Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV -А въззивен състав, в открито заседание на осми април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
10346 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 17.04.2018 г.,
постановено по гр. д.26435/16 г., СРС -124 състав ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,***,
ж.к.*******, да заплати на К.Г.С.,***, ж.к.*******, сумата 4 810.00 лева -
обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен
имот / апартамент в гр.София, ж.к.*******/ за периода 08.06.2011г. до
04.07.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.05.2016г. г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от
995.50
лева - лихва за
забава за периода 17.05.2013г. до 1б.05.2016г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
главница за разликата до пълния му предявен размер и за периода 08.06.2011г. до
16.05.2013г. като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,***,
ж.к.*******, да заплати на К.Г.С.,***, ж.к.*******, сумата 671.26 лева разноски
по делото. ОСЪЖДА К.Г.С.,***, ж.к.*******, да заплати на А.Г.Г., ЕГН **********,***, ж.к.*******, на основание чл. 78,
ал.З Г1 , сумата 159.29 лева разноски по делото.
Подадена
е въззивна жалба от ответника, с която се твърди необоснованост на постановения съдебен акт,както и в нарушение на материалния
закон и процесуалните правила ,немотивирано .По делото ищецът не доказал,че е лишен от
ползване,че ответницата го е ползвала и че му е отказан достъп до имота.Датата
на изплащане на дела на ищеца 04.07.2014 г.неправилно е определена като момента
на придобиване на собствеността на имота,меродавен бил моментът на влизане в
сила на решението за възлагане на имота-14.03.2014 г.и дотогава би се дължало
обезщетение.Приети били доказателства след законните срокове.Нотариалната
покана,послужила за писмено поискване не била точна,както и с непълноти.
Моли да се отмени
решението и да се отхвърли изцяло исковата претенция. Претендират се разноски.
Срещу въззивната
жалба е подаден отговор ,с който същата се оспорва. Претендират
се разноски.
Пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От доказателствата по делото е видно,
че страните са съсобственици на недвижим
имот, представляващ апартамент в ж.к.”*******, на застроена площ от 82.52 кв.м
при квоти ¼ за ищеца и ¾ за ответницата.
С решение по гр.д.19650/06 г. на
СРС,61 състав ответницата е била осъдена да заплати обезщетение за ползване на собствената ¼ на ищеца до
08.06.2011 г.
В делбено
производство имотът бил възложен на ответницата като тя станала собственик със
заплащането на уравнението на дяловете на 04.07.2014 г.Сумите за уравнение на
дяловете,ведно със законната лихва следва да бъдат платени в срок от 6
месеца,считано от влизане в сила на решението.Вещно-правният ефект на възлагателното решение се проявява след плащане на сумите
за уравнение в указания от законодателя срок.Съделителят
,в чийто дял е поставен имотът става негов собственик след като изплати в срока
определеното парично уравнение ,ведно с лихвата –чл.349 ал.6 ГПК. В случая това
е датата 04.07.2014 г.
Имотът е поставен в дял на ответницата,поради
това,че няма друго жилище и живее в него.В първоинстанционното
производство ответницата не е оспорила ,че ползва имота.Същият й е възложен с
влязлото в сила решение на 14.03.2014 г.Поради липса на оспорване съдът
правилно е приел,че имотът се ползва от ответницата.
С нотариална покана ,връчена на ответницата на
30.07.2007 г. ищецът е поискал да бъде обезщетен за това, че е лишен от
ползването на 1/6 идеална част от апартамента. Записано е,че се претендира наем
за лишаване от ползване на двама съсобственици всеки по 1/6 идеална част.В
поканата неправилно е определената притежаваната идеална част от ищеца,но в нея
се претендира заплащане на наем за ползвани от ответницата негови идеални
части.Посочено е като претенция за наем,но поканата е за обезщетение за
лишаване от ползване .Нотариалната покана е приета в първоинстанционното
производство като доказателство и не е оспорена от ответницата.
Ответницата дължи това обезщетение
съразмерно с частта, която притежава ищецът върху общия имот, а именно -
¼ идеална част.
В случая не е нужно да се
установява,че ищецът е бил лишен от ползване.Собственикът до когото е отправено
писмено поискване има право да предложи ползване
на съсобствения имот на този,който е отправил
поканата.По делото не е установено,че ответницата е била готова да осигури
достъп и възможност за ползване.Затова ще дължи обезщетение.
Що се отнася до направеното възражение, че искът следва да бъде отхвърлен
като погасен по давност,СРС правилно е определил,че само за претенцията за
лихви е приложима тригодишната давност. Съгласно трайната практика на ВС
вземането за заплащане на обезщетение за ползване на съсобствена
вещ се погасява с изтичането на пет години / в този смисъл е Решение
№ 2254 от 22.IX.1972 г. по гр. № 1602/72 г., I г. о./. Обезщетението
по чл. 31, ал. 2 ЗС е предвидено като компенсация срещу неправомерното
изключително ползване на съсобствената вещ от страна
на единия съсобственик. До момента на писменото поискване изключително ползващият
вещта съсобственик не върши това неправомерно, защото другият съсобственик не е
изявил надлежно желанието да се ползва от правата си на съсобственик. След деня
на писменото поискване изключителното ползване от един съсобственик вече става
неправомерно, поради което той дължи обезщетение. Законът не предвижда, че
задължението за плащане на обезщетение е периодично. Нещата не се променят от
обстоятелството, че в някои случаи характерът на общата вещ, както е и случая,
е такъв, че дължимото обезщетение се изчислява на базата на евентуално
следващия се наем. И в този случай задължението на изключително ползващия съсобствен апартамент не е за заплащане на наем.
Отношенията между двамата съсобственици не са отношения по наемен договор, а
изчислението на обезщетението въз основа на следващ се наем не променя неговия
характер. То си остава задължение за плащане на обезщетение поради изключително
ползване на общия апартамент, а това задължение не е нито такова за плащане на
наем, нито някакво друго периодично задължение. Затова то не се погасява с
изтичането на тригодишния срок по чл. 111, буква „в" ЗЗД, а пет години
след възникването му съобразно чл. 110 ЗЗД.
Не са налице твърдяните процесуални нарушения.Доказателства са поискани
във връзка с твърдения в отговора на исковата молба и преди обявяване на
доклада на съда за окончателен.
Не се доказаха
твърдените пороци на първоинстанционното
решение,поради което то като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски ,а такива са сторени
в размер на 600 лв.
Воден
от горното, СГС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 17.04.2018 г., постановено по гр. д.26435/16 г., СРС -124 състав в
обжалваната част.
ОСЪЖДА А.Г.Г., ЕГН **********,***, ж.к.*******, да заплати на К.Г.С.,***,
ж.к.*******, сумата 600 лв.разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.