№ 10612
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110171190 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Д. С. К., ЕГН **********,
с адрес: гр. ............ чрез адв. И. Н. – САК, със съдебен адрес гр. ............. срещу
„...........“ АД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. .............. АТЦ,
„............, представлявано от ............, установителни искове за прогласяване
нищожността на Договор за потребителски кредит № ............ от 09.10.2023 г., поради
противоречие със закона, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и
изначална невъзможност на предмета на договора, в условията на евентуалност за
прогласяване нищожността на клаузите, с които е уговорена неустойка в размер на
709,20 лв. поради противоречие със закона и добрите нрави и възнаградителна лихва в
размер на 347,40 лв., поради накърняване на добрите нрави.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Следва да се допуснат представените с исковата молба писмени документи,
доколкото същите са относими към предмета на спора.
С исковата молба ищецът е направил искане за задължаване на ответника да
представи в оригинал Договор за потребителски кредит № ............ от 09.10.2023 г. и
свързаните с него СЕФ, погасителен план и ОУ, което искане следва да се отхвърли в
частта относно представянето му в оригинал, доколкото и според твърденията в
исковата молба тези документи са електронни такива, представени на хартиен носител.
Същевременно част от документите /Договор, погасителен план и ОУ/ са представени
с исковата молба, то ответникът следва да бъде задължен да представи единствено
СЕФ, т.к. същият не е представен нито с исковата молба, нито с отговора на исковата
молба. В тази връзка искането на ответника за задължаване на ищеца да представи
екземпляр от СЕФ, съдът намира за неоснователно, доколкото съгласно разпоредбата
на чл. 5 ЗПК задължение на кредитодателя е предоставянето на преддоговорна
информация под формата на СЕФ, поради което и същият следва да разполага с
документа и същевременно ищецът твърди, че такъв не е предоставен преди
сключването на договора.
Ищецът е направил искане за задължаване на ответника да представи
счетоводна справка за извършени плащания от Д. С. К. по Договор за потребителски
кредит № ............ от 09.10.2023 г., което искане следва да се остави без уважение,
доколкото представянето на справка за извършени плащания не е необходимо с оглед
предмета на делото.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна
1
експертиза, което съдът намира, че следва да остави без уважение, като ненеобходимо
за правилното решаване на спора.
В отговора на исковата молба ответникът е направил искане за извършване на
справка за заведени от ищеца срещу ответника дела и други кредитни институции, в
това число и относно претендираните адв. възнаграждения за предоставена безплатна
правна помощ в полза на адв. Н., което съдът намира за неотносимо и следва да остави
без уважение.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника, в срок до датата на
съдебното заседание, да представи СЕФ.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника, че при непредставяне на документите, за които
е задължен, съдът може на основание чл. 161 ГПК с оглед обстоятелствата по делото
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 14.04.2025 г. от 14,30 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
09.10.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ............ за
сумата от 1500 лева, погасим на 12 месечни вноски, всяка в размер на 153,95 лв., при
ГЛП 40.32 %, ГПР 49.49 % , като общата сума, която е следвало да бъде върната се
сочи, че е в размер на 1847,40 лв. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора
заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора, да
предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител-физическо лице,
което да представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-
рано от 3 дни от деня на представяне и да е навършило 21-годишна възраст; да
работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си
работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през
последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен
регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие
от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен
договор за паричен заем в качеството си на заемател, или Банкова гаранция, която
да е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на
2
заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Сочи, че
в чл. 4, ал. 2 от договора е посочено, че в случай на неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка в размер на 709,20 лева,
която се разсрочва и заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, като
в този случай дължимата месечна вноска става 213,05 лева, а общата подлежаща на
връщане сума - 2556,60 лева. Твърди, че е е начислена посочената неустойка, т.к. не
представила надлежно обезпечение в уговорения срок. Твърди, че е извършила
плащания по процесния договор в общ размер на 1 853 лв. Оспорва процесния договор
като нищожен поради противоречие със закона. Твърди, че не е спазена предвидената
от закона форма при сключването на договора. Сочи, че не е предоставена
преддоговорна информация, в това число и че разменените електронни съобщения
между страните, не отговарят на изискванията на ЗЕДЕУУ. Твърди, че не са
предоставени ОУ, както и че не ги е подписала и не се е съгласила с тях. Счита,
договора за нищожен и поради липса на съществен елемент – ГПР. Аргументира, че в
договора не е разписана методиката на формиране на ГПР. Подробно излага, че
неустойката дължима при непредоставяне на обезпечение, също представлява разход
по кредита и следва да се включи в размера на ГПР. Сочи, че погрешно посоченият
размер на ГПР се приравнява на липса на такъв, което аргументира, че води до
нищожност на целия договор. Отделно от това, излага, че изискванията за
предоставяне на обезпечение са неизпълними, поради което счита договора за
нищожен поради изначална невъзможност на предмета и поради накърняване на
добрите нрави. Подробно излага, че неустоечната клауза накърнява добрите нрави.
Счита, че е налице и заобикаляне на закона, в частност на разпоредбата на чл. 33, ал. 1
ЗПК, която предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. Излага, че съгласно
разпоредбата на чл. 71 ЗЗД непредоставянето на обещани обезпечения е предпоставка
за обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Оспорва клаузата и като
неравноправна, като твърди и че същата не е индивидуално уговорена. Сочи, че при
включване в размера на ГПР на такса за експресно разглеждане и неустойка, размерът
на ГПР надвишава допустимия по закона. Счита, че посочването на размер на ГПР,
който не е действително прилаганият, представлява заблуждаваща търговска практика.
Оспорва и клаузата за възнаградителна лихва като нищожна поради противоречие с
добрите нрави, което счита, че също води до нищожност на целия договор, т.к.
лихвата е част от същественото съдържание на договора. При тези твърдения моли
съда да прогласи нищожността на целия договор, евентуално на клаузите
регламентиращи възнаградителната лихва и неустойката. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът навежда твърдения за
нередовност на исковата молба. Подробно излага, че договорът е сключен при
спазване на нормативните изисквания, като твърди, че на ищеца е предоставена и
изискуемата по закон информация преди сключването на договора, в това число и ОУ.
Аргументира, че в договора са посочени размерите на ГПР и ГЛП съгласно
изискванията на ЗПК. Сочи, че неустоечната клауза е форма на договорна отговорност,
като развива подробни съображения в насока, че същата не накърнява добрите нрави.
Излага, че ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, в
който случай не би дължал неустойката. Счита, че неустойката не следва да се
включва в ГПР, доколкото в ГПР не се включвали разходи, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, а освен това към дата на
сключване на договора задължението не било все още възникнало. Оспорва и
твърдението на ищеца за нищожност на възнаградителната лихва, като излага, че
размерът е договорен в съответствие с принципа на свобода на договарянето. Твърди,
3
че няма нормативно установен размер на възнаградителната лихва, както и че
единственото ограничение е досежно размера на ГПР, а именно същият да не е по-
висок от петкратния размер на законната лихва, което ограничение твърди, че е
спазено. В заключение излага, че процесният договор е сключен при индивидуални
уговорки между страните. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са обективно съединени установителни искове, както следва:
1/ за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ............
от 09.10.2023 г. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11,
ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК,
евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД; 2/ в условията на
евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 709,20 лв. при непредоставяне на обезпечение с правно
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, евентуално
чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и прогласяване нищожността на клаузата за възнаградителна
лихва в размер на 347,40 лв. с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
страните е сключен Договор за потребителски кредит № ............ за сумата от 1500
лева, погасим на 12 месечни вноски, всяка в размер на 153,95 лв., при ГЛП 40.32 %,
ГПР 49.49 % и обща подлежаща на връщане сума - 1847,40 лв.; че част от
съдържанието на договора е клауза, която предвижда заплащане на неустойка в размер
на 709,20 лв. при непредоставяне на обезпечение, както и клауза която регламентира
размера на възнаградителна лихва, възлизащ на сумата от 347,40 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже
сключването на посочения в исковата молба договор за кредит с твърдяното
съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са породили нищожност на
същия на твърдените основания, респ. на клаузите предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 709,20 лв. при непредоставяне на обезпечение и
възнаградителна лихва в размер на 347,40 лв., на твърдяното основание.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че
процесният договор за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания на
Закона за потребителския кредит, както и че оспорените клаузи са индивидуално
уговорени и равноправни.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
4
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5