РЕШЕНИЕ
№ 1208
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВАН Д. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. МАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН Д. МИЧЕВ Административно
наказателно дело № 20211110215198 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Б. ИВ. Н. от гр.К., ул.,,Ц.О“
№ ..., вх... ет. ...., ап......., с ЕГН: ********** против Наказателно
Постановление № 568861 – 0346966/31.03.2021г. издадено от Началник отдел
,,Оперативни дейности" в София ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева за извършено
административно нарушение по чл.13, ал.2 т.4 от ДОПК.
В жалбата на санкционираното лице се съдържат оплаквания за
незаконосъобразността на наказателното постановление, изразяваща се в
несъответствието на фактическата обстановка с действителното положение и
маловажност на случая. В заключение се иска от съда да постанови решение,
с което същото да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят Б.Н., редовно призован, не се
явява. Представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата и
моли същата да бъде уважена. Излага подробни съображения в нейна
подкрепа.
Административно – наказващият орган Началник отдел ,,Оперативни
1
дейности“ София при ЦУ на НАП, редовно призован, не се явява.
Представлява се от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана с това
право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
При съвкупната преценка на доказателствения материал съдът
възприема следната фактическа обстановка:
На 14.10.2020г. в гр.София, кв.,,Кремиковци“, ул.,,Марковец“ № 1, база
,,Шортман“ жалбоподателят Б.Н., в качеството си на водач на ТС марка
,,Волво“ с рег. № ..............и ремарке с № ..........., превозващо СВФР – захар с
нетно количество 24000.00кг. при извършен фискален контрол върху
движението им, по преценка на административно наказващия орган, не бил
изпълнил задължението си да уведоми лицето, посочено като
получател/купувач на стоката за извършения фискален контрол върху
движението на стоката и за поставяне на ТСК и за задължението на
получателя/купувача да присъства на мястото на получаване/разтоварване на
стоката. Фискалният контрол върху движението на СВФР бил започнал на
14.10.2020г. в 01:43ч. на ГКПП Калотина, документирано с ПИПСВФР№
2314016777078 – 1/14.10.2020г. Проверката била обективирана в нарочен
Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск. В него било
отразено, че същата е била извършена на 14.10.2021г. в 01:54ч. Въз основа на
констатираното бил съставен АУАН, който бил връчен на жалбоподателя
лично и подписан от него с възражение. Същото не било уважено и въз
основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
въз основа на приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
2
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и издадено при наличието на съществени
процесуални нарушения.
Видно от издадения АУАН и обжалваното НП е, че в тях липсват
съществени реквизити от административното обвинение, което нарушава
правото на защита на жалбоподателя. При описаната фактическа обстановка
липсва яснота кое е било лицето, което е следвало да бъде уведомено,
посочено като получател/купувач на стоката и за неговото задължение кога да
присъства на мястото на получаване на стоката.
Липсва посочване и на мястото, където доставката е следвало да бъде
направена с оглед извършване на последваща съдебна преценка кога за
жалбоподателя е възникнало законовото задължение да уведоми лицето за
извършения фискален контрол върху движението на стоката.
Административно наказващият орган тотално е игнорирал писмените
обяснения на дееца, които са в насока, че самият той не знае имената на
клиентите, тъй като товара бил взет през спедиторска фирма, която не дава
номерата на крайния получател. Преписвайки нарушената правна норма, без
фактическата обстановка в АУАН и НП да бъде подплътена с конкретни
факти, които да обусловят яснотата на административното обвинение.
Възможно е жалбоподателят да е извършвал превози на различни лица и е
следвало да бъде прецизирано точно на кое лице – получател на стоката, е
следвало да бъде уведомено.
На следващо място в обжалваното наказателно постановление липсва
дата на извършване на нарушението. В описателната част е отразено
единствено, че на 14.10.2020г. е била извършена проверка на жалбоподателя
без да е посочено кога е възникнало законовото му задължение да уведоми
лицето, посочено като получател/купувач на стоката за извършения фискален
контрол върху движението на стоката и за поставяне на ТСК и за
задължението на получателя/купувача да присъства на мястото на
получаване/разтоварване на стоката. По административната преписка
несъмнено се доказва обстоятелството, че на въпросната дата жалбоподателят
3
е влязъл на територията на Република България
В случая следва да се приеме наличието на нарушение на разпоредбите
на чл.42, ал.1 т.3 и т.4 и чл.57, ал.1 т.5 от ЗАНН.
Обжалваното наказателно постановление се явява и необосновано. На
практика административното обвинение е изградено единствено върху
предположението, че щом представител на фирмата - получател не се е явил
на мястото на разтоварване/получаване на стоката, той не е бил уведомен от
шофьора на превозното средство за извършвания фискален контрол и
произтичащите от това за него задължения. Изводите за извършено
нарушение и за виновността на лицето обаче не могат да почиват на
предположения, а следва да се основават на доказателства и анализ на
фактите, установени по делото. В случая нито актосъставителят, нито
административнонаказващият орган с оглед правомощията му по чл. 52, ал.4
ЗАНН, са събрали каквито и да било доказателства за това по какви причини
не се явил представителят на фирмата – получател на стоката, респективно
дали действително шофьорът на превозното не го е уведомил за фискалния
контрол и по този начин не е изпълнил предписаното му в чл. 13, ал.2, т.4
ДОПК задължение. Няма данни по делото органите по приходите да са
положили и минимално усилие за изясняване на действителните факти по
случая, като дори не са изискали писмени обяснения от шофьора на
превозното средство.
Същите са разполагали с необходимите данни за фирмата – получател
на стоката, следователно са могли да установят и издирят лицето, което я
представлява, за изясняване на фактическата обстановка. При тази липса на
доказателства и яснота относно осъществяването на релевантните за
конкретното нарушение факти, следва да се приеме, че
административнонаказателната отговорност на дееца е била ангажирана, без
да е установено по несъмнен начин извършването на нарушението от
обективна страна и вината на лицето, на което то е вменено. Отсъствието на
виновно поведение се обуславя и от самите писмени обяснения на
жалбоподателя, които не са били отчетени при съвкупния анализа на
доказателствата, свързани с ангажиране на административна отговорност (в
този смисъл е и Решение № 8157/19.12.2016г. по КАНД № 9624/2016г. по
описа на АССГ).
4
На следващо място с оглед изминалия сравнително кратък период от
време, считано от влизане на жалбоподателя в страната, до момента на
извършване на проверката и неяснотата кога, към кой момент и кой е
следвало да бъде уведомен за извършване на фискален контрол върху
движението на стоката и за поставяне на ТСК и за задължението да присъства
на мястото на доставяне, може да се направи и правния извод, за наличие на
маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като изпълнителното
деяние е формално, не предвижда настъпването на общественоопасни
последици и липсват данни за наличие на други нарушения на жалбоподателя
по ДОПК.
С оглед изложените съображения съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 568861 - 0346966/
31.03.2021г. издадено от Началник отдел ,,Оперативни дейности" София при
ЦУ на НАП, с което на Б. ИВ. Н. от гр. К., ул.,,Ц.О.“ № .., вх.... ет..., ап...., с
ЕГН: ********** е наложено наказание глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева
за административно нарушение по чл.13, ал.2 т.4 от ДОПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5