Присъда по дело №308/2021 на Окръжен съд - Хасково

МОТИВИ към присъда постановена по НОХД № 308/2021г. по описа на Окръжен съд
– Хасково
Окръжна прокуратура Хасково, е повдигнала обвинение срещу подсъдимия М. В. Щ. /M.
V.S./, роден на **********г. в Р. *********, ******** за престъпление по чл.304а вр. чл.304
ал.1 от НК- за това, че на 10.02.2021г. на републикански път 1-5 Е-85 в участъка на км.
271+000 м. в землището на с. Радиево, общ. Димитровград, дал дар - банкнота с номинал от
10 евро, със сериен номер *********** на длъжностно лице – "****** *******" от
********** при ********* / "******* ****** в група "***** *********" при ***********,
Д.А.С. / , за да не извърши действия по служба - да не приключи проверка по установяване
на административно нарушение и да не му бъде съставен акт за извършеното от него
административно нарушение .
По искане на защитата на подсъдимия и самият подсъдим, съдебното производство протече
при условията на глава XXVII - чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт и изрази съгласие да не се събират
доказателства за проверката им. Съдът намери искането за допустимо и съдебното следствие
протече на осн. чл.252 ал.1 от НПК незабавно след разпоредителното заседание, по реда на
глава ХХVІІ, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Съдът установи, че самопризнанието на
подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства и с
определение по чл.372 ал.4 от НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще го ползва,
без да събира доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково, поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение, което намира за доказано. Предвид проведеното съкратено съдебно
следствие, прокурорът иска, съдът да определи на подсъдимия наказание "лишаване от
свобода" при превес на смекчаващите вината обстоятелства, по реда на чл.58а ал.1 вр. 54
НК, в размер на предвиденият за престъплението минимум, което да не търпи ефективно и
"глоба" в размер на 500 лв.
Защитникът на подсъдимия в пледоарията си не оспорва признатите от последния и
залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт факти обосноваващи виновността
му и също иска наказанието на подсъдимия да се определи при условията на чл.54 от НК,
след отчитане смекчаващите вината обстоятелства, в размер на 6 месеца "лишаване от
свобода" преди редукцията и "глоба" в размер на 300 лв.
В личната си защита подсъдимият се придържа към доводите на защитникът си, а в
последната си дума заява, че съзнавал стореното.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава ХХVІІ, чл.371 т.2, вр.
чл.373 ал.3 от НПК, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.02.2021г. от 08:30 часа до 20:30 часа, свидетелите Д.С. и Р.Р. двамата на длъжност
,,********** ***********“, били ***** ******* на група ,,***** *********‘‘ при ******* и
около 16:00 часа по предварително утвърден график за провеждане на СПО, със служебен
автомобил ,,Киа Сийд“ с рег. № ******* обозначен с отличителни полицейски знаци и
надпис ,,Полиция“, двамата облечени в полицейски униформи, се намирали до комплекс
,,Райски кът“ край с.Радиево, общ. Димитровград, обл.Хасково и осъществявали контрол на
пътното движение по републикански път 1-5 Е-85 в участъка на км. 271+000м. Със със
1

Заповед РД-11-776/13.08.2020г. на Агенция ,,Пътна инфраструктура“ , била въведена
временна забрана за движение по пътя, на тежкотоварни автомобили или МПС с маса над
3,5 тона, за което имало поставени знаци и табели указващи обходният маршрут. Около
17:00 часа, св.С. спрял за проверка товарен автомобил - влекач "Волво" с ***** рег. № *****
с прикачено полуремарке също с ****** рег. № **********, управляван от подсъдимия,
който се движел по пътя в посока Димитровград – с.Радиево, въпреки въведената забрана.
След спирането св. С. отишъл до подсъдимия, легитимирал се, казал му за извършеното
нарушение и го запитал защо минавал оттук, след като имало указателни табели и знаци за
забраната и обходния маршрут. Подсъдимия отговорил, че ги видял, но се объркал понеже
бил чужденец и не разбирал . Свидетелят С. му отговорил, че знаците са еднакви и трябва да
се спазват. Подсъдимия ползвал сравнително добре български език и двамата се разбирали.
След това св.С. поискал документите на МПС и на подсъдимия като му съобщил, че за
нарушението ще му бъде наложена глоба. В отговор подсъдимия се усмихнал казал, че ще
почерпи кафе, като имал предвид, че ще даде подкуп, за да не бъде наказан. ****** *****
разбрал същността на израза за ‚,кафето“ и предупредил подсъдимия, че ще бъде наказан за
нарушението, а другото било престъпление и нямало да може да продължи пътят си скоро.
Въпреки предупреждението, усмихвайки се и с многозначителния израз: ,,Ето, за теб!‘‘,
подсъдимият подал документите си на св. С. който не ги приел, тъй като се усъмнил, че
подсъдимия продължава стремежа си да извърши намисленото за да избегне санкциониране
и му разпоредил да донесе документите до служебният автомобил. След това свидетеля
отишъл до паркираният наблизо служебен полицейски автомобил посочен по- горе и седнал
на мястото на водача. Подсъдимият също се доближил до автомобила и застанал до
предната дясна врата, свидетелят му поискал документите и подсъдимия ги подал през
полуотворения прозорец, стискайки ги в ръка така, че свидетеля нямал възможност да ги
види, при което последният му разпоредил да спре и представи първо талона на автомобила.
Тогава подсъдимия протегнал пак ръката си през отворения прозорец и пуснал всичко което
държал, върху предната дясна седалка на полицейския автомобил. Свидетелят С. видял, че
това били свидетелството за управление на МПС, както и свидетелството за регистрация на
МПС което се отворило и в него се намирала сгъната на две банкнота с номинал 10 евро.
Подсъдимият не реагирал по никакъв начин на случилото се и стоял спокойно. Свидетелят
С. го попитал какво е това което правел при положение, че го предупредил и подсъдимият
му отговорил ,,Какво толкова, кафе‘‘. Тогава С. извикал колегата си св.Р. за да види
ситуацията и определил действията подсъдимия като даване на подкуп, за да не изпълни
действията си по служба. С. не приел дадената от подсъдимия банкнота, незабавно уведомил
за случая дежурния при РУ-Димитровград и запазил местопроизшествието до пристигането
на разследващ полицай. Докато чакали идването на последния, св.С. съставил и връчил на
подсъдимия АУАН серия GA № 328783 за допуснатото нарушение по ЗДВП, като
подсъдимия подписал акта без възражения. След идването на разследващият полицай, бил
извършен оглед на местопроизшествието и иззета банкнотата от 10 евро със сериен номер
***********. Към инкриминираната дата, свидетелят С. бил назначен на длъжността
********** *********** I степен в група „***** *********“ на сектор „***** *******“ към
*********** при О**********. Според типовата длъжностна характеристика за длъжността
която заемал, едни от основните му служебни задължения били да работи по
предотвратяване и пресичане на нарушения по пътищата и обществения ред, да изготвя
документи свързани с административно наказателната дейност, като със т.1.3 от Заповед №
8121з-515/14.05.2018г. издадена от Министъра на вътрешните работи, разполагал с
правомощията да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове за налагане на
глоби и да съставя АУАН .
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните на
досъдебното производство свидетели Д.С. и Р.Р. приобщените писмени доказателствени
средства и предявеното веществено доказателство. Информацията съдържаща се в тези
2

доказателствени източници, напълно кореспондира с направеното от подсъдимия
самопризнание и приетите за установени от обвинението фактически положения. В този
смисъл, признанието на фактите не може да се счита за изолирано от цялостният
доказателствен материал, а следва да се приеме за изцяло консолидирано с изложените по-
горе фактически положения. Показанията на свидетелите са конкретни и ясни относно
времето, мястото и начина, при които те изпълнявали вменените им функции, като
несъмнено именно във връзка с произтичащите от службата им задължения е бил спрян за
проверка подсъдимия като водач на тежкотоварния автомобил. Точен е разказът на
свидетеля С. и относно механизма по който подсъдимият му дал дар, пускайки банкнота в
служебния автомобил, а преди това – демонстрирайки готовност да „почерпи кафе“ и то с
няколкократно отправени реплики в този смисъл. Казаното от подсъдимия в съчетание с
предоставянето на парите е възприето от св.С. като даване на облагата, което по несъмнен
начин обосновава преследваната от подсъдимия цел – полицейският служител да пропусне
да извърши това, което изпълняваната от него длъжност налага, т.е. свидетелят С. да не
приключи проверката по установяване на административно нарушение допуснато от
подсъдимия и да не му бъде съставен акт за това административно нарушение.
Потвърждение на така преследваната от подсъдимия цел са не само отправените към
полицейския служител думи, но и обстоятелството че действията му / пускането на
банкнотата в полицейския автомобил/ са били предприети, след като св. С. е пояснил, че ще
му бъде съставен акт за извършеното административно нарушение. Фактът, че въпросната
банкнота била пусната в полицейския автомобил, а не лично предоставена на св. С., не
опровергава резултата към който подсъдимият се стремял, доколкото нито се установяват
причини за облагодетелстване на полицая извън изпълняваната от него служба, нито
вербалната комуникация между него и подсъдимия, поставя въпроси относно адресата на
паричният дар. В този смисъл е налице и необходимата съгласно наказателноправната
норма връзка, между служебната компетентност на адресата на подкупа и неизпълнението
на задълженията на същия, което подсъдимият е целял. Безспорно е, че св. С. на който
подсъдимият предоставил паричната сума, е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93 т.1 б.
„а” от НК, тъй като изпълнявал служба в държавно учреждение – в група ,,*****
*********“, на сектор „********** ***********” към **** при ******** - назначен на
длъжността „********** ***********“. Казаното дотук обуславя извода, че обективните
признаци на престъплението по чл. 304 ал.1 от НК са установени. Същото се отнася и за
квалифициращия деянието признак по чл.304а от НК, а именно – подкупът да е даден на
„***** *****”. Свидетелят С. имал това качество видно от заеманата от него длъжност
поради което освен, че бил ***** *******е и ****** ****** по см. на чл. 56,чл. 37 и чл. 142
ал.1 т.1 от ЗМВР, като към инкриминираната дата изпълнявал охранителна и контролна
дейност, които съгласно чл.14 ал.1 и 2, чл.30 ал.1 т.2, т.5 и т.8 от ЗМВР, се извършват само
от полицейски органи. Дефиниция на това понятие се съдържа в разпоредбата на чл.57 от
ЗМВР в която законодателят е идентифицирал лимитативно кръга лица отговарящи на
изискването за „полицейски орган” както чрез конкретно посочване, така и с оглед вида на
възложените им функции, като препратката е към разпоредбите на чл.6 ал.1 т.1-3, т.7 и т.8 от
същия закон, включващи охранителната и контролната функция, с каквато е бил натоварен
и св. Д. С.. В същата насока били задълженията по типовата му длъжностна характеристика
и заповедта на министъра на МВР, даващо му право да осъществява контролна и
административна функция по ЗДВП, включително съставя фишове и АУАН. Към момента
на деянието свидетелят изпълнявал полицейската си дейност, която заради носеното
униформено облекло и съдържанието на предприетата проверка, несъмнено станала
достояние на подсъдимия. Последното, като кореспондиращо и обуславящо субективната
страна на престъплението е показател за формираното отношение на подсъдимия към
обективните параметри на поведението му, т.е. същият е имал представа както за
длъжностното качество на лицето към което насочил имотния дар, така и за естеството на
3

изпълняваните от него служебни функции. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е противоправните му последици и е искал тяхното
настъпване което се установявя от действията му. Ето защо съдът прие, че престъплението е
извършено в условията на пряк умисъл като форма на вината, а в допълнение на казаното
по-горе, следва да се има предвид, че направеното от подсъдимия вербално заявление на
намерението му в контекста на извършваната полицейска проверка, илюстрира осъзната
връзка между даваната сума и преследваното неизпълнение на служебните ангажименти от
страна на полицейският служител. Установените фактически положения по делото
безспорно сочат, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.304а вр. чл.304 ал.1 от НК в чието извършване е обвинен и за което
с присъдата си, съдът го призна за виновен .В случая деянието е довършено с осъществяване
на действието – пускането на банкнотата в полицейският автомобил, предоставяйки по този
начин парите на разположение на полицая - да ги приеме или откаже да ги вземе, което
разрешение напълно съответства на приетото за довършеността на активния подкуп в ТР №
1 от 12.03.2021г. на ОСНК на ВКС.
Подсъдимият М. В. Щ., е роден на **********г. в Р. ********, ******** ******, ******,
със ******образование, *****, живущ в Р.*****. При определяне на наказанието съдът
отчете обществената опасност на извършеното и тази на дееца. Деянието е с изключително
висока степен на обществена опасност, но за подсъдимия не се установи той да е лице със
завишена такава. За отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство съдът прие това, че
чрез деянието е засегнал значително обществените отношения свързани с дейността на
държавните органи, а за смекчаващи прие чисто му съдебно минало, липсата на негативни
характеристични данни и противоправни прояви, процесуалното му поведение, проявената
самокритичност към извършеното, но не намери да са налице многобройни или
изключителни смекчаващи вината му обстоятелства по чл.55 от НК , като му определи
наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, което редуцира с 1/3 по реда на
чл.58 а ал.1 от НК и му наложи наказание от 4 месеца „лишаване от свобода“. Наред с това
наказание, съдът наложи на подсъдимия и кумулативно предвиденото наказание „глоба“ в
размер на 400 лв., което също определи при превес на смекчаващите вината обстоятелства и
съобрази с имущественото му състояние, трудовата заетост, възрастта и семейните
ангажименти. Съдът прецени, че в случая са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК,
включително липсата на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание
„лишаване от свобода“, за да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от
НК, поради което отложи изтърпяването на същото за срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила. На осн. чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета на
престъплението - 1бр. банкнота с номинал 10 евро със сериен номер ***********, а
разноските които са за превод, следва да останат на осн. чл. 189 ал.2 от НПК, за сметка на
съответният орган.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател:
4

Номер на акта:	12
Дата:	30 септември 2021 г. (в сила от 16 октомври 2021 г.)
Съдия:	Филип Желязков Филипов

Дело:	20215600200308
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	4 юни 2021 г.

Присъда по дело №308/2021 на Окръжен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите