РЕШЕНИЕ  

 

№                          6.03.2015г.            Град  Пазарджик

 

 

В        И  М  Е  Т  О      Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  единадесети февруари  две хиляди и  петнадесета   година

В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

СЕКРЕТАР:В.Н.               

Като разгледа докладваното от Районен съдия Ралинова

Гражданско дело №950  по описа  за   2014  година.

 

     Производството е по реда на чл.415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,по чл.79 от ЗЗД, във връзка с чл.430 и сл. от ТЗ и по чл.86 от ЗЗД.

              В депозираната  искова молба от РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н  Средец,ул. "Н.В.Гогол„ №18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова- изп. директор и Михаил Танев Петков- прокурист, и съдебен адрес Адвокатско дружество  „К. ***, срещу Ц.  Й.  С., ЕГН ********** ***,със съдебен адрес гр.Пловдив бул.“Шести септември“ №153 адв.Е.Т., се излагат обстоятелства, че ищецът и ответника сключили  договор   № 0607070072429535 от 07.07.2006г. за издаване на национална кредитна карта - Рай Карт , по силата на който договор , банката предоставила , а ответника получил кредитен лимит в размер на 2000.00 лв. при условията на договора . Твърди се, че впоследствие, страните подписали и Анекс №1/14.01.2010г. към договора за издаване на Рай Карт, с който задълженията били трансформирани в потребителски кредит, уговорен бил броя и размера на падежните вноски и краен срок за погасяване на кредита - 15.01.2012г. Към така уговорения краен срок ответницата не била изплатила   22 месечни вноски с падежни дати от 15.05.2010г. до 15.02.2012г. включително.Твърди се от ищеца, че допуснатата от ответника трайна забава   обусловила настъпването на предсрочна изискуемост на вземанията и мотивирала ищцовото дружество да депозира заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на  чл.417 ГПК , съответно било образувано ч.гр.дело № 2105/2012г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик и издадена заповед № 1448 /15.05.2012г.  с която РС разпоредил да се издаде изпълнителен лист за дължимите от ответника към датата на заявлението суми, а именно главница - 2357.44 лв., изискуема редовна лихва начислена за периода 15.04.2010г.     14.01.2012г. в размер на 383.72 лв., изискуема наказателна лихва начислена за периода 15.05.2010г. до 10.05.2012г.  в размер на 742.17 лв. и законната лихва от 11.05.2012 г. до изплащане на вземането и разноски по заповедното производство в размер на 69.67 лв.- ДТ и 244.50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.Твърди се още, че ответникът бил уведомен по образуваното изп. дело № 20138210400380 по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.№ 821 -гр. Пловдив и подал в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение , което породило  правен интерес от предявяване на установителен иск.

Във връзка с изложеното се моли  съдът да постанови решение с което да приеме за установено в отношенията между ищцовото дружество и ответника,че  към датата 15.05.2012г. -  подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по гр. дело № 2105/2012г. по описа на Районен съд- гр. Пазарджик , ответника е имал следните задължения по договор № 0607070072429535 от 07.07.2006г. за издаване на национална кредитна карта- Рай Карт и Анекс№ 1/14.01.2010г. , а именно : главница - 2357.44 лв., изискуема редовна лихва начислена за периода 15.04.2010-14.01.2012г.  в размер на 383.72 лв., изискуема наказателна лихва начислена за периода 15.05.2010г. до 10.05.2012г. в размер на 742.17 лв. и   законната лихва от 11.05.2012 г. до изплащане на вземането както и разноски общо в заповедното производство- 314.17 лв.. Претендират и присъждане на разноските в настоящето производство.

В едномесечния срок за отговор ответникът е депозирал писмен отговор, като е заявил, че  оспорва предявените искове по основание и размер и счита същите за изцяло недоказани. Твърди се,че правопораждащият вземането юридически факт не бил договор за кредитна карта,тъй като вземанията по този договор били погасени  чрез обективна новация, какъвто договор за новация  представлявал подписания между страните анекс по силата на който вземанията по договора за кредитна карта се погасявали и на тяхно място възниквало ново вземане по стандартен анюитетен кредит.  Заявява, че с  анекса се договаряли нови съществени условия. Прави се възражение за нищожност на начисляваните неустойки, тъй като съгласно ЗПК и ЗЗП банката по потребителски кредит можело да начислява само законна лихва,  но не и неустойки. Оспорва се и надлежното извършване на платежните операции по платежния инструмент – кредитна карта, от страна на кредитната институция. Оспорва усвояването на сумите по кредитната карта,както и твърдяната като настъпила предсрочна изискуемост в полза на ищеца. Твърди се,че не ставало ясно на коя точно разпоредба от анекса се е позовал ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№2105/12г. по описа на ПРС, се установява,че ищецът е подал заявление на 11.05.2012 година и е била издадена Заповед за изпълнение №1448/15.05.2012 година, с разпореждане, длъжникът Ц.Й.С. да заплати  на кредитора  Райфайзенбанк България ЕАД сумата от 3483.33 лева, от които сумата от 2357.44  - главница , 383.72 лева договорна в лихва, за периода от 15.04.2010г. до 14.01.2012г., 742.17 лева –наказателна лихва за периода от 15.05.2010г. до 10.05.2012г.  и разноски в размер на 69.67 лева –ДТ и 244.50 лева юрисконсултско възнаграждение.

По това дело е представен договор №0607070072429535 за издаване на кредитна карта РайКарт от 7.07.2006 година,от който се установява,че ищеца е издал банкова карта на ответницата С. чрез откриване на разплащателна сметка и е предоставил  кредитен лимит от 2000 лева.В т.ІІ страните са уговорили лихви,такси и срокове за плащане.В т.56 са уговорили ,че срокът на договора е за три години,но в т.57 са посочили хипотези при които се подновява автоматично за нов период.Към договора е представен и анекс №1  от 14.01.2010 година с който страните в чл.1 са договорили,че задължението на кредитополучателя С. е в размер на 2 357.45  лева към 14.01.2010 година по договора за РайКарт и се трансформира в потребителски кредит като картодържателят няма право да усвоява суми по кредита от тази дата.С анекса страните са уговорили,че дължимата сума ще бъде заплатена с 21 равни последователни анюитетни вноски всяка в размер на 132.27лева дължима до 15-то число на месеца , считано от 15.05.2010г. до 15.01.2012 г. включително. В чл.7 страните са договорили автоматичната предсрочна изискуемост.

По повод подадена от Ц.С. частна жалба е образувано в.ч.гр.д.№181/14г. по описа на ПзОС по реда на чл.419 от ГПК,от което се установява,с определение №248/7.04.2014г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д. №2105/12г. на ПОС по отношение на Ц.Й.С.,отхвърлено е заявлението на Банката за незабавно изпълнение като неоснователно и е обезсилен изпълнителния лист.

В депозираното извлечение от сметки и подаденото заявление от ищеца е записано,че кредита е изискуем поради изтичането на уговорения срок съобр. чл.3 от анекс №1 – 15.01.2012 година.

С възражение вх.№720/17.01.2014 година Ц.Й.С. е възразила срещу издадената заповед за незабавно изпълнение в законния срок след получаване на поканата за доброволно изпълнение като не са посочени конкретни обстоятелства ,а само бланкетното посочване ,че не се дължи сумата.

По делото е допусната и изслушана СИЕ, не оспорена от страните от която се установява,че към 15.05.2012 година-датата на образуване на ч.гр.д. 2105/12г. на ПРС непогасени са главница в размер на 2 357.44 лева с ежемесечни падежи от 15.02.2010г. до 15.01.2012г. съобразно приложение №1,просрочени редовни лихви в размер на 383.72 лева за периода от 15.04.2010г. до 14.01.2012г.  и 742.17 лева  просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2010г. до 10.05.2012г.

При така установената фактическа обстановка,съдът приема следното от правна страна:

Уважаването на иск с правно основание чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането, чрез ангажиране на съответните доказателства. Процесуалните предпоставки за депозиране на такъв иск са налице когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея, за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно, което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Касае се за специален установителен иск,който по силата на чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК,следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението.

С приемането на ТР   № 4/ 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС   бяха поставени допълнителни изисквания относно  съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415  ал. 1  от ГПК.    В т. 10а на ТР е прието , че в производството по  чл. 422 от ГПК  съдът е длъжен да извърши самостоятелна преценка относно това   дали възражението на длъжника е подадено в срока по  чл.414 ал. 2 от ГПК и дали с него е оспорено вземането на кредитора. Тази преценка не е обвързана от преценката на заповедния съд.От съдържанието на приложеното заповедно производство се  установява ,че подаденото възражение от длъжника С. е  в срока по чл. 414  ал. 2 от ГПК , като  с  него е оспорено вземането на кредитора   с твърдението ,че не се дължи присъдената сума. 

Така заявената претенция  е основателна спрямо ответника С.,по следните съображения:

Безспорно е установено,че със сключването на анекс №1 страните са предоговорили,че договора за издаване и и ползване на кредитна карта РайКарт се трансформира в обикновен потребителски кредит който ответницата С. е следвало да погаси на равни месечни вноски 21  на брой всяко от които в размер на 132.27 лева.Уговорен е и гратисен период в полза на длъжницата С.,а крайният срок на договора е 15.01.2012 година,като заявлението по реда на чл.417 от ГПК  е депозирано в съда след изтичане на срока на договора.Поради това възраженията на ответната страна за нищожност на начисляваните неустойки,за некоректни платежни операции и ненастъпила изискуемост на кредита са неоснователни.Възраженията които са направени в писмения отговор са формални,не са конкретизирани,поради което не следва да се обсъждат.Неоснователни са и възраженията за погасяване на дълга,тъй като не са представени доказателства за извършено плащане.

От представените писмени доказателства,както и  от заключението на вещото лице Л. се установява,че дължимите суми към датата на депозиране на заявлението -14.05.2012 година са главница в размер на 2 357.44 лева с ежемесечни падежи от 15.02.2010г. до 15.01.2012г.,просрочени редовни лихви в размер на 383.72 лева за периода от 15.04.2010г. до 14.01.2012г.  и 742.17 лева  просрочена наказателна лихва за периода от 15.05.2010г. до 10.05.2012г.,съобразно сключения анекс.

При тези данни длъжникът не е изпълнил задължението си по чл.430 ал.1 ТЗ да върне в срок заетата сума,ведно с уговорените лихви,т.е. същият е неизправна страна по договора за кредит.

                 Предсрочната изискуемост представлява субективно потестативно право на кредитора чрез едностранно волеизявление да поиска от длъжника предсрочно връщане на кредита.Правната последица  от упражняване на правото на кредитора за предсрочно връщане на кредита е прекратяване на облигационното правоотношение между банката и кредитополучателя,т.е. особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение.При настъпилата предсрочна изискуемост на вземането длъжникът следва да върне на кредитора главниците с настъпил и ненастъпил падеж,договорните лихви,както просрочени,така и с ненастъпил падеж,наказателни лихви,както и договорените такси,неустойки и разноски по кредита.

В настоящият случай обаче изобщо не се е стигнало до обявяване на предсрочна изискуемост тъй като срока на договора е изтекъл и на това се е позовала банката в своето заявление по реда на чл.417 от ГПК в т.14 – „крайният срок на договора уговорен в чл.3 от анекс №1/14.01.2010г. е изтекъл на 15.01.2012 година.

Поради изложеното предявеният иск, като основателен следва да се уважи.

По разноските в производството по чл.417 от ГПК.

Въпреки,че в исковата молба не е оформена надлежна претенция за направените разноски в производството по реда на чл.417 от ГПК,които са общо в размер на 314.17 лева.Съобразно ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12- „Приетото разрешение в т.10в,че присъдените със заповедта за изпълнение разноски за заповедното производство не се включват в предмета на установителния иск по чл.415 ал.1 или по чл.422 от ГПК,а представляват законна последица от уважаването респ. отхвърлянето на иска,предпоставя правомощието на съда в исковото производство да разпредели отговорността за разноските по издаване заповедта за изпълнение“- което означава,че във всички случаи исковият съд дължи произнасяне по разноските,независимо дали са поискани или не.

Пак съобр. ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК т.12 Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.Поради така приетото в т.12 съдът следва служебно да с произнесе с осъдителен диспозитив по отношение на дължимостта на разноски в размер на 314.17  лева.

По направените разноски в производството по чл.422 от ГПК.

Направено е искане за присъждане на разноските от ищеца,представен е списък за общо дължими разноски 688.66 лева от които ДТ-69.66 лева,депозит на в.л. – 130 лева и адв.възнаграждение – 489 лева. Съдът констатира,че внесената ДТ е в размер на 124.62 лева,поради което дължимите разноски са в размер на 743.62 лева и на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответницата С. да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 743.62 лева.

            Воден от горното Пазарджишкият   Районен съд,

 

 

                             Р     Е     Ш     И:

 

 Пo иска на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н  Средец,ул. "Н.В.Гогол„ №18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова- изп. директор и Михаил Танев Петков- прокурист, и съдебен адрес Адвокатско дружество  „К. ***, срещу Ц.  Й.  С., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес гр.Пловдив бул.“Шести септември“ №153 адв.Е.Т., ПРИЕМА за установено по отношение на ответника Ц.Й.С., че съществува вземане на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, в размер на 2357.44  - главница , 383.72 лева договорна в лихва, за периода от 15.04.2010г. до 14.01.2012г., 742.17 лева –наказателна лихва за периода от 15.05.2010г. до 10.05.2012г. по анекс №1 от 14.01.2010 година сключен към договор №0607070072429535 за издаване на кредитна карта РайКарт от 7.07.2006 година.

              ОСЪЖДА Ц.Й.С.,с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Пазарджик, бул. „****" № 65 със съдебен адрес гр.Пловдив бул.“Шести септември“ №153 адв.Е.Т.  да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н  Средец,ул. "Н.В.Гогол„ №18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова- изп. директор и Михаил Танев Петков- прокурист, и съдебен адрес Адвокатско дружество  „К. ***,разноски съобразно издадената Заповед по реда на чл.417 от ГПК №1448/15.05.2012г. по ч.гр.д.№2105/12  година по описа на ПРС в размер на 314.17  лева.

 ОСЪЖДА Ц.Й.С.,с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Пазарджик, бул. „****" № 65, със съдебен адрес гр.Пловдив бул.“Шести септември“ №153 адв.Е.Т., да заплати на РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н  Средец,ул. "Н.В.Гогол„ №18-20, представлявано от Ани Василева Ангелова- изп. директор и Михаил Танев Петков- прокурист, и съдебен адрес Адвокатско дружество  „К. ***, разноски направени в настоящото производство в размер на 743.62  лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните,пред ПОС.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: