Присъда по дело №480/2022 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 480/2022 год.
МОТИВИ:

Обвинението е против подсъдимия Й. М. Ц., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик за престъпление по за престъпление по чл.183 ал.4, във връзка
с ал.1 и във връзка с чл.28 ал.1 от НК затова, че в гр. Пазарджик, след като е
бил осъден с влязло в сила на 13.11.2017 г. Решение № 943/13.11.2017 г. за
утвърждаване на споразумение по гр. д. № 2020/2017 г. на PC - Пазарджик и с
влязло в сила на 18.09.2020 г. определение на PC Пазарджик по гр. д. №
1389/2020 г. за одобряване на спогодба, да издържа свой низходящ - детето си
В. Й. Ц., родена на 06.11.2003 г., съзнателно не е изпълнил задължението си в
размер на повече от 2 месечни вноски - 16 месечни вноски по 220 лв., за
периода от месец декември 2020 г. до месец март 2022 г., включително, в
размер на общо 3 520 лв., като деянието е извършено повторно.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от
НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-
гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Излага
подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Не прави
нови искания и не сочи нови доказателства. Пледира за постановяването на
осъдителна присъда и налагането на подсъдимия на наказание лишаване от
свобода с приложението на чл.66 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник,
признава се за виновен, признава изцяло фактите по ОА и се отказва от
събиране на доказателства за тях. Дава и кратки обяснения по обвинението.
Защитникът на подсъдимия пледира за налагане на наказание пробация,
както и че отговорността на дееца може да се ангажира само за неплащане на
дължимата издръжка до навършване на пълнолетие на детето, но не и за
инкриминирания период след това.
Районният съд като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и след като спази
разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подс. Й.Ц. и св. Н.К. са бивши съпрузи, като по време на бракът им, а
именно на 06.11.2003г. се родило детето им – В.Ц.. Бракът им бил прекратен с
влязло в сила на 13.11.2017 г. Решение № 943/13.11.2017 г. за утвърждаване
на споразумение по гр. д. № 2020/2017 г. на PC – Пазарджик. Освен това, със
същото решение подс. Ц. бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря в
размер на 115 лв. месечно.
С влязло в сила на 18.09.2020 г. определение на PC Пазарджик по гр. д.
№ 1389/2020 г. за одобряване на спогодба, размерът на издръжката бил
увеличен на 220 лв. месечно, считано от 23.06.2020 г.
Поради неплащане на дължимата издръжка за периода от месец
1

септември 2018 г. до месец ноември 2020 г., включително, подс. Ц. бил
осъден с влязла в сила на 19.02.2021 г. присъда по НОХД № 1889/2020 г. на
PC Пазарджик за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Въпреки това осъждане подс. Ц. продължил да не изпълнява
задължението си по заплащане на издръжката на детето, което на 06.11.2021г.
навършило пълнолетие, макар че продължавала да учи за получаване на
средно образование.
По повод на всичко това майката и детето подали жалба в
прокуратурата, след което било отпочнато настоящото наказателно
производство.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, подс. Ц. е бил
осъждан по НОХД № 413/2015г. на ПзРС, с присъда влязла в сила на
13.07.2015г., за престъпление по чл.198 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК, като му
било наложено наказание от три години ЛС, което изтърпял ефективно на
02.07.2017г. По това осъждане на 02.07.2020г. настъпила реабилитация по
право по смисъла на чл.86 ал.1 ,т.2 от НК, което обстоятелство било отразено
и в справката за съдимост.
Осъждан е и по НОХД № 1889/2020г. на ПзРС, с присъда влязла в сила
на 19.02.2021г., за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, като му било наложено
наказание пробация, с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1 и т.2 от НК
всяка за срок от по една година.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени в обстоятелрствената
част на ОА и събраните в ДП доказателства, които ги подкрепят - показанията
на свидетелите В.Ц. и Н.К., а също и от писмените доказателства,
инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от
НПК.
Съдът дава пълна вяра на събраните гласни и писмени доказателства
,т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по безспорен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Поради
непротиворечивостта на доказателствата е излишно те да се подлагат на
подробен анализ.
Съдът след като обсъди доказателствата прие, че подсъдимият Ц. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпния
състав на чл.183 ал.4, във връзка с ал.1 от НК във вр. с чл.28 ал.1 от НК, тъй
като в гр.Пазарджик, след като е бил осъден с влязло в сила на 18.09.2020 г.
определение на PC Пазарджик по гр. д. № 1389/2020 г. за одобряване на
спогодба, да издържа свой низходящ - детето си В. Й. Ц., родена на 06.11.2003
г., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от 2 месечни
вноски от по 220 лева всяка, за периода от месец декември 2020 г. до
06.11.2021г., включително, в размер на общо 2463.98 лв., като деянието е
извършено повторно - след като е бил осъден по НОХД № 1889/2020 г., по
описа на Районен съд - Пазарджик, за престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
2

Тук веднага е мястото да се посочи, че съдът призна подс. Ц. за
невиновен и го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение с ОА, а
именно за неплащане на издръжка за периода от 07.11.2021г до мес. март
2022г., включително. Това е така, защото както вече се посочи, детето В.Ц. е
навършила пълнолетие на 06.11.2021г., до който момент бащата е дължала
издръжката от 220 лева, присъдена с влязлото в сила определение по гр. д. №
1389/2020 г. Вярно е, че според нормата на чл.144 от СК „Родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в
средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не
могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите
могат да я дават без особени затруднения“. За да е дължима тази издръжка обаче
срещу родителят трябва да е предявен отделен иск от навършилото
пълнолетие дете, различен от иска по чл.143 от СК, след което да е осъден със
съдебен акт да заплаща издръжка именно на навършилото пълнолетие дете
при условията на чл.144 от СК. В настоящият казус обаче такъв иск против
подс.Ц. не е предявяван и той не е бил осъждан да заплаща издръжка на
дъщеря си след навършване на пълнолетие. При това положение против него
неправилно е било повдигнато обвинение в ДП, както и с ОА, като
разследващия орган, а и прокурорът не са държали сметка, че за да е
осъществен състав на престъпление по чл.183 от НК от обективна страна е
необходимо да е налице влязъл в сила осъдителен съдебен акт, с който се
възлага на дееца задължение за заплащане на издръжка на субектите,
посочени в цитираната норма.
При това положение съдът отчете, че от началото на инкриминирания с
ОА период – мес. декември 2020г. до навършването на пълнолетието на
детето- 06.11.2021г. са изминали точно 11 месеца и 6 дни. За единадесетте
месеца общия размер на дължимата издръжка е 2420 лева. За шестте дни от
мес. ноември 2021г. дължимата издръжка е общо 43.98 лева /220 лв.
разделени на 30 дни от мес. ноември дава 7.33 лева дължима издръжка за
един ден, което умножено по 6 дни дава сумата от 43.98 лв/.
При това положение общия размера на дължимата издръжка от подс.Ц.
за периода от месец декември 2020 г. до 06.11.2021г., включително, възлиза
на сума в размер на 2463.98 лв.
Тук е мястото да се посочи и това, че съдът изключи от диспозитива на
обвинението цитираното в ОА Решение № 943/13.11.2017 г. за утвърждаване
на споразумение по гр. д. № 2020/2017 г. на PC – Пазарджик, влязло в сила на
13.11.2017 г., с което подс. Ц. е бил осъден да заплаща издръжка на дъщеря
си в размер на 115 лв. месечно. Това решение към началото на
инкриминирания период – мес. декември 2020г. не е било в сила, т.к. с
влязлото в сила на 18.09.2020 г. определение на PC Пазарджик по гр. д. №
1389/2020 г. за одобряване на спогодба, размерът на дължимата издръжка е
бил увеличен на 220 лева, поради което за съда остана непонятно защо
горепосоченото решение е било инкриминирано. Това, че то е цитирано в
3

диспозитива на ОА обаче по никакъв начин не е накърнило правото на защита
на подсъдимия, т.к. в обстоятелствената част е описано и казано
недвусмислено, че той е привлечен към наказателна отговорност за
неплащане на повече от две месечни вноски всяка в размер на по 220 лева.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето и мястото
на извършване се доказват по един несъмнен начин. Подсъдимият е имал
представа за всички обективни елементи от състава на престъплението,
включително и квалифициращите, като е предвиждал и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т. е. действал е с пряк
умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Съзнавал е, че има месечно задължение за изплащане на издръжка на
детето си в размер на 220 лева, както и че от началото на инкриминирания
период до навършването на пълнолетие на детето, не е изпълнявал това си
задължение. Престъплението е извършено от подсъдимия при условията на
повторност по смисъла на разпоредбата на чл.28 ал.1 от НК, тъй като е
съзнавал и това, че вече е бил осъждан с присъдата по НОХД № 1889/2020г.
на ПзРС за същото по вид престъпление - по чл.183 ал.1 от НК, извършено в
периода м. септември 2018г. – мес. ноември 2020 година. Вярно е, че тази
присъда е влязла в сила на 19.02.2021г., а началото на инкриминирания
период по настоящото дело – мес. декември 2020г., предхожда влизането й в
сила. Същевременно обаче края на инкриминирания период е 06.11.2021г.,
т.е. след влизане в сила на горната присъда, а като се има предвид, че
престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което трае
непрекъснато и се довършва с прекратяването му, то значи, ще същото е
извършено и довършено след влизане в сила на горецитираната осъдителна
присъда.
При това положение не може да има съмнение, че настоящето деяние е
извършено от подсъдимия в петгодишния срок, предвиден в разпоредбата на
чл.30 ал.1 от НК, считано от влизане в сила на присъдата по НОХД №
1889/2020г. на ПзРС.
При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия за извършеното от него престъпно деяние, съдът се
ръководи от разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и
изискванията на чл.54 и чл.57 от НК - относно неговата индивидуализация.
Съдът прецени обществената опасност на деянието, която е висока,
предвид това, че е насочено против интересите на рождено дете, както и
поради немалкия брой на неплатените месечни издръжки, който е почти една
година. Обществената опасност на самия деец също е завишена, предвид
предишното му осъждане за престъпление по чл.183 от НК, макар и по
местоживеене да е неутрално охарактеризиран. Причината за извършеното
престъпление е тежкото материално положение и имотно състояние на дееца.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените
самопризнания, тежкото материално положение и имотно състояние,
4

изразеното критично отношение към стореното. Отегчаващо отговорността
обстоятелство – немелкия период на неплащане на издръжка. Миналото
осъждане по НОХД 413/2015г. не се отчете като отегчаващо обстоятелство,
т.к. за него е настъпила реабилитация по право, а това по НОХД № 1889/20г.
също не се отчете, т.к. е обективен елемент на престъплението по чл.183 ал.4
от НК и обуславя тази по-тежката правна квалификация на деянието, като
извършено повторно.

Като съобрази гореизложеното и след като прецени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съдът осъди подс. Ц. по втората алтернатива
предвидена в НК, като му наложи наказание пробация.
При определяне на конкретните пробационни мерки, съобразявайки
разпоредбата на чл.42а ал.4 от НК и като отчете относителната тежест на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и данните за
личността на подсъдимия, съдът определи пробационни мерки по чл.42а ал.2,
т.1, т.2 и т.6 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес при честота
на явяване два пъти седмично; задължителни периодични срещи с
пробационен служител – двете за срок от една година и два месеца, а също и
120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положен в рамките на
една година.
Първите две пробационни мерки съдът наложи като задължителни по
смисъла на чл.42а ал.4 от НК, а тази по т.6 наложи, като прие, че посредством
нея ще се катализира процесът на формиране на нова ценностна система у
подсъдимия, целяща привързването му към общественополезния начин на
живот и ще се насърчи същият към изплащане на дължимата издръжка на
детето си.
Отделно от това съдът наложи и кумулативно предвиденото в закона
наказание – обществено порицание, което да се изпълни чрез обявяване на
присъдата на информационното табло в сградата на Община Пазарджик за
срок от един месец.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	46
Дата:	5 май 2022 г. (в сила от 21 май 2022 г.)
Съдия:	Димитър Бишуров

Дело:	20225220200480
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	7 април 2022 г.

Присъда по дело №480/2022 на Районен съд - Пазарджик

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите