№ 4132
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20241110106616 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XVIII, раздел I, чл. 235 – чл. 237 ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 37410/06.02.2024 г. на ВВУ „Г.Б.“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.М...., срещу Е. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С...., с която е предявен за разглеждане положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 260, ал. 2 (отм.) от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ за установяване дължимостта на сумата
в размер на 29 844,25 лева /двадесет и девет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и
25 стотинки/, представляваща остатък от главница за разходи за издръжка и обучение по чл.
260, ал. 2 ЗОВС за периода 26.08.2018 г. – 31.12.2019 г., съгласно финансова справка за
издръжка и обучение с рег. № 2117/07.06.2021 г., представляваща документ, издаден по реда
на чл. 260, ал. 4 ЗОВС, във връзка със сключен Договор за военна служба № 1-25-
36/147/26.08.2018 г. и Заповеди за прекратяването му №№ ВВВУ № РД-03- 309/02.06.2021 г.
и № РД-03-333/08.06.2021 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2023 г. до изплащане
на вземането, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
03.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2284/2023 г. на СРС, 29 състав.
В исковата молба се навеждат фактически твърдения, че между Е. Д. П. и
Министерство на отбраната /МО/, представлявано от началника на Национален военен
университет /НВУ/ "В.Л.", е бил сключен Договор за военна служба № 1-25-
36/147/26.08.2018 г., по силата на който ответницата е придобила качеството "курсант" във
факултет "Авиационен" при НВУ „В.Л.“. Срокът на договора е бил 15 години, от който 5
години обучение по учебен план за придобиване на висше образование на образователно-
квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Организация и управление на
военните формирования на тактическо ниво“, специализация „Радиоелектронно оборудване
на летателни апарати“, и 10 години изпълнение на военна служба като професия след
завършване на обучението. С Решение на Народното събрание /НС/ за откриване на висше
военно училище с наименование „ВВУ „Г.Б.“, обн. ДВ, бр. 34 от 23.04.2019 г., в сила от
1
01.01.2020 г., било открито ВВУ „Г.Б.“ /ВВВУ „Г.Б.“/, като съгласно т. 18 от цитираното
решение на НС факултет „Авиационен“ в структурата на НВУ „В.Л.“ е закрит и дейността
му преминава във факултет „Авиационен“ в структурата на ВВВУ „Г.Б.“. Съгласно т. 21 от
решението курсантите, военнослужещите, студентите и докторантите, които се обучават във
факултет „Авиационен“ на НВУ ,В.Л.“ към момента на влизането в сила на решението,
продължават обучението си във ВВВУ „Г.Б.“ по специалностите, при условията и реда, по
които са приети. За преминаването на обучението на курсантите, студентите и докторантите
към ВВВУ „Г.Б.“ е била издадена нарочна Заповед № РД-03-39/17.01.2020 г., в която
фигурира и Е. Д П.. Следователно в периода 26.08.2018 г. – 31.12.2019 г. последната е била
курсант в НВУ „В.Л.“, а считано от 01.01.2020 г. обучението й е преминало към ВВВУ "Г.Б."
по силата на цитираното решение на НС. За времето на обучението, съобразно чл. 142
ЗОВСРБ, курсантите се намират на пълна държавна издръжка.
На 11.05.2021 г. Е. Д П. е подала рапорт, с който е изразила желанието си обучението
й във ВВВУ "Г.Б." да бъде прекратено. В резултат на рапорта е била издадена Заповед № РД-
03-309/02.06.2021 г. за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от военна
служба и отписване от обучение на курсанта Е. Д. П.. Последната е отчислена от списъчния
състав на ВВВУ "Г.Б." със заповед № РД-03-333/08.06.2021 г., считано от 09.06.2021 г.
Последиците от прекратяването на договора за военна служба с курсантите са
регламентирани в ЗОВСРБ и чл. 94 от Правилника за устройството и дейността на ВВВУ.
Съгласно разпоредбата на чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ (към днешна дата чл. 260а, ал. 1)
курсантите, отстранени от обучение по реда, определен с правилниците на висшите военни
училища, или напуснали по собствено желание по време на обучението, възстановяват
разходите за издръжка и обучение за периода, в който са били обучавани. Съгласно чл. 260,
ал. 4 ЗОВСРБ министърът на отбраната определя реда и начина за изчисляване на разходите
за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация. Подзаконовият нормативен
акт, който регламентира последното е Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. за реда и начина за
изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите
по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
(обн. ДВ. бр.96 от 10 ноември 2020г.). Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от същата Наредба
регламентира, че разходите по чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ се определят от началника на висшето
военно училище, като изискванията към съдържанието на документа (финансова справка), в
който се определя размера на същите се съдържат в чл. 22. Ищецът твърди, че спазвайки
цитираните разпоредби, е издал финансова справка за издръжка и обучение с рег. №
2117/07.06.2021 г. на Е. Д. П., представляваща документ, издаден по реда на чл. 260, ал. 4
ЗОВСРБ, за целия период на обучението й, проведено за целите на Министерство на
отбраната от 26.08.2018 г. до 31.05.2021 г., като съгласно същата общият размер на
разходите за обучение и издръжка на Е. Д. П. възлизал на 31 421,25 лева. След
отчисляването от списъчния състав на училището на 08.06.2021 г., на ответницата е бил
връчен екземпляр от финансовата справка за издръжка и обучение с peг. № 2117/07.06.2021
г., ведно с покана за доброволно изпълнение на задължението с peг. № 2142/08.06.2021 г. С
последната, на основание чл. 94, ал. 3, предложение първо от Правилника за устройството и
дейността на ВВВУ "Г.Б.", на Е. Д. П. е бил даден едномесечен срок за доброволно
изпълнение на задължението за възстановяване на разходите за издръжка и обучение. В
посочения срок между страните по делото е сключено споразумение за уреждане на
имуществените отношения по договор за военна служба № №1-25-36/147/26.08.2018 г., с
което ответницата е признала, че дължи възстановяване на разходите за издръжка и обучение
за периода от 26.08.2018 г. до 31.05.2021 г. в общ размер на 31 421, 25 лева. Със
2
споразумението е уговорено разсрочено плащане на задължението на равни месечни вноски.
След подписване на споразумението са направени три вноски в общ размер на 1 577,00 лева,
след което е преустановено доброволното погасяване на задължението. С оглед на
последното за ищеца е възникнал правен интерес от сезиране на съда с искане на
постановяване на съдебен акт, с който да се установи дължимостта на непогасения остатък
от разходи за издръжка и обучение по чл. 260, ал. 2 от ЗОВС за периода от 26.08.2018 г. до
31.12.2019 г., съгласно финансова справка за издръжка и обучение с рег. № 2117/07.06.2021
г., за който е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.04.2023 г. по ч.
гр. д. № 2284/2023 г. на СРС, 29 състав.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се
признава иска и се моли за постановяване на решение при признание на иска. Моли се за
разсрочване на изпълнението с оглед на влошеното финансово състояние на ответницата.
С писмена молба вх. № 21227/22.01.2025 г., депозирана преди датата на първото
открито съдебно заседание, ищецът е направил искане за постановяване на решение
съобразно направеното от ответницата признание на предявения иск.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 260, ал. 2 (отм.) от Закона
за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/.
Основателността на така предявения иск е обусловена от позитивното кумулативно
установяване от ищцовата страна на следните материални предпоставки: че страните по
делото са били обвързани от договор за военна служба с посоченото в ИМ съдържание; че
договорът за военна служба е бил прекратен по воля на курсанта – поради напускане по
собствено желание на курсанта по време на обучението; че за периода на обучение на
курсанта, същият е бил на пълна държавна издръжка; размера на държавната издръжка за
периода на обучение. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е възстановила разходите за
издръжката за целия период на обучение по процесния договор за военна служба.
С оглед на процесуалните изявления на страните, съдът приема, че помежду им не са
спорни обстоятелствата, обуславящи основателността на предявения иск.
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието. В мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
В конкретния случай, съдът, като съобрази искането на ищеца за постановяване на
решение при условията на чл. 237 ГПК, направеното от ответницата, чрез надлежно
упълномощен с права по чл. 34, ал. 3 ГПК пълномощник, признание на иска, както и
обстоятелството, че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и е
такова, с което тя може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките на
процесуалния закон за постановяване на решение при признание на иска, с което
предявеният иск следва да се уважи изцяло, без излагане на мотиви от съда по същество
съобразно чл. 237, ал. 2 ГПК.
Относно разноските
3
С оглед на изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
разноски за заповедното и исковото производство.
Заявителят в заповедното производство е сторил разноски в общ размер на 596,89
лева – платена държавна такса, които следва да му се присъдят.
В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на 596,89 лева за
платена държавна такса, които следва да му се присъдят.
Относно искането за разсрочване на изпълнението по чл. 241 ГПК:
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответницата е направила искане за разсрочване
на изпълнението на процесното задължение, при подробно изложени доводи за влошено
материално състояние, в т. ч. във връзка с поети дългосрочни задължения по договори за
кредит за текущо потребление.
В писмена молба вх. № 21227/22.01.2025 г. ищецът възразява срещу поисканото
разсрочване на изпълнението, сочейки неоснователност на същото, предвид
обстоятелството, че ответницата сама се е поставила в затруднено материално състояние,
сключвайки приложените към отговора на исковата молба 2 броя договори за кредит,
единият от които сключен в срока по чл. 131 ГПК по настоящия съдебен процес.
Искането по чл. 241 ГПК е процесуално допустимо. Макар предмет на разглеждане в
процесната хипотеза да е положителен установителен иск, разглеждан по реда на чл. 422
ГПК, разсрочване на изпълнението по чл. 241 ГПК е допустимо с оглед на приетото в т. 14
от задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 4/18.6.2014 г. по т. д. № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, че „Разпоредбата на чл. 241 ГПК намира приложение при уважаване на
установителния иск по чл. 422 ГПК и в хипотезата на издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК. Възможността да се иска спиране на изпълнението по реда на
чл. 420 ГПК не изключва интереса от отсрочване или разсрочване, тъй като основанията са
различни. Обикновено длъжникът, който иска отсрочване или разсрочване на изпълнението,
не разполага с достатъчно средства за погасяване на дълга, докато спирането по чл. 420 ГПК
в хипотезата, при която задължението не се оспорва, предполага представяне на
обезпечение, изискващо средства. Освен това длъжник, срещу когото е издадена заповед за
изпълнение въз основа на документ, не може да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от длъжник по чл. 410 ГПК, тъй като релевантно за преценката по чл. 241 ГПК е
имущественото или друго състояние на длъжника, а не редът, по който е издадена заповедта
за изпълнение“.
По същество на искането, съдът намира следното:
Преценката на съда по искането за разсрочване следва да се основава на обективни
критерии: имотно състояние на страната, както и на други обстоятелства от обективен
характер, които обосновават нуждата от изплащане на присъдените суми на вноски в
рамките на определен период от време. Тези обстоятелства подлежат на доказване с всички
допустими доказателствени средства, като страната, направила искането, носи
доказателствената тежест за установяването им.
За установяване на актуалното си материално състояние ответницата е ангажирала по
делото относими документи, както следва:
По делото е представено Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца
изх. № РМЛ25-УГ01-525/13.01.2025 г., издадено от Столична община – район
„Младост“, от което се установява, че ответницата е със семейно положение неомъжена.
Видно от представената по делото справка от Агенция по вписванията, извършена
на 28.01.2025 г. /датата на последното открито съдебно заседание/ по данни за ФЛ с ЕГН
4
**********, не са налични данни за извършени вписвания, отбелязвания или заличавания за
Е. Д. П. в периода 01.01.1991 г. – 28.01.2025 г. В представена по делото Декларация за
материално и гражданско състояние от 14.01.2025 г. същата е декларирала, че живее на
семейни начала без брак с лицето Калин Валентинов Христов, като за последния се
представя служебна бележка, издадена от работодател и удостоверяваща нетния размер на
получаваното от него трудово възнаграждение, според която последно полученото за
м.12.2024 г. нетно трудово възнаграждение възлиза на 1 312,80 лева.
От представен по делото Анекс № 577/26.10.2023 г. към Трудов договор №
42/14.02.2023 г. се установява, че Е. Д. П. е страна по трудов договор с „Х“ ЕАД, по който й
е възложено изпълнение на длъжността „Ръководител звено Ключови клиенти“, при основно
месечно трудово възнаграждение в размер на 2 683,90 лева и допълнително месечно
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за всяка
година стаж, изчислявано върху основното трудово възнаграждение, като към датата на
сключване на анекса допълнителното възнаграждение възлиза на 16,10 лева. По делото са
представени ведомости за изплатени на ответницата трудови възнаграждение за периода
м.01.2024 г. – м. 11.2024 г., въз основа на които се установява, че по месеци на същата са
изплащани по банков път следните суми: за м.12.2023 г. – 1 381,43 лева, за м.01.2024 г. –
1 641,13 лева, за м.03.2024 г. – 1 427,43 лева, за м.04.2024 г. – 1 429,33 лева, за м.05.2024 г. –
1 396,78 лева, за м.06.2024 г. – 1 429,33 лева, за м.07.2024 г. – 1 613,68 лева, за м.08.2024 г. –
1 603,68 лева, за м.09.2024 г. – 1 486,83 лева, за м.10.2024 г. – 1 623,25 лева.
По делото е представен и приет Договор за кредит за текущо потребление от
12.02.2024 г., сключен между „Б“ АД – като кредитор, и Е. Д. П. – като кредитополучател, по
силата на който на кредитополучателя е била предоставена заемна сума от 4 000,00 лева,
срещу задължение да я върне в срок от 18 месеца, считано от датата на първото усвояване.
Видно от приложения погасителен план последната вноска по посочения договор за кредит
е с падеж 12.08.2025 г., като размерът на всяка отделна месечна вноска е 234,65 лева, с изкл.
на последната, която е 233,02 лева.
По делото е представен и приет Договор за кредит за текущо потребление от
29.10.2024 г., сключен между „Б“ АД – като кредитор, и Е. Д. П. – като кредитополучател, по
силата на който на кредитополучателя е била предоставена заемна сума от 37 000,00 лева,
срещу задължение да я върне в срок от 116 месеца, считано от датата на първото усвояване.
По делото е представено Свидетелство за регистрация на МПС, Част I,
удостоверяващо качеството на Е. Д. П. на собственик на лек автомобил „Пежо 206“, с рег. №
.... – притежанието на което е обстоятелство, надлежно декларирано в приложената по
делото Декларация за материално и гражданско състояние от 14.01.2025 г. В последната е
декларирано още, че лицето не притежава лично недвижими имоти, не притежава дялове
и акции в търговски дружества, както и не притежава парични влогове. Същевременно
е отразено, че нито деклараторът не страда от заболяване, което да налага постоянни
разходи.
Видно от извършената по делото справка за гражданско състояние на ответницата,
същата е родена на 20.10.1999 г., т. е. към днешна дата тя е на 25 г. По делото не се твърди и
не се установява последната да има деца или да дължи издръжка на друго лице.
При така събраните доказателства относно имущественото състояние на ответницата,
съдът намира искането за разсрочване на изпълнението за неоснователно. Мотивите за това
са следните:
Видно от събраните по делото доказателства ответницата е в трудоспособна възраст
/на 25 г./, не страда от заболявания, възпрепятстващи възможността й да полага труд, като
5
безспорно се установява, че към момента тя е заета по трудов договор, при уговорено
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 2 683,90 лева и допълнително
месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % за
всяка година стаж, изчислявано върху основното трудово възнаграждение, в месечен размер
към момента от 16,10 лева. При тези обстоятелства съдът намира, че тя поначало не е във
влошено материално състояние. Ответницата няма деца и не твърди и не установява да
заплаща издръжка на трети за спора лица. Макар да няма собствен недвижим имот, същата
сама твърди, че безвъзмездно живее в притежаван от познат недвижим имот. Соченото от
нея обстоятелство, обосноваващо най-вече нуждата от разсрочване на изпълнението –
наличие на задължения към трети лица /банкови институции/ не може да е самостоятелно
основание за разсрочване на процесния дълг, тъй като това би довело до приоритезиране на
третите лица, непризнати по съдебен ред за кредитори, пред настоящия ищец, спрямо когото
съдът е признал право на принудително изпълнение /в този смисъл и практиката на СГС,
обективирана в Решение № 562/28.04.2023 г. по т. д. № 1880/2021 г. на СГС/. С оглед на това
и доколкото ответницата обосновава искането за разсрочване в контекста на наличието на
текущи задължения по договори за кредит, съдът намира искането за разсрочване за
неоснователно. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответницата разполага с
възможностите за разсрочване на изпълнението в изпълнителното производство, при
съответните определени в закона условия.
При горните мотиви съдът намира искането по чл. 241 ГПК за неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 260, ал. 2
(отм.) от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, че Е. Д.
П., ЕГН **********, с адрес: гр. С...., ДЪЛЖИ на ВВУ „Г.Б.“, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Д.М...., сумата в размер на 29 844,25 лева /двадесет и
девет хиляди осемстотин четиридесет и четири лева и 25 стотинки/, представляваща остатък
от главница за разходи за издръжка и обучение по чл. 260, ал. 2 ЗОВС, за периода 26.08.2018
г. – 31.12.2019 г., съгласно финансова справка за издръжка и обучение с рег. №
2117/07.06.2021 г., представляваща документ, издаден по реда на чл. 260, ал. 4 ЗОВС, във
връзка със сключен Договор за военна служба № 1-25-36/147/26.08.2018 г. и Заповеди за
прекратяването му №№ ВВВУ № РД-03- 309/02.06.2021 г. и № РД-03-333/08.06.2021 г., ведно
със законна лихва за период от 16.01.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 03.04.2023 г. по ч. гр. д. №
2284/2023 г. на СРС, 29 състав.
ОСЪЖДА Е. Д. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С...., ДА ЗАПЛАТИ на ВВУ
„Г.Б.“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. Д.М...., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 596,89 лева – сторени разноски в производството по ч.
гр. д. № 2284/2023 г. на СРС, 29 състав, и сумата в размер на 596,89 лева – сторени разноски
в производството по гр. д. № 6616/2024 г. на СРС, 29 състав.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 241 ГПК на Е. Д. П., ЕГН **********, за разсрочване на
изпълнението на задължението по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от
03.04.2023 г. по ч. гр. д. № 2284/2023 г. на СРС, 29 състав.
Решението в частта, с която е оставено без уважение искането за разсрочване на
изпълнението, може да се обжалва с частна жалба от Е. Д. П., ЕГН **********, пред
6
Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчването му. В останалата част
решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се връчи на страните препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7