РЕШЕНИЕ
№ 1297
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-7 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Коюмджиева
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Гражданско дело №
20231100106108 по описа за 2023 година
Предмет на делото е положителен установителен иск с правно основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538 ТЗ.
Производството е образувано по предявен по реда на чл.422, ал.1 ГПК от П.
О. О. срещу Д. Г. Б., иск с правно основание чл. 538, ал. 1 от Търговския закон ТЗ)
за установяване съществуване на вземане за сумата 28 000 лева, представляваща
главница за периода от 20.08.2022г., ведно със законна лихва за периода от
02.11.2022г. до изплащане на вземането. Ищецът обосновава правния си интерес от
проведено заповедно производство и издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 59 698/2022г. по
описа на СРС, ГО, 59-ти състав, срещу която длъжникът е възразил своевременно.
Претендира разноски.
Ищецът поддържа, че наведеното в хода на заповедното производство
възражение на ответника Д. Б. е неоснователно и има за цел единствено да забави
събирането на изискуемото задължение по процесния запис на заповед. Позовава
се на указанията дадени в т.17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. по
тълкувателно дело №4 /2013г. на ВКС, ОСГТК, като поддържа, че предмет на
1
производството по чл.422, ал.1 ГПК при предявен иск за установяване на вземане
по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно
изпълнение в хипотезата на чл.417, т.9 ГПК е съществуване на вземането, основано
на записа на заповед. Поддържа, че записа на заповед е самостоятелна правна
сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън
съдържанието на документа.
Твърди се в исковата молба, че в случая между страните не са възникнали
договорни отношения, като претенцията на ищеца се основава на неизпълнение на
задължението на ответника по менителничния ефект.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д.
Г. Б., чрез адв.М. Й. -САК, в който е изложено становище за неоснователност на
исковата претенция. Ответникът Б. твърди, че не е подписвал процесния запис на
заповед в полза на ищеца, като между тях няма писмен или устен договор за личен
заем. Поддържа, че ищецът е длъжник на юридическото лице – „Б. и син“ ООД, в
което ответникът е управител и съдружник. Твърди се, че между „Б. и син“ ООД и
ищецът е сключен договор за изработка и монтаж на мебели, по който ищецът
дължи сума в размер на 10 000 лева. Счита, че вероятно предвид наличието на
отделно каузално правоотношение възникнало от сключения с „Б. и син“ ООД
договор за изработка и монтаж на мебели, ищецът е решил, че „може“ да
„обезпечи“ евентуално свое вземане поради частично или забавено изпълнение от
дружеството на ответника изготвяйки процесния запис на заповед. В случая обаче,
издател на записа на заповед не е изпълнителя по договора – „Б. и син“ ООД, а
съдружника и управител Д. Г. Б., като физическо лице. Твърди се, че в случая
ищецът П. О. няма вземане по каузално правоотношение нито срещу ответника,
нито срещу дружество „Б. и син“ ООД, което да обезпечава с процесния запис на
заповед. Според ответника, не съществува основание за менителнично
задължаване, а гаранционно обезпечителната цел, с която е издаден процесният
запис на заповед, не може да бъде осъществена, като задължението по записа е
лишено от основание.
В отговора е направено е искане за привличане на „Б. и син“ ООД, като трето
лице помагач на страна на ответника.
С протоколно определение от открито съдебно заседание на 24.09.2024год.
на основание чл.219, ал.1 ГПК дружество „Б. и син“ ООД ЕИК ******* е
2
конституирано като трето лице помагач на страна на ответника.
В съдебно заседание ищецът П. О. поддържа предявения иск. Представя
списък на разноски и писмена защита.
В съдебно заседание ответникът Д. Б. чрез пълномощника си адв.Й. оспорва
предявения иск, поддържа правоизключващите възражения наведени в писмения
отговор. Представя писмена защита.
Третото лице помагач „Б. и син“ ООД чрез адв.Й. - пълномощник оспорва
предявения иск.
Софийски градски съд, ГО, І -7 преценявайки събраните по делото
доказателства и доводите и възраженията на страните по реда на чл.12 ГПК и
чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното от ч.гр.д.№59698/2022г. на СРС, ГО, 59 състав, на
02.11.2022г., П. О. О. подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК срещу Д. Г. Б. за сумата от 28 000 лв.
задължение по Запис на заповед, издаден от Д. Б. на 31.07.2022г. с дата на плащане
(падеж): 20.08.2022 г., уговорка „без разноски и протест“, ведно със законна лихва
за периода от 02.11.2022 г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.417 от ГПК до окончателното плащане, както и 565,00 лв.
разноски в заповедното производство за държавно такса.
Приложен е в оригинал запис на заповед издаден на 31.07.2022г., от който е
видно, че е ответникът Д. Г. Б. ЕГН **********, с посочена л.к.№ *******, изд. на
11.04.2017г. от МВР София, като издател се е задължил неотменимо да заплати на
поемателя П. О. О. /ищец в настоящото/ сумата 28 000 /двадесет и осем хиляди/ лв.
на падеж 20.08.2022г. Текстът е изпълнен печатно под заглавие „Запис на
заповед“ ./л.5 от приложеното ч.гр.д.№ 59698/2022г. на СРС, ГО, 59 състав / В
текста на документа изрично е посочено, че "с настоящия запис на заповед"
издателят неотменимо и безусловно се задължава да плати на П. О. О. ЕГН
**********, с л.к.№. ******** /23.04.2015г., сумата от 28 000 лева /цифром и
словом/. В Записа на заповед е положен на саморъчен подпис на издателя на
документа и ръкописно изписано име и фамилия на издателя – Д. Б..
3
На 26.11.2022г. по ч.гр.д.№ 59698/ 2022г. по описа на СРС, ГО, 59 с-в е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и
изпълнителен лист за сумата от 28 000 лв. представляваща задължение по запис на
заповед издадена на 31.07.2022г. платима на падеж 20.08.2022г., по силата на който
Д. Г. Б. се задължил безусловно и неотменимо да плати П. О. О. ЕГН **********,
сумата 28 000лв., ведно със законна лихва за периода от 02.11.2022г. - датата на
подаване на заявлението до изплащането./л.10 от приложеното ч.гр.д.№
59698/2022г. по описа на СРС./
Длъжникът - Д. Г. Б. е упражнил правото си и е подал възражение в
двуседмичния срок по чл.414, ал.1 от ГПК – на 28.12.2022г., считано от връчване
на поканата за доброволно изпълнение и ЗНИ. Във възражението Б. заявил, че
между страните има подписан Договор за изработка № ********* /27.01.2021г., по
който е изпълнил задълженията си, но се е забавил по вина на възложителя П. О..
Поканата за доброволно изпълнение по изп. д. №20228100401055 при ЧСИ
Н.Н. рег.№ 810 от КЧСИ, е връчена на лично Д. Б. Б. на 14.12.2022 г. /л.20 от
приложеното ч.гр.д.№ 59698/ 2022 г. по описа на СРС./
Не се спори, като е видно и от приложеното ч.гр.д.№ 59698/ 2022 г. по описа
на СРС, че след дадени от заповедния съд указания с Разпореждане № 37547
/23.03.2023г. в едномесечен срок от съобщението ищецът предявил установителен
иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.538 ТЗ, с
искова молба вх.№49206 /25.05.2023г., предмет на настоящото исково
производство.
Спорни са въпросите дали записа на заповед е свързан с каузален дълг, и дали
подписа на издателя е на ответника Б..
От приетото заключение на назначената съдебно графическа експертиза с
вещото лице С. Х., се установява, че имената „Д. Б.“ и подписът за „ИЗДАТЕЛ“ в
представения по делото Запис на заповед, с дата на издаване - 31.07.2022г. и дата
на падеж 20.08.2022г. и за сумата 28 000лева, са изпълнени от Д. Г. Б., от чието име
изхождат. При извършеното графическо изследване на подписа обект на
експертизата и използвания сравнителен материал /изброен подробно в
констативно – съобразителната част/, вещото лице е констатирало съвпадения в
общите и чатни графически признаци, които са характерни, устойчиви и достъчни
в своята съвкупност за извода, че изследвания текст и подписа са на Д. Г. Б..
Поради оспорване на заключението на СГрЕ от ответника е допусната
4
Допълнителна съдебно графическа експертиза, в която преди графическото
изследване вещото лице лично да снеме сравнителен материал от ответника.
В приетото от съда, неоспорено от страните заключение на Допълнителната
съдебно графическа експертиза, с използвани образци от почерка и подписа на
ответника, снети от ответника лично вещото лице, е обоснован извод, че имената
„Д. Б.“ и подписът за „ИЗДАТЕЛ“ в представения по делото Запис на заповед, с
дата на издаване - 31.07.2022г. и дата на падеж 20.08.2022г. и за сумата 28
000лева са изпълнени от Д. Г. Б., от чието име изхождат.
В обясненията си в открито с.з. на 28.01.2025г. вещото лице С. Х. пояснява,
че изследвания запис на заповед е в оригинал и няма данни за пренасяне, нито за
някаква техническа манипулация.
Заключението на Допълнителната съдебно графическа експертиза изготвено
от в.л. Х., след преценка по реда на чл.202 от ГПК, съдът възприема като
обективно и компетентно изготвено, от вещо лице с дългогодишен опит в областта
на графическото и почерково изследване.
Ответникът поддържа, че процесния Запис на заповед вероятно обезпечава
евентуални вземания на ищеца О. от частично или забавено изпълнение по
сключен договор за изработка и монтаж на мебели.
От приетия Договор за изработка № ********* от 27.01.2021г. се установява,
че същия е сключен между П. О. О. като възложител и „Б. и син“ ООД,
представлявано от Д. Б. като изпълнител и е с предмет изработка на обзавеждане,
описано в Приложение №1, с уговорено възнаграждение от 54 114лв. Според
уговореното в чл.4 от договора цената е платима на три етапа: първи етап: 60% от
общата сума възлизаща на 32 000лв. при подписване на договора, при доставка – 30
% от сумата възлизаща на 15 480лв. и на трети етап 10 % - при подписване на
приемо- предавателен протокол, възлизаща на 6 634лв. В чл.7 от договора за
изработка от 27.01.2021г. е уговорен срок за доставка на обзавеждането до
15.02.2022г. и монтаж да три дни след доставката. Страните уговорили приемането
на доставката и монтажа да се удостовери в приемо- предавателен протокол от
възложителя и изпълнителя. /л.13-л.14 от приложеното ч.гр.д.№ 59698/2022г. по описа на
СРС./
Приета е неоспорена разписка от 31.10.2021г. , в която е отразено, че „Б. и
син“ ООД, представлявано от Д. Г. Б. е получил от П. О. О. сумата от 32 000лв.
авансово плащане по договор № ********* – изработка, доставка и монтаж на
обзавеждане. /л.64 от делото/
5
Приета е неоспорена разписка от 04.02.2022г., в която е отразено, че „Б. и син“
ООД, представлявано от Д. Г. Б. е получил от П. О. О. сумата от 10 000лв. –
плащане по договор № ********* – доставка и монтаж на обзавеждане. /л.65 от
делото/
Представена е с отговора на ИМ разпечатка на електронна кореспонденция
между и-мейли „*************“, ******** и ***********. /л.23-л.29 от делото/
Така установеното от фактическа страна сочи на следните п равни изводи:
По допустимостта:
Предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ГПК е
процесуално допустим - налице са активно и пасивно легитимирани страни и
правен интерес от предявяване на иска. Ищецът претендира установяване
съществуването на насрещна престация /вземане/ при твърдение за наличие на
задължение по редовен запис на заповед и неизпълнение на насрещното
задължение на ответната страна по тази правна връзка. По реда на чл.417 от ГПК
на ищеца е издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№59698/2022 г. на
СРС, ГО, 59 състав. Срещу издадената заповед ответникът е депозирал
възражение. Исковата молба е подадена в едномесечния срок по чл.415, ал.1 от
ГПК, като в нея се претендира признаване на дължимостта на сумите по
оспорената заповед за изпълнение.
По същество на
доводите:
В производството по чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който
произтича вземането му, а ответника възраженията си срещу вземането. В приетия
по делото доклад на страните изричано е указано, че ищецът следва да установи
процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, както и наличието на
изискуемо и ликвидно задължение по запис на заповед, фактите относно
твърдяното каузално правоотношение и връзката му с менителничния ефект, а
ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващите
възражения наведени в писмения отговор.
От събраните по делото доказателства, се установи, че на 31.07.2022г., от
ответникът Д. Г. Б. ЕГН **********, е издал в полза на ищеца П. О. О. запис на
заповед платим на падеж 20.08.2022г. за сумата 28 000 /двадесет и осем хиляди/
6
лева.
Ответникът оспори в отговора на исковата молба да е подписвал процесния
запис на заповед като прави абсолютно възражение, че менителничния ефект не е
подписан и не породил задължения. В тежест на ответника е да докаже това
фактическо твърдение, съгласно правилото на чл.154 ГПК.
От анализа на доказателства, подробно изложен във фактическата обстановка,
може да се направи извод, че именно ответникът е подписал процесния
менителничен документ.
В тежест на ищеца е докаже факта от който произтича вземането му.
Възникването на спорното между страните в настоящото производство право се
обуславя от осъществяването на две групи материални предпоставки: 1/ наличието
на действително задължение, възникнало по запис на заповед и 2/ този запис на
заповед да е действителен като формална правна сделка, доколкото според т. 17 от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в производството по
установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът-кредитор следва
да докаже вземането си, основано на процесния менителничен ефект, в конкретния
случай - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ
на изпълнение.
Записът на заповед представлява формална, абстрактна едностранна сделка,
която трябва да бъде в писмена форма за действителност и да съдържа следните
реквизити: 1. наименованието "запис на заповед" в текста на документа; 2.
безусловно обещание да се плати определена сума пари; 3. падеж; 4. място на
плащане; 5. името на лицето, на което или на заповедта на което следва да се
плати; 6. дата и място на издаване; 7. подпис на издателя. Съгласно
задължителните указания, дадени от върховната съдебна инстанция в
Тълкувателно решение № 1/2005 г. по т. д. № 1/2004 г. на ОСГТК на ВКС, за да е
редовен записът на заповед от външна страна, самият документ следва да се назове
"Запис на заповед", като и в текста му трябва да се съдържа същият израз. Във
връзка с изискването за обективирано в записа безусловно обещание за плащане, в
т. 2 от посоченото тълкувателно решение е прието, че дори такъв израз да липсва,
за валидността на записа е достатъчно в него да не е поставено условие за
пораждане действието на поетото задължение, т. е. липсва ли условие за
задължаването на издателя, предвиденото в чл. 535, ал. 2 ТЗ изискване за
безусловно плащане е спазено. Така посочените изисквания са съобразени при
съставянето на процесния запис на заповед.
7
В случая ответникът Б. е навел абсолютни възражения за недействителност
на ефекта, относно формата, като поддържа за нищожност на процесния запис на
заповед поради липса на подписа му и съответно съгласие, трябва да се посочи
следното:
В хода на съдебното дирене бе допусната съдебно графическа експертиза с
вещото лице С. Х., от чието заключение се установява, че имената „Д. Б.“ и
подписът за „ИЗДАТЕЛ“ в представения по делото Запис на заповед, с дата на
издаване - 31.07.2022г. и дата на падеж 20.08.2022г. и за сумата 28 000лева, са
изпълнени от Д. Г. Б., от чието име изхождат. При графическото изследване вещото
лице Х. е констатирало съвпадения в общите и чатни графически признаци, които
са характерни, устойчиви и достатъчни в своята съвкупност за извода, че
изследвания текст и подписа са Д. Г. Б..
В допълнителната съдебно графическа експертиза, в която преди графическото
изследване вещото лично е снело сравнителен материал от ответника е обоснован
извод, че имената „Д. Б.“ и подписът за „ИЗДАТЕЛ“ в представения по делото
Запис на заповед, с дата на издаване - 31.07.2022г. и дата на падеж 20.08.2022г. и
за сумата 28 000лева, са изпълнени от Д. Г. Б., от чието име изхождат.
Поради това наведеното възражение, че процесния запис на заповед не е
подписан от ответника, съдът намира за неоснователно.
С оглед на гореизложеното, следва да се приеме, че представената по
заповедното производство ценна книга на заповед удостоверява действително
поето менителнично задължение. Записът на заповед е валиден, тъй като в този
документ са обективирани всички изискуеми от закона реквизити - изразът "запис
на заповед" се съдържа както в заглавието на акта, налице е безусловно обещание
за плащане на определена сума - 28 000лв.; има падеж - на определен ден (
20.08.2022 г.); място на плащане - град София (съобразно чл. 536, ал. 3 ТЗ); името
на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати - "П. О. О.; дата
на издаване – 31.07.2022 г.; подпис на издателя - в случая ответника Д. Г. Б..
По наведеното от ответника лично възражение за наличие на каузална сделка:
По въпроса за връзката между записа на заповед и каузалното правоотношение
като причина за издаването му, следва да се отбележи, че независимо от
абстрактния характер на записа на заповед, при възникнал между страните спор
относно каузалното правоотношение трябва да се изследва основанието, на което е
издаден менителничният ефект, какво вземане обезпечава, като кредиторът следва
8
да докаже правопораждащите факти на каузалното правоотношение, за
обезпечаване на което е издаден менителничният ефект, а длъжникът да докаже
погасяване на задължението по каузалното правоотношение./ т.17 от ТР № 4/2013 г.
от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК./
Със задължителните указания по т.17 от Тълкувателно решение от №.4 от
18.06.2014 г. ОСГТК на ВКС прие, че предметът на делото по иска, предявен по
реда на чл. 422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата
молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на
издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на запис на заповед
е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Прието бе, че
записът на заповед е ценна книга, материализираща права, и доказателство за
вземането, а вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на
която основанието е извън съдържанието на документа. При редовен от външна
страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от
ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по
каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод
или във връзка с което е издаден записът на заповед.
С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за
наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден
редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за
плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза в
производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи и каузалното
правоотношение доколкото възраженията, основани на това правоотношение,
биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед.
По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената
тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и
възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното
право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на
заповед.
При липса на спор между страните относно наличието на конкретно каузално
правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на заповед,
съдът разглежда заявените от ответника - длъжник релативни възражения, като
например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за
9
недействителност на основанието по каузалното правоотношение.
В случая ответникът във възражението си пред СРС, както и в отговора
твърди, че Записът на заповед е издаден за обезпечение на вземанията на ищеца за
забава и неточно изпълнение по договор за изработка на обзавеждане.
Това твърдение не бе доказано от ответника, който носи доказателствена
тежест, съгласно процесуалното правило на чл.154 от ГПК. Събраните по делото
писмени доказателство, сочат, че липса идентичност на страните по двете
правоотношения, доколкото процесния запис на заповед е издаден от ответника Д.
Б., като физическо лице, в полза на П. О., а договора за изработка е сключен между
дружество „Б. и син“ ООД, представлявано от Г.Д. Б. и Д. Г. Б., като изпълнител и
П. О. като възложител. Различни са датите на които са издадени ментелничния
документ и договора, като са различни и сумите, за които страните са се
задължили, поради което не може да се приеме за установено, че с процесния запис
на заповед е обезпечено именно изпълнението по договора за изработка и че между
двете сделки е налице правна връзка.
Дори да бъде прието, че е налице твърдяната от ответника връзка между
менителничния документ и договора за изработка, то не се установява третото
лице помагач „Б. и син“ ООД, представлявано от Д. Б., да е изпълнило точно и в
срок задълженията си по договора и така да е погасило същите, предвид на което
възражението се явява недоказано. Правно значима е не всяка връзка между двете
правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която
погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица
погасяване на задълженията и по другото правоотношение.
С оглед изложените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че
процесното вземане съществува и е било изискуемо както към момента на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и към
постановяване на заповедта за незабавно изпълнение, поради което и искът за
установяване съществуването на това вземане е основателен и следва да се уважи,
ведно със законната лихва от 02.11.2022г. – датата на подаването на заявлението до
изплащането.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените разноски в настоящото производството в размер на
560 лв., за внесена държавна такса, както и 560 лв. разноски в заповедното дело,
10
съгласно списък на разноските по чл.8 ГПК и приложени доказателства на л.107 –
л.108 от делото.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, при условията на чл.422 ГПК, че Д. Г. Б.
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София, ул.“*******, дължи на П. О. О. ЕГН
**********, с адрес за призоваване и съобщения гр.София, ул.“*** *******, на
основание чл.538, ал.1 от Търговския закон, сумата от 28 000 / двадесет и осем
хиляди/ лв., като издател по Запис на заповед, издаден на 31.07.2022г. с
определен падеж – 20.08.2022г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.9 ГПК по ч.гр.д.№
59698/2022г. на СРС, ГО, 59 състав , ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.11.2022г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Б. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.София,
ул.“*******, да заплати на П. О. О. ЕГН **********, с адрес за призоваване и
съобщения гр.София, ул.“*******, сумата от 560 лева , представляваща сторени в
производство пред разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и 560 лв.
разноски в заповедното дело.
Решението е постановено при участие на „Б. и син“ ООД, с ЕИК *******,
като трето лице помагач на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11