от ЗАНН към производството по издаване на електронни фишове, като обосновани, правилни и законосъобразни, споделя ги и препраща към тях в хипотезата на чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.

На първо място, нарушението по чл.179 ал.3б от ЗДвП, обективно осъществено от дружеството - касатор, е извън обхвата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП, чиято норма изрично предвижда издаването на ЕФ само за нарушенията по чл.179 ал.3 от ЗДвП, установени и заснети от електронна система по чл.167а, ал.3 от Закона. Поради това, заснетото в случая нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП е следвало да бъде установено със съставяне на АУАН, и санкционирано чрез издаване на НП, т.е. по общия ред на ЗАНН, като за него, към момента на извършването му, е било недопустимо съставянето на ЕФ. До извод, различен от изложения, не би могло да се стигне и въз основа на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно който по отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл.189ж, ал.1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението (ДВ, бр. 105/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) регламентира, че при нарушение по чл.179, ал.3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДвП, може да се издава ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. С последващото изменение на текста /ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г./, обхватът на нормата е изрично разширен до нарушенията по чл.179, ал.3 - 3б вкл., което е несъмнено доказателство, че към 17.07.2021г санкционирането на осъщественото от „Медпетрол“ ООД административно нарушение е било допустимо единствено по общия ред – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Санкционирането му с ЕФ представлява съществено и неотстранимо в съдебната фаза на производство процесуално нарушение, което е самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на фиша.

На следващо място, настоящият състав намира, че е налице противоречие на разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП с разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламенти на Съвета от 17 юни 1999г относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Предвид задължителните постановки на новопостановеното решение по дело № С-61/2023г. , както и на решението по обединени дела Euro-Team и Spiral-Gep, С-501/2014 на СЕС, с приемането на националната санкционна разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП и чл.187а, ал.2 т.1, т.2 и т.3 от ЗДвП не е спазен принципът на пропорционалност, тъй като те предвиждат глоба и имуществена санкция в абсолютен размер от 2 500лв, респективно - не дават никаква възможност при налагането им да се отчитат смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Единственият начин, гарантиращ пълната ефективност на правото на Съюза и защитаващ правата на частноправните субекти, е непропорционалната национална санкционна уредба – чл.179, ал.3б вр.чл.187а ал.2 т.3 от ЗДвП – да бъде оставена без приложение, доколкото в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на ЕС резултат. В ЗДвП липсва друга норма, предвиждаща възможност за налагане на санкция за нарушение по чл.10б, ал.3 от ЗП. Според легалната дефиниция на чл.6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството - касационен ответник.

В този смисъл, въззивният съд се е произнесъл правилно и обосновано, като проверяваното решение не е обременено с релевираните касационни основания. Други такива, налагащи ревизия или отмяна на решението, не се установяват и при задължителната служебна проверка по реда на чл.218, ал.2 от АПК, което квалифицира касационната жалба като неоснователна.

При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касация за разноски. От страна на касатора е направено искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение, което се явява неоснователно. Съгласно чл. 18, ал. 2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., ползвана като ориентир за размера на дължимите адвокатски възнаграждения, при материален интерес в настоящото производство в размер на 2500 лв., се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 550 лв. За представителство пред настоящата инстанция ответникът по касация е представил Договор за правна защита и съдействие от 09.12.2024г. /л.28/ и справка за трансакция /л.29/. Същите установяват сторени разноски в размер на 450 лева, които са под минималния размер, поради което следва да бъдат присъдени. Последните не се явяват прекомерни и съобразно правната и фактическа сложност на делото и процесуалната активност на ангажирания защитник.

Така мотивиран, и на осн.чл.221, ал.2, изр.1 предложение първо от АПК, Административен съд – Варна, Трети тричленен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 199/15.07.2024г. по АНД № 109/2024г. по описа на РС – Девня.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „Медпетрол“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 450 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.