Решение по дело №214/2022 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 57
Дата: 5 май 2023 г. (в сила от 5 май 2023 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20225200900214
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Пазарджик, 05.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20225200900214 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. от ГПК.
Предявени са искове от „Е. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., ул. „Б. А.“ ***, чрез адв. К. от **,
против „Л. М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр. П., ул. „Г. К.“ № **, за
заплащане на сумата от 40 000 лева, представляваща задължение по
сключено между страните на 02.11.2020 г. споразумение, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, както и на сумата от 269.06 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 33 400 лева за периода от 01.02.2021 г. до
01.03.2021 г., както и на сумата от 7 255.55 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 40 000 лева за периода от 01.03.2021 г. до датата
на подаване на исковата молба - 13.12.2022 г., на основание чл. 86 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от 40 000 лева от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира съдебно-
деловодни разноски.
Ищецът излага следните фактически твърдения:
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 8982/19.12.2022 г. се сочи,
че исковата претенция се основава на споразумение, сключено между
страните на 02.11.2020 г., по силата на което ответникът се е задължил да
заплати до 01.02.2021 г. сума в размер на 44 400 лева, произтичащи от
забавени плащания по договор за предоставяне на консултантски услуги за
кандидатстване по проект, финансиран от ЕС № ***. Уговорката между
1
страните била до 01.02.2021 г. ответникът да плати сума в размер на 44 400
лева, а остатъкът от 6 600 лева бил дължим на 01.03.2021 г. само при условие,
че първата сума не бъде платена в срок. Твърди, че до 01.02.2021 г. от
дължимите 44 400 лева били платени само 11 000 лева от трето лице в полза
на ответника, а сумата от 6 600 лева останала изцяло дължима. Претендира на
основание чл. 86 от ЗЗД мораторна лихва върху главницата от 33 400 лева
(44 400 лева - 11 000 лева = 33 400 лева) за периода от 01.02.2021 г. до
01.03.2021 г. в размер на 269.06 лева, респ. мораторна лихва върху главницата
от 40 000 лева за периода от 01.03.2021 г. до датата на завеждане на исковата
молба (сочи 13.12.2021 г., но в действителност датата е 13.12.2022 г.) в размер
на 7 255.55 лева. Моли да се осъди ответникът да заплати сумата от 40 000
лева (33 400 + 6 600), както и мораторната лихва за съответните периоди и
върху съответните главници, описани по-горе.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът не депозира отговор на
исковата молба, въпреки редовното връчване на основание чл. 50, ал. 3 от
ГПК служител на дружеството - ******* С. Е.Ш.
По допустимостта на производството:
Процесуалната легитимация на страните съответства на твърденията на
ищеца. Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът приема следното:
Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено
решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и
искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с
оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
В случая са налице всички предвидени в ГПК предпоставки за
постановяване на неприсъствено решение от съда, доколкото ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба (в случая изобщо няма подаден
отговор), същият не се явява в първото редовно по делото открито съдебно
заседание от 02.05.2023 г. (преди това на откритото съдебно заседания от
10.03.2023 г. изобщо не беше даден ход), не е направил искане делото да се
разгледа в негово отсъствие, ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение, като съдът е указал на ответника последиците от
2
това негово процесуално поведение със съобщението за отговор по чл. 367 от
ГПК, редовно връчено на 01.02.2023 г., а впоследствие с призовката за
насроченото открито съдебно заседание, редовно връчена на 23.02.2023 г.,
като видно от представените с исковата молба писмени доказателства, може
да се направи извод за вероятната основателност на исковете.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. Същото се
основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение - чл. 239, ал. 2 от ГПК.
С оглед изложеното, предявените искове следва да се уважат.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, като в представения списък по чл. 80 от ГПК е посочил адвокатски
хонорар в размер на 1 900 лева и държавна такса от 1 901 лева. Искането е
основателно, представени са доказателства за платен в брой хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л. М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр. П., ул. „Г. К.“
№ **, да заплати на „Е. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., ул. „Б. А.“ ***, сума в размер на 40 000
(четиресет хиляди) лева, представляваща задължение по сключено между
страните на 02.11.2020 г. в гр. П. споразумение, на основание чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, както и на сумата от 269.06 лева (двеста шейсет и девет лева и 6
стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата от 33 400 лева
за периода от 01.02.2021 г. до 01.03.2021 г., както и на сумата от 7 255.55
лева (седем хиляди двеста петдесет и пет лева и 55 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата от 40 000 лева за периода
от 01.03.2021 г. до датата на подаване на исковата молба - 13.12.2022 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от
40 000 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Л. М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище в гр. П., ул. „Г. К.“
№ **, да заплати на „Е. Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., ул. „Б. А.“ ***, адвокатски хонорар в
размер на 1 900 (хиляда и деветстотин) лева и държавна такса от 1 901
(хиляда деветстотин и един) лева, представляващи разноски за исковото
производство пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 от ГПК/.
3
Препис да се връчи на страните /арг. чл. 240, ал. 1 от ГПК/.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4