РЕШЕНИЕ
№ 2491
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110143332 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на Т. В. Ч., ЕГН **********,
със съдебен адрес: **************** /****/ чрез пълномощник адв. Е. Г. В., срещу ППВ“,
регистрирана с решение на *** от ************* г. по ф. д. № ************** г., партиден
номер ************* представлявана от председателя КК, с която се моли съда да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от
05.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди /душевни болки и страдания/, вследствие на
публикувано по възлагане на ответника на *************, съдържаща неверни
позорящи твърдения и внушения, поставени в негативен подтекст по адрес на Т. В. Ч..
Ищецът твърди, че на ************************. Статията е прочетена от над
15700 души.
***************************************************
По-нататък се твърди конкретно по адрес на
ищец********************************************
Поддържа се, че с публикацията се внушава /поставя се в негативен подтекст/, че
********************
Сочи се, че срещу******************* ********************
Твърди се, че между същите страни вече има влязло в сила решение на
съдилищата по друго дело, с което ответната партия е осъдена да заплати обезщетение на
доверителя ми за *********************
Излагат се доводи, че твърдението,
*************************************************************************************
Сочи се, че действително част от посочените в процесната публикация факти са
верни /******************************************.
Изложени са доводи, че ищецът е решил да заведе дело само срещу възложителя
на основание чл. 49 ЗЗД, а именно ***************, тъй като статията представлява
платена публикация по Договор за *********, а не собствен материал на медията, като
последната няма нищо общо със съставянето й.
Поддържа се, че ищецът е възприел разгласените по негов адрес клевети в деня на
разпространяването им на сайта „****“, ******************** ******************. Освен
това различни журналисти са започнали да го търсят по телефона същия ден, по повод на
1
процесната статия, което го е поставило в ************************ Мнозина негови
познати са му се обадили в следващите дни, за да изразят едни възмущение от
разпространените по негов адрес клевети, други – подкрепа, трети са използвали
**************************
Ответникът оспорва исковата молба. С доводи за недопустимост оспорва
материалноправната легитимация на*************да отговаря като възложител. Сочи се, че
************** не е автор на тази статия (такъв може да е само физическо лице), не и
**********, нито е разгласявала процесиите изрази до неограничен кръг лица в интернет.
Твърди, че изразът *********************************
По отношение на израза ****************************
По отношение на израза ************************
Относно цитатът
****************************************************************
Поддържа се, че липсват клеветнически изрази, адресирани към личността на
ищеца, а посочените в исковата молба изрази представляват по съществото си оценъчни
съждения на техния автор. Дадената оценка и изразено мнение от него са били изцяло
свързани с обсъждания обществен въпрос и не обективират твърдения за конкретни
опозоряващи или злепоставящи ищеца факти.
Излагат се доводи, че в същия период същите данни са публикувани в други
информационни източници -*********************
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
*****************************
**********************************************************************************************************************
Във връзка с доказване на претърпените неимуществени вреди е разпитан
свидетел********************************************
Разпитана е свидетелката ************************************************
Приети като доказателства по делото са и 2 бр. ******************* –
********************************.
Приети като писмени доказателства са и****************** От същите не се
установява *********************************
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
Уважаването на този иск предполага да бъде доказано противоправно деяние на ответника,
причинени вреди, причина връзка между деянието и вредите, както и техният размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД възложителят на някаква работа отговаря за вредите,
причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността по
чл. 49 ЗДД е акцесорна и има т. нар. обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е
отговорност за чужди противоправни и виновни действия и бездействия - настъпва в
резултат на виновно причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод
изпълнението на възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази
отговорност, са следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД, е възложил някаква работа, които вреди да са причинени при или по повод на
изпълнението й и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
Съгласно константната съдебна практика отговорност за непозволено увреждане
по чл.45 ЗЗД може да се ангажира за вреди, причинени от обидни изявления, както и от
изявления, съдържащи твърдения за неверни факти, които накърняват личните права и
интереси на ищеца. В нормата на чл.39, ал.1 от Конституцията на Република България е
прокламирано основното право на гражданите да изразяват мнение и да го разпространяват
чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Тази свобода на
изразяване на мнение обаче не е абсолютна, а се разпростира до пределите, установени в
ал.2 на същата разпоредба, според която това право не може да се използва за накърняване
на правата и доброто име на другиго. Такава възможност не е установена и с
прокламираната в чл.40, ал.1 от Конституцията свобода на печата и другите средства за
2
масова информация, както и свързаното с нея право по чл.41, ал.1 от Конституцията,
касаещо гарантираната от законодателя възможност всеки да търси, получава и да
разпространява информация, чието осъществяване, предвид установеното в изречение второ
от тази норма изискване, също не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на
другите граждани. Посочената правна уредба дава общия критерий, въз основа на който
въпросът за баланса на гарантираните основни права и свободи на гражданите се разрешава
във всеки конкретен случай при съобразяване на конкретните обстоятелства, свързани с
него. От изложеното следва, че когато не се касае за превратно упражняване на правото по
чл.39, ал.1 от Конституцията и свободата на словото не е използвана, за да се увреди доброто
име на другиго, твърдения и оценки могат да се разпространяват свободно. Свободата на
словото, прокламирана в чл.39 и сл. от Конституцията на Република България, се
разпростира до пределите, до които засяга други конституционни ценности, каквито са
доброто име и правата на гражданите.
На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да
ангажират отговорността на ответника само ако позорят адресата и са неверни. Оценките
/мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни
факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на ответника
само ако представляват обида /в посочения смисъл – решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д.
№ 1486/2011 г. на ВКС, ІV ГО; решение № 86 от 29.012010 г. по гр.д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ
ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр.д. № 1376/2011 г. на ВКС, ІV ГО, постановени по
реда на чл.290 ГПК/.
Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с негово занятие /в този смисъл решение по гр. д. №
1438/2009 г. на ВКС, III г. о., постановено по чл. 290 ГПК/, както и не може да се носи
отговорност за верни фактически твърдения, макар да позорят адресата на публикацията,
при положение че авторът е положил дължимата грижа преди публикуването на статията да
провери достоверността им /в този смисъл е напр. решение № 62/06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г. на ВКС, IV г.о./.
В решение по делото „Де Хайс и Гайселс срещу Белгия“ и делото „Хендисайд
срещу Обединеното кралство“, ЕСПЧ приема, че свободата на изразяване на мнения е
приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат
благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за
изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата
или от част от обществото. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на
Република България и практиката на ЕСПЧ, следва да се търси балансът между правото на
свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на
правото на чест, достойнство и доброто име. В тази посока най-важният критерий е доколко
конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо
срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на
другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в
качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на
обществения контрол и политическия дебат /в този смисъл и решение по делото „Лингенс
срещу А. „ на ЕСПЧ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. решение № 204/12.06.2015
г. по гр. д. № 7046/2014 г. на IV ГО на ВКС; решение № 85/23.03.2012 по гр. д. № 1486/2011
г. на ВКС, ІV ГО/.
Следва да се подчертае, че политическите фигури и държавните служители могат
да бъдат подлагани на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което могат да
бъдат подлагани частни лица.
В процесния случай се установява и не се спори, че на сайта „****“ е
публикуваната статия като представената по делото разпечатка,отразяваща, че
3
********************************************************************
В случая изказите и цялостният тон на статията следва да се оценят, като се
отчете обстоятелството, че същата е направена в рамките на породен обществен интерес към
личността на лицата, посочени в нея, в периода на предизборна кампания и че ищецът е
политически активно лице, заемало ръководна длъжност в местната власт в периода на
публикуване на статията.
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи
публикуване на обидни и опозоряващи твърдения за ищеца, уронващи престижа и
положението му в обществото, които са неистински. В настоящия случай от събраните
писмени и гласни доказателства по безспорен и достатъчно убедителен за съда начин се
установи, че изнесената информация, касаеща ищеца, не е невярна – ищецът действително
притежава апартамент и част от „парцел“ в гр. София. В частта относно произхода на
средствата за закупуването на посочените имоти статията излага мнение на конкретно лице,
посочено като изявител, предвид което не следва да бъде подлагана на проверка за вярност и
по същество представлява една оценъчна дейност, предположения и провокиращи въпроси,
а не конкретни, категорични, клеветнически твърдения.
Съдът се съгласява, че в цялост статията има негативна конотация, с която се
прави опит покупко-продажбата на недвижимо имущество да се представи като
неблагоприлична проява от страна на публична личност. Но, както се каза, доказа се, че
макар и преувеличени, фактите, изложени в публикацията, не са неверни.
********************** Съгласно Решение от 07.12.1976 г. по дело Handyside v. the United
Kingdom; Решение от 08.07.1986 г. по дело Lingens v. Austria; Решение от 27.06.2017 г. по
дело Satakunnan Markkinapörssi Oy и Satamedia Oy v. Finland, № 931/13, § 165; Решение от
07.02.2012 г. по дело Von Hannover v. Germany, № 40660/08 и 60641/08 - Журналистите са
задължени да действат добросъвестно , да представят точна информация, но свободата на
словото все пак позволява известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи
мнения, идеи и дори провокации. В този смисъл настоящият състав приема, че в
конкретния случай е налице преувеличение на информацията и провокираща оценка на
посочения автор, но същите не надвишават границите на допустимото, преценявани в
контекста на периода на публикацията и фигурата на ищеца в публичния живот.
Съдът не приема, че твърденията в публикацията вменяват извършване на
престъпление от страна на ищеца или предполагат наказателно преследване на ищеца и
други личности от т.нар. управленския елит. Както се изложи, изразите имат провокационен
тон, но не твърдят престъпна дейност.
За отчитане на характера, тона и цялостното въздействие на статията у читателя
съдът намира за важно и обстоятелството, че същата е кратка и бланкетна, не е публикувана
от разследващ журналист или ноторен експерт в публицистиката или политологията, не
почива на задълбочено и подробно аргументирано разследване, публикувана е в хода на
предизборна кампания. Всичко изложено следва да намали увереността на читателя в
достоверността на твърденията, които имат по-скоро популистки и провокиращ характер,
отколкото явно внушаващ престъпна деятелност. Такива действия, пошли или не, са
допустими в условията на едно демократичното общество и следва да бъдат по-леко
критикувани в хода на предизборна кампания, доколкото са израз на плурализма в
политически смисъл. Посочените ценности и принципи позволяват участниците в медийния
и политическия живот да имат крайно положително или крайно отрицателно мнение за
конкретна политическа личност и в съчетание със защитеното от Конституцията право на
свобода на словото, не могат да убедят съда, че представляват клеветнически твърдения.
Не на последно място съдът не смята, че посочената публикация е в състояние да
унищожи репутацията на ищеца, която е градил десетилетия, включително и авторитетът му
в научните среди. Сами по себе си, дори и да бъдат кредитирани от читателя, твърденията в
статията не вменяват извършване на престъпно или непристойно действие, доколкото
притежанието на недвижимости не се характеризира като такова, а въпросът доколко и как
това е възможно по отношение на конкретното лице доц. д-р Ч., не е достатъчен да се
характеризира като обида или клевета.
Съдът отчита и обстоятелството, че посоченият като автор на изявлението е
поднесъл официално извинение както посредством медията, така и в хода на друго
4
производство, а и в настоящото.
Ето защо съдът не приема изложените в публикацията твърдения за неверни и
клеветнически, съответно че границата на медийния критичен език е прехвърлена.
От гореизложеното следва, че в настоящия случай не се доказва да е налице
противоправно деяние, извършено в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД,
което само по себе си е достатъчно основание за отхвърляне на иска. Доколкото не са налице
обидни или клеветнически твърдения и не следва да се ангажира отговорност за вреди на
възложителя по смисъла на чл. 49 ЗЗД, то не следва да се изследва и въпросът, дали такива
вреди са успешно доказани и какъв е техният размер. Все пак съставът ще отбележи, че от
събраните свидетелски показания не се установява в достатъчна степен да са претърпени
неимуществени вреди на ищеца вследствие на публикацията. От показанията на свидетеля К
се установява, че ищецът е коментирал няколкократно пред аудиторията в университета
неверността на твърденията в публикацията, като е изложил пред К и колегите му своята
позиция за произхода на средствата и данните в публикацията. Коментирането само по себе
си не сочи непременно за възбуден гняв и душевен дискомфорт в ищеца, какъвто се твърди.
Сериозни болки и страдания не се установяват категорично и от разпита на свидетеля У.
Твърдението за развит здравословен проблем – язва, е изолирано и не може автоматично да
се обвърже с душевните последици, следствие на публикацията, доколкото липсват
доказателства за причинно-следствена връзка, че именно в резултат на публикуваната статия
здравето на ищеца се е влошило и посоченото заболяване се е развило.
Твърденията, че журналисти и познати са започнали да търсят ищеца по телефона
и да го спират по улицата, за да му искат обяснения за имотното му състояние, което го е
поставило в крайно унизителна ситуация да дава обяснения, също не се доказа в хода на
процеса.
За пълнота на изложението съставът ще отбележи, че що се касае до
възражението на ответника, че вредите са вече обезщетени в хода на друго производство, то
това възражение не може да бъде прието. От представеното съдебно решение се установява,
че същото касае други статии, постановени, макар и в хода на същата политическа
кампания, на друга, по-късна дата – 12.10.2009 г., публикувани са в други интернет
сайтове************************************ С оглед изложеното съдът намира тези
обстоятелства за ирелевантни за настоящия правен спор.
Предвид всичко изложено искът следва да бъде оставен без уважение.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78 от ГПК на ищеца не се следват
разноски. Ответникът не е поискал присъждане на разноски.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТВХЪРЛЯ иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД на Т. В. Ч., ЕГН **********,
съдебен адрес: **************** /****/ срещу ППВ“, регистрирана с решение на *** от
************* г. по ф. д. № ************** г., партиден номер ************* с код по
БУЛСТАТ: *************, представлявана от председателя КК, със седалище и адрес на
управление: г******** за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 лв., ведно
със законната лихва от 05.10.2019 г., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие на клеветнически изявление в
интернет публикация от 05.10.2019 г. на сайт „****“ /********* с интернет адрес
***************
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на „И” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление **************** – трето лице помагач на ответника ППВ“.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6