РЕШЕНИЕ
№210
гр. Велико Търново, 15.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на тридесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при
участието на секретаря п.и. и прокурора ……………., изслуша докладваното от СЪДИЯ
ЧЕМШИРОВ Адм. д. №245 по описа за 2018 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на Л.П.Т. *** срещу Уведомително
писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014 – 2020г. за кампания 2017г. с изх.
№02-040-6500/3814/13.03.2018г. на зам. изп. директор на ДФ „Земеделие“.
Жалбоподателката твърди, че оспорваният административен акт не отговаря на
изискванията на Наредба №7/24.02.2015г. за
прилагане
на мярка 10 "Агроекология и климат" от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020г., издадена от МЗХ, тъй като там не
съществува основание за отказ от подпомагане, каквото е посочено в
уведомителното писмо. Счита, че след като Заповед №РД 09-160/28.02.2017г. на МЗХ, изменена и
допълнена със Заповед №РД 09-278/31.03.2017г. е била адресирано само до
служителите на разплащателната агенция, не може да й се вмени във вина
неизпълнението на изискванията по тази заповед. Моли съда да постанови решение,
с което да отмени оспорения акт и да върне преписката на ДФ „Земеделие“ за ново
произнасяне по подаденото заявление за подпомагане за 2017г., като й бъдат
изплатени заявените средства за финансово подпомагане. Не претендира за присъждане
на разноски.
Ответникът по жалбата – зам. изпълнителният директор на ДФ “Земеделие”,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва подадената жалба като
неоснователна по съображения, изложени в писмена защита. Претендира за
присъждане на разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като съобрази становищата на страните и взе предвид събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Уведомителното писмо с изх. №02-040-6500/3814 от 13.03.2018г. е било
връчено на жалбоподателката на 22.03.2018г., което е видно от отбелязването в
самия акт на стр. 28 от делото. Жалбата срещу него е подадена до АС – В.
Търново на 04.04.2018г., което се установява от пощенското клеймо върху плика,
с който жалбата е изпратена в съда, стр. 20 от делото. Спазен е срока по чл.
149, ал. 1 от АПК, като жалбата е подадена от легитимирано да оспорва акта
лице, при наличие на правен интерес от оспорване.
С оспореното уведомително писмо на
жалбоподателката е отказано финансово подпомагане за кампания 2017г. по
направление „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за
селското стопанство“, като е прието, че с подаденото от нея заявление за
подпомагане за 2017г. не са спазени изискванията по чл. 4, ал. 5, изр. второ от
Наредба №5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни
плащания/загл. изм. ДВ бр. 14/2010г., в сила от 19.02.2010г./, издадена от МЗХ, въведени със Заповед №РД 09-160/28.02.2017г. на МЗХ, изменена и допълнена
посредством Заповед №РД 09-278/31.03.2017г. и Заповед №РД 09-361/13.04.2017г.
на МЗХ. Така направеният отказ се обжалва като незаконосъобразен, постановен в
противоречие с приложимите нормативни разпоредби на Наредба №7 и Наредба №5 на
МЗХ, като липсват според жалбоподателката основания да й бъде отказано
финансово подпомагане.
По делото не е налице спор за факти. От представените с
административната преписка писмени доказателства се установява, че Л.Т. е
подала заявление за подпомагане с УИН 04/160516/68625 по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г., като е
била одоборена за участие по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
сортове, важни за селското стопанство“, с поет петгодишен ангажимент за
извършване на дейности по това направление.
За процесната 2017г. жалбоподателката
е подала заявление за плащане с УИН 04/23617/75509 от 19.04.2017г., като е
декларирали промяна на заявената за подпомагане площ спрямо предходната
година/кампания/ от 12,98 ха на 14,10 ха.
Видно от представените по делото
заповеди на МЗХ, издадени на основание чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба
№5/27.02.2009г., със Заповед №РД 09-160/28.02.2017г. е наредено през кампания
2017г. да не се приемат заявления за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ и мярка 11 „Биологично земеделие“, с които се поемат нови ангажименти
или се разширяват поети ангажименти по реда на ч. 20, ал. 6 от Наредба
№7/24.02.2015г. Със Заповед №РД 09-278/31.03.2017г. на МЗХ от обхвата на
предишната заповед са изключени определени дейности и направления по мерки 10 и
11/“традиционни практики за сезонна паша“, „опазване на застрашени от изчезване
местни породи, важни за селското стопанство“ и „възстановяване и поддържане на
постоянно затревени площи с ВПС“/, отговарящи на определени, посочени в
заповедта изисквания. Със Заповед №РД 09-361/13.0.2017г. на МЗХ е разширен
обхвата на изключени от подпомагане заявления по мерки 10 и 11, като изрично е
посочено одобрението за участие да се извършва при наличие на финансови
средства за изпълнение на поетите петгодишни ангажименти за съответната мярка.
Мотивирайки се с неизпълнението
на изискванията по посочените заповеди, ответникът е отказал финансово
подпомагане на жалбоподателката.
Оспореният
акт е издаден от Зам. изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие", действащ в рамките на материалните предели на
правомощията си, предоставени му от изпълнителния директор, при делегиране на
правомощия от изп. директор на фонда /чл. 20а
от ЗПЗП/, т.е. е издаден от компетентен орган. Оспореното писмо е издадено
в изискуемата за редовността му от формална страна писмена форма, и съдържа
императивно предвидените с чл.
59, ал. 2 от АПК реквизити, вкл. фактическите и правни основания за
издаването му. В производството по издаването му не са допуснати съществени
процесуални нарушения като самостоятелни основания за отмяна – такива, чието
избягване би резултирало в различно произнасяне по същество от административния
орган. При издаването на оспорения акт е приложен правилно и материалният
закон.
Общите
правила относно подпомагането на развитието на селските райони с финансови
средства от Съюза по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони (ЕЗФРСР), създаден с Регламент (ЕС) №1306/2013г.,
които допълват общоприложимите разпоредби за европейските структурни и
инвестиционни фондове, определени в чл. 2
от Регламент (ЕС) №1303/2013 на Европейския съвет и на Съвета, са
установени с Регламент
(ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г.
относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005
на Съвета. Една от мерките финансирани от ЕЗФРСР е мярка "Агроекология и
климат", правилата за прилагането на която са регламентирани в чл.
28 от Регламент (ЕС) №1305/2013. Съгласно чл. 28, § 2 от Регламента,
плащанията за агроекология и климат се отпускат на земеделски стопани, групи
земеделски стопани или групи земеделски стопани и други лица, стопанисващи
земи, които доброволно се задължават да извършват операции, състоящи се от един
или повече ангажименти за агроекология и климат по отношение на земеделска
земя, която се определя от държавите членки и която включва, но не се
ограничава до земеделската площ, определена в чл. 2 от настоящия регламент.
Когато са надлежно обосновани за постигане на екологични цели, плащания за
агроекология и климат може да се отпускат и на други лица, стопанисващи земи
или групи от други лица, стопанисващи земи. Съгласно § 5 и § 6 на чл. 28 от
регламента, ангажиментите по мярката се поемат за период от пет до седем
години, като плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера
на допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи
от поетите задължения.
Разпоредбите
на Регламент (ЕС)
№1305/2013 са допълнени с Делегиран Регламент
(ЕС) №807/2014 на Комисията от 11.03.2014г. за допълнение на някои
разпоредби на Регламент
(ЕС) №1305/2013г. на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане
на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони и за въвеждане на преходни разпоредби. Съгласно чл.
15, §1 от Регламент (ЕС) №807/2014, когато бенефициер увеличи площта на
стопанството през срока, за който се изпълнява ангажиментът, поет като условие
за предоставяне на подпомагането, държавите-членки могат да предвидят
ангажиментът да бъде разширен, за да обхване и допълнителната площ за
оставащата част от срока на ангажимента, или първоначалният ангажимент да бъде
заменен с нов. Същото важи и в случаи, когато се увеличава площта, която
ангажиментът обхваща в рамките на стопанството. Съгласно § 2 на с. р.,
ангажиментът може да бъде разширен, за да обхване допълнителна площ, както е
посочено в §1, само при следните условия: а) това служи на целите във връзка с
околната среда, към които е насочен ангажиментът; б) това е оправдано от гледна
точка на характера на задължението, продължителността на оставащия срок и
размерите на допълнителната площ; в) това не намалява ефективността на
проверките за осигуряване спазването на изискванията за предоставяне на
подпомагането.
На
национално ниво условията и редът за прилагане на мярка 10 "Агроекология и
климат" от ПРСР за периода 2014-2020г. са регламентирани с Наредба №7/24.02.2015г.,
издадена от МЗХ за прилагане на чл.
28 от Регламент (ЕС) №1305/2013г. /съгласно § 2 от ДР на Наредба №7/. Съгласно
чл.
1, ал. 3 от Наредба №7/2015г., подпомагането се предоставя под формата на
годишно агроекологично плащане при спазване на изискванията на Регламент (ЕС) №1305/2013
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г., относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР, Регламент (ЕС) №1307/2015
на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. за установяване на
правилата за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в
рамките на общата селскостопанска политика и Регламент №1306/2013
на Европейския парламент и на Съвета относно финансирането, управлението и
мониторинга на общата селскостопанска политика. В чл. 3 от
Наредба №7/2015г. са посочени 8 направления, в които се предоставя подпомагането
за извършване на агроекологични дейности, като едно от тях/това по т. 7/ е
избраното от жалбоподателката. Съгласно чл.
8, ал.1 от Наредба № 7/2015г., агроекологичните дейности по направленията
по чл. 3 се прилагат за период от пет последователни години, а в ал. 2 е
посочено, че срокът започва на тече от началото на годината на подаване и на
одобрение на "Заявлението за подпомагане", което през първата
календарна година е и "Заявление за плащане". През всяка следваща
година до изтичане на срока по ал. 1 кандидатите за подпомагане подават
"Заявление за плащане".
Разпоредбите
на чл.
10 от Наредба №7/2015г. определят размера на финансовата помощ за прилагане
на агроекологичните дейности по чл. 3, като чл. 11 от своя страна определя, че агроекологичните
плащания се предоставят в рамките на предвидените финансови средства по мярка
10 "Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020г. Размерът на годишното
агроекологично плащане за прилагане на агроекологичните дейности по видове
направления е регламентиран в чл. 14 от Наредба №7/2015г.
От
цитираната правна регламентация на общностно и национално ниво следва, че за
агроекологичните мерки е характерно, че земеделските производители поемат
петгодишни задължения да съобразяват селскостопанската си дейност с опазването
на околната среда, като в замяна на агроекологичните ангажименти държавите
членки отпускат ежегодна помощ в зависимост от претърпяната загуба на доходи
или произтичащите от това допълнителни разходи. Подаването на ежегодна молба
позволява да се провери спазването на поетите агроекологични ангажименти,
поради което основавайки се на тази молба, Разплащателната агенция е в
състояние да проверява ефективно всяка година дали тези многогодишни
ангажименти се спазват непрекъснато, и съответно да регулира изплаща помощите.
От своя
страна разпоредбите на чл. 4, ал. 5 от Наредба №5/2009г. регламентира, че
започването на приема на заявления и редът за подаването им се определя със
заповед на ЗМХ, която от своя страна се оповестява по начините, посочени в ал.
6 на чл. 4 от Наредба №5/2009г. В изпълнение на тази нормативна делегация Заповед №РД 09-160/28.02.2017г.
на МЗХ, изменена и допълнена посредством Заповед №РД 09-278/31.03.2017г. и
Заповед №РД 09-361/13.04.2017г. на МЗХ са изключени от прием за подпомагане
заявленията, с които се разширяват поети ангажименти по реда на чл. 20, ал. 6
от Наредба №7/205г. Съгласно тази разпоредба при увеличаване на общата одобрена
площ по съответното направление, с изключение на направление по чл.
3, т. 5, с до 20 на сто, но с не повече от 10 хектара земеделските стопани
не поемат нов агроекологичен ангажимент, а го разширяват с новите площи за
оставащия период, ако новите площи отговарят на изискванията на тази наредба и
са изпълнени условията на ал. 1, 2 и 4. С други думи тази разпоредба предвижда,
че при определени условия увеличаването на декларираната за подпомагане площ не
представлява поемане на нов ангажимент, така както регламентира ал. 7 на чл. 20
от Наредба №7/2015г. Независимо от това, че това увеличението на площта за
подпомагане не представлява нов ангажимент, МЗХ, посредством посочените
заповеди по реда на чл. 4, ал. 5, изр. второ от Наредба №5/2009г. е изключил от
приетите за подпомагане заявления тези, при които е налице подобно увеличение.
Регламентираните изисквания както към кандидатите за подпомагане, така и към
реда за изплащането на помощта не противоречат на принципите, залегнали в
посочените регламенти на общностното право и са в съгласие с целите, прокламирани
в чл.
15, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 807/2014, поради което са допустими.
Видно от
приетите по делото доказателства, с подаденото заявление за плащане за кампания
2017г. жалбоподателката е извършила увеличение на площта, за която е налице
поет ангажимент с 1,12 ха/14,10ха – 12,98 ха, вж. таблица на заявените площи,
стр. 33 от делото/, което е в размер до 20 на сто и не повече от 10 ха спрямо първоначално
заявената за подпомагане площ, поради което по отношение на това заявление са
налице изискванията по чл. 20, ал. 6 от Наредба №7/2015г. Съгласно посочените
заповеди на МЗХ това заявление следва да бъде изключено от подпомагане.
За
неоснователни съдът приема възраженията на жалбоподателката за липсата на
основание за отказ от подпомагане и че заповедите на МЗХ не се отнасят да
земеделските производители, подали заявление за подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата
за развитие на селските райони 2014 – 2020г. На първо място, както се посочи,
заповедите са издадени в изпълнение на нормативно регламентираната възможност в
чл. 4, ал. 5 от Наредба №5/2009г. да се поставят допълнителни изисквания към
кандидатите за подпомагане, когато се определя редът за подаване на заявления,
като самите изисквания не противоречат на нормативни разпоредби. Поради това заповедите на МЗХ не съдържат
само и единствено задължения за служителите на разплащателната агенция, а
въвеждат критерии за подбор на заявления, с които кандидатите следва се
съобразят. Не е налице спор относно обявяването на заповедите по реда на чл. 4,
ал. 6 от Наредба №5/2009г., както и че жалбоподателката е била запозната с
тяхното съдържание.
На второ място неправилно се
поддържа, че след като заявлението за подпомагане за кампанията 2017г. вече е
прието и обработено, то е извършено нарушение от самите служители, които са го
приели и заявената помощ следва да бъде задължително изплатена. Проверките по
чл. 52, ал. 1 от Наредба №7/2015г. се извършват именно въз основа на подадено
заявление за подпомагане и ако такова е подадено, като липсата му означава, че
кандидатът се е отказал от вече поетия петгодишен ангажимент. Поради некоректно
употребеният в заповедите на МЗХ израз „не се приемат заявления…“, вместо да се
посочи, че не се изплащат финансирания по подадените заявление, респ. се
отказват за подпомагане такива заявления, не може да се приеме, че подадените
заявления въобще не следва да се обработват. Няма как в противен случай да се
установи дали тези заявления отговарят на изискванията за подпомагане или не.
Направеният извод от фактическа страна от административния орган – неспазване
на изискванията, установени със заповеди по чл. 4, ал. 5 от Наредба №5/2009г.
на МЗХ, се базира на
констатираните
резултати от проверките след приемането на заявлението. Не съществува
нормативно регламентирано задължение на разплащателната агенция да
удовлетворява всяко подадено заявление в рамките на поет продължителен
ангажимент за подпомагане, а това се извършва след проверки съгласно чл. 52, ал.
1 от Наредба №7/2015г. и на основание резултатите от тези проверки.
Не
намира нормативна опора и разбирането, застъпено в жалбата, че след като е
налице увеличение на заявената за подпомагане площ, което увеличение е
направено в противоречие със заповедта на МЗХ, следва да бъде изплатено
финансирането за останалата първоначално заявена площ, до размера на
извършеното увеличение. В цитираните заповеди на МЗХ като последица от
неспазването на изискването да не се извършва увеличение на заявената площ по
реда на чл. 20, ал. 6 от Наредба №7/2015г. е визирано да не се разглежда
заявлението, т.е. да не се изплаща претендираната с него помощ, а не помощта да
се редуцира в някакъв размер или с процентно съотношение.
Поради това не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, както и противоречие на оспорвания административен акт
със закона.
По изложените съображения жалбата се явява
неоснователна и направеното с нея оспорване следва да бъде отхвърлено.
При този изход на спора с оглед
направеното искане отстрана на ответника за присъждане на разноски за
производството, съдът следва да осъди жалбоподателката да му заплати такива
представляващи възнаграждение за юрисконсулт
на основание чл. 143, ал. 4 от АПК в размер от 100 лв., изчислен съгласно чл. 24 от Наредбата за правната помощ, приложима на
основание препращащите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ оспорването, извършено с жалбата на Л.П.Т. *** срещу Уведомително писмо за неизпълнен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 –
2020г. за кампания 2017г. с изх. №02-040-6500/3814/13.03.2018г. на зам. изп.
директор на ДФ „Земеделие“.
ОСЪЖДА Л.П.Т.
*** да заплати на ДФ „Земеделие“ разноски по делото в размер 100/сто/ на лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд
на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: