Определение по дело №649/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 166, ал.4 от Административно-процесуален кодекс /АПК/.

Производството по делото е образувано по жалба на Д. Г. Н. с [ЕГН], с адрес: [населено място], община Съединение, [улица], депозирана чрез адвокат А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ 1299581 от 19.03.2025г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР-Пловдив, с която на Д. Г. Н. с [ЕГН], е наложена, на основание чл. 171, т.2а, б. а от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Заповедта за прилагане на ПАМ е съобщена на Д. Г. Н. на 19.03.2025г., което се установи от разписка към заповедта за налагане на ПАМ. Жалбата е входирана в деловодството на Административен съд-Пловдив на 24.03.2025г., чрез пълномощник-адвокат А. с приложено пълномощно, следователно е подадена в срок.

С жалбата се претендира отмяната на оспорената заповед като незаконосъобразна. Със същата се иска спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ 1299581 от 19.03.2025г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР-Пловдив.

В жалбата са изложени съображения относно незаконосъобразност на оспорената заповед. В искането за спиране на оспорената заповед не са посочени конкретни съображения, не са приложени и писмени доказателства.

Съдът намира, че искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по закон на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ 1299581 от 19.03.2025г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР-Пловдив, е процесуално допустимо, подадено от страна, имаща правен интерес.

От фактическа страна Съдът установи следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ 1299581 от 19.03.2025г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР-Пловдив, на основание чл. 171, т.2а, б. б от ЗДвП, е наложена на Д. Г. Н., принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

Административният орган е наложил тази принудителна административна мярка след като е установил, че е съставен АУАН №GА 3873607 от 19.03.25г., съставен от И. В. П. на длъжност младши автоконтрольор при сектор „ПП“ при ОДМВР-Пловдив. Със същият е установено, че в [населено място], [улица], срещу номер 106, с посока на движение към [улица], водачът управлява личния си автомобил Мерцедес Е 320 с рег. № [рег. номер] като извършва следното нарушение: водачът Д. Н. управлява МПС след употреба на наркотични вещества. На 18.03.2025г. в 23:44ч водачът е изпробван с технически средство DregerDrug Test 5000 с фабричен номер ARSE – 0054, калиброван до 04.2025г., с касета за техническо средство, който отчита положителен резултат на амфетамин, проба № 161. На водача е издаден и връчен талон за изследване номер 283462 и осем броя ктикера номер [рег. номер], след което е съпроводен до УМБАЛ „Свети Георги“ [населено място] за извършване на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсилогично лабораторно изследване. Водачът е участник в ПТП с материални щети, за което е издаден протокол 2025-1024-50459.

Като нарушена разпоредба е посочена нормата на чл. 5, ал.3 т.1 от ЗДвП.

Констатациите, обективирани в АУАН №GА 3873607 от 19.03.25г., служат като основание за издаване на Заповед № GРАМ 1299581 от 19.03.2025г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР-Пловдив.

Съгласно чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

При установеното от фактическа страна, Съдът във връзка с искането за спиране на оспорената заповед за ПАМ, издадена по реда на чл.171, т.2а,б.“б“ от ЗДвП, и след като съобрази изискванията на чл.166, ал.2 и чл.60, ал.1 от АПК, приема, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно приложимата разпоредба на 172, ал. 6 от ЗДвП, обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им. Когато законът разпорежда предварителното изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, повече или на всички предпоставки по чл. 60 от АПК. Същевременно презумпцията по чл. 172, ал. 6 от ЗДвП за наличието на условия, обосноваващи предварителното изпълнение на административния акт, не е необорима. Специалният закон не предвижда основанията за спиране изпълнението на визираните в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП заповеди, за които е дерогирал суспензивния ефект на жалбата, поради което по аналогия и с оглед препратката на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП се прилага нормата на чл. 166, ал. 2, вр ал. 4 от АПК.

Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК на актове по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, преценява дали незабавното изпълнение може да причини значителна или трудно поправима вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Предпоставките, при които съдът може да спре предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е негова. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Респективно следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес.

В случая Съдът установи, че към жалбата не са представени никакви доказателства, не са изтъкнати конкретни доводи, че предварителното изпълнение на заповедта би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия.

Законът предвижда прекратяване на регистрацията на ППС при наличие на предпоставките по чл. чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, т. е. законовата разпоредба предпоставя засягане на правата на управляващия МПС, в защита на особено важния обществен интерес за осигуряване на безопастността на движението по пътищата. При сравняване на значимостта на защитения от закона обществен интерес за осигуряване на безопасността на движението по пътищата, с оглед на който е допуснато предварителното изпълнение на акта по силата на закона и интереса на жалбоподателя да управлява МПС, съдът намира, че превес има обществения интерес. В случая да се спре предварителното изпълнение на принудителната административна мярка би означавало да се осуети изпълнението на принудителната мярка, която е наложена за защита на особено важен обществен интерес.

Съдът намира, че конкретно в случая предварителното изпълнение не е прекомерно, тъй като не преминава рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия. Не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси, което води до извода, че е спазен принципът на съразмерност по чл. 6 ал.1 от АПК.

Налага се изводът, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява неоснователно.

С оглед на горепосоченото и на основание чл. 166, ал. 4 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. Г. Н. с [ЕГН], за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GРАМ 1299581 от 19.03.2025г. на младши автоконтрольор към Сектор „Пътна полиция“ Пловдив към ОДМВР-Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд.