Р Е Ш Е Н И Е № 38
гр.Пловдив, 09.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав в публичното
заседание на тринадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ЕЛЕНА КАЛОНЧЕВА, като разгледа докладваното от
председателя гр.д.№626 по описа за 2018г., намира за установено
следното:
Обективно
съединени искове с правна квалификация чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на К.И.Б., ЕГН ********** *** против Върховен
касационен съд на Република България.
Ищецът твърди, че ответникът в лицето на неговите *** *** В.А., М.С. и Б.Б.,
*** по т.д.№3867/2013г. по описа на ВКС, му е причинил вреди, като е оставил
без уважение молбата му да бъде преведена по банковата сметка на неговата
съпруга Т.Б. сумата 11 140,00 лева, внесена като обезпечение по реда на
чл.282, ал.2 от ГПК.
Твърди
се още, че ищецът е претърпял вреди от ответника чрез действията на *** М.И., К.М.и
М.Г., *** по гр.д.№7403/2014г. по описа на ВКС, тъй като същите с решение №149
от 09.07.2015г. са отхвърлили молбата му за отмяна на влязлото в сила решение
по гр.д.№11461/2002г. по описа на СРС.
Поддържа
се, че с горепосочените действия на ищеца са били причинени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания – чувствал е дълбока и силна душевна
болка, която продължава от 2002г. до настоящия момент; не е можел да упражнява
професията си и *** дейност, защото е бил лишен от инвентара си.
Твърди
се, че ищецът е претърпял и имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи,
настъпили в резултат на неуважаване на искането му за отмяна на влязло в сила
решение по гр.д.№11461/2002г. по описа на СРС. В тази връзка се посочва, че
„Първа инвестиционна банка“АД е продала заложено имущество и К.Б. в периода
2002г. – 2018г. не е могъл да реализира доход в размер на 420 000,00 лева,
тъй като е бил лишен от свое имущество – *** и не е могъл да извършва *** и ***
за същия период от време.
По
изложените в исковата молба и в уточняващите молби фактически твърдения от съда
се иска да постанови решение, с което да
осъди ответника Върховен касационен съд да заплати на ищеца следните суми: общо
10 000 000,00 /десет милиона/ лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 420 000,00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
които вреди са му причинени в резултат на противоправното действие от страна на
*** на ответника.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез *** З.С., с
който се застъпва становище за неоснователност и недоказаност на исковете.
Претендира се *** възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Видно от приложеното гр.д.№11461/2002г. по описа на СРС с
влязло в сила решение е отхвърлен предявеният от К.Б. против „Първа
инвестиционна банка“АД частичен иск по чл.49 ЗЗД за обезщетяване на имуществени
вреди в размер на 420,00 лева. С решение №149 от 09.07.2015г., постановено по гр.д.№7403/2014г.
по описа на Върховен касационен съд в *** М.И., К.М.и М.Г. е оставил без
уважение молбата на К.Б. за отмяна на влязлото в сила решение по посоченото
дело на СРС, на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Представено е от ищеца определение от 24.11.2014г.,
постановено по т.д.№3867/2013г., с което Върховният касационен съд в *** В.А. М.С.и
Б.Б., е оставил без уважение молбата на ищеца да бъде преведена по банкова
сметка на съпругата му сумата 11 140,18 лева, внесена като обезпечение за
спряното по реда на чл.282, ал.2, ГПК изпълнение на въззивно решение по
гр.д.№2238/2011г. на САС.
За да бъде уважен иск по чл.49, ЗЗД е необходимо да се
докаже, че лицето, на което е възложена работа, при или по повод изпълнението
на същата е причинило вреди на ищеца. Вредата следва да е настъпила в причинна
връзка с виновно и противоправно действие или бездействие на изпълнителя на
работата. В настоящото производство ищецът не е събрал доказателства в подкрепа
на претенциите си – не е установил да е налице виновно и противоправно действие
на *** от съответните *** на Върховен касационен съд /самото постановяване на ***
в рамките на възложените от закона правомощия, с които *** не са уважени
исканията на ищеца по съответните дела, не може да обуслови наличието на деликт/,
не е установил, че е претърпял твърдените имуществени и неимуществени вреди, не
е установил наличието на причинна връзка. Ето защо исковете му следва да бъдат
отхвърлени.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25 от Наредба за
заплащане на правната помощ, ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника възнаграждение за *** в размер на 300,00 лева.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.И.Б., ЕГН ********** *** против Върховен касационен съд на Република
България искове по чл.49, ЗЗД за сумите:
- 5000 000,00 /пет милиона/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от постановеното решение №149 от 09.07.2015г. по
гр.д.№7403/2014г. по описа на Върховен касационен съд, с което е оставена без уважение
молбата на К.И.Б. за отмяна на влязло в сила решение по гр.д.№11461/2002г. по
описа на Софийски районен съд;
- 420 000,00/четиристотин и двадесет хиляди/ лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, причинени в
резултат на неуважаване на искането на К.И.Б. за отмяна на влязло в сила
решение по гр.д.№11461/2002г. по описа на Софийски районен съд;
- 5000 000,00 /пет милиона/ лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от определение, постановено по
т.д.№3867/2013г. по описа на Върховен касационен съд, с което е оставена без
уважение молбата на К.И.Б. да бъде преведена по сметка на съпругата му сумата
11140,18 лева, внесена като обезпечение за спряно по реда на 282, ал.2 ГПК
изпълнение на въззивно решение по гр.д.№2238/2011г. по описа на Софийски
апелативен съд.
ОСЪЖДА К.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати
на Върховен касационен съд на Република България сумата 300,00 лева –
възнаграждение за ***.
Решението подлежи
на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: