Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Велинград, 02.03.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Гражданско
отделение, в публично заседание на втори
февруари през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Ц.К. , като разгледа
докладваното от съдия Харизанова гр. дело №753 по описа за 2015г., за да се
произнесе, прие следното:
В
исковата си молба срещу М. А. К. с ЕГН **********, А.М.К. с ЕГН **********
и А.А.К. с ЕГН ********** *** ищците А. С. Н. с ЕГН ********** и Г.А.Н. с ЕГН **********
*** твърдят, че ищецът А.Н. и ответника А.К. са придобили по време на брака си
със съпругите Г.Н. и А.К. правото на собственост на основание давностно
владение върху дворно място , означено по плана на село Драгиново , община
Велинград като парцел VII-седми , отреден за имот пл.№542, в
кв.41 по плана на селото с площ на целия
парцел 600 кв.м. при съседи: улица, С.Г. и С.Ц. заедно с построената върху
същото дворно място жилищна сграда – къща двойник на 160 кв.м., от която жилищна сграда към момента на издаване на нотариалния акт,
както и към настоящия момент ищците владеят източния калкан, а ответниците А. и
А. К. владеят западния калкан. Твърди се, че този имот е идентичен с УПИ VII-44 в кв.23 по плана на село
Драгиново, целият с площ от 660 кв.м., пи сегашни граници на имота : от
север-УПИ VI-45,
от запад- УПИ XVI-35 и
XVII-34 ,от юг –
УПИ VIII-43
и от изток – улица с административен адрес село Драгиново, ул.“Рожен“№9. Твърди
се, че на 20.02.2013г ответникът М.К. е придобил по дарение от другите двама
ответници и негови родители ½ ид.част от гореописания поземлен имот като родителите му не са се разпоредили със
собствеността на сградата. С решение №312/13.10.2011г на РС-Велинград ,
постановено по гр.д.№559/2010г.- преди придобиването от ответника М.К. на
½ ид.част от поземления имот , районният съд е разпределил ползването на поземления имот
като е взел предвид тогавашните права на страните- тогавашните собственици на
земя и сгради и е отчел правото на ползване върху съществуващите върху
поземления имот постройки без значение законността им. Впоследствие част от
постройките, ползвани от тогавашните собственици са разрушени принудително.
Разрушени са гараж №1 със склад и гараж
№ 2 , както и стопанската постройка – плевня, собствена на ответника А.К..
Твърди се, че след постановяване на съдебното решение има промяна в
обстоятелствата. Налице е нов собственик на дворното място, придобил ½
ид.част от него от страна на предишните собственици-
страни по гр.д.№559/2010г по описа на ВРС, останали суперфициарни
собственици на жилищната сграда без
право на собственост върху терена, както е налице и промяна- премахване на
съществувалите към момента на постановяване на горното съдебно решение сгради, с осигуряване достъпа до които това
решение е било съобразено. Доколкото страните не са в състояние доброволно да
уредят ползването на съсобствения имот и между тях възникват непрестанно
конфликти и саморазправи, както и поради изложеното по-горе за ищците е налице
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови
решение , с което да се определи начин на реално ползване на горния съсобствен имот при равни права на ищците от една страна
и ответника М.К. от друга, като начина на реално ползване се съобрази с правото
на втория и третия ответник да ползват поземления имот, доколкото това е
необходимо за ползване на жилищната сграда – къща –двойник с площ от 160 кв.м.,
застроена върху процесния недвижим имот, собствена на тях и ищците при владение
от А.К. и А.К. на западния калкан и на ищците А.Н. и Гюлюще Н. на източния
калкан. В подкрепа на твърденията ищците
ангажират доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответника М.К. не е постъпил писмен отговор.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответниците А.К. и А.К. е постъпил писмен отговор,
именуван“ възражение“, с който се изразява становище, че иска е недопустим по
отношение на тях тъй като нямат права върху дворното място. Изразяват
становище, че искът е и неоснователен, тъй като са собственици на къщата, но не
и на дворното място.
В
съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, поддържат предявения иск.
В
съдебно заседание ответниците А.К. и А.К. не се явяват и не се представляват.
В
съдебно заседание ответникът М.К., чрез пълномощника си, оспорва иска.
Велинградският районен съд след като се запозна с изложените в
исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и
след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното:
Не
е спорно по делото, а това се установява и от представените от ищците писмени
доказателства / нотариален акт №707, том IVдело№2408/1975г., нотариален акт №33,
том I,рег.№306,
н.д.№32/20.02.2013г по описа на нотариус Г.Халачев, с рег.№156 с район на
действие РС-Велинград, скица №170/12.03.2015г,
удостоверение за №133/27.02.2012г за идентичност на лице с различни
имена и удостоверение №4/08.01.2010г за идентичност на лице с различни имена и
двете издадени от Кметство – село Драгиново, удостоверение за сключен
граждански брак №18/17.12.1965г., съставен от Кметство село Драгиново/, че
ищците Налбантови и ответниците А.К. и А.К.
са били съсобственици при равни права по
½ идеални части на следния
недвижим имот - с УПИ VII-44
в кв.23 по плана на село Драгиново, целият с площ от 660 кв.м., пи сегашни
граници на имота : от север-УПИ VI-45,
от запад- УПИ XVI-35 и
XVII-34 ,от юг –
УПИ VIII-43
и от изток – улица , ведно с построената в този имот жилищна сграда – къща
двойник с площ от 160 кв.м., от която жилищна сграда ищците владеят източната
половина на къщата , а ответниците- западната половина на къщата. Безспорно е,
че този имот е придобит по време на брака между двамата ищци и брака на
ответниците А. и А. К.. На 20.02.2013г
съпрузите К. са дарили на сина си М.К. /
първия ответник/ собствената си ½
ид.част от посочения по-горе урегулиран
поземлен имот.
С
решение №312/13.10.2011г. по гр.д.№559/2010г по описа на ВРС съдът е
разпределил ползването на процесния УПИVII-44 в кв.23 по плана на село
Драгиново, община Велинград, с площ от 600 кв.м., застроено и незастроено , в
което са построени къщи близнаци и две
паянтови сгради между А.К. и А.Н..
От
ангажираните от ищците писмени доказателства е видно, че с констативен протокол
от 02.08.2011г на комисия при община
Велинград е дадено предписание на А.К.
да премахне стопанска постройка/ плевня/ с височина 7 метра,
построена без строителни книжа,
представляваща дървена конструкция, застрашена от самосрутване. На база този
констативен протокол, изготвен от нарочно формирана на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.195 и чл.196 о ЗУТ комисия , е издадена заповед №925/04.08.2011г. на
кмета на община Велинград , с която е наредено в 30 дневен срок А.К. доброволно
да премахне за негова сметка „ стопанска
сграда“ с местоположение УПИ VII-
44 в кв.23 по плана на село Драгиново, която е опасна за здравето и живота на
живеещите в този урегулиран поземлен имот , негодна за използване, застрашена
от самосрутване.
Установява
се от констативен протокол №157/25.02.2015г от ДНСК, че е извършена проверка
във връзка със Заповед №ДК-02-ЮЦР646/02.11.2011г. на Началника на РДНСК
ЮЦР-Пловдив и е констатирано, че ищецът
доброволно е премахнал следните строежи : гараж№1 със склад и гараж №2 ,
находящи се в УПИ VII-44
в кв.23 по плана на село Драгиново.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана
съдебно-техническа експертиза, по която са изготвени няколко заключения.В
констативно-съобразителната част на заключението, депозирано на
12.01.2016г, е отразено, че в УПИ VII-44 в кв.23 по ПУП на село Драгиново с площ от 660 кв.м. и приложена на място регулация е изградена
двуетажна масивна сграда от основно
застрояване с жилищно предназначение с обособени два отделни
самостоятелни обекта- близнак със застроена площ както следва : източна
половина,ползвана от ищците от 81.40 кв.м., включваща жилищна площ от 80 кв.м.
и остъклен външен вход от северозапад от 1.40 кв.м.Западна половина, владяна
от А. и А. К. със застроена площ от 80
кв.м. с обособен външен самостоятелен вход от североизток и втори външен вход
от юг. Вещото лице е установило, че в дъното на имота съществуват останки от
разрушени сгради от допълващо застрояване както следва : хоризонтални разрушени
бетонови основи от съществуваща преди стопанска сграда от 60 кв.м., вертикални
дървени греди и хоризонтални дъски на разрушена сграда от съществуваща преди
стопанска сграда от 40 кв.м. Вещото лице е установило, че същите са негодни за
ползване, самосрутени са и не могат да се поправят или заздравят. Вещото лице в
заключение е дало два варианта на реално ползване на процесния имот, които
варианти са обективирани в две скици. И за двата варианта е прието, че
незастроената площ е 498.60 кв.м. Застроената площ е дадена като дветажна
масивна жилищна сграда от 81.40 кв.м. и 2 масивна жгилищна сграда от 80 кв.м. Според
първи вариант оцветената в червено незастроена площ от 223.85 кв.м. е определена за ползване от
ищците , а оцветената в синьо
незастроена площ от 223.85 кв.м. е определена за ползване от ответника М.К..
Оцветеното в жълто с площ от 50.90 кв.м. за ползване от А. и А. К.. Според втори вариант оцветената в червено площ
от 211 кв.м. е определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от 211
кв.м. е определена за ползване от ответника М.К.. Оцветената в жълто площ от
35.60 кв.м. – определена за общо ползване от всички ответници. Оцветената в
зелено площ от 41.00 кв.м. са общо ползване
на ищците и ответниците. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че за да е приложим първия вариант следва да се обособят още два входа/
наред със съществуващия/ откъм лицето на парцела/ улицата/ като с оглед
действителното фактическо състояние това възможно, тъй като оградата откъм улицата е разрушена и
достъпа до имота е свободен. Уточнява, че в момента откъм улицата няма ограда и
може свободно да се преминава от западната и източна част. По този начин ще се
избегне общ вход. Съгласно разясненията
на вещото лице при този вариант съсобствениците на дворното място имат възможност
да ползват както задната част на
дворното място, така и частта откъм лицето на имота.
В
допълнително заключение, депозирано на 16.02.2016г вещото лице е дало още два
варианта на реално ползване, обективирани в скици проект като вариант три и
вариант четири. Според трети вариант оцветената в червено площ от 249.30 кв.м./
която площ е половината от общата незастроена площ от 498.60 кв.м./ е
определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от 249.30 кв.м. е
определена за ползване от ответника М.К. , включващо и правото на
преминаване за ответниците А. и А. К.. Според четвърти вариант обективиран
на скица- проект , съдържаща се на лист 63 от делото, оцветената в червено площ
от 249.30 кв.м. е определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от
198.40 кв.м. е определена за ползване от ответника. Прилежащ терен за общо
ползване , оцветено в жълто от 50.90 кв.м. за всички ответници.
В
допълнително заключение, депозирано на 23.06.2016г, вещото лице е разработило
още два варианта на реално ползване- съответно пети и шести вариант,
обективирани в две скици проект. Според пети вариант / съгласно скица- проект,
съдържаща се на лист 87 от досието на делото/оцветената в червено площ от
249.30 кв.м. е определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от 249.30 кв.м. за ползване от ответника
М.К., като в тази част е включено и правото на преминаване на ответниците А. и А.
К.. Според шести вариант, обективиран на
скицата- проект, съдържаща се на лист 88 от делото оцветената в червено площ от
166 кв.м. е определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от 174
кв.м. е определена за ползване от ответника М.К. и за общо ползване на ищците и ответниците е определена оцветената
в жълто площ от 158.60 кв. м.
В
допълнително заключение, депозирано на 26.08.2016г, вещото лице е разработило
още един вариант на реално ползване,
обективиран в скица –проект като вариант седем. Според вариант седем / виж
скица проект на лист 84 от делото/оцветената в червено площ от 248.10 кв.м. е
определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от 248.10
кв.м.определена за ползване от ответника
М.К. и оцветената в жълто част от 2.40 кв.м. е определена за общо ползване
от ищците и ответниците.
В
допълнително заключение, депозирано на 24.10.2016г, вещото лице е разработило
още един вериант за реално ползване, обективиран в скица- проект като вариант осем.Според вариант
осем / виж лист 110 от делото/оцветената в червено площ от 249.30 кв.м. е
определена за ползване от ищците. Оцветената в синьо площ от 249.30 кв.м. е
определена за ползване от ответниците.
Съдът
кредитира изцяло както основното така и
множеството допълнителни заключения на вещото лице като компетентно и
обосновано изготвени.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС.
Същият е процесуално допустим предвид определение №11 от 06.01.2017г по
възз.ч.гр.д.№913/2016г по описа на ПОС, който съдебен акт е задължителен за настоящата съдебна инстанция.
По
същество съдът намира следното:
Искът
по чл.32, ал.2 от има за предмет осъществяване на съдебна администрация на
гражданско правоотношение между съсобствениците
по повод служене с общата вещ. Правомощието на съсобственика да си служи
с общата вещ е в зависимост от
фактическото състояние на вещта и нейното предназначение, но упражняването му
не трябва да накърнява правата на останалите съсобственици. Това е юридическият
критерий, от който съдът, който е сезиран да се намеси в управлението на
съсобствената вещ по реда на чл.32, ал.2 от ЗС следва да се ръководи. Начинът
на ползване следва да бъде съобразен както с обема на правата съсобствениците,
респективно лицата притежаващи ограничени вещни права по отношение на общата
вещ, така и с техните взаимоотношения с цел осигуряване възможност за спокойно,
безконфликтно служене с общата вещ.При иск за разпределение ползването на общо
дворно място , какъвто е настоящия случай, обект на разпределение може да бъде
само незастроената част от същото.
Установи се от съдебно- техническата експертиза, кредитирана с пълно
доверие, че незастроената част от процесното дворно място е с обща площ от 498.60
кв.м. Ползването на тази незастроена част следва да бъде разпределено съобразно
вещните права на страните – тоест на ищците от една страна и на ответника М.К.
от друга. Установи се по несъмнен начин,
че правата на страните са равни – по
½ ид.части, а както се посочи
по-горе, този релевантен факт не бе спорен. При разпределяне на ползването
следва да се отчете и правото на
ответниците А.К. и А.К.,
притежаващи самостоятелен обект в
сградата/ западната половина от жилищната сграда, построена на калкан/, да
ползват земята доколкото това е необходимо
за използване на постройката според нейното предназначение. Следва да
намери приложение нормата на чл.64 от
ЗС, която регламентира това право на собственика на постройката. Респективно
собствениците на терена/ ищците и първи ответник/ имат право да го ползват при
спазване на ограничението по чл.64 от ЗС./ В този смисъл е съдебната практика
по чл.290 от ГПК-решение№28/01.02.2012г. по дело №331/2011г на ВКС, II г.о., решение №181/07.07.2011г по
гр.д.№1159/2010г на ВКС, II
г.о/ Разпределението на ползването следва да се съобрази и с необходимостта от достъп до сградата в същото дворно място. И не на последно място
определянето на частите за реално ползване на отделните съсобственици следва да
стане по начин, който да не създава неудобства и предпоставки за бъдещи
спорове в тази връзка.
Предвид
изложеното съдът счита, че предложените
от вещото лице шести и осми
вариант на разпределяне на ползването са абсолютно неприемливи, тъй като
с тези варианти се дава възможност на
ответниците А.К. и А. К. да ползват
дворното място, а същите не притежават собственически права по отношение на
дворното място. Седми вариант също е неудачен, тъй като в него не е съобразено правото на същите тези двама ответници да ползват терена
така, че могат да използват собствената
си постройка според предназначението и, което от означава, че следва да имат възможност за
достъп до всички страни на постройката с оглед нейното обслужване. По
същите съображения е неприложим и пети вариант. В този вариант в максимална
степен са зачетени правата на съсобствениците на терена, като
разпределената за всеки от тях / двамата ищци от една страна и ответника
М. К., от друга/ реална част от по
249.30 кв.м. сумарно усвоява цялата
незастроена част от 498.60 кв.м. В този
вариант не е обособена частта за
преминаване, необходима на ответниците А. и А. К., за да ползват собствената си
западна половина /част/ от двуетажната
жилищна сграда, построена на калкан. По
идентични съображения следва да бъде изключен и трети вариант. Четвъртият
вариант също е неудачен, тъй като макар
и с него да са изцяло
съобразени правата на ищците и за тях е разпределено за ползване реална част от 249.30 кв.м., то за
ответника М.К. е определена
една част, повдигната в синьо и ситуирана пред източната половина на двуетажната жилищна сграда, която източна част е
собственост на ищците и в която се намират прозорците и входовете към жилището им. По този начин разпределено
ползването ще създаде помежду им конфликтна точка, която допълнително изостри
силно влошените им отношения. Вторият
вариант е неудачен, тъй като на първо място е
определена площ от 41 кв.метра, повдигната в зелено за общо ползване от всички страни, което е
предпоставка както се посочи за задълбочаване на конфликта им. На следващо
място е определена площ от 35.60 кв.м./ оцветена в жълто/ около постройката на
ответниците А. и А. К. за общо ползване от тримата ответници, което би било предпоставка за бъдещи спорове
между тримата, макар и към настоящи
момент да няма индиция в тази насока.
В
тази ред на мисли съдът счита, че най- целесъобразен е първи вариант, определящ
начина на реално ползване, който е обективиран
на скица- проект, съдържаща се на лист 49 от досието на делото. Според този
вариант в максимална степен са съобразени
правата на съсобствениците на дворното място като на ищците е определена площ от 223.85 кв.м., оцветена в червено.За
ответника М. К. е определена същата площ от 223.85 кв. м., оцветена в
синьо. Това разпределение е съобразено с
обстоятелството, че ищците са собственици на източната половина на къщата.Имат
достъп до всички страни на постройката си. Този вариант/ оцветената в жълто
площ от 50.90 кв.м./ обезпечава правото на ответниците А.К. и А.К. да ползват терена около собствената си западна
половина от къщата като им и осигурен
достъп до всички страни на постройката им. Съдът намира, че така постройката ще
се ползва по предназначение. Този вариант не създава конфликтни точки, тъй като не
предвижда въобще площ, предназначена за общо ползване. Предвижда самостоятелен вход към дворното място за всеки от съсобствениците на терена / ищците и
първия ответник/. Предвижда и
самостоятелно преминаване през терена на ответниците А. и А. К..
Ето
защо следва да се уважи иска като се
разпредели ползването по първи вариант от заключението на вещото лице.
Така
мотивиран Велинградският районен съд:
Р Е Ш И :
По иска А. С. Н. с ЕГН ********** и Г.А.Н. с ЕГН ********** ***
срещу М. А. К. с ЕГН **********, А.М.К. с ЕГН ********** и А.А.К. с ЕГН **********
*** ОПРЕДЕЛЯ НАЧИН НА РЕАЛНО ПОЛЗВАНЕ
на УПИ VII-44 в кв.23 по плана на село
Драгиново, целият с площ от 660 кв.м., при сегашни граници на имота : от
север-УПИ VI-45,
от запад- УПИ XVI-35 и
XVII-34 ,от юг –
УПИ VIII-43
и от изток – улица с административен адрес село Драгиново, ул.“Рожен“№9 по
вариант първи от заключението на вещото лице, обективиран в скица – проект,
съдържаща се на лист 49 от досието на делото и съставляваща неразделна част от
съдебното решение, а именно: А. С. Н. и Г.А.Н.
да ползват оцветената в червено площ от 223.85 кв.м., М. А. К. да ползва оцветената в синьо площ от 223.85
кв.м., А.М.К. и А.А.К. да преминават
през оцветената в жълто площ от 50.90 кв.м.
Решението
подрежи на обжалване с въззивна жалба
пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: