№ 64
гр. Враца, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Търговско дело №
20241400900041 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон ТЗ/.
„Ц. 21“ЕООД -гр.Враца, ЕИК ***, чрез управителя си П. Ц., е подало молба за
откриване на производство по несъстоятелност спрямо дружеството, поради
неплатежоспособност.
В молбата се твърди, че дружеството не може да изпълни изискуемите си
задължения към кредитори, не извършва дейност и към 31.03.2024г. не разполага с
достатъчно активи-не притежава никакви недвижими имоти, дълготрайни и
краткотрайни материални активи. Твърди се също, че дружеството няма задължения
към банки и физически лица, но има задължения към НАП в размер на 11 290,34 лв. и
към други контрахенти в размер на 35 238,76 лв.
Иска се да се обяви неплатежоспособността на „Ц. 21“ЕООД, да бъде открито
производство по несъстоятелност, да се прекрати дейността му, да бъде обявено в
несъстоятелност и производството по несъстоятелност да бъде спряно до изтичането на
срока по чл.632, ал.2 от ТЗ.
Към молбата са представени писмени доказателства- уведомление по чл.78,
ал.2 от ДОПК, оборотна ведомост за периода 01.01.1024г.-31.03.2024г., баланс на
дружеството към 31.03.2024г., заявление за липса на ДМА, списък на задълженията по
партньори, протокол от НАП №П-04000624038079-073-001/01.03.2024г.
В изпълнение на дадените му от съда указания, с допълнителна молба вх.
№3024/19.04.2024г. молителят представя отчет за заетите лица, средствата за работна
заплата и други разходи за труд за 2023г.; отчет за приходите и разходите на
1
дружеството за 2023г. и аналитичен регистър на дружеството за периода 01.06.2023г.-
30.06.2023г. Със същата молба се поддържа, че началната дата на
неплатежоспособността е 30.06.2023г.
По делото е назначена и изслушана и специализирана съдебно-счетовдна
експертиза, чието заключение е прието от съда като обективно, компетентно и
неоспорено.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства и служебно
известните му обстоятелства, обявени по партидата на търговеца в ТРРЮЛНЦ, приема
за установено от фактическа страна следното:
След служебна справка в ТР, се констатира, че молителят е регистриран като
капиталово търговско дружество с правноорганизационна форма - ЕООД, с основна
дейност: търговия на едро и дребно с хранителни бързооборотни стоки, търговско
представителство и посредничество, покупко-продажба на стоки и други вещи в
първоначален, преработен или обработен вид, вътрешнотърговска и външнотърговска
дейност, импорт, експорт, спедиционна дейност, производство на стоки с цел
продажба, складова дейност и всякаква друга дейност, която не е забранена със закон.
В приложения по делото списък на кредиторите е отразено, че към момента на
подаване на молбата дружеството има задължения към партньори в общ размер от
35 238,76 лв., както и задължения към НАП в размер на 11 290,34 лв.
При извършената служебна справка в ТР се констатира, че дружеството е
обявявало годишни финансови отчети за 2021 г., 2022 г. и 2023г.
От финансовите отчети и заключението на съдебно-счетоводната експертиза се
установява следната динамика на финансовото състояние на търговеца:
По счетоводния баланс на „Ц. 21“ЕООД към 31.12.2021г.общата сума на
активите е 9 хил.лева, като от тази сума размерът на дълготрайните активи е 1
хил.лева, а на краткотрайните е 8 хил.лева.
По баланса към 31.12.2022г. общата сума на активите е 51 хил.лева, като
нарастване се бележи по отношение на краткотрайните активи-50 хил.лева, докато
дълготрайните остават непроменени-1 хил.лева.
Към 31.12.2023г. балансовата стойност на активите е 36 хил.лева и тя вече се
формира само от краткотрайни активи, включващи парични средства в размер на 35
хил.лева и вземания от клиенти в размер на 1 хил.лева.
Назначеното по делото вещи лице е установило, че към датата на подаването на
молбата за откриване на производство по несъстоятелност активите на търговеца са
едва в размер на 1 хил.лева, представляващи вземания от клиенти и доставчици по
фактури от 2022г.
В заключението на ССЕ е отразено, че към 31.12.2023г., общият размер на
задълженията на дружеството-молител е 47 хил.лева, в т.ч.към НАП, които задължения
са изцяло краткосрочни и изискуеми.
2
Съответно, към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност, общия размер на задълженията е 46 хил.лева, в т.ч.към НАП, и тези
задължения са изцяло краткосрочни и изискуеми.
Вещото лице е посочило също така, че във връзка с непогасените задължения
на молителя към НАП и към „Мес-Ко“ЕООД, срещу дружеството е образувано
изп.дело №607/2023г.по описа на ЧСИ Н. при общ размер на задълженията по това
дело към 05.12.2023г.- 12 424,76 лв.
В експертното заключение е посочен и размер на публичните задължения на
дружеството-молител, съгласно издаденото от НАП удостоверение от 09.05.2024г.по
чл.87, ал.6 от ДОПК- 12 449,54 лв. Посочено е също, че за събирането на тези
задължения срещу дружеството е образувано изп.дело №*********/2023г.на публичен
изпълнител.
В Таблица №8 от заключението вещото лице е отразило стойностите на
показателите за ликвидност съгласно баланса към 31.12.2021г., 31.12.2022г.,
31.12.2023г. и към 15.04.2024г.
Към всички посочени дати коефициентите на обща ликвидност са под единица
и показват, че за периода 2021г.-2023г. дружеството е можело да изплати между 89,3%
и 61,5% от краткосрочните си задължения, но към 15.04.2024г. възможността за
изплащане на краткосрочните задължения е едва 2,2%.
Изчислени са и коефициентите на бърза ликвидност, като е установено, че към
31.12.2021г. с наличните се краткосрочни вземания, краткосрочни инвестиции и
парични средства, дружеството е разполагало с възможност да изплати 15,4% от
краткосрочните си задължения, към 31.12.2022г. този процент е бил 78,6, към
31.12.2023г.-76,6% , а км 15.04.2024г.- 2два 2,2%.
Вещото лице е анализирало също така и коефициентите на незабавна и на
абсолютна ликвидност, които към 15.04.2024г.са 0 и това показва, че търговецът не
притежава краткосрочни инвестиции и парични средства и не може да изплати
паричните си задължения в размер на 46 хил.лева.
Анализът на посочените коефициенти навежда на извода, че за всички
изследвани периоди търговецът е имал недостиг на краткотрайни активи и парични
средства за покриване на текущите си задължения.
Показателите за финансова автономност са отразени в таблица №9 на
заключението и показват пълна декапитализация на дружеството за всички изследвани
периоди, тъй като коефициентите на финансова автономност и на задлъжнялост са под
единица. Следователно, търговецът не е разполагал с краткотрайни активи за
покриване на текущите си задължения, не е имал финансова автономност, бил е в
пълна зависимост от кредиторите си и не е имал възможност да се разплаща за период
от 1 година.
Коефициентите за рентабилност са с отрицателни стойности, показващи
3
декапитализация на дружеството.
Вещото лице е проследило и финансовите резултати на дружеството, като е
констатирало, че за целия изследван период е налице счетоводна загуба, която към
31.12.2023г. е Била в размер на 6 хил.лева, а към 15.04.2024г. е в размер на 34 хил.лева.
Последното плащане търговецът е извършил на 20.03.2024г.
Според заключението на ССЕ, длъжникът не притежава парични средства и
бързо ликвидни активи, с които да се покрият началните разноски в производството по
несъстоятелност. Вещото лице е отразило, че вземанията от клиенти и други вземания
са трудно събираеми, тъй като са с падеж преди повече от една година.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.607а ТЗ материалноправни основания за откриване на
производство по несъстоятелност са следните имуществени състояния на длъжника: 1)
неплатежоспособност - общото основание, приложимо спрямо всички видове
длъжници, и 2) свръхзадълженост - специално основание, приложимо спрямо
капиталовите търговски дружества по смисъла на чл.64, ал.3 ТЗ. Тези две основания за
откриване на производството по несъстоятелност са самостоятелни. Предвид
диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита
следва да се ограничи до посоченото в молбата по чл.625 ТЗ основание. В конкретния
случай молителят се позовава на наличието на неплатежоспособност.
Според чл.608, ал.1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо: 1) парично задължение, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, 2) публичноправно задължение на държавата или общините,
свързано с търговската му дейност, 3) задължение по частно държавно вземане, или 4)
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от
работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Посочената
разпоредба не е единствената относима към понятието "неплатежоспособност", а
елементите му са очертани и в чл.631 ТЗ, според който молбата се отхвърля, когато се
установи, че затрудненията на длъжника са временни или че той разполага с
имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на
кредиторите. Систематичното тълкуване на двете разпоредби е дало основание на
правната теория и съдебната практика да приемат, че неплатежоспособността е
обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с
трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл.608, ал.1 ТЗ изискуемо
парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.
Длъжникът е стопански способен да изпълни изискуемите си парични
задължения тогава, когато е в състояние да осигури парични средства за пълното им
заплащане. В подобно икономическо състояние той се намира или ако разполага с
налични парични средства или ако разполага с такива непарични активи, които могат в
4
кратък срок да се преобразуват в парични средства, достатъчни да покрият всички
изискуеми задължения. Следователно, само по себе си притежанието на имуществени
активи от всякакъв характер, дори на стойност надхвърляща размера на изискуемите
парични задължения, не е достатъчно да обуслови извод за платежоспособност на
длъжника. Релевантно е единствено притежанието на парични средства или на реално
ликвидни от икономическа гледна точка активи - такива, които могат да се
преобразуват за кратък период от време в парични средства на цена, близка до
справедливата пазарна стойност / в този смисъл Решение № 71/30.04.2015 г. на ВКС по
т. д. № 4254/2013 г., I т. о./. По правило тези ликвидни активи следва да са такива, че
тяхното преобразуване /осребряване/ да не води до нарушаване на статута на длъжника
като действащо предприятие, т. е. до преустановяване на търговската му дейност,
което пък би нарушило интересите на кредиторите с още неизискуеми вземания.
Поради това е прието, че по принцип релевантни за платежоспособността на длъжника
са само активите, които счетоводно се класифицират като краткотрайни /текущи/. Те
от своя страна се подразделят на четири групи - материални запаси /суровини и
материали, незавършено производство, стоки и готова продукция, предоставени
аванси/, краткосрочни вземания /с падеж до 1 година/, краткосрочни инвестиции
/акции, облигации, дялове и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т. е. за
препродажба/ и парични средства /в брой или по банкови сметки/. Краткотрайните
активи на предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за
повече от един отчетен период /1 година/, участват еднократно в стопанския процес,
при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са източник на
средствата за погасяване на краткосрочните, съответно текущите, задължения при едно
действащо предприятие. Същевременно, формалното счетоводно класифициране на
даден актив като краткотраен не е достатъчно за годността му да служи за
обосноваване на платежоспособността на длъжника. Това е така, защото в редица
случаи начинът на осчетоводяване на един актив като краткотраен или дълготраен е
въпрос на счетоводната политика на предприятието и защото самото осчетоводяване не
всякога отразява реалността /счетоводните регистри са частни документи на самия
длъжник, който има интерес да включва в тях само изгодни за себе си обстоятелства/.
Ето защо независимо от счетоводното класифициране на даден актив като краткотраен,
същият е от значение за платежоспособността на длъжника единствено ако реално
съществува и ако е реално ликвиден /продаваем, събираем/ в обозрим кратък срок.
Съответно - длъжникът е неплатежоспособен ако не притежава подобни краткотрайни
и реално ликвидни активи, достатъчни да покрият всичките му изискуеми парични
задължения от вида на чл.608, ал.1 ТЗ. Понятието за неплатежоспособност по чл.608,
ал.1 ТЗ е правно, а не счетоводно, което налага при преценката за наличието й да се
изследват правните елементи от неговия фактически състав, а част от тях е реалната
имуществена неспособност за генериране на парични средства за покриване на
5
изискуемите парични задължения, преценена въз основа на действително /а не само
счетоводно/ ликвидните активи на длъжника.
За да бъде открито производство по несъстоятелност е необходимо състоянието
на неплатежоспособност да е налице към момента на последните устни състезания по
делото /така Решение № 54/8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3035/2013 г., Решение №
216/29.11.2016 г. на ВКС по т. д. № 448/2016 г., II т. о. и др.. В практически аспект това
предполага следната поредност на изследване: 1) дали към датата на последните устни
състезания длъжникът разполага с реално ликвидни активи, достатъчни да покрият
всичките му установени изискуеми парични задължения, и 2) при отрицателен отговор
- дали затрудненията му не са временни по смисъла на чл.631 ТЗ. При втория етап на
изследване подлежи трайния характер на състоянието на длъжника, което по
необходимост предполага извършване на цялостен финансово- икономически анализ
на дейността на длъжника в достатъчно продължителен период назад.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че към
датата на приключване на устните състезания молителят има изискуеми задължения,
представляващи както парични задължения по търговски сделки, така и
публичноправни задължения, свързани с търговската му дейност, т.е. налице са
задължения по смисъла на 608, ал.1, т.1 и т.2 ТЗ. Установи се, че тези парични
задължения са в общ размер на 46 хил.лева според заключението на ССЕ, в т.ч. и
публични задължения. Същевременно, според представените счетоводни баланси и
заключението на ССЕ, балансовата стойност на краткотрайните активи е в размер на 1
хил.лв. и те са формирани само от вземания на търговеца, чиято изискуемост е над 1
година. От заключението на СИЕ се установи, че коефициентът на обща ликвидност,
който по правило се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност,
показва, че с наличните краткотрайни активи търговецът не може да изплати
краткосрочните си задължения, а коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност
са нулеви, което е показател, че при липсата на парични средства, на материални
запаси и инвестиции, вземанията на търговеца / 1хил.лв./са напълно незначителни и
недостатъчни за покриване на изискуемите задължения.
Констатираната неспособност на молителя да погаси изискуемите си парични
задължения не е достатъчна, за да се приеме, че същият е неплатежоспособен по
смисъла на чл.608, ал.1 ТЗ. Необходимо е да се установи, че това състояние има траен
характер, което налага и отговор на втория подвъпрос - дали затрудненията му не са
временни по смисъла на чл.631 ТЗ. Този въпрос обаче има смисъл да се поставя само,
ако молителят продължава да развива търговската си дейност, тъй като само при
наличие на такава дейност затрудненията хипотетично биха могли да бъдат временни.
Ако дейността е преустановена, то очевидно молителят не би могъл да придобие
активи, чрез които да изплати задълженията си. От заключението на ССЕ се
установява, че към датата на изготвяне на експертизата 21.05.2024г. молителят е
6
преустановил търговската си дейност, което обуславя и невъзможността му да
генерира бъдещи приходи, с които да погаси изискуемите си задължения. При тези
данни е очевидно, че затрудненията на длъжника не са временни, а трайни, както и че
той не разполага с ликвидно имущество, достатъчно за покриване на задълженията.
Настоящата икономическа пасивност на молителя не би му позволила да погаси
установените му изискуеми парични задължения. Следователно понастоящем
молителят е в състояние на трайна невъзможност за изпълнение на паричните си
задължения чрез наличните си краткотрайни и реално ликвидни активи.
При така установеното състояние на неплатежоспособност по смисъла на
чл.608, ал.1 ТЗ, съдът да определи началната дата на това състояние.
Началната дата на неплатежоспособност се определя след преценка на
цялостното икономическо състояние на търговеца - длъжник, посредством
коефициентите за ликвидност, събираемост и финансова задлъжнялост, чрез които се
установява началният момент на обективната трайна неспособност на длъжника да
погасява своите краткосрочни/текущи задължения с краткотрайните си активи, като
спирането на плащанията към отделен кредитор, съответно датата на последното
извършено плащане към кредитор/и сами по себе си, без изследване на причините за
тях, не е достатъчна база за определяне на икономическото състояние на длъжника. По
аргумент от чл.608, ал.3 ТЗ фактът на спиране на плащанията към отделен кредитор
или към няколко кредитори е от значение за началната дата на неплатежоспособност,
но само ако неплащането се дължи на трайно изразена липса на ликвидни
краткотрайни активи, достатъчни за покриване на краткосрочните/текущите
задължения към всички кредитори по чл.608, ал.1 ТЗ.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай началната дата на
неплатежоспособност следва да бъде определена на 20.03.2024г., когато е извършено
последното плащане. От изследваните по делото коефициенти на ликвидност се
установи, че макар общото икономическо състояние на дружеството да е било влошено
в рамките на целия проверяван период, през 2022г. и през 2023г., то все пак е било в
състояние да изплаща по-голямата част от краткосрочните си задължения. От
началото на 2024г. обаче дружеството постепенно е изпаднало в пълна зависимост от
кредиторите си и е декапитализирано, като след извършване на последното разплащане
от 20.03.2024г. до 21.05.2024г. то е преустановило и дейността си. Следователно, от
началото на 2024г. е налице трайна и необратима тенденция на задлъжняване като
обективен белег на проявление на неплатежоспособност. Ето защо следва да се приеме,
че установената по делото начална дата, към която дружеството не е могло да
осъществява плащания на задълженията си към кредиторите като израз на трайно
влошено икономическо състояние, е 20.03.2024г.
Състояние на неплатежоспособност с посочената началната дата следва да бъде
обявено и да бъде открито производство по несъстоятелност, съгласно чл.630, ал.1, т.1
7
и т.2 ТЗ.
Преценката относно реда, по който следва да се развива производството по
несъстоятелност, следва да се направи на база конкретните данни по делото. Нормата
на чл.632, ал.1 от ТЗ предвижда, че когато наличното имущество е недостатъчно за
покриване на началните разноски и ако разноските не са предплатени по реда на чл.
629б, съдът обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, определя
началната й дата, открива производството по несъстоятелност, допуска обезпечение
чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки, постановява
прекратяване дейността на предприятието, обявява длъжника в несъстоятелност и
спира производството. В този случай съдът не постановява заличаване на търговеца от
търговския регистър.
Съдът намира, че са налице материалноправните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.632, ал.1 ТЗ. От заключението на ИЕ се установява, че длъжникът
фактически е преустановил осъществяването на търговската дейност през м.май
2024г., както и че през изследвания от вещото лице период, предшестващ образуването
на производството по несъстоятелност, дружеството реализира трайни загуби.
Обосновавайки се с констатациите по съдебно-икономическата експертиза, че
длъжникът не разполага с парични средства и бързоликвидни активи, с които да
покрие началните разноски в производството по несъстоятелност, и като е взел
предвид преустановената търговска дейност, съдът на основание чл.629б ТЗ с
определение №191/13.06.2024г., е указал на кредиторите, че в двуседмичен срок от
публикуване на определението в ТР, могат да внесат сумата от 5 000 лв.,
представляваща предплатени начални разноски в производството по несъстоятелност,
определени в зависимост от евентуалното текущо възнаграждение на временния
синдик и очакваните разноски, ведно с предупреждение за последиците по чл.632, ал.1
ТЗ при непредставяне на доказателства за авансиране на разноските. В указания срок
/определението е обявено на 13.06.2024г. под №20240613143117 и срокът е изтекъл
на 27.06.2024г./ и до момента не е заявена готовност за предплащане на разноски в
посочения размер.
При така установените факти, съдът намира, че е налице хипотезата на чл.632,
ал.1 ТЗ, поради което длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност
едновременно с откриване на производството и същото да бъде спряно. С оглед
обстоятелството, че с решението длъжникът не се заличава от ТР, имуществото му,
което евентуално може да бъде открито след решението, следва да бъде запазено за
удовлетворяване на кредиторите и постигане целите на производството, поради което е
необходимо да се наложи общ запор и възбрана върху имуществото на длъжника.
Дължимата държавна такса от 250 лв. по откриване на производството не е
внесена авансово от длъжника, поради което на осн. чл. 620, ал. 1 ТЗ следва да се
събере от масата при евентуално разпределение по реда на чл.723 ТЗ.
8
Водим от горното и на основание чл.632, ал.1 ТЗ, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от управителя П. Б. Ц..
ОПРЕДЕЛЯ начална дата на неплатежоспособността–20.03.2024г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника „Ц.
21“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***.
ЗАДЪЛЖАВА длъжника „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, при обявяване на фирмата си да направи добавка „в несъстоятелност”.
СПИРА производството по несъстоятелност на „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***.
УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено по молба на
длъжника или на кредитор в срок от една година от вписване на настоящето решение в
Търговския регистър, при удостоверяване, че е налице достатъчно имущество или при
депозиране на необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.629б
ТЗ.
УКАЗВА на длъжника и кредиторите, че ако в срока по чл.632, ал.2 ТЗ не бъде
поискано възобновяване на спряното производство по несъстоятелност, същото ще
бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника.
ОСЪЖДА „Ц. 21“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл.620, ал.1 ТЗ ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд-Враца държавна такса от 250
лв.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенцията по вписванията препис от настоящия съдебен
акт за извършване на вписването му на основание чл.622 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ решението в книгата по чл.634в, ал.1 ТЗ.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на основание чл.634в, ал.2 ТЗ препис от решението на
молителя.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
9
апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, съгласно
чл.613а, ал.1 ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10