Р Е Ш
Е Н И Е
№ 856
25.11.2019г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО
в открито съдебно заседание на
тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Павлина Господинова
Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова
и в присъствието на прокурор Делчо
Лавчев,
като разгледа докладваното от съдия Митрушева
АНД (К) № 1003
по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е
по касационна жалба, подадена от В.М.Г. ***, против Решение № 223/01.07.2019г.,
постановено по АНД № 580 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.
Касационният
жалбоподател сочи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен
и постановен в противоречие с фактите по делото. Районен съд – Хасково не
обсъдил всички събрани по делото доказателства и изложените в жалбата факти.
При издаването на електронния фиш наказващият орган, а след това и съда, не се
съобразили с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, а процедурата по установяване на
посоченото нарушение и по налагане на административното наказание не била
съобразена с изискванията на ЗДвП. Само на основа приобщените по делото
доказателства не можело да се приеме, че действително жалбоподателят е извършил
визираното нарушение, при това виновно. Обжалваното решение било постановено с
изложение на факти с изразен обвинителен уклон. Фактите били приети
едностранчиво като достоверни, като била проявена активност за проверка на изложените
в електронния фиш обстоятелства, основно и само в полза на
административно-наказващия орган, което било в нарушение на процедурните
правила, изискващи всестранност и пълнота при провеждане на съдебното
производство и мотивираност на издаденото решение.
Жалбоподателят
сочи още, че в съдебното решение не било посочено кога му е връчен обжалваният
електронен фиш и дали е процесуално допустимо обжалването му. По никакъв начин
не било обвързано обстоятелството, че нормата на чл. 188, ал. 1 предл. 2 изисква
да се установи дали автомобилът е предоставен на друго лице или е управлявано от
собственик. Предвид миналия голям времеви диапазон от нарушението и узнаването
му, жалбоподателят посочил основания, които са логически и житейски обосновани
относно това, че нямало как по категоричен начин да се установи действителният
нарушител и авторството на деянието.
Сочи, че бил
нарушен принципът на равенство в процеса, че не била разгледана претенцията му
за бездействие на административно-наказващия орган, че не бил изследван фактът дали
жалбоподателят имал достатъчен срок и какъв точно да посочи лице, на което е предоставил
автомобила или да организира защитата си.
Посочва още,
че е нарушена процедурата по установяване и заснемане на нарушение, доколкото
не бил налице един от задължителните реквизити на електронния фиш, описан в чл.
189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП – посоченото „отчетен толеранс от 3 км/ч.“ не давало
яснота дали се касае за приспадната установена или превишената стойност на
скоростта. Следвало да се гарантира в максимална степен, че жалбоподателят бил
наказан за действителната скорост, а не за отчетената скорост, която можела да
се дължи на грешка в измерването.
С оглед на
така изложеното жалбоподателят моли обжалваното съдебно решение да бъде
отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено друго такова, с
което да бъде отменен изцяло електронният фиш, с който на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
ОТВЕТНИКЪТ
по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
гр.Хасково, не изразява становище по жалбата.
Представителят
на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата е неоснователна и че
решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по
същество, същата е неоснователна поради следните съображения:
С Решение №
223/01.07.2019г., постановено по АНД № 580/2019г. Районен съд – Хасково е
потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство, Серия .. № ……, издаден от ОД на МВР –
Хасково.
За да постанови решението
си, районният съд приел, че представените по делото писмени доказателства
категорично установяват, че на 20.01.2019г. в 13:43 часа е било установено и
заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 597 движение на лек автомобил
марка „Фолскваген”, модел „Голф” с регистрационен номер К …. ВС със скорост от
80 км./ч. – над разрешената за движение в населено място и при въведено общо
ограничение на скоростта – 50 км/ч. Установен бил и фактът, че този автомобил
бил регистриран на името на В.М.Г. ***, вписан като нарушител в издадения електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с
установена скорост от 77 км./ч. – превишаване с 27 км/ч. За дата и час на
нарушението били вписани показанията на техническото средство, което преминало
последваща проверка, а за място на нарушението – гр.Хасково, бул.„Г.С.Раковски“, до
Бензиностанция „ОМВ“ в посока гр.Д., с насочване на техническото средство към
център на гр.Хасково. Посочено е, че представеният по делото протокол по чл.10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР представлява доказателство относно мястото и
времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС нарушението е
заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който
е поставено мобилното АТСС, и др. изисквания по
наредбата. Представеният протокол бил попълнен изцяло и била налице яснота
относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта, визирано в ел. фиш.
Протоколът бил съпроводен със снимка на разположението на уреда, като била
налице и обоснованост на вписаните данни, с оглед съответствието на вида и
номера на техническото средство, използвано от контролните органи, съобразно
посоченото в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на
МВР с данните от приобщения снимков материал. Пълното съответствие на
отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато нарушение по чл. 21
от ЗДвП за заснетото с посоченото в ел. фиш техническо средство нарушение с
доказателствата, приобщени по делото, е обусловило и извода на районния съд за
тяхната обоснованост, явяващо се основание за потвърждаване на санкционния акт.
Като е стигнал до тези
правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са
изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен
фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа
на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи
относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, като
изложените фактически констатации и правни изводи, формирани от съда, се
споделят напълно и от настоящата инстанция.
Видно от събраните по
делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на § 6, т.
65, б. "б" от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, "При нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е
предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи."
В тази връзка настоящата
инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният
електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е
регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката начините за доброволно
плащане. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира за
неоснователен наведения от касатора довод, че обжалваният в настоящето
производство електронен фиш е незаконосъобразен, поради непосочване на датата
на връчването му и дали е процесуално допустимо обжалването му, както и
останалите наведени в тази връзка твърдения, изложени в касационната жалба.
Що касае възражението, че
не е изследван въпросът за това дали жалбоподателят е имал достатъчен срок и
какъв точно да посочи лице, на което евентуално е предоставил автомобила,
следва да бъде отбелязано следното: действително в преписката по издаване на
оспорения акт липсват приложени доказателства, установяващи датата на връчване(узнаване)
на акта от неговия адресат, но в решението е обсъдено защо съдът приема, че
жалбата е подадена в законоустановения срок. Липсата на доказателства относно
датата на връчване на електронния фиш в случая не води до нарушаване правото на
защита на нарушителя, а именно: да заплати сумата по електронния фиш в намален
размер, да подаде декларация, че друго лице е управлявало автомобила, да подаде
възражение и да обжалва. Поведението на жалбоподателя налага извода, че същият,
макар да е запознат със съдържанието на електронния фиш и правните възможности
да подаде възражение или декларация, че не той е управлявал автомобила, се е
възползвал от една от тези правни възможности, а именно да обжалва пред съда
самия електронен фиш. В крайна сметка носителят на определени права не може да
бъде задължен да реализира всички правни възможности, които законодателят е
предвидил в определена хипотеза. В случая жалбоподателят е разполагал с
възможността пълно и адекватно да упражни правото си на защита и го е сторил,
както е счел за най-удачно, а именно - чрез обжалване пред съда на процесния електронен
фиш.
Що касае възражението на
жалбоподателя за бездействие на административно-наказващия орган, то в случая
тези доводи нямат отношение за законосъобразността на атакувания електронен
фиш, доколкото е предвиден правен механизъм, посредством който, от една страна,
могат да бъдат защитени правата на нарушителя, а, от друга, да бъде
санкциониран административният орган за продължителното си бездействие, а
именно – погасяване по давност на възможността да бъде наказан нарушителя за
едно безспорно доказано административно нарушение. В случая обаче не сме
изправени пред подобна хипотеза.
На следващо място, следва
да бъде отбелязано, че на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
обн. ДВ, бр. 36 от 2015г., с която се уреждат условията и редът за използване
на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата
за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в приложимата му редакция
(изм. ДВ, бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.) според която за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват
АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията,
притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския
институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с
представените по административно-наказателната преписка Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по
метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M и валидно до 24.02.2020г., както и Протокол № 4-52-18 от
проверката на същата мобилна система за видеоконтрол. В преписката се съдържа и
Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система
TFR1-M597, с дата на използване 20.01.2019г. (задължително изискване на чл. 10
от Наредбата), в който изрично се отбелязва обстоятелството, че е налице
ограничение на скоростта от 50 км/ч. При така попълнени в протокола данни, по
несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на
нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представен и заснетият
клип, на който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS
координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.
Настоящата инстанция
намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба, че
административнонаказващият орган не е изследвал и определил правилно лицето –
автор на нарушението. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е упражнил
правото си да декларира писмено, че установеното на 20.01.2019г. движение на
собствения му автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е
направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона презумпция, че при
неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в
14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно
собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкциониран с
електронния фиш, се явява необорена. В този смисъл, несъбирането на данни кой е
управлявал автомобила не представлява нарушение на процесуалните правила и не
влече незаконосъобразност на издадения фиш. Ето защо, настоящата инстанция
намира, че заснетите кадри, снети на съответен клип, разшифрован от компетентен
за това орган, които установяват марката и номера на превозното средство, с
което е извършено нарушението, при необорена законовоустановена презумпция, че
това е собственикът на МПС, то авторството се явява несъмнено установено.
Неоснователно е и
възражението за несъответствие между отразеното в описателната част на
електронния фиш относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в
приложения снимков материал. В тази връзка се установява от отразеното върху
снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 80
км /ч, а в електронния фиш е посочена скорост от 77 км /ч, но в електронния фиш
е посочена и причината затова - отчетеният толеранс на измерената скорост. При
това положение липсва неяснота относно стойността на превишението на скоростта,
като съпоставянето на данните, отразени в електронния фиш и в разпечатката на
снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. При това положение, дори
след приспадане на толеранса, не се променя правната квалификация на деянието и
съответно предвиденото наказание и санкционната норма, поради което
касационната инстанция намира, че не е допуснато нарушение на закона, нито е
нарушено правото на защита на касатора.
Във връзка с това
настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от
представените по делото писмени доказателства.
Ето защо, решението на
районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно,
допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде
оставено в сила.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 223 от 01.07.2019г., постановено по АНД № 580 по описа на
Районен съд – Хасково за 2019 година.
Решението е
окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.