Решение по дело №1003/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 25 ноември 2019 г. (в сила от 25 ноември 2019 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20197260701003
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 август 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 856

 

25.11.2019г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО

в открито съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                   Председател: Ива Байнова 

                                                                                     Членове: Павлина Господинова

                                                                                                   Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Гергана Мазгалова

и в присъствието на прокурор Делчо Лавчев,

като разгледа докладваното от  съдия Митрушева

АНД (К) № 1003 по описа на Административен съд – Хасково за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от В.М.Г. ***, против Решение № 223/01.07.2019г., постановено по АНД № 580 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г. 

 

Касационният жалбоподател сочи, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, неправилен и постановен в противоречие с фактите по делото. Районен съд – Хасково не обсъдил всички събрани по делото доказателства и изложените в жалбата факти. При издаването на електронния фиш наказващият орган, а след това и съда, не се съобразили с разпоредбата на чл.54 от ЗАНН, а процедурата по установяване на посоченото нарушение и по налагане на административното наказание не била съобразена с изискванията на ЗДвП. Само на основа приобщените по делото доказателства не можело да се приеме, че действително жалбоподателят е извършил визираното нарушение, при това виновно. Обжалваното решение било постановено с изложение на факти с изразен обвинителен уклон. Фактите били приети едностранчиво като достоверни, като била проявена активност за проверка на изложените в електронния фиш обстоятелства, основно и само в полза на административно-наказващия орган, което било в нарушение на процедурните правила, изискващи всестранност и пълнота при провеждане на съдебното производство и мотивираност на издаденото решение.

Жалбоподателят сочи още, че в съдебното решение не било посочено кога му е връчен обжалваният електронен фиш и дали е процесуално допустимо обжалването му. По никакъв начин не било обвързано обстоятелството, че нормата на чл. 188, ал. 1 предл. 2 изисква да се установи дали автомобилът е предоставен на друго лице или е управлявано от собственик. Предвид миналия голям времеви диапазон от нарушението и узнаването му, жалбоподателят посочил основания, които са логически и житейски обосновани относно това, че нямало как по категоричен начин да се установи действителният нарушител и авторството на деянието.

Сочи, че бил нарушен принципът на равенство в процеса, че не била разгледана претенцията му за бездействие на административно-наказващия орган, че не бил изследван фактът дали жалбоподателят имал достатъчен срок и какъв точно да посочи лице, на което е предоставил автомобила или да организира защитата си.

Посочва още, че е нарушена процедурата по установяване и заснемане на нарушение, доколкото не бил налице един от задължителните реквизити на електронния фиш, описан в чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП – посоченото „отчетен толеранс от 3 км/ч.“ не давало яснота дали се касае за приспадната установена или превишената стойност на скоростта. Следвало да се гарантира в максимална степен, че жалбоподателят бил наказан за действителната скорост, а не за отчетената скорост, която можела да се дължи на грешка в измерването.

С оглед на така изложеното жалбоподателят моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и бъде постановено друго такова, с което да бъде отменен изцяло електронният фиш, с който на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – гр.Хасково, не изразява становище по жалбата.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО сочи, че жалбата е неоснователна и че решението на Районен съд – Хасково като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

С Решение № 223/01.07.2019г., постановено по АНД № 580/2019г. Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия .. № ……, издаден от ОД на МВР – Хасково.

За да постанови решението си, районният съд приел, че представените по делото писмени доказателства категорично установяват, че на 20.01.2019г. в 13:43 часа е било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M 597 движение на лек автомобил марка „Фолскваген”, модел „Голф” с регистрационен номер К …. ВС със скорост от 80 км./ч. – над разрешената за движение в населено място и при въведено общо ограничение на скоростта – 50 км/ч. Установен бил и фактът, че този автомобил бил регистриран на името на В.М.Г. ***, вписан като нарушител в издадения електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство. В описателната част на електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 77 км./ч. – превишаване с 27 км/ч. За дата и час на нарушението били вписани показанията на техническото средство, което преминало последваща проверка, а за място на нарушението –  гр.Хасково, бул.„Г.С.Раковски“, до Бензиностанция „ОМВ“ в посока гр.Д., с насочване на техническото средство към център на гр.Хасково. Посочено е, че представеният по делото протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР  представлява доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с какво АТСС нарушението е заснето, посоката на движение, ограниченията на скоростта, автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, и др. изисквания по  наредбата. Представеният протокол бил попълнен изцяло и била налице яснота относно способа за въвеждане на ограничението на скоростта, визирано в ел. фиш. Протоколът бил съпроводен със снимка на разположението на уреда, като била налице и обоснованост на вписаните данни, с оглед съответствието на вида и номера на техническото средство, използвано от контролните органи, съобразно посоченото в протокола по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР с данните от приобщения снимков материал. Пълното съответствие на отразеното в твърденията на контролните органи за допуснато нарушение по чл. 21 от ЗДвП за заснетото с посоченото в ел. фиш техническо средство нарушение с доказателствата, приобщени по делото, е обусловило и извода на районния съд за тяхната обоснованост, явяващо се основание за потвърждаване на санкционния акт.

 

Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон, като изложените фактически констатации и правни изводи, формирани от съда, се споделят напълно и от настоящата инстанция.

Видно от събраните по делото доказателства, извършването на процесното административно нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, е установено и заснето с мобилно по смисъла на § 6, т. 65, б. "б" от ДР на ЗДвП автоматизирано техническо средство. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи."

В тази връзка настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че обжалваният електронен фиш съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срока, сметката начините за доброволно плащане. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав намира за неоснователен наведения от касатора довод, че обжалваният в настоящето производство електронен фиш е незаконосъобразен, поради непосочване на датата на връчването му и дали е процесуално допустимо обжалването му, както и останалите наведени в тази връзка твърдения, изложени в касационната жалба.

Що касае възражението, че не е изследван въпросът за това дали жалбоподателят е имал достатъчен срок и какъв точно да посочи лице, на което евентуално е предоставил автомобила, следва да бъде отбелязано следното: действително в преписката по издаване на оспорения акт липсват приложени доказателства, установяващи датата на връчване(узнаване) на акта от неговия адресат, но в решението е обсъдено защо съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Липсата на доказателства относно датата на връчване на електронния фиш в случая не води до нарушаване правото на защита на нарушителя, а именно: да заплати сумата по електронния фиш в намален размер, да подаде декларация, че друго лице е управлявало автомобила, да подаде възражение и да обжалва. Поведението на жалбоподателя налага извода, че същият, макар да е запознат със съдържанието на електронния фиш и правните възможности да подаде възражение или декларация, че не той е управлявал автомобила, се е възползвал от една от тези правни възможности, а именно да обжалва пред съда самия електронен фиш. В крайна сметка носителят на определени права не може да бъде задължен да реализира всички правни възможности, които законодателят е предвидил в определена хипотеза. В случая жалбоподателят е разполагал с възможността пълно и адекватно да упражни правото си на защита и го е сторил, както е счел за най-удачно, а именно - чрез обжалване пред съда на процесния електронен фиш.

Що касае възражението на жалбоподателя за бездействие на административно-наказващия орган, то в случая тези доводи нямат отношение за законосъобразността на атакувания електронен фиш, доколкото е предвиден правен механизъм, посредством който, от една страна, могат да бъдат защитени правата на нарушителя, а, от друга, да бъде санкциониран административният орган за продължителното си бездействие, а именно – погасяване по давност на възможността да бъде наказан нарушителя за едно безспорно доказано административно нарушение. В случая обаче не сме изправени пред подобна хипотеза.

На следващо място, следва да бъде отбелязано, че на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн. ДВ, бр. 36 от 2015г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В случая се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията на чл. 4, ал. 1 от Наредбата, в приложимата му редакция (изм. ДВ, бр. 6 от 2018г., в сила от 16.01.2018г.) според която за осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Спазването на това изискване е удостоверено с представените по административно-наказателната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология, касаещо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M и валидно до 24.02.2020г., както и Протокол № 4-52-18 от проверката на същата мобилна система за видеоконтрол. В преписката се съдържа и Протокол за използване на Автоматизирано Техническо средство или Система TFR1-M597, с дата на използване 20.01.2019г. (задължително изискване на чл. 10 от Наредбата), в който изрично се отбелязва обстоятелството, че е налице ограничение на скоростта от 50 км/ч. При така попълнени в протокола данни, по несъмнен начин се потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението, като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. По делото е представен и заснетият клип, на който освен автомобила, са отразени локацията, включително с GPS координати, датата и часът на заснемане, разстоянието и заснетата скорост.

Настоящата инстанция намира за неоснователни направените възражения в касационната жалба, че административнонаказващият орган не е изследвал и определил правилно лицето – автор на нарушението. Безспорно е установено, че жалбоподателят не е упражнил правото си да декларира писмено, че установеното на 20.01.2019г. движение на собствения му автомобил с превишена скорост в нарушение на правилата по ЗДвП е направено при управление на автомобила от друго лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно, установената от закона презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от собственика, то именно собственикът на МПС-то се смята за извършител на нарушението, санкциониран с електронния фиш, се явява необорена. В този смисъл, несъбирането на данни кой е управлявал автомобила не представлява нарушение на процесуалните правила и не влече незаконосъобразност на издадения фиш. Ето защо, настоящата инстанция намира, че заснетите кадри, снети на съответен клип, разшифрован от компетентен за това орган, които установяват марката и номера на превозното средство, с което е извършено нарушението, при необорена законовоустановена презумпция, че това е собственикът на МПС, то авторството се явява несъмнено установено.

Неоснователно е и възражението за несъответствие между отразеното в описателната част на електронния фиш относно конкретната скорост на движение на МПС и отразеното в приложения снимков материал. В тази връзка се установява от отразеното върху снимката, отпечатана от заснетия клип, че установената скорост на движение е 80 км /ч, а в електронния фиш е посочена скорост от 77 км /ч, но в електронния фиш е посочена и причината затова - отчетеният толеранс на измерената скорост. При това положение липсва неяснота относно стойността на превишението на скоростта, като съпоставянето на данните, отразени в електронния фиш и в разпечатката на снимката, заснета с АТСС, сочат на пълно съответствие. При това положение, дори след приспадане на толеранса, не се променя правната квалификация на деянието и съответно предвиденото наказание и санкционната норма, поради което касационната инстанция намира, че не е допуснато нарушение на закона, нито е нарушено правото на защита на касатора.

Във връзка с това настоящата инстанция намира, че нарушението е безспорно доказано от представените по делото писмени доказателства.

Ето защо, решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 223 от 01.07.2019г., постановено по АНД № 580 по описа на Районен съд – Хасково за 2019 година.

 

Решението е окончателно.

 

Председател:

 

 

Членове:    1.

 

 

                                                                              2.