Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 23.10.2019г., град Дупница
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
08.10. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 1091 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК *********-заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева-Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев-Прокурист, е предявило срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл.79, чл. 92 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: сумата от 4021.27 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., сключен между ищеца, от една страна и Мариана Димитрова Манова и ответника, като солидарни длъжници, от друга страна, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2016г. до изплащане на вземането; 805.08 лева - редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до 13.05.2016г.; 61.78 лева - наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.05.2016г. и 120.00 лева – заемни такси, за които са издадени заповед за изъпление и изп. лист по ч.гр.д. № 832/2016г. по описа на Районен съд-Кюстендил.
В условията на евентуалност, ищецът е предявил осъдителен иск срещу ответника на основание чл. 79 ЗЗД за сумата от 4021.27 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на настоящата искова молба до изплащане на вземането. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство.
Ищецът твърди, че със Заповед за изпълнение на парично задължение от и Изпълнителен лист от 05.10.2016г., издадени по ч.гр.д. № 832/2016г. по описа на Районен съд – Кюстендил, ответникът в настоящото производство, в качеството му на поръчител, е осъден да заплати на „Банка ДСК” ЕАД, солидарно с кредитополучателя Мариана Димитрова Манова, следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г.: 4021.27 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2016г. до изплащане на вземането; 805.08 лева - редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до 13.05.2016г.; 61.78 лева - наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.05.2016г.; 120.00 лева – заемни такси; 100.16 лева - държавна такса и 405.28 лева - юрисконсултско възнаграждение. На 14.03.2017г., заявителят по ч.гр.д. № 832/2016г. по описа на РС-Кюстендил, „Банка ДСК” ЕАД, по силата на Договор за покупко-продажба на вземания, прехвърлил на ищеца процесното вземане, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, с което ищецът обосновава активната си процесуална легитимация.
Сочи, че на 18.09.2009г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Мариана Димитрова Манова, ЕГН **********, като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който „Банка ДСК” ЕАД е отпуснала на Мариана Димитрова Манова кредит в размер на 8 000.00 лева за текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр Мариана Димитрова Манова. Кредитът се погасява чрез разплащателната сметка, с месечни вноски, дължими на всяко 2-мо число от месеца, съгласно погасителен план към договора, ведно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 12.95% годишно. Договорът за кредит бил обезпечен чрез договор за поръчителство, сключен на 18.09.2009г. между „Банка ДСК” ЕАД и ответника в настоящото производство.
Ищецът твърди, че договорът за кредит за текущо потребление е обявен за предсрочно изискуем от банката, поради преустановяване на плащанията от кредитополучателя, което обявяване на предсрочна изискуемост е съобщено на длъжника чрез нотариална покана, връчена на кредитополучателя Мариана Димитрова Щерева на 01.04.2016г., по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове по подробно изложени съображения в отговора. Ответникът излага съображения, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила не по-късно от 03.12.2014г., от която дата тече преклузивният срок по чл. 147 от ЗЗД, изтекъл съответно на 03.06.2015г., поради което не може да се търси вземането от поръчителя. Ответникът, също така оспорва автентичността на договор за поръчителство от 18.09.2009г. и редовността на цецесията на процесното вземане.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 18.09.2009г. между „Банка ДСК” ЕАД, като кредитор и Мариана Димитрова Щерева, ЕГН **********, като кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който банката е отпуснала на Мариана Димитрова Щерева кредит в размер на 8 000.00 лева за текущо потребление със срок за издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка с титуляр Мариана Димитрова Щерева и се погасява чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски, дължими на всяко 2-ро число от месеца съгласно погасителен план към договора, който договор е обезпечен чрез договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника в настоящото производство.
На 01.04.2016г. на Мариана Димитрова Щерева е връчена нотариална покана, с която „Банка ДСК” ЕАД я уведомява, че поради забавата в погасяване на задълженията й по сключен с „Банка ДСК’ ЕАД Договор за банков кредит от 18.09.2009, отпуснат в размер на 8000.00 лв., отчитан по сметка 0000000017616117 и на основание предвидените в него условия, Банката обявява кредита за предсрочно изискуем, както и че от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава.
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 832/2016г. по описа на РС – Кюстендил се установява, че е издадена заповед № 919 за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 05.10.2016г. и изпълнителен лист от същата дата, с която на ответника в настоящото производство е разпоредено да заплати солидарно на „Банка ДСК” ЕАД с Мариана Димитрова Щерева следните суми по договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., а именно: 4021.27 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2016г. до изплащане на вземането; 805.08 лева - редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до 13.05.2016г.; 61.78 лева - наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.05.2016г.; 120 лева - дължими такси и разноски; 100.16 лева - държавна такса и 405.28 лева - юрисконсултско възнаграждение.
С договор за прехвърляне на вземания от 14.03.2017г. заявителят по ч.гр.д. № 832/2016г. по описа на Районен съд-Кюстендил „Банка ДСК” ЕАД е прехвърлил на ищеца в настоящото производство вземанията си по процесния договор за кредит, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и Мариана Димитрова Щерева на 18.09.2009г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви, което вземане обезпечено с договор за поръчителство, сключен между „Банка ДСК” ЕАД и ответника в настоящото производство.
По делото е прието заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от в.л. Г.В., от което заключение се установява, че на 18.09.2009г. чрез разплащтателна сметка с титуляр Мариана Димитрова Манова е преведена сума в размер на 8 000.00 лв., съгласно сключения договор за кредит за текущо потребление от същата дата между нея и „Банка ДСК” ЕАД, сумата на кредита е усвоена еднократно на същата дата; преустановяването на плащанията по кредита е последната направена вноска от 28.08.2014г. в размер на 230.00 лв.; общият размер на непогасените изискуеми задължения по кредита към датата на заявлението по чл. 410 от ГПК е в размер на 5008.13 лв., от които: 4021.27-усвоена и непогасена главница, 805.08 лв.-редовна лихва, начислена за периода от 02.09.2014г. до 13.05.2016г., 61.78 лв.-просрочена наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.05.2016г. и 120.00 лв.-заемни такси.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът
следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и
размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно
правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си
процесуална легитимация.
Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения -
правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и
правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.
По предявените установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Искът по чл. 422 ГПК е специален установителен иск, който цели установяване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение. Предпоставка за предявяване на този иск е против издадената заповед за изпълнение да е постъпило писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК заявителят да е предявил иска по чл. 422 ГПК за съществуване на вземането си, за което е издадена заповедта за изпълнение. Втората хипотеза е заповедта за изпълнение де е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С иска по чл. 422 от ГПК се цели със сила на присъдено нещо да бъде признато съществуването на вземането по оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 ГПК е неразривно свързан с проведеното преди това заповедно производство, за което говори и обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Правният интерес на заявителя от иска по чл. 422 от ГПК е обусловен от това, че при уважаването на този иск, оспорената от длъжника с възражението по чл. 414 ГПК заповед за изпълнение ще влезе в сила. (арг. от чл. 416 ГПК). Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим.
За допустимостта на настоящия
установителен иск основен въпрос в случая е дали при частно правоприемство,
основано на прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода
след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът – „ОТП Факторинг България”
ЕАД е легитимиран да предяви иск по чл. 422 ГПК, тъй като заповедта за
незабавно изпълнение е била издадена въз основа на извлечение от сметка и
произтича от особеното качество на кредитора – банка. В т. 10б от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д. № 4/2013 г. е формулиран общ
принцип, че при частно правоприемство, основано на договор за цесия и настъпило
в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска,
легитимиран да го предяви е и цесионерът. Но разрешението на конкретния казус
следва да бъде съобразено с наложеното в т. 4г от същото ТР изключение за
частно правоприемство на страната на кредитора в заповедното производство. Съгласно т. 4г от ТР
№4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че в хипотезата на чл. 417 т. 2 ГПК,
при която възможността за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение въз
основа на извлечение от сметка произтича от особеното качество на кредитора
(банка, държавно учреждение, община), то и неговият правоприемник - универсален
или частен - трябва да притежава същото качество, за да получи заповед за
незабавно изпълнение въз основа на издадения в полза на праводателя му
документ; противното би означавало да се заобиколи закона чрез издаване на
заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти извън изрично посочените в
него, за които законодателят е предвидил този облекчен ред за събиране на
вземанията им. Тъй като производството по чл. 422 ГПК е продължение на
заповедното производство и в него се проверява възникнало ли е изпълнителното
основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за която т.4г от
посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента на подаване
на заявлението, това ограничение за специалното качество на кредитора следва да
се приложи и в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК, когато заявителят е
цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за незабавно изпълнение и
издадения изпълнителен лист. С оглед горното разрешение прието в практиката на
ВКС и решение № 1 от 01.02.2017г., постановено по т.д. № 3228/2015г. по описа
на ВКС, ТК, второ отделение, което съдът намира, че следва да бъде съобразено,
когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл. 417, т. 2 ГПК, при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма
качество банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането
по реда чл. 422 ал. 1 ГПК. В случая настоящия състав намира, че ищецът по
делото „ОТП ФАКТОРИНГ България” ЕАД – частен правоприемник на „БАНКА ДСК” ЕАД
няма качество на банка и не е легитимиран да предяви специалния установителен
иск по чл. 422 от ГПК, такъв е само цедента, поради което, предявеният
установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК е недопустим, поради липса
на активна легитимация на ищеца и производството по този иск следва да бъде
прекратено, като недопустимо. В случая обаче исковият съд няма правомощие да
обезсили издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК - в правомощията на
заповедния съд по заповедното производство е да прецени дали заявителят е
предявил иск в указания му едномесечен срок и съответно в тази връзка да
прецени дали се налага обезсилване на издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист.
Предвид горните съображения на съда относно предявените главни искове, съдът следва да разгледа предявените евентуални осъдителни такива.
Следва да се отчете, че съобразно задължителните указания на ВКС, предвидени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК в чл. 60 от Закона за кредитните институции се допуска предсрочна изискуемост на банков кредит, но този факт настъпва с волеизявление на една от страните по договора за банков кредит и при наличието на две кумулативни предпоставки: неплащане от страна на длъжника-кредитополучател на една или повече вноски и упражнено от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. С оглед предвиденото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, вземането става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем, като правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В конкретния случай, предвидената от процесния договор за кредит предсрочна изискуемост на кредита е обявена на длъжника от страна на банката на 01.04.2016г. – с оглед приетото в Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По възраженията на ответника, направени в отговора на исковата молба:
Възражението му, че срокът по чл. 147 ЗЗД е изтекъл, поради което не дължи претендираните от него суми, съдът счита за основателно - съгласно даденото разрешение в т. 18 на ТР № 4/2013г. на ВКС, началният момент на течението на 6-месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е датата на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока – в случая това е 01.04.2016г. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на предявяване на иска в случая, срокът по чл. 147 ЗЗД е изтекъл. В настоящия случай, доколкото съдът приема, че допустимите и разглеждани по същество са евентуалните искове и те са осъдителни такива, съответно съдът ги счита за предявени от датата на депозиране на исковата молба (а не от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК) предвид ищеца по тях – частен правоприемник на заявителя, следва да се приеме, че срокът по чл. 147 ЗЗД не е спазен и осъдителните искове да се отхвърлят, като неоснователни на това основание – от 01.04.2016г. до датата на депозиране на исковата молба-05.04.2019г., са минали повече от три години, далеч повече от предвидения в закона шестмесечен срок за насочване на претенцията на кредитора към поръчителя. В тази връзка следва да се посочи, че съдът приема за основание на предявените евентуални осъдителни искове цедирането на процесното вземане на ищеца, настъпило след издаване на заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК и издадения въз основа на нея ИЛ от заявителя по ч.гр.дело № 832/2016г. по описа на РС – Дупница, поради което и изложеното по – горе относно активната процесуална легитимация на ищеца предвид описаното частно правоприемство между ищеца и банката – заявител, счита предявените осъдетелни искове от 05.04.2019г.
Предвид горното, съдът счита за ненужно да обсъжда направените от ответника възражения в отговора на исковата молба, касаещи липсата на процесуална легитимация на ищеца предвид оспорванията на ответника във връзка сключения между ищеца в настоящото производство и „БАНКА ДСК” ЕАД договор за цесия и касаеща доказателствена стойност на документите, представени от ищеца, удостоверяващи прехвърляне на процесното вземане; неуведомяване на ответника в производството за настъпилата цесия.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски и не е представил доказателства да е сторил такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1091/2019г. по описа на РС – Дупница по отношение предявените искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 4021.27 лева - главница по Договор за кредит за текущо потребление от 18.09.2009г., сключен между ищеца, от една страна и Мариана Димитрова Манова и ответника, като солидарни длъжници, от друга страна, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.05.2016г. до изплащане на вземането; 805.08 лева - редовна лихва за периода от 02.09.2014г. до 13.05.2016г.; 61.78 лева - наказателна лихва за периода от 02.02.2015г. до 13.05.2016г. и 120.00 лева – заемни такси, за които са издадени заповед за изъпление и изп. лист по ч.гр.д. № 832/2016г. по описа на Районен съд-Кюстендил, КАТО НЕДОПУСТИМО.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър
Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и
прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК
********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в
Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева
Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Емил Димитров Кръстев – Прокурист срещу Е.Г.С., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 138 и сл. от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 4021.27 лева - главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 18.09.2009г., сключен между ищеца, от една страна и Мариана
Димитрова Манова и ответника, като солидарни длъжници, от друга страна, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата
молба-05.04.2019г. до изплащане на вземането, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението, имащо характер на определение в частта му, с която производството по делото се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Кюстендил в едноседмичен срок от връчването му в препис на страните.
Решението в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: