ПРОТОКОЛ
№ 106
гр. Варна, 07.05.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно
гражданско дело № 20253000500123 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:29 часа се явиха:
Въззивникът П. П. Ф., редовно призован, не се явява. За него се явява
адвокат П. С. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
Въззиваемите страни Г. Б. М. и В. М. С., редовно призовани, не се
явяват. Представляват се и двамата от адвокат Х. С. от АК-Варна, редовно
упълномощен и приет от първата инстанция.
АДВ. С.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. С.: Не са налице пречки, моля, да бъде даден ход.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. С.: Запознат съм с изготвения проекто-доклад, нямам възражения.
АДВ. С.: Запознати сме с изготвения проекто-доклад, нямам
възражения.
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 191/25.03.2025г.:
1
Производството по в.гр.д. № 123/2025 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на П. П. Ф., подадена чрез адв.
Б. Р. и адв. П. С., против решение № 34/12.01.2025 г., постановено по гр.д. №
2014/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени
исковете му:
- срещу Г. Б. М., за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело №
67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г.
М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. Варна, ул.
„* *“, № * с идентификатор № 10135.1502.8.1.6 по КККР, одобрени със
Заповед № РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находящ се на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.1502.8
по тази кадастрална карта с площ от 60.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с
площ от 4.18 кв.м. и припадащите се 0.7193% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж
№ 10135.1502.8.1.5, 10135.1502.8.1.7, под обекта: 10135.1502.8.1.38 и
10135.1502.8.1.40, над обекта: № 10135.1502.8.1.10 за сумата от 9 800 лв.,
поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл.
1 ЗЗД;
- срещу Г. Б. М., за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба от 17.11.2022г., обективиран в НА № 73, том I, рег. № 1710, дело №
67/17.11.2022г. на нотариус Н. Д., по силата на който П. Ф. е прехвърлил на Г.
М. правото на собственост върху апартамент № 4, находящ се в гр. В., ул. „*
*“, № * с идентификатор № 10135.1502.8.1.6 по КККР, одобрени със Заповед
№ РД – 18 98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се
на ет. 2 от сграда, изградена в ПИ с идентификатор № 10135.1502.8 по тази
кадастрална карта с площ от 60.50 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня,
сервизни помещения, заедно с прилежащото му избено помещение № 4 с
площ от 4.18 кв.м. и припадащите се 0.7193% идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж при съседи на апартамента: на същия етаж
№ 10135.1502.8.1.5, 10135.1502.8.1.7, под обекта: 10135.1502.8.1.38 и
10135.1502.8.1.40, над обекта: № 10135.1502.8.1.10 за сумата от 9 800 лв.
поради противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на
престациите, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;
- срещу В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за дарение от
22.12.2022г., за който е съставен НА № 85, том VI, рег. № 14010, дело №
758/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е подарил на В. С. 1/400 идеални
части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484
по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Фр. д. и
К.“ при съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486. №
10135.2551.514, №10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 1/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № №
2
10135.2551.484.1, с площ от 18 кв.м., поради противоречие със забраната по
чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
- срещу В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI,
рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил
притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Фр. д. и
К.“, при съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486, №
10135.2551.514, № 10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 99/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № №
10135.2551.484.1, с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради
противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД, на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД;
- срещу В. М. С., за прогласяване нищожността на договор за покупко-
продажба от 22.12.2022г., която сделка е инкорпорирана в НА № 86, том VI,
рег. № 14015, дело № 759/22.12.2022г., по силата на който П. Ф. е прехвърлил
притежаваното от него право на собственост върху 99/400 идеални части от
правото на собственост върху ПИ с идентификатор № 10135.2551.484 по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния
директор на АГКК с площ от 579 кв.м., находящ се в гр. Варна, с. о. „Фр. д. и
К.“ при съседи: № 10135.2551.2221, № 10135.2551.485, № 10135.2551.486, №
10135.2551.514, № 10135.2551.480, № 10135.2551.2220 и 99/400 идеални части
от построения в същото дворно място гараж с идентификатор № №
10135.2551.484.1, с площ от 18 кв.м. за сумата от 6 400 лв., поради
противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите, на
осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД; и П. П. Ф. е осъден да заплати на Г. Б. М.
сумата от 9 000 лв. /девет хиляди лева/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Въззивникът е сочил, че обжалваното решение е неправилно, поради
допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост на част от
фактическите изводи и противоречие с материалния закон, като е молил за
отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на разноските. Изложил
е следните оплаквания:
- неправилно окръжният съд приел платежните нареждания за плащания
от Г. М., с които тя погасила част от дълга на П. Ф. по договора за кредит с
„Лено" АД, за писмени доказателства по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК,
правещи вероятно твърдението за симулация на цената на апартамента, тъй
като тези документи са изходящи от страната, която твърди симулацията, а не
от страната, на която това възражение се противопоставя, поради което и
показанията на разпитаните свидетели К. Ж. и В. В. били недопустими за
доказване на твърденията на ответниците за симулативност на посочената в
договорите цена и не следвало да бъдат обсъждани от съда в тази им част;
- неправилно съдът ценил тези показания, като извън тях по делото
3
липсвали доказателства в подкрепа на поддържаните от ответниците
твърдения за симулативност, а електронната кореспонденция между П. Ф. и В.
С. не съдържала изявления на П. Ф., от които да се установява или да може да
се предположи, че имотите ще бъдат прехвърлени или че вече са прехвърлени
от Ф. на В. С. и на Г. М. срещу твърдяната от ответниците цена;
- изводът на съда, че действително договорената цена на продадения с
договора от 17.11.2022г. апартамент е равна на сбора от посочената в
нотариалния акт сума от 9 800 лв. и сумата от 24 042.10 евро, чиято левова
равностойност е 47 022.26лв. или общо 56 822.26 лв., бил изведен в
нарушение на процесуалните правила и необоснован, тъй като подобно
твърдение не било навеждано в процеса, а въведеното от ответниците било, че
посочените в договорите за продажба от 17.11.2022г. и от 22.12.2022г. покупни
цени от 9 800 лв. и 6 400 лв. прикривали действителното съгласие между
страните за продажба на апартамента и на % ид.част от парцела и гаража в
него срещу обща цена, равна на сбора от сумата от 144 000 лв., вписаните в
нотариалните актове цени от 9 800 лв. и 6 400 лв. и сумата от 24 672.02 евро,
преведена от Г. М. на „Лено“ АД за погасяване дълга на ищеца в качеството му
на „ЕТ Форте - П. Ф.“;
- налице било и противоречие между правилно отразеното в доклада
твърдение на ответниците за съдържанието на прикритото съглашение
относно цената на двата процесни имота и това, което съдът възприел като
тяхно твърдение в мотивите на решението си;
- изводът за действително договорена цена на апартамента от 56 822
.26лв. (9 800 лв. и 24 042.10 евро) бил необоснован и практически произволен,
защото по делото липсвали каквито и да е данни за постигнато към датата на
сделката съгласие между П. Ф. и Г. М. имотът да й бъде продаден срещу
конкретна или дори определяема сума, която тя ще плати за погасяване на
ипотечния дълг на продавача в качеството му на едноличен търговец, а и ако
погасяването на остатъка от дълга на Ф. от Г. М. е бил част от договорената от
тях продажна цена, последвалите погашения на дълга от Ф. нямали обяснение;
- по исковете по чл. 152 ЗЗЗД неправилен и необоснован бил изводът на
съда, че в производството не са ангажирани доказателства, които да сочат, че
сделката от 17.11.2022г. с Г. М. е сключена с цел обезпечаване на
задължението на П. Ф. по издадените от последния записи на заповед, като
този извод на съда не държал сметка за смисъла и съдържанието на
изявленията на страните в приложената кореспонденция и свидетелските
показания на св. Радева, които неправилно съдът частично не кредитирал;
- съдът достигнал и до погрешен извод за неоснователност на
евентуалните искове по чл. 26, ал.1, пр.3 ЗЗД, като той бил изцяло обусловен
от погрешния извод, че действително договорената между П. Ф. и Г. М. цена
на апартамента е равна на сбора от посочената в нотариалния акт сума от 9 800
лв. и сумата от 47 022.26лв., представляваща левовата равностойност на
преведените от Г. М. на „Лено“ АД 24 042.10 евро, а цената на прехвърлените
с договора от 22.12.2022г. 99/400 ид. части от дворното място и гаража е
4
посочената в него цена от 6 400 лв., поради което съдът съпоставял
установената от експертизите средна пазарна цена на апартамента със сумата
от 56 822.26 лева (9 800 лв. + 47 022.26 лева), вместо с посочената в договора
от 17.11.2022г. продажна цена;
- съдът правилно кредитирал тройната експертиза като изготвена в
разширен състав и при прилагане на сравнителния метод на база адекватни
сравнителни образци, но неправилно не зачел особеното мнение на в.л. Н. А.,
според когото наличието на ипотека само по себе си не би могло да промени
пазарната цена на имота;
- съдът не взел предвид, че с договора за продажба от 17.11.2022г.
процесният апартамент № 4 е продаден за цена от 9 800 лв., която била почти
14 пъти по-ниска от справедливата пазарна стойност на имота, а за идеалните
части от ПИ не съобразил наличието на четирикратно разминаване между
договорената и действителната пазарна цена на продавания имот и
особеностите на конкретното договаряне - зависимото положение на
продавача от купувача, предвид значителния размер на документираните
задължения на П. Ф. към В. С. по подписаните от тях договори и издадените
записи на заповед, и при двете водещи до извод за явна неравностойност на
престациите и противоречието с добрите нрави.
Ответниците Г. Б. М. и В. М. С., чрез адв. С., са подали писмен отговор
на въззивната жалба, с който са оспорили същата и по подробни съображения
по всяко от оплакванията и с доводи за правилността на обжалваното решение,
са молили за потвърждаване на последното и за присъждане на разноските.
Навели са оплаквания срещу възприет в мотивите на решението фактически
извод, че изявлението на В. С. от 23.05.2023 г. гласящо „Върни парите по
договорите за заем и се отказвам от всичко” опровергава показанията на
свидетелите Ж. и В. в частта, в която свидетелстват, че с прехвърляне на
апартамента дългът на П. Ф. бил отчасти погасен и срещу съображенията на
съда, че ако вземанията са били погасени с прехвърлянето на собствеността на
апартамента, то заемодателят не би претендирал след това връщането на
парите от заемополучателя П. Ф.. Този извод на съда бил погрешен, предвид
наличието към 23.05.2023 г. на други непогасени задължения на П. Ф. към В.
С. по договори за заем от 17.09.2022 г. за 126 000 лв. и от 04.10.2022 г. за
126 000 лв. и относимостта на кореспонденцията към тях, а не към вече
погасените с прехвърлянето на имотите задължения.
Въззивната жалба е в срок и е подадена от лице с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него решение на първата инстанция, редовна е и
допустима.
С цитираното определение от разпоредително заседание е оставено без
уважение искането на Г. Б. М. и В. М. С. за приемане на писмени
доказателства – електронна кореспонденция 17 стр., представена в съдебното
заседание от 13.12.2024 г., с цел да се установят близките им отношения и
процесуалното поведение на свид. М. Р., при което тя скрила от съда
действителните си отношения с П. Ф..
5
АДВ. С.: Поддържам подадената въззивна жалба. Нямам искания за
събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските, с копие за
колегата.
АДВ. С.: Поддържам подадения писмен отговор. Нямам искания за
събиране на нови доказателства. Представям списък на разноските.
АДВ. С.: Правя възражение за прекомерност на разноските. Моето
лично мнение е, че обоснованото адвокатско възнаграждение е повече от
заплатените на двете страни хонорари. Правя го формално само, защото
платеното на мен възнаграждение е по-малко от това на ответната страна, т.е
справедливо е до 4 000 лв. общо.
АДВ. С.: Не правя възражение срещу размера на възнаграждението на
колегата.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските, ведно с
доказателства за разноските, извършени от всяка от страните.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля въз основа на
доказателствата и заявеното в жалбата, и в отговора, да приемете жалбата ни
за основателна, включително и всички изложени в нея доводи. Без да
повтарям нейното съдържание, акцентирам по основното ни оплакване за
допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с характеристиката
на извършените от ответницата Г. М. плащания, които съдът, в нарушение на
процесуалните правила, е приел като непълен обратен документ, доказващ
твърдението за привидност на процесния договор от 17.11.2022г. за продажба
на апартамента, в частта относно цената.
Възражението за привидност, което правилно е квалифицирано така от
първата инстанция, изхожда именно от страната, издала тези документи,
поради това същите поначало не могат да съставляват пълен или непълен
обратен документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Документът следва да
изхожда от страната, на която възражението се противопоставя, заради това
страната, позоваваща се на документа, има право по изключение на гласни
доказателства. В резултат на това съдът неправилно е обсъдил, а е и
кредитирал показанията на свидетелите В. и Ж. в насока за доказване на
6
твърдяната симулация.
На второ място, поначало твърдението за симулация в мотивите на съда,
е възприето по начин, различен от заявения от ответниците в първата
инстанция и възприетия изцяло с доклада. Според твърдението на
ответниците по иска цената по двата договора от 17.11.2022г. и 22.12.2022г.
представлява общо сбора между дълг от 144 000 лв., посочените в двата
договор продажни цени, които били платени, плюс 24 000 евро, платени от Г.
М. в полза на трето лице - кредитор по ипотечно задължение няколко месеца
след процесната сделка. В противоречие с това съдът е приел симулацията по
отношение на апартамента за доказана при действителна цена, разкрита и
установена от 9 800 лв., плюс левовата равностойност на онези 24 000 евро.
Твърдението е за обща цена по двата договора. Съдът отхвърля твърдението за
симулация по втория договор, приема за доказано това по първото, но при
съвсем различни от твърдяните и възприети с доклада факти.
На следващо място, макар и с ниска доказателствена стойност, са от
значение и изявленията на страните в разменената от тях електронна
кореспонденция, без да я цитирам тук пред Вас - подробно съм я посочил в
жалбата. Има преки изявления на ответника С. след процесната сделка, които
сочат именно, че има уговорка за обратно изкупуване и имотите са
прехвърлени като гаранция. Така той казва: „Върни ми парите по договорите
за заем и се отказвам от всичко“, има предвид имотите. Ако цената беше
погасена като даване вместо изпълнение срещу дълг, нещата биха били
приключили между страните и подобно изявление би било странно. А преди
това пък Ф. пише на С.: „Дадох ти всички гаранции, за да си спокоен.“
Във връзка с исковете за нищожност на договорите поради
противоречие с добрите нрави, при възприемане на нашите доводи във връзка
с неправилно приетата симулативност на договорите, продажбата на
апартамента е извършена за 9 800 лв., като дори най-ниската от приетите от
вещите лица цени е 12 до 14 пъти по-висока от фиксираната в договора, за
която има признание за плащане. Подобна несъразмерност дори при
скромните оценки на вещите лица, включително и от тройната експертиза,
сочи на драстична нееквивалентност на престациите, която граничи или е в
противоречие с добрите нрави. Същото се отнася и за вилното място. По
отношение на апартамента, Ви моля да възприемете особеното мнение по
тройната експертиза относно оценката, което не намалява цената с оглед
наличие на ипотечно задължение, доколкото няма данни за неговото
договаряне като част от продажбата цена.
На последно място, симулативността на договора е възприета като част
от цената представлява платената от Г. М. сума. Плащанията обаче са
извършени няколко месеца след процесната сделка, като междувременно
самият продавач Ф. е извършил редица погашения в неголям размер, но все
пак значими, около 10 000 лв. – 15 000 лв. Няма как намерението, съвместното
на страните, за сключване на симулативен договор, да не е формирано към
датата на сделката, а няколко месеца по-късно, когато вече е фиксирана една
7
крайна остатъчна цена по дълга, платена от купувача. При възприемане на
подробно изложените, надявам се и по-систематично, доводи във въззивната
жалба, Ви моля да отмените обжалваното решение и да прогласите
нищожността на двата договора по главните, евентуално по следващите
предявени искове. Моля за присъждане на разноски.
АДВ. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да приемете жалбата за
неоснователна и да потвърдите решението на Варненски окръжен съд. Моля
да ми предоставите срок за писмени бележки, в които подробно да развия
доводите, изложени в отговора на въззивната жалба, както и да взема
становище по изложението на колегата С. в днешно съдебно заседание. Само
искам да отбележа два факта, които той засегна в своите думи.
Първото обстоятелство е както сме посочили в отговора, както и съдът е
посочил в своето определение, налице са и други заемни правоотношения
между страните, които все още не са погасени, така че разговорите и
разменената кореспонденция между страните се отнасят за тези задължения,
които са в много по-голям размер, отколкото погасените с прехвърлянето на
недвижимите имоти. Така че тази кореспонденция не доказва по никакъв
начин, че прехвърлянето на имотите е за обезпечаване на част от
задълженията на П. Ф. към доверителя ми С..
Другото обстоятелство, колегата каза „скромни оценки от вещите лица“.
Следва да посочим, че в самата искова молба самият ищец е посочил, че
пазарната цена на имота е 120 000 лв., така че тези оценки надвишават тази
лична негова оценка за цената на този имот, поради което не считам, че е
редно да се правят такива квалификации относно заключенията на вещите
лица. Всички останали правни доводи ще развия в писмената защита. Моля да
бъдат присъдени разноски на доверителите ми.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна.
СЪДЪТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на адвокат С., в срок до 14.05.2025г.
включително, да депозира в писмен вид съображенията си по съществото на
спора.
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:41 часа.
Председател: _______________________
8
Секретар: _______________________
9