РЕШЕНИЕ
№ / 10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И. ФИЛИП РАДИНОВ -МЛ.С.
при
секретар Петя П.,
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело №
1149 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.
№ 47446/12.07.2018г. от Ц.М.Ц.,ЕГН:**********, П.И.М., ЕГН:**********,И.М.Р.,
ЕГН:**********, С.К.П., ЕГН: **********, Д.Д.И., ЕГН:**********,С.С.М., ЕГН: **********,
К.Й.И., ЕГН:********** и Т.Й.И., ЕГН:********** срещу Решение №
2967/21.06.2018г. по гр.д. № 16383/2015г. на ВРС,16 св., с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от въззивниците срещу Р.Х.Д., ЕГН:**********, Д.К.Д.,
ЕГН: **********, М.Д.М., ЕГН: ********** и Г.Й.М., ЕГН:********** искове за
признаване за установено в отношенията между ищците/въззивници/ и ответниците Р.Х.Д.,
ЕГН: ********** и Д.К.Д., ЕГН: **********, че ищците са собственици при
равни квоти за всеки един върху следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 52115.60.25-зеленчукова градина с площ от 1.468дка, девета
категория, в м."Под селото", съставляваща бивш имот ПИ 060025 по
плана на землището на с.Ново Оряхово, община Долни чифлик при граници: имоти №
52115.60.22.52115.60.153, 52115.60.101, 52115.60.26 и за признаване за установено в
отношенията между ищците и ответниците М.Д.М. и Г.Й.М., че ищците са собственици при
равни квоти за всеки един от недвижим имот - ПИ с идентификатор
52115.60.26-зеленчукова градина с площ от 1.468дка, девета категория, в
м."Под село", съставляваща бивш имот ПИ 060026 по плана на землището
на село Ново Оряхово, община Долни чифлик, при граници: имоти №52115.60.27,
52115.60.153, 52115.60.100, 52115.60.25, ОБРАЗУВАНИ ОТ ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА с
площ от 2.937 дка, девета категория , в м."Под селото", съставляваща
ПИ 060 024 по плана на землището на с.Ново Оряхово, община Долни чифлик при
упражнявана непрекъсната съвместна и несмущавана фактическа власт върху имота,
с намерение за своене в период повече от двадесет години, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Считайки обжалваното решение
за неправилно и необосновано, се претендира неговата отмяна и постановяване на
друго, с което иска да бъде уважен, като основателен и доказан.
В съдебно заседание - въззивниците Ц.М.Ц., П.И.М., С.К.П.,
К.Й.И., редовно призовани не се явяват и не се представляват.
Въззивникът - Т.Й.И., редовно призован , явява се
лично и заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Въззивниците - И.М.Р. , Д.И.Д., С.С.М., редовно
призовани, чрез процесуалния си представител-адв.Р.М. -ВАК, поддържат жалбата и
молят обжалваното решение да бъде отменено, а предявения иск като основателен и
доказан да бъде уважен. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
Представят писмени бележки.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещните по жалбата
страни - Р.Х.Д. и Д.К.Д.,чрез процесуалния си представител - адв.Б.Б.-ВАК, са
депозирали отговор на въззивната жалба, в който я оспорват като неоснователна.
Считат постановеното решение за законосъобразно и правилно и като такова молят
за потвърждаването му. Претендират присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание - редовно призовани, чрез
процесуалния си представител поддържат отговора на въззивната жалба и
претендират присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК насрещните по жалбата
страни - М.Д.М. и Г.Й.М.,чрез процесуалния си представител - адв.Д.А.-ВАК, са
депозирали отговор на въззивната жалба , в който я оспорват с подробни
аргументи. Претендират присъждане на разноски потвърждаване на обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание - редовно призовани, чрез
процесуалния си представител поддържат отговора на въззивната жалба и
претендират присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора,
съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявени от Ц.М.Ц.,ЕГН:**********, П.И.М., ЕГН:**********,И.М.Р.,
ЕГН:**********, С.К.П., ЕГН: **********, Д.Д.И., ЕГН:**********,С.С.М., ЕГН: **********
и Радка Стоева И.,починала в хода на процеса на 18.01.2016г. и заместена от
наследниците й - К.Й.И., ЕГН:********** и Т.Й.И., ЕГН:********** искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между ищците и ответниците Р.Х.Д.,
ЕГН: ********** и Д.К.Д., ЕГН: **********, че ищците са собственици при
равни квоти, т.е. по 1/6ид.част за всеки един върху следния недвижим имот:
Поземлен имот с идентификатор 52115.60.25-зеленчукова градина с площ от
1.468дка, девета категория, в м."Под селото", съставляваща бивш имот
ПИ 060025 по плана на землището на с.Ново Оряхово, община Долни чифлик при
граници: имоти № 52115.60.22.52115.60.153, 52115.60.101, 52115.60.26 и за
признаване за установено в отношенията между ищците и ответниците М.Д.М. и Г.Й.М., че ищците са собственици при
равни квоти - по една шеста идеална част за всеки един от недвижим имот - ПИ с
идентификатор 52115.60.26-зеленчукова градина с площ от 1.468дка, девета
категория, в м."Под село", съставляваща бивш имот ПИ 060026 по плана
на землището на село Ново Оряхово, община Долни чифлик, при граници: имоти
№52115.60.27, 52115.60.153, 52115.60.100, 52115.60.25, ОБРАЗУВАНИ ОТ
ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА с площ от 2.937 дка, девета категория , в м."Под
селото", съставляваща ПИ 060 024 по плана на землището на с.Ново Оряхово,
община Долни чифлик.
С обжалваното решение ВРС е отхвърлил предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
С протоколно определение на
ВОС по в.гр.дело № 2335/2018г., въззивното производство е било прекратено и
делото върнато на ВРС за произнасяне по съдържащата се във въззивната жалба
молба с правно основание чл. 248 от ГПК. Районния съд е приел, че е надлежно
сезиран с такава от С.К.П., Т.Й.И. и К.Й.И. и е постановил Определение №
5640/2019г. , с което е оставил без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за
изменение на решението по гр.дело № 16383/2015г. по описа на ВРС , 16 св. в
частта за разноските.
Настоящият състав на Варненски
окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата, приема за установено, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда.
Същото
обаче е недопустимо по следните аргументи.
Безспорно обект на въззивната дейност е решаване на
материалния спор по същество с оглед характеристиката на въззивната инстанция и
нейните правомощия да поправя процесуалните нарушения на първата инстанция
/изкл. когато се налага конституиране на нови страни/. Когато въззивният съд
констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и
чл. 128 ГПК, той следва да я остави без движение, като даде указания за
отстраняването им и в зависимост от изпълнението на тези указания да се
произнесе по основателността на въззивната жалба или да обезсили
първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото. В този
смисъл т.5 TP № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГК
на ВКС, по т.д.№ 1/2013г.
Видно от материалите по
делото, исковата молба инициирала производството пред районния съд е депозирана
от съдебния адресат на ищците - адвокат Н.Т.-ВАК. Към нея, както и в цялото
първоинстанционно производство липсват доказателства за редовно упълномощаване
на адвоката да представлява ищците по дело. Нередовността на исковата молба по
чл. 128 т.1 от ГПК не е била констатирана от съда и на ищците не са давани
указания за изправянето й. В първото по делото открито съдебно заседание
проведено на 13.12.2017г., призованите чрез адв.Т. ищци, както и той, не са се
явили в зала. Адв.Т. е бил приет от съда за редовно упълномощен по отношение на
ищците Ц.М.Ц., П.И.М., И.М.Р., С.К.П., Д.Д.И. и С.С.М. поради което и, съда е дал
ход на делото. Ищците К.Й.И. и Т.Й.И. призовани лично, са се явили в съдебно
заседание. Същите не са заявили изрично,че поддържат исковата молба, но
доколкото са заявили, че не се противопоставят на изготвения от съда доклад по
делото може да се приеме , че са поддържали предявените исковете.
За следващо открито съдебно заседание проведено на
14.02.2018г. ищците К.Й.И. и Т.Й.И., редовно уведомени от предходно съдебно заседание
не са се явили, но в протокола от същото съда е приел, че се представляват от
адв. Т., без по делото да е налице валидно учредена представителна власт от
страните. Никой от останалите ищци не се е явил лично.В същото е прието
заключение по изготвената СТхЕ, събирани са писмени и гласни доказателства.
По молба на процесуален представител на ответниците,
следващото открито съдебно заседание, насрочено за 18.04.2018г. е отсрочено от
съда за 16.05.2018г. , което е наложило ново призоваване на страните. За него
всички ищци, вкл. и К.Й.И. и Т.Й.И. са призовани чрез адв. Т.. Никой от тях не
се е явил в съдебно заседание, представлявани са от адвоката. Делото е обявено
за решаване и постановеното решение е връчено отново на приетия от съда за
процесуален представител на ищците адв.Т. -ВАК. Той е депозирал въззивната
жалба инициирала настоящото и производството по в.гр.дело № 2335/2018г. по
описа на ВОС.
С оглед изложеното, производството по гр.дело №
16383/2015г. по описа на ВРС е започнато от лице без представителна власт по
отношение на ищците, с изключение на К.Й.И. и Т.Й.И., за които съда приема, че
са потвърдили в открито съдебно заседание от 13.12.2017г., че поддържат
депозираната искова молба. От друга страна двамата ищци са били нередовно
призовани за следващите съдебни заседания, като извършените от адв.Т. приет от
съда за техен пълномощник последващи действия не са потвърдени. Съгласно чл.
270, ал. 3 ГПК въззивният съд обезсилва първоинстанционното решение и връща
делото на първоинстанционния съд, когато е разгледан непредявен иск. В хода на
първоинстанционното производство не са потвърдени от ищците и действията на
приетия от съда за техен пълномощник, което от своя страна поставя под съмнение
волята на Ц.М.Ц., П.И.М., И.М.Р., С.К.П., Д.Д.И., С.С.М. изобщо да инициират
производството пред ВРС.
Единствено поддържането на въззвината жалба от И.М.Р.,
Д.И.Д., С.С.М. чрез адв.М. и Т.Й.И. лично, може да бъде индиция ,че същите
поддържат и извършените от тяхно име без представителна власт действия в
производството по гр.дело № 16383/2015г. по описа на ВРС.
От друга страна формалното потвърждаване на действията по депозирането
на исковата молба и извършените последващи действия , по оспорване на
аргументите на ответниците , приемането на съдебни експертизи и всички останали
доказателства по делото, би лишило ищците от възможността да защитят ефективно
интересите си, ако поддържат депозираната искова молба, т.е на практика би ги
лишило от производството
пред една инстанция, като се
има предвид, че в хода на разглеждане на делото пред ВРС същите са уведомявани
чрез лице без представителна власт.
При така изложените съображения въззивният съд счита,
че решението на районния съд следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато
на ВРС за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което ищците Ц.М.Ц., П.И.М.,
С.К.П., И.М.Р., Д.Д.И., С.С.М. следва да заявят поддържат ли депозираната от
тяхно име без представителна власт искова молба, както и извършените в
производството от адв.Т. действия. Ищците К.Й.И. и Т.Й.И. следва да потвърдят
извършените от адв.Т. без представителна власт след 14.02.2018г. процесуални
действия.
Недопустимо е и Определение № 5640/2019г., с което
съда е оставил без уважение молба по чл.248 от ГПК, по следните аргументи.
След прекратяване на в.гр.дело № 2335/2018г.по описа
на ВОС и връщане на делото за произнасяне по молбата на въззивниците Ц.М.Ц. , П.И.М.
,С.К. Петкова .К.Й.И. и Т.Й.И. по чл. 248 от ГПК , разглеждащия делото състав
на ВРС е постановил Разпореждане № 49976/2018г., с което е предоставил на
въззивниците/ищци/ едноседмичен срок да заявят дали подържат жалбата в частта
по чл. 248 от ГПК , като им е указал , че при неизпълнение в срок, съда ще
приеме, че не е сезиран с искане за изменение на постановеното решение в частта
за разноските. Съобщението е връчено на страните лично, като нито един от тях
не е взел становище.
Въпреки това съда е приел , че е сезиран с молба само
от С.К.П., Т.Й.И. и К.Й.И. и е постановил Определение № 5640/2019г. , с
което е оставил без уважение молбата им по чл.248 от ГПК за изменение на решението
по гр.дело № 16383/2015г. по описа на ВРС, 16 св. в частта за разноските.Така
постановеното определение е недопустимо, доколкото съда се е произнесъл без да
е бил сезиран и като такова следва да бъде обезсилено.
По
изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 2967/21.06.2018г. и
Определение № 5640/2019г., с което съда е оставил без уважение молба по чл.248
от ГПК постановени по гр.д. № 16383/2015г. на ВРС, 16 св.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав на ВРС съобразно дадените указания.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
